Решение по дело №4733/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1871

 

гр.Пловдив, 17.10.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на осми октомври,  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа  докладваното от съдията АНД № 4733 по описа за  2019 година на ПРС и за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи  от ЗАНН.

 

           Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-005374 от 14.06.2019г. на К.О.Н.на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на К.К.К. от гр.Пловдив, ЕГН ********** са наложени административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП.

            С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление поради неговата неправилност и незаконосъобразност. Представят се и доводи по същество на искането а именно за недоказаност на нарушения, за нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН поставил начало на процеса и при издаване на НП.

           Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се не се явява и не се представлява.

           Въззиваемата страна  ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция редовно призована, в съдебно заседание не се представлява и не представя становище по жалбата на К..

 

            Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

 

            Жалбоподателят К.К.К. е правоспособен водач на ППС и притежава СУМПС № *****, категории В и се води на отчет в ОДМВР Пловдив.

 

               Атакуваното наказателно постановление е издадено на въз основа на съставен на 21.05.2019г. в гр.Пловдив от свидетел К.Д.П. - полицейски служител, на длъжност **** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив срещу жалбоподателя К. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Н бл.№ ********** за това, че на 14.05.2019г. около 12,05 часа в гр.Пловдив, ж.к.“Тракия“, ул.“Шипка“ 1, паркинг ТЦ „Форум“ управлява л.а „Ауди“ А3 с рег. № *****, собственост на С. К. и извършва следните нарушения: 1. При излизане от реда на паркирани МПС не спазва достатъчно разстояние до паркиран л.а Хонда с рег. № ****и го блъска в задна дясна част, като допуска ПТП с материални щети.   2. Като участник в ПТП в което няма съгласие между участниците напуска местопроизшествието., по преписка № 444000-3957/15.05.2019г. с което е нарушил чл.25, ал.1, чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържанието му, саморъчно е вписал „имам възражение“ в графата за  обяснения или възражения. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта.

             В законоустановения три дневен срок пред наачалника на 04 РУП Пловдив са били представени писмени възражения от страна на жалбоподателя относно съставения АУАН.

              На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, връчено лично на жалбоподателя на 18.07.2019г. В издаденото НП административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил следните административни наказания: глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от  ЗДвП на основание чл.179, ал.2 вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП,  както  и  глоба в размер на 100  лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на разпоредбите на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП на основание чл.175, ал.1,                                      т. 5 от ЗДвП. Поради не съгласие с издаденото НП, в срок пред РС гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.

              Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят К.П. поддържа изцяло съставения от него акт. От показанията на свидетеля се установява, че в качеството на **** към Сектор ПП при ОДМВР гр.Пловдив е съставил акта, с оглед постъпило заявление за ПТП, проведена проверка по преписка на 05 РУП Пловдив. Свидетелят навежда твърдения, че в поисканите от жалбоподателя обяснения, последният заявил че на констатираната дата и място, е управлявал конкретното МПС.  Свидетелят заявява още, че е съставил акта въз основа на преписката, като не е бил очевидец на нарушението и не е присъствал на местопроизшествието.

             Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, тъй като те кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. 

             Изложената по - горе фактическа обстановка Съдът приема за установена въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали.

              При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

              По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

              Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

              По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ/. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН  или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд,  достигна до следните правни изводи

             Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. При направената такава съдът намира че АУАН и НП са издадени от оправомощени лица. Наказателното постановление е издадено от Началник група при сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Пловдив   действащ в качеството си на упълномощено от министъра на вътрешните работи лице в съответствие с разпоредбите на чл.189 от ЗДвП  и оправомощителна заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Актът е съставен от полицейски служител, на длъжност ****. Атакуваното НП е издадено в срок, но въпреки това същото следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, поради следните съображения:

              Съдът при извършената служебна проверка на НП и АУАН констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила още при съставяне на АУАН, които водят до незаконосъобразност и на процесното НП. На първо място, съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. 

           От приетите по делото доказателства не се установи наличието на такива удостоверяващи че жалбоподателят е бил водачът на л.а. „Ауди А3“ , с рег. № *****  който на посочената дата и час в НП да го е управлявал и при неговото движение, при излизане от реда на паркирани МПС да е ударил друг л.а – а именно л.а.Хонда с рег. № ****и причинил ПТП с материални щети. 

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира,че не се доказаха  по безспорен начин констатираните нарушения  по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП. Както стана ясно, нарушенията са били констатирани впоследствие от актосъставителя, въз основа на постъпилото писмено заявление на ПТП, т.е едностранно - без да се изследват по-обстойно фактите и обстоятелствата около случая, без да вземе  становището и на жалбоподателя. Фактът, че жалбоподателят е управлявал конкретното МПС на констатираните дата и място, не го прави извършител на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл преди да се състави АУАН и въз основа на него да се издаде НП, не само не е изследван механизма на  твърдяното ПТП и съответно действителният виновен причинител, но с оглед разпределянето на доказателствената тежест, не се установява настъпило ли е ПТП, имали ли материални щети, имало ли е пострадали лица, за да се установи отговаря ли същото на понятието, визирано в параграф 6, т.30 от ДР на ЗДвП, като не е достатъчно  установяването на тези факти да се определя от преписване на правната норма и един номер на Протокол за ПТП, посочен в АУАН.   Недоказаността на нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП, води до отпадане отговорността на жалбоподателя и относно второто нарушение, тъй като се изключва качеството му на участник в ПТП и последващите задължения, предвидени в хипотезата на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП.

            В предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-005374 от 14.06.2019г. на К.О.Н.на длъжност началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на К.К.К. от гр.Пловдив, ЕГН ********** са наложени административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.