№ 11
гр. Враца, 10.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела П. Колчева
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Частно наказателно дело №
20221420200573 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 и сл. НПК. Образувано е по жалба на
С. И. А. от гр.Враца против постановление за прекратяване на наказателното
производство на ВРП от 23.03.2022 г. по ДП №1496/21 г. по описа на ВРП. В жалбата
се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното
постановление само в частта на правните изводи за липса на престъпление, но без
последваща конкретика и изложение на доводи, обосноваващи тези твърдения.
След като взе предвид доводите и съображенията изложени в жалбата и след
проверка и анализ на материалите по горецитираното досъдебно производство, съдът
намери следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.243, ал.3
НПК-от активно легитимирано Л. в законния седемдневен срок. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:
Наказателното производство по ДП № 1496/21 г. по описа на ВРП е било
инициирано от жалба на настоящия жалбоподател С.А. и последваща предварителна
проверка, като е образувано и водено за престъпление по чл.323, ал.1 НК за това, че на
неустановена дата през 2019 г., самоволно, не по установения от закона ред е
осъществено едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право. В хода на
разследването са извършени процесуално-следствени действия за събиране на
доказателства чрез разпити на свидетели и приобщаване на писмени доказателства.
Няма привлечено обвиняемо Л.. Последвало е прекратяване на наказателното
производство с обжалваното постановление от 23.03.22 г., като за да постанови този
резултат, прокурорът при ВРП е приел наличие на предпоставките по чл.243, ал.1,т.1,
1
вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК- липса на престъпление.
Съдът намира изводите за напълно правилни и обосновани, като резултат от
проведено обективно разследване. Понастоящем са събрани всички необходими
доказателства, имащи значение за правилното решаване на случая от една страна, а от
друга събраните доказателства са обсъдени от прокурора в процесното постановление
задълбочено, в тяхната взаимовръзка и съвкупност. Възприетите на тяхна база
фактически обстоятелства са изложени подробно в постановлението и напълно се
възприемат от съда.От друга страна и според съдържанието на жалбата, тези
фактически констатации не само не се оспорват от жалбоподателя, но е изразено и
изрично съгласие с тях. Не се оспорва и наличния обем доказателствен материал, който
в случая също е еднопосочен и безпротиворечив относно съществените факти от
предмета на доказване. При това положение съдът намира за ненужно да преповтаря
изложените в постановлението фактически обстоятелства и доказателствен анализ и за
процесуална икономия препраща изцяло към тях.
При горното състояние на разследването и на наличния доказателствен
материал, възприетият от прокурора извод за наличие на хипотезата на чл.243, ал.1,т.1,
вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК е напълно законосъобразен и обоснован: Характеристиките на
престъплението по чл.323, ал.1 НК от обективна страна, са отдавна изяснени,
утвърдени и последователно подържани в наказателноправната теория и практика и
най-общо се свеждат до това, че за да е наЛ. самоуправство следва на първо място да е
наЛ. конкретен правен спор за вещно, облигационно или друго имуществено право
между две страни.Правото следва да е оспорвано не от самия деец, а от „другиго”, т.е.
не субектът, а „другото Л.” да е оспорило имущественото право. Не е необходимо
условие спорът да бъде отнесен за решаване пред съд или друг орган, достатъчно е
насрещната страна да изрази несъгласие било със самото осъществяване на правото,
било с избраният от дееца начин за неговото осъществяване по разбираем /чрез думи
и/или действия/ за него начин.
В конкретния случай, по делото се касае до установено между двете
заинтересовани страни -св.С.А. и св. Ив.М. дългогодишно /около 10 години/, трайно и
безконфликтно ползване на общи части /таванско и избено помещение/ на
съсобствения им имот по определен и избран от тях начин.За този период по делото
няма никакви доказателства за налични спорни и конфликтни отношения между
двамата заинтересовани свидетели и техните семейства.Доказателствата по делото
сочат, че доколкото е възникнал спор относно това ползване на общите таванско и
избено помещение в съсобствения имот /след смъртта на бащата на св.И.М./, то този
спор е заявен и провокиран именно от настоящия жалбоподател, а не от „другото Л.“-
св.И.М.. Същевременно, макар и несъгласно с претенциите на ответната страна, това
„друго Л.“ за момента бездейства и се придържа към установеното досегашно
2
фактическо положение на ползване на общите съсобствени помещения.С други думи, в
случая няма никакви активно предприети действия по осъществяване на оспорваното и
претендирано чуждо предполагаемо право от страна на св.М., още по-малко такива,
които да са неправомерни и „не по установения в закона ред“ и които действия да могат
да бъдат квалифицирани като „самоуправни“, съгласно чл.323, ал.1 НК.
В случая възникналия спор между страните остава изцяло на плоскостта на
гражданското право и следва да бъде разрешен именно по този ред, а не чрез
инструментариума на НПК и НК.
При горните съображения, изложените в жалбата бланкетни доводи за
необоснованост на обжалваното постановление се явяват неоснователни, а същото като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.243, ал.5, т.1 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 23.03.22 г. на ВРП за прекратяване на
наказателното производство по ДП№ 1496/21 г. по описа на ВРП, образувано и водено
за престъпление по чл.323, ал.1 НК.
Определението подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред ВОС в
7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и ВРП.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3