РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Търговище, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20213530200889 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Г. А. от гр.Търговище, ЕГН: **********
против Наказателно постановление № 21- 1292 – 001790 от 28.09.2021 г.,
издадено от Началник сектор към ОДМВР – Търговище, с-р ПП - Търговище.
Считайки НП за незаконосъобразно и необосновано, жалбоподателят желае
същото да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си
представител, в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата и
искане НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА - по
съображения, различни от изложените в нея.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
Св.Г.Г. и св.А.А. - полицейски служители от РУ - Търговище били
назначени съвместно в наряд за времето от 19:00 ч. на 21.08.2021г. до 07:00ч.
на 22.08.2021г. Около 01:45ч. на 22.08.2021г. същите били изпратени на ПП I
1
-4, по сигнал за криволичещ по пътното платно лек автомобил „Ауди“ с рег.
№ *****. Въпросният сигнал бил подаден на тел.112 от св.М. О. – водач на л.а
„Нисан“ с рег.№ ******, който се движел по същия път и който след
разговор с оперативния дежурен в РУ- Търговище се съгласил да следва
„Аудито“ до пристигането на полицейския патрул. Свидетелите Г.Г. и А.А.
забелязали л.а. „Ауди“ с рег.№ ****** в близост до пътния възел преди село
В. Л., общ.Търговище и приближавайки го, му подали светлинен и звуков
сигнал от служебния автомобил да спре движението си. Водачът не се
съобразил и продължил по ПП I -4 към село П., след което завил надясно
към село А., откъдето по чакълиран път се насочил към село Л..
Междувременно св.М.О. изпреварил полицейския автомобил, а след това и
л.а „Ауди“ с намерение да съдейства за спирането му. Двата автомобила
преустановили движението си след като между тях настъпило ПТП. От л.а.
„Ауди“ излязъл жалбоподателят, който заявил, че не е управлявал превозното
средство и че лицето, което го е управлявало е избягало. На място
пристигнал и дежурен екип от сектор ПП при ОДМВР- Търговище в състав –
св.Й.Й. и С.Х., които установи, че водач на л.а. „Ауди“ е бил именно
жалбоподателят. Контролните органи констатирали и че същият,
управлявайки посоченото МПС и избирайки скоростта му на движение, не
се е съобразил с релефа на местността /чакълиран път/, не е могъл да спре
пред движещия се пред него л.а. „Нисан“ с рег.№ ****** и е блъснал същия с
предна лява част в задна дясна част. Установили, че по описания начин
същият е причинил ПТП с материални щети, без пострадали лица.
Констатациите били отразени в протокол за ПТП бл.№ 1763669, а св.Й. – мл.
автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - Търговище съставил на
жалбоподателя АУАН GA 400246/ 22.08.2021 г. за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта с отбелязване, че има възражения и
депозирал такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Приемайки същите за
неоснователни, въз основа на акта, Началник сектор към ОДМВР –
Търговище, с-р ПП - Търговище издал Наказателно постановление № 21-
1292 – 001790 от 28.09.2021 г., с което за нарушение на чл.20, ал.2 и на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в
размер на 200лв.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите
2
Г.Г., А.А., Й.Й., Д.Х., М.О. и писмените доказателства по делото.
Съдът не констатира в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати процесуални нарушения, които да са
съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и
форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.
С НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.20, ал.2 и на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Чл. 20, ал.2 от ЗДвП гласи, че: „ Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“
От цитираната разпоредба следва, че за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посоченото
нарушение, на първо място следва да бъде установено, че същият е имал
качеството на водач на ППС т.е. че в процесния момент именно той е
управлявал л.а „Ауди“ с рег.№ *******.
Самият жалбоподател отрича това обстоятелство. От показанията на
полицейските служители се установява, че още при самата проверка
жалбоподателят е заявил, че автомобилът е бил управляван от друго лице,
което е избягало. Това негово твърдение се подкрепя единствено от
показанията на св.Д.Х., който обясни, че именно той е управлявал „Аудито“, а
жалбоподателят, който бил употребил алкохол, се намирал на дясната
седалка до него. След като л.а. „Нисан“ му пресякъл пътя, той отбил в
канавката, след което жалбоподателят слязъл да се разправя. Тогава,
виждайки и полицаите, св.Х. се изплашил, минал през дясната седалка и така
напуснал автомобила, скривайки се в нива със слънчоглед. Съдът не
кредитира показанията на св.Х., тъй като същите на първо място не
кореспондират с изложеното от самия жалбоподател в депозираното
възражение срещу АУАН. В същото е записано, че ненадейно на пътя им
3
изскочил джип, който се блъснал в тях и „тогава Д. се уплаши, отвори
вратата и изчезна моментално в слънчогледа…..“ Следователно според
възражението, св.Х. е напуснал автомобила преди жалбоподателя т.е. през
шофьорската врата. Това твърдение не съответства на казаното от свидетеля,
че излязъл от колата, преминавайки през дясната седалка - след като
жалбоподателят вече бил напуснал превозното средство.
Съдът констатира и че показанията на св.Х. се опровергават от
показанията на останалите свидетели – очевидци. Св.М.О. бе категоричен:
„Първият момент, в който видях кой управлява автомобила беше още като
съобщавах на тел.112. Сам беше. Беше този А., същият….Той слезе от
шофьорската врата.“ Св.Г. също заяви: „Вътре се виждаше, че е сам в
автомобила. “. Св.А. също посочи: „Водачът беше сам.“
Предвид посочените противоречия и несъответствия, съдът не
кредитира показанията на св.Д.Х. и прие, че същите не представляват
надежден източник на доказателства. Напротив, кредитира показанията на
свидетелите Г., А. и О., които кореспондират помежду си и на база на които,
съдът намери за безспорно доказан факта, че в процесния момент именно
жалбоподателят е управлявал автомобила „Ауди“ с рег.№*******.
От събраните по делото доказателства безспорно и без противоречия се
установява обстоятелството, че между л.а. „Ауди“, управляван от
жалбоподателя и л.а. „Нисан“, управляван от св.О. е настъпило ПТП по
смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, който гласи, че: "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети“. В случая от протокола за ПТП е видно, че неголеми
материални щети са били причинени и на двата автомобила – на л.а „Ауди“ -
в предната лява част /калник и броня/, а на л.а „Нисан“ – в задната дясна част
/калник/.
Според АУАН и НП, произшествието е било причинено от
жалбоподателя по следния механизъм: Управлявайки л.а. „Ауди“ с
несъобразена с релефа на местността скорост, същият не могъл да спре пред
движещия се пред него л.а. „Нисан“ и го блъснал с предна лява в задна дясна
част.
4
Анализирайки свидетелските показания във връзка с механизма на
ПТП, съдът установи, че най – точни данни в тази насока би могъл да
предостави св.О., който е управлявал л.а „Нисан“. Актосъставителят Й., който
не е очевидец на ПТП също посочи, че е направил изводите си относно
механизма на произшествието на база щетите по автомобилите и
обясненията, дадени от водача на л.а. „Нисан“, тъй като жалбоподателят бил
във видимо нетрезво състояние и отричал да е управлявал превозното
средство.
Видно е обаче, че водачът на л.а. „Нисан“ – св.О., описа инцидента по
следния начин: „ При разминаването той просто ме закачи отзад, като
изпреварвам той искаше да ме удари, да не минавам пред него.…Аз се
опитвах да го изпреваря, един път се опитах, искаше да ме избута, опитах
втори път, на третия вече ме закачи, обаче аз вече бях минал пред него.“
От изложеното е видно, че описания в АУАН и НП механизъм на ПТП
/удар на автомобил от движещ се зад него друг, поради несъобразена скорост/
не съответства на данните, предоставени от св.О., въпреки обратното
твърдение на актосъставителя Й.. Същевременно е видно, че фактическата
обстановка изложена от св.О., кореспондираща и с установените щети по
автомобилите, очертава неправомерно поведение на другия водач, но при
осъществяване на маневра изпреварване, каквито данни в АУАН и НП
липсват. Респ. същата не обосновава нарушение на правилата за движение,
свързани с избора на скорост, а на правилата за изпреварване и по –
конкретно на правилото на чл.42, ал.3 от ЗДвП. Последното гласи: „Водачът
на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава
скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин“.
Такова нарушение с АУАН обаче не е констатирано.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно - издадено при неправилно отразена фактическа
обстановка и неправилно приложение на материалния закон, поради което
следва да бъде отменено. Нарушението по чл.42, ал.3 от ЗДвП е наказуемо
по чл.179, ал.2 от ЗДвП /във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП/, но доколкото е
налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, не са
налице основания за изменение на НП по реда на чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН.
Искания за разноски по делото не са направени, поради което и такива
5
не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 1292 – 001790 от
28.09.2021 г., издадено от Началник сектор към ОДМВР – Търговище, с-р
ПП - Търговище, с което на А. Г. А. от гр.Търговище, ***********, ЕГН:
********** за нарушение на чл.20, ал.2 и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв., като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6