Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград, 24.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд, в открито съдебно заседание на 18.09.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ;
СУНАЙ ОСМАН,
При секретар АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 221/
2020г. по описа
на съда, и за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Р. НЕДЖАТТИН Ю. с
ЕГН- **********,***, е обжалвал Наказателно постановление
№ 20- 1300- 000792/
01.06.2020г. на Началник „Група“ към ОДМВР-
Кърджали /сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.183 ал.4
т.7 пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Із- 25-39 на МВР са отнети 6 точки, за
нарушение на разпоредбата чл.137 „А“ ал.1 от ЗДвП. В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
постановлението поради допуснати нарушения на материалният закон и
липса на доказателства за допуснато нарушение на ЗДвП. Наказателното
постановление не съдържало изискуемите реквизити по ЗАНН, което е довело до
накърняване правото му на защита. Иска отмяна на обжалваното нак.постановление.
В съдебно заседание се явява лично и с адв.Д.Х. ***, който поддържа
жалбата, като посочва, че в деня на проверката не било установено по
категоричен начин дали е управлявал МПС с обезопасителен колан, или той е бил свален
след като е бил спрян за проверка. Според защитника на жалбоподателят имало
разминаване в показанията на свидетелите- за посоката на движение на
управляваната от жалбоподателя кола, както и дали е имал или не обезопасителен
колан, което е било съществено нарушение на процесуалните правила, и по този
начин не била установена по правилен начин фактическата обстановка. Предвид
това иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно издадено.
Административно-наказващият орган не се явява и не изпраща представител, и в писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди
атакуваното нак.постановление, като правилно и законосъобразно. Постъпило и писмено становище от гл.юрисконсулт на ОДМВР- Кърджали, в
което се сочи, че обжалваното НП е законосъобразно, а жалбата неоснователна,
като се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и респ. иска се
намаляване размера на адв.възнаграждение поради прекомерност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, и разгледана по същество
е неоснователна.
Установи се, че
на 20.05.2020г. в 12,55ч. в гр.Момчилград, на ул.“Гюмюрджинска“, до стадион
„Родопи“, жалбоподателят- като водач на МПС – л.а. „****“ с рег. № ****, е
управлявал посоченото МПС, и по време на движение не е използва обезопасителен
колан /не е поставил обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил
оборудван. Поради това полицейският служител Е.Н. /мл.автоконтрольор при ОДМВР-
Кърджали, сектор „ПП“/, в присъствието на свидетеля Р.П. /който също е
пол.служител/ му съставил АУАН серия GA № 192272/20.05.2020г. за
извършено нарушение по чл.137 „а“ ал.1 от ЗДвП, който му е предявен за
подписване след съставянето му на същата дата, като същият е отказал да го
подпише, което е удостоверено с подписа на един свидетел- И.И.Т.. В законоустановеният 3-дневен срок жалбоподателят
не е депозира писмени възражения по така съставеният акт.
Въз основа на
този АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 20- 1300- 000792/ 01.06.2020г.
на Началник „Група“ към ОДМВР- Кърджали
/сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Із- 25-39 на МВР са отнети 6
точки, за нарушение на разпоредбата чл.137 „А“ ал.1 от ЗДвП. Процесното НП е
връчено на жалбоподателят на 03.08.2020г.
От разпита на
актосъставителят /който е очевидец по установяване на нарушението/ и на
свидетелят по акта /който е и свидетел на нарушението/, се установява, че проверяващите
полицейски служители /и двамата са възприели пряко и непосредствено самото
нарушение/ са установили, че жалбоподателят на посочената дата и място е
управлявал автомобила си, без да ползва обезопасителният колан, с който
автомобилът е бил снабден. Полицейските служители са очевидци на нарушението, и
същите посочват, че са спрели автомобила, защото са видели, че жалбоподателят
го управлява без сложен колан- т.е. същите са категорично, че по време на
движение на колата водачът е бил без поставен обезопасителен колан, и това е
била причина да спрат л.а. за проверка.
Изложената фактическа обстановка съдът приема
за установена от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства.
Същата се установява от показанията на актосъставителят и на свидетелят, които
съдът кредитира изцяло и преценява същите като добросъвестно депозирани и
основани на преките възприятия и впечатления и двамата пол.служители. Тази фактическата
обстановка се установява и от писмените доказателства, прочетени и надлежно
приобщени към доказателствената съвкупност, а именно: Обжалваното НП и АУАН.
По делото са
представени и съответни Заповеди за определяне на съответни длъжностни лица от
системата на МВР за осъществяване на определени функции по ЗДВП /да
осъществяват контролни функции, да съставят АУАН, да издават НП и ел.фишове и
др., упоменати конкретно/, които съобразени и с многобройните разгледани дела
по ЗДвП, дават основание на съда да приеме, че същите са компетентни да
осъществяват такива функции /актосъставителят и АНО/- още повече, че ЗМВР ги
натоварило с общи функциии по контрол на
движението по пътищата, които са детайлизирани и в ЗДвП. Самите заповед за
възлагане на такива контролни функции по ЗДвП са унифицирани за цялата система
на МВР.
При така
установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Обжалваното НП
следва да потвърдено като правилно и законосъобразно, т.к., както при
издаването на същото, така и при съставянето на АУАН не са допуснати
процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените, и които да
доведат до отмяна на същите. Самото нарушение е описано със неговите обективни
и субективни признаци- описани са датата, мястото и начинът на извършване на
административното деяние, описан е самият субект на нарушението,
обстоятелствата, при които същото е допуснато, нарушените норми от ЗДвП- както
и самото нарушение, със всички негови белези. В АУАН са посочени имената и
длъжността на актосъставителят, както и имената на свидетелят по акта, както и
самият акт е бил предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му, и
същият не го е подписал /което е установен с подписа на един свидетел/,
предоставен е екземпляр от него на същата дата, и в законоустановеният 3-
дневен срок не е депозирал възражения. В обжалваното Наказателно постановление
нарушението е подведено под приложимата правна норма, която е отнесена правилно
и към съответстващата санкционна норма. Не са допуснати никакви нарушения на
процесуалните правила по ЗАНН при съставянето на АУАН и при издаването на
процесното НП, които да доведат до накърняване правото на защита на
жалбоподателят.
Съобразно това
и съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, тъй като в хода на административно– наказателното производство
е безспорно установено, че с действията си водачът на моторното превозно
средство /описаното по-горе/- жалбоподателят е допуснал нарушение на следното правило
за движение по пътищата, установено в Закона за движението по
пътищата, а именно: разпоредбата на
чл. 137 „а“ ал.1 от ЗДвП, вменявящ задължения на водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.В конкретния случай водачът е допуснал нарушение на тези
изисквания, доколкото не е поставил обезопасителен колан, с който автомобилът е
оборудван. Управляваното от жалбоподателят МПС е от посочените по-горе и
определени от закона категории.
Не се установи нарушителят
да е от категорията лица, които не са задължени да използват обезопасителен
колан, т.е., не се установи същият да попада в изключенията визирани в ал.2 на
посочения законов текст. Текстът на чл. 137 „а“ ал.2 от ЗДвП въвежда изключения
от общото правило, посочено в ал.1, и предвижда възможност да не поставят
обезопасителни колани лицата, чието
физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан-т.2, а
т.3 предвижда такова изключение и за лицата с трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни
средства, адаптирани съобразно техните нужди- а не се установи водачът да е от
тази категория.
Въз основа на
установената фактическа настоящият състав приема, че жалбоподателят, като водач на МПС от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато същото е в движение, е задължен да
използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, и по този начин не е изпълнил
задължението по чл.137
„а“ ал.1 от ЗДвП.
Предвид
изложеното, и съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, по
категоричен начин се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.
137 „а“ ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.189
ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Процесното нарушение е
констатирано с АУАН, съставен от оправомощено длъжностно лице. АУАН съдържа
всички необходими задължителни реквизити, съобразно чл. 42
от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен относно
обстоятелствата по извършването, датата и мястото, така, че за жалбоподателя е
налице яснота какво нарушение е осъществил, кога и къде, поради което и не е
нарушено правото му на защита.
Доказателства,
оборващи констатациите за описаното нарушение в акта не са представени от
жалбоподателят. Налице е единствено декларативно изявление, че не е извършил
нарушението. Същото обаче не се споделя от съда, тъй като от една страна е
налице акт, който се ползва доказателствена сила, съобразно чл.189
ал.2 от ЗДвП и не е оборен, а и от друга страна са налице показанията на
актосъставителят и на свидетелят по акта /които същевременно са и очевидци на
извършеното нарушение/,и които изцяло
потвърждават отразените констатации в акта. Показанията на двамата полицейски
служители са безпротиворечиви, еднопосочни, установяващи безспорно извършеното
нарушение, както и обективни, доколкото не се установиха отношения, които да
внесат съмнение в тяхната безпристрастност.
Във връзка с
гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично доказано от
доказателствата по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
лек автомобил без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобила му е бил
оборудван в нарушение на разпоредбата на чл.
137 „а“ ал. 1 от ЗДвП.
Както и по-горе
е посочено, атакуваното НП е издадено от оправомощено длъжностно лице, като
същото съдържа всички императивно установени в чл.57
ал.1 от ЗАНН реквизити. Посочени са обстоятелствата по извършване на
твърдяното нарушение, датата и мястото на извършване, неговия автор. Посочени
са съответни на обстоятелствата, правна квалификация на деянието, както и е
приложена съответната санкционна норма. Наложеното наказание е определено в
рамките на предвиденото в санкционната норма на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и тъй като
същото е посочено във фиксиран размер от 50 лева в приложимата разпоредба се
явява и съобразено с изискванията на чл.27
ал.2 от ЗАНН.
Деянието не
представлява маловажен случай. Нарушението по чл.
137 „а“ ал. 1 от ЗДвП не се отличава с по- ниска степен на обществена
опасност от обичайните. Управлението на МПС без обезопасителен колан касае
безопасността на движението, поради което и неспазването на съответните
задължения от водача, макар и да не са настъпили вреди от извършването му не
обуславя маловажност на случая. В тази насока следва да се отчете и
изключително широкото разпространение на това нарушение, както в съдебния
район, така и в цялата страна.
Съставът на
това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определят като нарушение на
просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. Законът не
поставя в изискване деянието по чл.137
„а“ ал.1 от ЗДвП да е извършено, при условията на пряк, евентуален,
алтернативен или друга форма на умисъл, а по делото и липсват данни жалбоподателят
да е целял или допускал съставомерният резултат, поради което и извършеното
следва да се квалифицира именно като непредпазливо деяние.
По отношение на
наложената санкция следва да се упомене, че при проверка на приложимите административно-
наказателни разпоредби, а именно нормата на чл.183
ал.4 т.7 пр.1-во от ЗДвП /където е предвидено наказание „глоба“ в размер на
50 лева за допуснато нарушение по чл.137 „а“ ал.1 от ЗДвП/ съдът констатира, че
санкцията е наложена законосъобразно и в законово посоченият фиксиран размер, съобразени са всички обстоятелства по
делото, поради което и не е налице правна възможност да бъде изменяван в
каквато и да е насока. Именно фиксираният размер на санкцията за допуснатото
нарушение прави безпредметно всякакви разсъждения по индивидуализацията на
същото.
Следва също
така за пълнота на изложението да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е
недопустима. И теорията, и практиката са категорични по отношение на
изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е., нарушения и наказания са само тези, посочени в
закона. Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата
на чл.13
от ЗАНН, и отнемането на контролни
точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от
страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, а не - на наказание. В допълнение, разпоредбата на чл.2
ал.1 от ЗАНН регламентира, че наказанията се определят само със закон или
указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с
наредба.
Действително,
когато е опорочена административно-наказателната процедура, отмяната на
наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането
на точките. В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е
законосъобразно и от материална, и от процесуална гледна точка, поради което и евентуални
доводи, касаещи отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по
същество. С тези аргументи, в тази си част жалбата е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане, като производството по делото относимо за това
следва да се прекрати.
С други думи,
при извършената служебна проверка на АУАН и НП не бяха констатирани наличието
на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна
на наказателното постановление.
По разноските; страните
по делото не са извършили разноски, като нормата на чл.63 ал.5 вр.3 от ЗАНН
предвижда такива да бъдат присъдени, като АНО е представляван от юрисконсулт,
но по делото е представено само писмено становище, което е част от
административно-наказателната процедура по чл.60 ал.2 от ЗАНН, а и по самото
съдебно производство не се явява процесуален представител. Ето и защо съдът не
се произнася по разноски в настоящото производство.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление Наказателно
постановление № 20- 1300- 000792/ 01.06.2020г. на Началник „група“ към ОДМВР- Кърджали, сектор
„Пътна полиция“, с което на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева- и отнети 6 контролни
точки, за нарушение на разпоредбата чл.137 „А“ ал.1 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното ,Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА № 20- 1300-
000792/ 01.06.2020г. на Началник „група“
към ОДМВР- Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с което
на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, на Р. НЕДЖАТТИН Ю. с ЕГН- **********,***, за
допуснато нарушение на чл.137 „а“ ал.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, както и на основание Наредба № Із- 25-39
на МВР са отнети 6 точки, за нарушение на разпоредбата чл.137 „А“ ал.1 от ЗДвП
Решението подлежи обжалване пред Административен
съд- гр.Кърджали в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;