Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
09.07.2018 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
06.06. |
Година |
2018 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния
състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Здравка
Запрянова |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Таня Цинова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Административен
характер наказателно |
дело
номер |
584 |
по описа за |
2018 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Обжалвано е Наказателно постановление № 18- 1300- 000357 от 17.04.2018г.,
издадено от Началник на сектор Пътна полиция- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с
което са наложени наказания: по т.1 глоба в размер на 200лв. на основание чл.179
ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП, по т.2 глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, по т.3 глоба
в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, по т.4 глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец и по т.5 глоба в размер на 50лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, на Х.М.С. *** с ЕГН ********** за извършени
нарушения на 02.04.2018г. около 07.35часа в гр.Кърджали ул.Юмер Лютви съответно
на чл.116 от ЗДвП, на чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП, на чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП, на чл.123 ал.1 т.2 б.В от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.2 б.Е от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Х.С., който счита издаденото наказателно
постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не бил извършил
посоченото в него нарушение при описаната фактическа обстановка, както и че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и на
наказателното постановление било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и приложението на материалния закон от административно-
наказващия орган. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
изцяло наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован
не се явява, но се представлява от защитник, който поддържа жалбата. В ход по
същество моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано като представя подробна писмена защита.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща
представител. Представя писмено становище, с което оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление и да остави жалбата без уважение.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
Сутринта на 02.04.2018г. около 7,30ч. свидетелят М.А. се придвижвал към работното си място във
фабрика „Горубсо“ в гр.Кърджали като се движел пеша по пътното платно на ул.Юмер
Лютви, тъй като там нямало нито тротоар, нито банкет. Вървял от дясната страна
на платното по посока на движението, тъй като от другата имало канавка, когато
бил застигнат от микробус бял на цвят марка „Форд Транзит“ с рег.№ Х1161АМ. Там
на ул.Юмер Лютви, когато посочения лек автомобил управляван от жалбоподателя Х.С.
изпреварвал пешеходеца М.А., го ударил по лявата ръка в областта на лакътя с
дясното предно странично огледало. Тогава пострадалият свидетел А. попитал
водача С. какво прави, но последният само се обърнал назад, видял пешеходеца и
си продължил по пътя без да спре. Провокиран от реакцията на последния,
свидетелят М.А. се обадил веднага по телефона на ЕЕН 112, откъдето бил свързан
с дежурния на РУ гр.Кърджали, на който съобщил за настъпилото пътно-
транспортно произшествие като посочил обстоятелствата, при които се случило и
регистрационния номер на автомобила. По- късно същият ден жалбоподателят С.
заедно с управлявания от него микробус бил установен и призован да се яви на
паркинга пред фабрика „Горубсо“ в гр.Кърджали за изясняване на случая, тъй като
свидетелят М.А. уведомил дежурния на РУ гр.Кърджали, на които предал за
произшествието, че отивал на работа именно там. Така на посоченото място през
деня се срещнали водача Х.С., пострадалият М.А. и полицейските служители
работещи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Кърджали свидетелите С.С. и Ж.И..
Там последните двама разговаряли и с двете страни, при което се потвърдило
настъпилото произшествие, тъй като жалбоподателят С. не оспорвал движението си
рано сутринта на 02.04.2018г. по ул.Юмер Лютви в гр.Кърджали с описания лек
автомобил тип микробус, когато застигнал пешеходеца М.А. и тогава усетил нещо,
но бил заслепен от слънцето. Въпреки това продължил и не спрял на място, както
и не сигнализирал органите на реда за случилото се. Поради това свидетелите С.С.
и Ж.И. там на место на паркинга пред фабрика „Горубса“ изпробвали водача Х.С. с
техническо средство „Дрегер“ за употреба на алкохол, който отчел положителен
резултат от 0,51 промила на хиляда. По повод установеното веднага свидетелят С.С.
съставил срещу жалбоподателя С. Акт за установяване на административно
нарушение по чл.116 от ЗДвП, чл.123 ал.1 т.2 б.А, Б, В и Е от ЗДвП, и по чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП, който бил подписан без възражения. На место бил съставен и
Талон за изследване № 0028217 от 02.04.2018г., в който водачът Х.С. вписал, че
не приемал показанията на техническото средство и се подписал, при което свидетелката
Ж.И. записала мястото и часа, до който той следва да се яви за медицинско
изследване. Последният изпълнил това разпореждане и видно от Протокол за
химическо изследване № 92 рег.№ 1300р-
2451/ 05.04.2018г. наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя Х.С. било в
количество 0,39 промила на хиляда. Същият ден полицейският служител С.С.
съставил и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018- 1036- 65, при
който описал произшествието и установените видими щети по ППС, а именно предно
дясно странично огледало. На тази база било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което му били наложени пет наказания за нарушения съответно на
чл.116 от ЗДвП, на чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП, на чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП,
на чл.123 ал.1 т.2 б.В от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.2 б.Е от ЗДвП, а по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП не била наложена санкция на основание чл.54 от ЗАНН.
Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските показания на С.С.,
Ж.И. и М.А., от писмените доказателства- Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2018- 1036- 65 от 02.04.2018г., Талон за изследване № 0028217 от
02.04.2018г., Заповед № 1629/ 18- 1300- 000270 от 02.04.2018г. за прилагане на
принудителна административна мярка, Заповед № 1628/ 18- 1300- 000271 от
02.04.2018г. за прилагане на принудителна административна мярка, Протокол за
химическо или химико- токсикологично изследване № 92 рег.№ 1300р- 2451/
05.04.2018г., както и от акта за установяване на административно нарушение №
357 от 02.04.2018г., чиято доказателствена сила не бе оборена.
От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена на 03.05.2018г. пред
административно наказващия орган т. е. спазен е законоустановения 7-дневен срок
от датата на връчване на наказателното постановление, което е станало на 02.05.2018г.
Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление
са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно
деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва
същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено
виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление
е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е
от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира
като нарушение, респективно престъпление.
по т.1 от наказателното
постановление: Посоченият за нарушен текст на
разпоредбата на чл.116 от ЗДвП казва, че „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората
с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-
глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора”. От изложената
фактическа обстановка безспорно се установи, че жалбоподателят Х.С. не е съобразил
поведението си с намиращия се на пътното платно пешеходец, поради което при
изпреварване го ударил с дясното си предно огледало, от което настъпило пътнотранспортно
произшествие по смисъла на & 6 т.30 от ДР на ЗДвП. По зависещи от волята и поведението
на жалбоподателя причина, а именно не се е съобразил с правилата за
изпреварване на пешеходец, което е четвъртата алтернатива на цитираната норма, е
настъпило деянието. Налице е в случая пътнотранспортно произшествие по смисъла на
& 6 т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като то е възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство, което е предизвикало нараняване на човек. При правилно
изяснена фактическа обстановка и при тези установени и доказани факти, съдът намира,
че съставът на посоченото от наказващия орган нарушение на чл.116 от ЗДвП е реализиран.
Неспазването на горното задължение от своя страна е основание за налагане на санкцията
по чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и
настоящото административно нарушение. Административно наказващият орган е наложил
предвиденото в наказателната разпоредба наказание в единствено възможния размер
и вид, а именно глоба от 200лв. Предвид всичко изложено до тук следва обжалваното
наказателно постановление в тази му част да се потвърди като правилно и законосъобразно,
тъй като се установи безспорно извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване
на установените процесуални правила, при което е наложено и наказание в законоустановен
размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства.
по т.2 от наказателното
постановление: Нарушеният текст на чл.123 ал.1
т.2 б.А от ЗДвП задължава водача на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи. Налице е в случая пътнотранспортно произшествие
по смисъла на & 6 т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като то е възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство, което е предизвикало нараняване на човек.
При правилно изяснена фактическа обстановка и при тези установени и доказани факти,
съдът намира, че съставът на посоченото от наказващия орган нарушение на чл.123
ал.1 т.2 б.А от ЗДвП е реализиран, тъй като е нарушил вменено му задължение при
ПТП с пострадал човек да уведоми компетентната служба на МВР, което
жалбоподателят Х.С. не е сторил. Неспазването на горното задължение от своя страна
е основание за налагане на санкцията по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, както правилно
е квалифицирано и настоящото административно нарушение. Административно наказващият
орган е наложил предвиденото в наказателната разпоредба наказание в минималния
предвиден размер и вид, а именно глоба от 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец. Предвид
всичко изложено до тук следва обжалваното наказателно постановление в тази му част
да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като се установи безспорно извършеното
нарушение от жалбоподателя при спазване на установените процесуални правила, при
което е наложено и наказание в законоустановения минимален размер при отчитане на
всички относими към деянието и дееца обстоятелства.
по т.3 от наказателното
постановление: Нарушеният текст на чл.123 ал.1
т.2 б.Б от ЗДвП задължава водача на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието
и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи. Налице е в случая пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 6 т.30
от ДР на ЗДвП, тъй като то е възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство, което е предизвикало нараняване на човек. При правилно изяснена фактическа
обстановка и при тези установени и доказани факти, съдът намира, че съставът на
посоченото от наказващия орган нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП е реализиран,
тъй като е нарушил вменено му задължение при ПТП с пострадал човек да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството
на вътрешните работи, което жалбоподателят Х.С. не е сторил като го напуснал. Неспазването
на горното задължение от своя страна е основание за налагане на санкцията по чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и настоящото административно нарушение.
Административно наказващият орган е наложил предвиденото в наказателната разпоредба
наказание в минималния предвиден размер и вид, а именно глоба от 50лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Предвид всичко изложено до тук следва обжалваното наказателно постановление
в тази му част да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като се установи
безспорно извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на установените процесуални
правила, при което е наложено и наказание в законоустановения минимален размер при
отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства.
по т.4 от наказателното
постановление: Нарушеният текст на чл.123 ал.1
т.2 б.В от ЗДвП задължава водача на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
когато при произшествието са пострадали хора до пристигане на органите на МВР
да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите.
Налице е в случая пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 6 т.30 от ДР
на ЗДвП, тъй като то е възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство,
което е предизвикало нараняване на човек. При правилно изяснена фактическа обстановка
и при тези установени и доказани факти, съдът намира, че съставът на посоченото
от наказващия орган нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.В от ЗДвП е реализиран, тъй като
е нарушил вменено му задължение при ПТП с пострадал човек, при което
жалбоподателят С. не е останал на място след настъпването на пътно транспортното
произшествие, а е продължил да си изпълнява трудовите задължения и е открит по-
късно след издирване и едва тогава му е съставен акта за установяване на административно
нарушение. Неспазването на горното задължение от своя страна е основание за налагане
на санкцията по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и настоящото
административно нарушение. Но при правилно установена фактология и приложена
наказателна разпоредба, следва наказателното постановление в тази му част да
бъде отменено, тъй като нито в него, нито в акта, на чиято база е издадено то,
не се съдържат обстоятелства относими към санкционираното деяние. По този начин
са допуснати нарушения на чл.42 т.4 от ЗАНН и съответно на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
което поставя нарушителя в невъзможност да разбере в какво точно се изразява вмененото
му във вина нарушение и в съответствие с него да организира защитата си. Касае се
за съществено нарушение на процесуалните правила, което представлява основание за
отмяна на наказателното постановление. Тези норми са императивни, тъй като осигуряват
правото на защита на жалбоподателя да знае точно какво административно нарушение
се твърди, че е извършил и за какво е наказан, за да може да организира защитата
си в пълен обем, поради което незаконосъобразно наказателното постановление
следва да бъде отменено в тази му част.
по т.5 от наказателното
постановление: Нарушеният текст
на чл.123 ал.1 т.2 б.Е от ЗДвП задължава водача на ППС, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, когато при произшествието са пострадали хора до пристигане на органите
на МВР да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи.
Налице е в случая пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 6 т.30 от ДР
на ЗДвП, тъй като то е възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство,
което е предизвикало нараняване на човек. При правилно изяснена фактическа обстановка
и при тези установени и доказани факти, съдът намира, че съставът на посоченото
от наказващия орган нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.Е от ЗДвП е реализиран, тъй като
е нарушил вменено му задължение при ПТП с пострадал човек, при което жалбоподателят
С. след като е установен по- късно същия ден е изпробван за употреба на
алкохол, при което бил отчетен положителен резултат. Неспазването на горното задължение
от своя страна е основание за налагане на санкцията по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП,
както правилно е квалифицирано и настоящото административно нарушение. Административно
наказващият орган е наложил предвиденото в наказателната разпоредба наказание в
минималния предвиден размер и вид, а именно глоба от 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец. Предвид
всичко изложено до тук следва обжалваното наказателно постановление и в тази му
част да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като се установи безспорно
извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на установените процесуални
правила, при което е наложено и наказание в законоустановения минимален размер при
отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18- 1300- 000357 от 17.04.2018г., издадено
от Началник на сектор Пътна полиция- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, в частите, с
което са наложени наказания: по т.1 глоба в размер на 200лв. на основание чл.179
ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП, по т.2 глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, по т.3 глоба
в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП и по т.5 глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, на Х.М.С. *** с ЕГН ********** за извършени нарушения
на 02.04.2018г. около 07.35часа в гр.Кърджали ул.Юмер Лютви съответно на чл.116
от ЗДвП, на чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП, на чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП и на чл.123
ал.1 т.2 б.Е от ЗДвП
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 18- 1300- 000357 от 17.04.2018г., издадено от Началник на сектор Пътна полиция-
Кърджали към ОДМВР- Кърджали, в частта, с която е наложено наказание: по т.4 глоба
в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на Х.М.С.
*** с ЕГН ********** за извършено нарушение на 02.04.2018г. около 07.35часа в гр.Кърджали
ул.Юмер Лютви на чл.123 ал.1 т.2 б.В от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд- гр. Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в
14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: