РЕШЕНИЕ
№ 1521
гр. Пловдив, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 3, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502384 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от “Банка ДСК“ АД, ЕИК:
*********, чрез пълномощник юрк. Л. А.-П., против решение № 3221 от 11.07.2023 г.
постановено по гр. д. № 16644/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив – ХХII състав,
с което е уважен предявеният от З. А. И., ЕГН: **********, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439 от ГПК с предмет вземане на банката срещу последния в размер
на 3 390,33 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от
16.03.2007 г.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от
обжалването, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от редовно
упълномощен представител. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното,
жалбата е редовна и допустима.
Жалбоподателят посочва, че спорът по делото се свежда до това, дали за вземането е
изтекла предвидената в закона погасителна давност. Процесното вземане му било
прехвърлено от „ОТП Факторинг България“ ЕАД чрез цесия, за която З. И. бил надлежно
уведомен. В полза на банката била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
въз основа на който през 2015 г. било образувано изпълнително дело при ЧСИ Ангел
Ангелаков (впоследствие прекратено поради перемпция и през 2021 г. за вземането за
1
главница образувано ново изпълнително дело при същия съдебен изпълнител). На
28.01.2018 г. въззиваемият посетил офис на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и поел
ангажимент да заплаща задължението си на ежемесечни вноски в размер на 100 лева.
Въззивникът счита, че с извършените от г-н И. по сметка на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в периода януари 2018 г. – октомври 2018 г. доброволни плащания
(последното от които е на 29.10.2018 г.) е прекъсвана погасителната давност чрез признание
на вземането. Отделно от това, на 30.03.2016 г., 30.06.2016 г., 31.10.2016 г., 10.03.2017 г. и
13.07.2017 г. взискателят по изпълнителното дело получавал и частични плащания от запор
на трудово възнаграждение на поръчителя на С. А. П., което превенирало настъпването на
перемпция по изпълнителното дело, а така също и погасяването на вземането по давност. По
аргумент от чл. 3, т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. били спрени всички давностни
срокове, поради което и в настоящия случай на отделно основание погасителната давност за
главницата не била изтекла.
Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови нов такъв, с
който да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от З. И.. Моли съда да потвърди
изцяло първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател “Банка ДСК“ АД, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата; подчертава, че последното надлежно
искане за изпълнително действие по отношение на З. И. било на 01.08.2016 г. и при
съобразяване на спирането на давностните срокове със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, което първата инстанция не сторила, давността не била
изтекла към момента на образуването на ново изпълнително дело срещу длъжника за
процесното вземане (на 27.09.2021 г.).
В открито съдебно заседание въззиваемият З. И., редовно призован, не се явява и не се
представлява. Изразява писмено становище в смисъл, че поддържа отговора на въззивната
жалба.
Като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към проверка на
правилността на решението.
Пловдивският районен съд е разгледал иск с правно основание чл. 439 от ГПК,
2
основаващ се на твърдения на главния длъжник по договор за кредит З. И., че вземанията на
кредитора „ОТП Факторинг България“ ЕАД (праводател на жалбоподателя „Банка ДСК“
АД) по изпълнителен лист са погасени по давност. Ответникът в първоинстанционното
производство се е бранил, като е посочил, че давността за вземанията му не е изтекла,
понеже се прекъснала на 01.08.2016 г. с подаване на искане до съдебния изпълнител за
налагане на възбрана на собствено на длъжника имущество, както и с доброволни плащания
на длъжника, които съставлявали признание на целия дълг, а и получавал постъпления от
изпълнителен способ – запор на трудово възнаграждение на поръчителя Славко Петков.
По установената от районния съд фактическа обстановка досежно характера на
процесното правоотношение, датите на доброволните плащания и постъпленията от запора
на трудовото възнаграждение на поръчителя не се спори, поради което на основание чл. 272
от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им
част, доколкото същите са обосновани и правилни и този съдебен състав изцяло ги споделя.
Спорът по делото се концентрира във въпроса изтекла ли е погасителната давност за
вземането на „Банка ДСК“ АД срещу главния длъжник З. И., доколкото именно изтичането
на погасителната давност е новонастъпилият факт по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК, на
който се основава претенцията.
С молба от 03.06.2015 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискало образуване на
изпълнително дело срещу З. И. (главен длъжник) и С. П. (поръчител) въз основа на
изпълнителен лист от 01.04.2015 г. При съобразяване на постановките на ТР 2/2013 г. и ТР
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че давността за процесното вземане не е текла от
образуването на първото изпълнително дело на 03.06.2015 г. до приемане на ТР 2/2013 г. на
26.06.2015 г., когато е започнала да тече отново.
Правилно районният съд е посочил това и е достигнал до извода, че срещу главния
длъжник З. А. за периода от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. не са извършвани изпълнителни
действия, с които тя да се е прекъсвала. Неправилно обаче не е съобразена разпоредбата на
чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно
която за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. всички давностни срокове спират да текат.
Оплакването на въззивния жалбоподател е основателно. Този пропуск на районния съд
следва да се отстрани от настоящата съдебна инстанция. Пловдивският окръжен съд намира,
че давността за процесното вземане срещу З. И. е петгодишна (чл. 110 от ЗЗД); започнала е
да тече на 26.06.2015 г., спряла е да тече от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., възобновила е своя
ход и е изтекла на 26.08.2020 г., понеже и към август 2020 г. не се установява тя да е спирана
или прекъсвана на друго основание.
Във връзка с оплакванията на въззивника, че районният съд неправилно не отчел
прекъсването на погасителната давност за вземането срещу З. И. на 01.08.2016 г., следва да
се отбележи, че на тази датата действително взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД
(праводател на банката) е депозирал молба до съдебния изпълнител, пред когото е било
висящо изпълнителното дело за процесното вземане, с искане за извършване на справки за
3
регистрирани трудови договори на З. И. и С. П., както и за налагане на възбрана върху
недвижим имот на С. П.. Извършването на справка за регистрирани трудови договори на
въззиваемия З. И. от съдебния изпълнител не съставлява действие, годно да прекъсне
давността спрямо него (аргумент от т. 10 от мотивите на ТР 2/2013 на ОСГТК на ВКС).
Другите искани действия в молбата не касаят този длъжник, а поръчителя по дълга и не
могат да прекъснат давността спрямо главния длъжник (чл. 148 от ЗЗД). Предвид
изложеното, оплакването на жалбоподателя е неоснователно. Давността не е била
прекъсната с подаването на молбата на 01.08.2016 г.
Не намира опора в закона или задължителната съдебна практика и тезата на „Банка
ДСК“ АД, че с доброволните плащания, извършени от З. И. в периода от януари 2018 г. до
октомври 2018 г., последното от които е на 29.10.2018 г., се прекъсвала давността за цялото
вземане, понеже същите съставлявали признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. В
мотивите на ТР 4/2019 г. на ОСГТК е заложено следното принципно положение:
„Признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които
произхожда. … То може да бъде обективирано … чрез конклудентни действия, но следва
да бъде ясно и недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към
момента на извършването му.“ Не може да се приеме, че с извършените от З. А. частични
плащания извън изпълнителното производство, без сключено нарочно споразумение за
разсрочване и при липса на каквото и да е изявление на длъжника за признание на целия
дълг, са изпълнени изискванията, които тълкувателния акт поставя за яснота и
недвусмисленост на конклудентните действия на длъжника в насока приемането им за
признание на дълга в пълен размер. Нещо повече, константна е практиката на ВКС,
включително и по-новата такава, в смисъл, че частичното плащане съставлява признание
само на платения размер на дълга, но не и в цялост – така напр. решение № 214 от 2003 г. на
ВКС по гр. д. № 18874/2002 г., V г.о.; решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
1171/2014 г., I т.о., ТК;. Допустимо е частичното плащане да се използва като индиция за
пълното конклудентно признание на дълга, при наличие на други факти, които да водят до
този извод, но не е допустимо автоматично да се извежда признание на дълга в пълен размер
единствено от сторените частични доброволни плащания – така определение № 866 от
17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2504/2019 г., III г.о., ГК, в което се пояснява също:
„Необходимо е … волеизявлението да кореспондира на правото, което се признава със
съответните индивидуализиращи го белези, включително неговия пълен размер.“
Оплакването на жалбоподателя в тази насока е неоснователно, а изводите на първата
инстанция са правилни.
В заключение, правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 148 от ЗЗД и
не е взел предвид извършените по отношение на поръчителя действия на принудително
изпълнение при преценка за прекъсване на давността по отношение на главния длъжник.
Неоснователни са оплакванията на „Банка ДСК“ АД, че те следвало да се зачетат в тази
насока.
4
Въз основа на гореизложеното, вземането на „Банка ДСК“ АД по изпълнителен лист
от 01.04.2015 г. от длъжника З. И. е погасено по давност. Предявеният иск с правно
основание чл. 439 от ГПК е основателен и като такъв следва да се уважи. Въззивната жалба е
неоснователна.
Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния и първоинстанционния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на З. А. И. следва да се
присъдят направените разноски във въззивното производство – 1000 лева за адвокатски
хонорар съгласно представен списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3221 от 11.07.2023 г. постановено по гр. д. №
16644/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХII гр. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „** да заплати на З. А. И., ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. „** № *, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5