Присъда по дело №103/2023 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 8
Дата: 12 октомври 2023 г. (в сила от 27 октомври 2023 г.)
Съдия: Радина Василева Хаджикирева
Дело: 20235340200103
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 август 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 8
гр. Първомай, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
СъдебниГергана В. Сталева

заседатели:Таня Г. Петрова
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
и прокурора Й. Т. З.
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Наказателно дело от
общ характер № 20235340200103 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. З. В., роден на 13.10.1981 г. в гр. Д.град, с адрес:
****, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, осъждан,
безработен, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че през периода от 18.02.2023 г. до
19.02.2023 г., в град Първомай, общ. Първомай, обл. Пловдив, в условията на опасен
рецидив – след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66
НК, и след като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл. 66 НК, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, при
условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи, както следва:
1) На 18/19.02.2023 г. – пари – сумата от 219,80 лв. (двеста и деветнадесет лева и
осемдесет стотинки), и метална каса на стойност 20 лв., всичко на обща стойност
239,80 лв., от владението на „ХИДРО РАВА“ ЕООД – гр. Първомай, със собственик и
управител Р.Х.Н. от гр. Първомай; 2) На 18/19.02.2023 г. – пари – сумата от 80
(осемдесет) лв., от владението на Д. И. Д. от гр. Първомай, в качеството на ЕТ „Д. Д. –
Свети“; 3) На 18/19.02.2023 г. – пари – сумата от 40 (четиридесет) лв., от владението на
Я. А. Т. от гр. Първомай, в качеството на ЕТ „Я. Т. – Биянка.”; и 4) На 18/19.02.2023 г.
1
– пари – сумата от 180 (сто и осемдесет) лв., от владението на А. Я. Д. от гр. Първомай,
в качеството на ЕТ „А. Я. Д.“, – всичко на обща стойност 539,80 лв. (петстотин
тридесет и девет лева и осемдесет стотинки), без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл.
58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години, като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН да е извършил процесното
престъпление, след като е бил осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления
от общ характер и на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по първоначално
повдигнатото обвинение в тази част.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС първоначален строг
режим за изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК от така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години времето, през което
подсъдимият В. З. В. е бил задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чл. 64, ал. 2 НПК и с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение № 26 от 23.02.2023 г. по
ЧНД № 26/2023 г. по описа на РС Първомай, считано от 20.02.2023 г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3, вр. ал. 1 НПК подсъдимия В. З. В., със
снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР –
Пловдив сумата от 417,40 лв., представляваща разноски на досъдебното производство
за изготвени експертизи (257,40 лв. за съдебно-психиатрична и 160 лв. за оценъчна
експертизи).
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 брой магнитен
информационен носител на л. 58, т. II от ДП да се унищожи като вещ без стойност, а
веществените доказателства – 102 броя монети с номинал от 0,10 лв., находящи се на
съхранение в РУ – Първомай, да се върнат на собствениците „ХИДРО РАВА“ ЕООД,
ЕТ „Д. Д. – Свети“, ЕТ „Я. Т. – Биянка.” и ЕТ „А. Я. Д.“, като се разпределят поравно.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС
Пловдив.
РХ/ВХ
Председател: ____________п___________
Заседатели:
1.____________п___________
2.___________п____________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 8 от 12.10.2023 г., постановена по НОХД № 103/2023 г.
по описа на РС Първомай

РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу В.З.В. за това, че
през периода от 18.02.2023 г. до 19.02.2023 г. в гр. Първомай, общ. Първомай, обл.
Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 НК, и след като е осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от
тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот, при условията на продължавано
престъпление, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1) На 18/19.02.2023 г. –
пари – сумата от 219,80 лв. (двеста и деветнадесет лв. и осемдесет стотинки) и метална
каса, на стойност 20 лв., всичко на обща стойност 239,80 лв., от владението на „ХИДРО
РАВА“ ЕООД – гр. Първомай, със собственик и управител Р.Х.Н. от гр. Първомай; 2)
На 18/19.02.2023 г. – пари – сумата от 80 (осемдесет) лв., от владението на Д.И.Д. от гр.
Първомай, в качеството на ЕТ „Д.Д. – Свети“; 3) На 18/19.02.2023 г. – пари – сумата от
40 (четиридесет) лв., от владението на Я.А.Т. от гр. Първомай, в качеството на ЕТ „Я.Т.
– Биянка“; и 4) На 18/19.02.2023 г. – пари – сумата от 180 (сто и осемдесет) лв., от
владението на А.Я.Д. от гр. Първомай, в качеството на ЕТ „А.Я.Д.“ – всичко на обща
стойност 539,80 лв. (петстотин тридесет и девет лв. и осемдесет стотинки), без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 26, ал.
1 НК.
Производството пред настоящата инстанция се разви по реда на гл. ХХVІІ, чл.
371, т. 2 НПК, доколкото съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК допусна разглеждането
на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.
В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай
счита, че безспорно е доказано, че подсъдимият В.З.В. е осъществил състава на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Предлага да бъде постановен акт, с който
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ при условията на чл. 54 НК между минимума и средата, което да се
изтърпи при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия – адв. И.И., не оспорва авторството на извършеното
престъпление. Счита, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено
под предвидения в закона минимум предвид наличието на смекчаващи вината
обстоятелства – оказаното съдействие в хода на разследването, ниската стойност на
предмета на престъплението, както и фактът, че подсъдимият страда от лека умствена
изостаналост.
Подсъдимият В.З.В. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума
изразява съжаление за постъпката си.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
1
Подсъдимият В.З.В. е роден на 13.10.1981 г. в гр. Д.град, българин, български
гражданин, разведен, осъждан, с основно образование, безработен, с адрес: ****, ЕГН:
**********.
Видно от справката за съдимост и бюлетините за съдимост подсъдимият е
осъждан, както следва:
1. Със Споразумение № 546 от 04.12.2009 г., постановено по НОХД № 668/2009
г. по описа на РС Д.град, в сила от 04.12.2009 г., за извършено на 24/25.08.2009 г. и
30.08.2009 г. престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, т. 4, предл. 2
и 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три
години;
2. С Присъда № 884 от 24.11.2009 г., постановена по НОХД № 932/2009 г. по
описа на РС Хасково, в сила от 09.12.2009 г., за извършено през периода 15.03.2009 г. –
25.03.2009 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 4, предл. 2, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от пет месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години;
3. С Присъда № 287 от 07.06.2011 г., постановена по НОХД № 299/2011 г. по
описа на РС Д.град, в сила от 23.06.2011 г., за извършено от неустановена дата през м.
януари 2010 г. до 03.02.2010 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7, вр.
194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-тежко
наказание между наложените по НОХД № 668/2009 г. на РС Д.град и НОХД №
932/2009 г. на РС Хасково, а именно „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца,
което съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение при
първоначален строг режим. Наказанието „лишаване от свобода“ е изтърпяно на
04.04.2012 г.;
4. Със Споразумение № 229 от 04.04.2014 г., постановено по НОХД № 1950/2014
г. по описа на РС Пловдив, в сила от 04.04.2014 г., за извършено на 01.04.2014 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
5. С Присъда № 64 от 07.07.2014 г., постановена по НОХД № 624/2014 г. по
описа на РС Хасково, в сила от 22.07.2014 г., за извършено през периода 21.03.2014 г. –
22.03.2014 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което да се изтърпи при първоначален
строг режим;
6. С Присъда № 90 от 04.11.2014 г., постановена по НОХД № 460/2014 г. по
описа на РС Д.град, в сила от 20.11.2014 г., за извършено през периода 27.03.2014 г. –
01.04.2014 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се изтърпи при
първоначален строг режим;
7. С Присъда № 21 от 11.10.2016 г., постановена по НОХД № 165/2015 г. по
описа на РС Първомай, в сила от 27.10.2016 г., за извършено на 26.03.2014 г.
2
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предл. 2 и т. 5, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален
строг режим;
8. С Присъда № 73 от 21.10.2016 г., постановена по НОХД № 1084/2016 г. по
описа на РС Хасково, в сила от 07.11.2016 г., за извършено през периода от 26.06.2015
г. до 28.01.2016 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4,
предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, за което му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца,
което да се изтърпи при първоначален строг режим;
9. С Присъда № 72 от 06.12.2016 г., постановена по НОХД № 413/2016 г. по
описа на РС Д.град, в сила от 22.12.2016 г., за извършено през периода 29.01.2016 г. –
31.01.2016 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.3 и т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да се изтърпи при
първоначален строг режим;
С Определение № 216 от 03.10.2017 г., постановено по ЧНД № 432/2017 г. по
описа на РС Д.град, в сила от 19.10.2017 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1
НК са групирани наказанията по НОХД № 165/2015 г. на РС Първомай, НОХД №
1084/2016 г. на РС Хасково и НОХД № 413/2016 г. на РС Д.град, като е определено
едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и наказанията по
НОХД № 1950/2014 г. на РС Пловдив, НОХД № 624/2014 г. на РС Хасково и НОХД №
460/2014 г. на РС Д.град, като е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Общоопределеното наказание по първата група дела е изтърпяно на 20.10.2017 г., а
общоопределеното наказание по втората група дела е изтърпяно на 02.04.2015 г.
10. Със Споразумение № 6 от 15.02.2019 г., постановено по НОХД № 111/2019 г.
по описа на ОС Хасково, в сила от 15.02.2019 г., за извършено на 24.04.2018 г.
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг
режим, както и „глоба“ в размер на 1000 лв.
11. С Присъда № 6 от 05.02.2019 г., постановена по НОХД № 540/2018 г. по
описа на РС Д.град, в сила от 21.02.2019 г., за извършени на 28.07.2018 г. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а“ и „б“ НК, вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 216, ал. 1 НК, за което са му наложени
наказания „лишаване от свобода“ за срок от по десет месеца. На основание чл. 23, ал. 1
НК е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от
десет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим;
12. С Присъда № 31 от 11.04.2019 г., постановена по НОХД № 296/2019 г. по
описа на РС Хасково, в сила от 30.04.2019 г., за извършено на 30.10.2018 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален
строг режим;
С Определение от 23.05.2019 г., постановено по ЧНД № 517/2019 г. по описа на
РС Хасково, в сила от 07.06.2019 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са
3
групирани наказанията по НОХД № 111/2019 г. на ОС Хасково, НОХД № 540/2018 г.
на РС Д.град и НОХД № 296/2019 г. на РС Хасково, като е определено едно общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. Същото
е увеличено с четири месеца на основание чл. 24 НК, като е определено общото
наказание да се изтърпи при първоначален строг режим;
13. С Присъда № 260006 от 24.09.2020 г., постановена по НОХД № 288/2020 г.
по описа на РС Д.град, в сила от 10.10.2020 г., за извършени на 06.12.2018 г.
престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б“ НК и чл. 216, ал. 1 НК, за което са му наложени съответно наказания
„лишаване от свобода“ за срок от една година и десет месеца и една година и осем
месеца. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо най-
тежко наказание между наложените по НОХД № 111/2019 г. на ОС Хасково, НОХД №
540/2018 г. на РС Д.град, НОХД № 296/2019 г. на РС Хасково и НОХД № 288/2020 г.
по описа на РС Д.град, а именно „лишаване от свобода“ за срок една година и десет
месеца. Към определеното общо наказание на основание чл. 23, ал. 3 НК е
присъединено наказанието „глоба“ в размер на 600 лв. Общоопределеното наказание е
изтърпяно на 26.08.2020 г.
14. С Присъда № 61 от 15.12.2021 г., постановена по НОХД № 1152/2021 г. по
описа на РС Кърджали, в сила от 31.12.2021 г., за извършено на 23.01.2021 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от шестнадесет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим;
15. С Присъда № 3 от 04.02.2022 г., постановена по НОХД № 4/2022 г. по описа
на РС Д.град, в сила от 22.02.2022 г., за извършено на 16.10.2021 г. престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“
НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим;
16. С Присъда № 5 от 15.02.2022 г., постановена по НОХД № 45/2022 г. по описа
на РС Хасково, в сила от 02.03.2022 г., за извършено на 29.03.2021 г. престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“
НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
което да се изтърпи при първоначален строг режим;
17. С Присъда № 5 от 22.02.2022 г., постановена по НОХД № 557/2021 г. по
описа на РС Д.град, в сила от 10.03.2022 г., за извършено от 01.02.2021 г. до 29.03.2021
г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и „б“ НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим;
18. Със Споразумение № 113 от 20.12.2022 г., постановено по НОХД № 512/2022
г. по описа на РС Д.град, в сила от 20.12.2022 г., за извършено на 19.07.2021 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК, за
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да
се изтърпи при първоначален строг режим;
С Определение № 73 от 16.02.2023 г., постановено по ЧНД № 38/2023 г. по
описа на РС Д.град, в сила от 07.03.2023 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1
НК са групирани наказанията по НОХД № 512/2022 г. на РС Д.град, НОХД №
1152/2021 г. на РС Кърджали, НОХД № 4/2022 г. на РС Д.град, НОХД № 45/2022 г. на
РС Хасково и НОХД № 557/2021 г. на РС Д.град, като е определено едно общо най-
4
тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което да
се изтърпи при първоначален строг режим. Общоопределеното наказание е изтърпяно
на 25.01.2023 г.
На 18.02.2023 г. подсъдимият В.З.В. пристигнал с автобус в гр. Първомай, обл.
Пловдив и започнал да обикаля из града. Намерението му било да изчака да се стъмни
и да извърши кражби на пари от кафе-автомати, което бил правил и преди. Около
полунощ подсъдимият отишъл до кафе-автомат, намиращ се на ул. „Княз Борис I“ №
114 в града, до търговски обект на „ХИДРО РАВА“ ЕООД – гр. Първомай, със
собственик и управител – свидетеля Р.Х.Н., и собственост на същото дружество.
Вдигнал капака на автомата, хванал поставената вътре пластмасова решетка и я
счупил, след което с ръка бръкнал и достигнал металната каса (монетник), в която се
събирали монетите и я извадил. Извадил съдържанието на касата – монети – общо
сумата от 219,80 лв., след което я изхвърлил.
Продължил нататък по улицата и стигнал до кафе-автомат, намиращ се на
същата улица – „Княз Борис I“ № 92Б, до автомивка, собственост на Д.И.Д. от гр.
Първомай, в качеството на ЕТ „Д.Д. – Свети“, и негова собственост. По описания по-
горе начин разбил автомата, но този път не взел монетника, а само съдържащата се в
него сума пари – общо сумата от 80 лв.
Продължил нататък по улицата и стигнал до кафе-автомат, намиращ се на
същата улица – „Княз Борис I“ № 48, собственост на свидетеля Я.А.Т. от гр. Първомай,
в качеството на ЕТ „Я.Т. – Биянка“. Пак по описания по-горе начин разбил автомата,
отново не взел монетника, а само съдържащата се в него сума пари, а именно – 40 лв.
Продължил нататък, като се отклонил по ул. „Стефан Стамболов“ и стигнал до
кафе-автомат, собственост на свидетеля Е.Я.З., от който обаче не могъл да открадне
нищо, тъй като не могъл да извади монетника.
Продължил към централната градска част и отново на ул. „Княз Борис I“ № 3,
стигнал до кафе-автомат, намиращ се до жилищната кооперация там, собственост на
пострадалия свидетел А.Я.Д. от гр. Първомай, в качеството на ЕТ „А.Я.Д.“. Отново по
описания по-горе начин, разбил автомата и без да взема монетника, извадил само
съдържащата се в него сума пари, а именно – 180 лв.
По описания по-горе начин подсъдимият отнел общо сумата от 519,80 лв., както
и металната каса от кафе-автомата на „ХИДРО РАВА“ ЕООД – гр. Първомай, която
била на стойност 20 лв., след което си тръгнал за с. Горски извор, общ. Д.град, където
живеел.
Сутринта на 19.02.2023 г. собствениците – посочените по-горе лица,
констатирали съответно разбитите си кафе-автомати и липсващите от тях вещи и
сигнализирали органите на полицията, за което били образувани първоначално
отделни досъдебни производства, впоследствие – обединени в настоящото. Извършени
били огледи на местопроизшествие, като бил установен и запис от охранителна камера.
От проведените оперативно-издирвателни мероприятия бил установен и извършителят
на деянията, а именно – подсъдимият. На 20.02.2023 г. същият бил задържан, като
направил пълни самопризнания и предал доброволно намиращите се у него монети –
общо сто и два броя монети с номинал десет стотинки, за които заявил, че са малка
част от откраднатите.
Общата стойност на имуществото, отнето от подсъдимия, е в размер на 539,80
лв. (петстотин тридесет и девет лева и осемдесет стотинки), както следва: 219,80 лв.
5
(двеста и деветнадесет лева и осемдесет стотинки) и метална каса, на стойност 20 лв.,
всичко на обща стойност 239,80 лв., от владението на „ХИДРО РАВА“ ЕООД – гр.
Първомай, със собственик и управител свидетеля Р.Х.Н.; 180 (сто и осемдесет) лв., от
владението на пострадалия свидетел А.Я.Д., действащ в качеството на ЕТ „А.Я.Д.“; 80
(осемдесет) лв., от владението на пострадалия свидетел Д.И.Д., действащ в качеството
на ЕТ „Д.Д. – Свети“; и 40 (четиридесет) лв., от владението на пострадалата свидетелка
Я.А.Т., действаща в качеството на ЕТ „Я.Т. – Биянка“.
От заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че подсъдимият В.З.В. има поставена диагноза „лека умствена
изостаналост“ и се води на диспансерен отчет в ЦПЗ – Хасково. Имало регистрирани
две хоспитализации в ЦПЗ – Хасково за периодите 15.01. – 04.02.2016 г. и 05.10. –
26.10.2020 г. Налице били данни за вредна употреба на алкохол. Към момента на
инкриминираното деяние – от 18.02.2023 г. до 19.02.2023 г., подсъдимият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Посочено е още, че подсъдимият може да дава достоверни обяснения по факти, имащи
значение за делото и да участва пълноценно във всички фази на наказателния процес.
По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по
делото доказателства, при условията на чл. 373, ал. 3 НПК. Решаващият състав взе
предвид самопризнанието на подсъдимия В., както и подкрепящите го доказателства,
събрани по предвидения в закона ред в хода на досъдебното производство, а именно:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А. Й. К., Г. Н. К., И. Д.
Д., Р.Х.Н., А.Я.Д., Я.А.Т., Е.Я.З.; писмените доказателства: справка за съдимост на
подсъдимия, характеристична справка, 5 бр. справки от Търговския регистър, 2 бр.
протоколи за доброволно предаване от 21.02.2023 г., протокол за доброволно
предаване от 22.02.2023 г., постановление на РП Хасково, ТО Д.град от 23.03.2023 г.,
заповед за задържане на лице от 20.02.2023 г., постановление на РП Пловдив, ТО
Първомай по чл. 64, ал. 2 НПК от 21.02.2023 г., протоколи по ЧНД № 26/2023 г. и ЧНД
№ 52/2023 г. по описа на РС Първомай; писмените доказателствени средства – 6 бр.
протоколи за оглед на местопроизшествие от 19.02.2023 г., протокол за следствен
експеримент от 20.02.2023 г.; веществените доказателствени средства – 6 бр.
фотоалбуми на посетено местопроизшествие от 19.02.2023 г., фотоалбум при извършен
следствен експеримент на 20.02.2023 г., както и заключенията на съдебно-
психиатричната и на съдебно-оценъчната експертизи. Според настоящия съдебен
състав наличните по делото доказателства установяват по несъмнен начин
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като
самопризнанията на подсъдимия, дадени при условията на чл. 371, т. 2 НПК, се
подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и направеното от
подсъдимия в съдебно заседание самопризнание като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Гореизброените писмени доказателства следва също да бъдат кредитирани, доколкото
кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на
описаната фактическа обстановка. Настоящият състав даде вяра и на протоколите за
оглед, тъй като отразяват процесуално следствени действия, извършени по
предвидения в чл. 156 НПК ред, в присъствието на две поемни лица и специалист –
технически помощник. Също така съдът кредитира и заключенията на съдебно-
6
психиатричната и оценъчната експертизи, доколкото са обективни, обосновани и
компетентно изготвени. В случая не се установиха доказателства, които да поставят
под съмнение или оборват така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият
В.З.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“,
вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият В. е отнел чужди движими вещи – пари –
сумата от 219,80 лв. и метална каса на стойност 20 лв., всичко на обща стойност 239,80
лв., от владението на „ХИДРО РАВА“ ЕООД, със собственик и управител Р.Х.Н. от гр.
Първомай; пари – сумата от 80 лв. от владението на Д.И.Д., действащ в качеството на
ЕТ „Д.Д. – Свети“; пари – сумата от 40 лв. от владението на Я.А.Т., действаща в
качеството на ЕТ „Я.Т. – Биянка“; пари – сумата от 180 лв. от владението на А.Я.Д.,
действащ в качеството на ЕТ „А.Я.Д.“ – всичко на обща стойност 539,80 лв.
Следователно той е прекъснал фактическата власт на Радослав Николов, Д.Д., Я.Т. и А.
Д. върху инкриминираните вещи, след което е установил свое владение върху тях.
Отнемането е извършено без наличие на съгласие на предишните владелци, поради
което се явява противоправно. Безспорно е, че вещите не са били собственост на
подсъдимия В., като по отношение на него се явяват чужди. Налице е и
квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, тъй като от доказателствата по
делото по безспорен начин се установява, че подсъдимият е отнел металната каса и
монетите, като е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот – счупване
на пластмасовите решетки на кафе автоматите.
На следващо място, от обективна страна е налице и хипотезата на продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, тъй са извършени четири деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Деянията са извършени при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. Налице са осъждания за тежки умишлени престъпления,
извършени от подсъдимия като пълнолетен, като деянията по настоящето дело са в
рамките на петгодишния срок по чл. 30 НК от изтърпяването на следните наказания
„лишаване от свобода“: общото наказание измежду наложените по НОХД № 111/2019
г. на ОС Хасково, НОХД № 540/2018 г. на РС Д.град, НОХД № 296/2019 г. на РС
Хасково, НОХД № 288/2020 г. на РС Д.град за срок от една година и десет месеца,
изтърпяно на 26.08.2020 г., и общото наказание измежду наложените по НОХД №
512/2022 г. на РС Д.град, НОХД № 1152/2021 г. на РС Кърджали, НОХД № 4/2022 г. на
РС Д.град, НОХД № 45/2022 г. на РС Хасково, НОХД № 557/2021 г. на РС Д.град за
срок от една година и шест месеца, изтърпяно на 25.01.2023 г. От това следва, че
инкриминираните деяния са осъществени, след като подсъдимият е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 НК, както и след като е бил
осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ
характер, изпълнението на нито едно от които не е било отложено по чл. 66 НК.
Съгласно ППВС № 2 от 1970 г. опасният рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК има
7
предвид две или повече осъждания, а не престъпления. Затова при реална съвкупност
на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за отделни
престъпления, е налице едно осъждане. Предвид групирането на наложените на
подсъдимия наказания, следва, че в случая са налице само две осъждания, изпълващи
изискванията за „опасния рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК. Тъй като е
повдигнато обвинение, че подсъдимият е осъществил процесното престъпление, след
като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието
не е отложено по чл. 66 НК, тази неточност беше коригирана от настоящия съдебен
състав чрез оправдаването му за това да е осъществил процесното престъпление, след
като е бил осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления от общ характер.
От субективна страна деянията са извършени от подсъдимия при условията на
пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял те да настъпят.
Съзнавал е, че отнема чужди движими вещи, като по неправомерен начин, прекъсвайки
чуждата фактическа власт е установил свое владение върху тях, т. е. установил е своя
трайна фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е съзнавал и че за отнемането на
вещите, с цел установяването на своя трайна фактическа власт върху тях, е разрушил
прегради, здраво направени за защита на имот. Също така подсъдимият е осъзнавал, че
към деня на извършване на деянията вече е бил осъждан с влезли в сила присъди за
тежко умишлено престъпление, за което му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ не по-малко от една година, чието изпълнение не е било отложено по реда на
чл. 66 НК, както и че е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието
не е отложено по чл. 66 НК. Налице е у подсъдимия и специфичното за този вид
престъпления намерение – да се присвоят противозаконно вещите, предмет на
престъплението.
По наказанието:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 26, ал. 1 НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три до петнадесет години. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в случаите
на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2
НПК съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В. съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанието и оказаното съдействие на
досъдебното производство, изразеното съжаление за стореното, фактът, че страда от
лека умствена изостаналост, както и невисоката стойност на отнетите вещи.
Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява наличието на други осъждания,
невзети предвид при квалификацията на деянието като извършено при условията на
опасен рецидив. В разглеждания случай характерът и броят на смекчаващите
отговорността обстоятелства не ги квалифицира нито като „изключителни“, нито като
„многобройни“, за да е приложима разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Правилата на
чл. 55 НК визират едно изключение и трябва да се прилагат при действителна
наличност на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и деяние,
което е със значително по-ниска обществена опасност от типичната за съответния вид
престъпление. Ето защо, решаващият състав, като взе предвид конкретната степен на
обществена опасност на деянието, прие, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 55 НК. След преценка на смекчаващите и отегчаващите
8
отговорността обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите, визирани в чл. 36
НК, на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
отговорността признаци съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, поради което определи
на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. Съдебният
състав, като съобрази нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, намали определеното наказание с
една трета и осъди подсъдимия на наказание „лишаване от свобода” за срок от две
години.
Така определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години
следва да се изтърпи ефективно, тъй като не са налице предпоставките за приложение
на института на условното осъждане предвид факта, че подсъдимият е осъждан вече на
„лишаване от свобода“ за престъпления от общ характер. В тази връзка съдът
постанови наложеното наказание да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“
режим, доколкото в случая е налице хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС – не
са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
„лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66 НК. С оглед
всичко изложено, настоящият състав счита, че така наложеното наказание „лишаване
от свобода” за срок от две години, което да се изтърпи ефективно, ще реализира целите
на наказанието по чл. 36 НК и ще спомогне за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК съдът приспадна от така
определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години времето, през
което подсъдимият В.З.В. е бил задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чл. 64, ал. 2 НПК
и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с Определение № 26 от 23.02.2023
г. по ЧНД № 26/2023 г. по описа на РС Първомай, считано от 20.02.2023 г., като един
ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
По разноските и веществените доказателства:
Като призна подсъдимия В. за виновен, съдът го осъди на основание чл. 189, ал.
3, вр. ал. 1 НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски
на досъдебното производство в размер на 417,40 лв. за изготвени съдебно-
психиатрична и оценъчна експертизи.
Съдът постанови веществените доказателства – 1 брой магнитен информационен
носител на л. 58, т. II от ДП да се унищожи като вещ без стойност, а 102 броя монети с
номинал от 0,10 лв., находящи се на съхранение в РУ – Първомай, да се върнат на
собствениците „ХИДРО РАВА“ ЕООД, ЕТ „Д.Д. – Свети“, ЕТ „Я.Т. – Биянка” и ЕТ
„А.Я.Д.“, като се разпределят поравно.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: (п)
/Радина Хаджикирева/
РХ/ВХ
9
Съобщи за изтекли лични данни