О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /05.08.2020 год. , гр.Провадия
Провадийският районен съд, втори състав на пети август
две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
разгледа гражданско дело № 1795 по описа на съда за 2019
година, установи:
Делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 срещу С.Ю.С. с ЕГН **********, с адрес ***.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника особен представител, като на основание чл. 140 от ГПК съдът следва
да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание
чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
В исковата молба се твърди, че между страните
на 15.09.2016г. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца по програма „НонСтоп 24,99 с неограничени
национални минути“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 и 36,01 %
промо отстъпка за 24 месеца. Твърди се, че С. не изпълнява задълженията си по
договора в общ размер 35,83 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 25.01.2017г. - 24.03.2017г.
На 15.09.2016г. и по
повод горепосочения договор с предпочетен номер ++359*********, мобилният
оператор, като лизингодател, сключва със С.Ю.С. - лизингополучател, Договор за
лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка LENOVO А1000 Dual за обща лизингова цена в размер на
114,77 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в
размер на 4,99 лв. По договора за лизинг С. дължи заплащане на сума в общ
размер на 89,82 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
25.01.2017г. - 24.05.2017г. както следва:
-
4,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.01.2017г. - 24.02.2017г., начислена във фактура №
**********/25.02.2017г.;
-
4,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 25.02.2017г. - 24.03.2017г., начислена във фактура №
**********/25.03.2017г.;
-
79,84 лв. - сбор от 16 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от
Общите условия към Договора за лизинг, за отчетен период 25.04.2017г. -
24.05.2017г., начислени във фактура №**********/01.08.2017г.;
По отношение на
горепосочените задължения за лизингови вноски е налице и обща изискуемост,
поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия. Към
настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното
устройство не е върнато на мобилния оператор.
На 29.12.2016г. между
същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца по програма „Нонстоп 24,99 с неограничени
национални минути“, със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. и
36,01 % промо отстъпка за 24
месеца. Твърди се, че С. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер
15,99 лв., представляващи неплатена абонаментна такса за отчетен период
25.02.2017г. - 24.03.2017г.
Горепосочените
задължения са индивидуализирани в следните фактури:
-
фактура №**********/25.02.2017г. за отчетен
период 25.01.2017г. - 24.02.2017г.. срок за плащане - 12.03.2017г.. издадена за
сумата от 58.91 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси, използвани
услуги и лизингова вноска, както следва: 19,85 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; 4,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********; 34,07 лв. абонаментна
такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********.
Фактурата се претендира
в размер от 24,84 лв., поради извършено частично плащане в размер на 34,07 лв.,
което погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********.
-
фактура №
**********/25.03.2017г. за отчетен период 25.02.2017г. - 24.03.2017г.. срок за
плащане - 09.04.2017г. издадена за сумата от 36.96 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси и лизингова вноска, както следва: 15,98 лв. абонаментна такса за предпочетен
номер ++359*********; 4,99 лв. лизингова
вноска за предпочетен номер ++359*********; 15,99 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер ++359*********.
-
фактура № **********
/25.05.2017г. за отчетен период 25.04.2017г. - 24.05.2017г.. срок за плащане -
09.06.2017г., издадена за сумата от 867.51 лв.. представляваща неплатени
неустойки и лизингови вноски, както следва: 787,67 лв. неустойки за предпочетени
номера ++359********* и ++359*********; 79,84 лв. лизингови вноски за предпочетен
номер ++359*********;
Фактурата се претендира
за сумата от 79,84 лв., представляваща начислени накуп лизингови вноски за
горепосочения предпочетен номер.
На 18.06.2019г. „Теленор
България“ ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК до Районен съд - гр. Провадия срещу С.Ю.С., в което се претендират:
главница в размер на 141,64 лв. (сто четиридесет и един лева и шестдесет и
четири стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Образувано е ч.гр.д. № 910/2019 г. по описа на Районен съд - гр.
Провадия. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК.
Иска се постановяване на решение, с което да се
установи в отношенията между страните, че ответникът по делото дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело
№ 910/2019г. на ПРС, както и присъждане на разноски по исковото и заповедното
производство и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран отговор от назначения на ответника особен представител.
В него се твърди, че подадения иск е неоснователен.
Твърди
се, че от сключения между страните договор и общите условия към него, от които
се установява уговорен между страните начин на плащане, от него не може да се
изведе извод за дължимостта и изискуемостта на претендираното вземане, защото
издадените от оператора фактури не установяват дължимост от страна на ответника
на претендираното вземане. Твърди се, че издадените фактури удостоверяват
единствено факта на отразяване в счетоводството на оператора на задължения на
абоната, произтичащи от абонаметни такси, пакети минути и др./ Представените от
ищеца фактури не са подписани от ответника. Оспорват се издадените фактури от
ищеца, с оглед на това, че тези фактури не представляват доказателства, които
установяват извършени от ищеца доставки на далекосъобщителни услуги. Твърди се,
че приложение А към фактурите представляват частни диспозитивни документи,
поради което нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, относно
твърдения факт за дължимост на визираното в тях задължение. Твърди се, че по
делото не са представени справки приложение Б, които именно съдържат
детайлизираните справки за осъществените заявки за използване на услугите,
осигурявани чрез телекомуникационната система на мобилния оператор и
регистрирания трафик на съобщения на абоната. Иска се отхвърляне на иска.
Правна квалификация на
предявените искове:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за
които била издадена Заповед по частно
гражданско дело № 910/2019 г. на ПРС.
Съдът на основание чл.
146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът на основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че
носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника са сключени
процесните договори, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията
си по тях.
Съдът на основани
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че няма факти,
за които да носи доказателствена тежест.
Съдът на основание
чл.146, ал.2 от ГПК намира, че не са налице факти, по отношение на
които страните не са ангажирали доказателства.
Съдът на основание
чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с
исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на
спора, както и ч.гр.д. 910/2019 г. на ПРС.
Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2020 год. от 11:40 часа, за които дата и час да се призоват
страните.
ДОПУСКА до събиране приложените към исковата молбата писмени доказателства и ч.гр.д. 910/2019 г. на ПРС.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно
споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от
които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други
свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях
споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен
съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в
която се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това
задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищеца и от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….