Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София,11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар А.Груева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 10224 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от В.Л.П. против Л.М. С.иск
с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че заедно с
ответницата били родители на детето А.В.П., родена на *** г. С ответницата
живели на семейни начала от 1999 г. до края на 2010 г., след което се
разделили. С одобрено от съда споразумение по гр.д. № 13512/2011 г. на СРС, 86
състав, родителските права върху детето били предоставени на ответницата и бил
определен режим на лични отношения на ищеца с детето, който бил спазван през периода от
21.03.2012 г. до м.юли 2013 г. Внезапно след
м.юли 2013 г. ответницата преустановила изпълняването на съдебния акт. Първата
несъстояла се среща била на 03.08.2013 г. От този момент до намесата на частен
съдебен изпълнител през м.12.2013 г. ответницата не се явила на нито една от
срещите Поради системното неизпълнение на одобреното от съда споразумение от
страна на ответницата ищецът завел дело
за промяна на режима на лични отношения с детето. На 17.04.2014 г. по гр.д. №
18205/2013 г. бил изменен режима на лични отношения на бащата с детето, но и
този съдебен акт не бил изпълняван от ответницата. Не била осъществена нито
една среща, съобразно новото съдебно решение. Ответницата не подготвяла детето за
срещите с преспиване или въобще не го водела на срещи, сочейки всевъзможни
причини. Ищецът подал искова молба срещу ответницата за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, поради проявено неправомерно поведение, изразило
се в осуетяване на режима на личен контакт с детето и отчуждаване на детето от
него, за периода м.юли 2013 г.-06.03.2017г, който иск бил предмет на друго дело
№ 2816/2017г. на СГС. След завеждане на това дело, през периода 07.03.2017 г.-
18.07.2019 г. ответницата продължила да не изпълнява режима на личен контакт
между ищеца и детето и да осуетява срещите им. По тази причина не се провела
нито една срещу между ищеца и детето. За осуетените срещи ищецът се обръщал
многократно/ може би над 1000 пъти/ с молби за съдействие до всички държавни институции
- ДАЗД, ДСП, трима съдебни изпълнители, СДВР, прокуратура на Република България,
както и към фондация “Психологическа подкрепа“. Нито една от тези институции не
могла да обезпечи осъществяването на пълноценен контакт с детето. Синдромът на отчуждение
на детето спрямо ищеца/синдром на родителско отчуждение/ се задълбочавал, тъй като цялостното
поведение на детето било под контрола на майката, а тя не позволявала контактите
без нейното присъствие. Освен несъстоялите се срещи ответницата държала в пълно
неведение ищеца относно важни въпроси, свързани с образованието,
развитието и възпитанието на детето.
Паралелно с горните събития ишецът водел гражданско дело срещу ответницата за
предоставяне на родителските права върху детето на него, с оглед на ниския родителски
капацитет на майката. С решение по гр.д. № 26061/2015 г. на СРС родителските
права били предоставени на ищеца.
Решението влязло в сила на 10.06.2019 г., но оттогава до датата на
подаване на исковата молба майката се укривала и не желаела да изпълни съдебното
решение, въпреки опитите на полицията и ЧСИ С.П.. Това решение подлежало на
предварително изпъленние, за което ищецът се снабдил с изпълнителен лист на
01.11.2018 г., но ответницата продължила да възпрепятства изпълнението. По
нейно искане с определение от 14.01.2019г. по чгрд. № 73/2019 г. на ВКС било
спряно изпълнението на въззивното решение. Ответницата манипулирала детето,
създавала у него грешни представи за личността на ищеца и ограничавала възможността им да контактуват.
Неизпълнението за продължителен период на режима на лични контакти с детето и
осуетяването на изпълнението на решението за упражняване на родителските права довело до изолация на детето от ищеца. Поведението
на ответницата причинило на ищеца неимуществени вреди, които се изразили в душевна
болка, депресия, огорчение, тъга, чувствал се непълноценен, не можел да спи нощем,
мислел непрекъснато за дъщеря си, това влияело и на служебните му задължения. Ищецът
поддържа становището, че справедливият размер на обезщетение за неимуществени
вреди за периода 07.03.2017г. до датата на исковата молба/01.08.2019 г./
възлиза на 30 000 лв. Поради изложените доводи, моли съда да осъди ответницата
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. за
периода 07.03.2017г. до 01.08.2019 г., ведно ведно зконната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответницата оспорва
иска. Оспорва да е проявила противоправно поведение. Оспорва ищецът да е
претърпял вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяното противоправно поведение и описаните в исковата молба вреди. Твърди,
че изпълнявала съдебния акт относно режима на лични контакти с детето. Поддържа,
че били образувани 6 наказателни производства
срещу нея за неспазване на съдебния акт. По
три от наказателните производства
били постановени влезли в сила оправдателни присъди, едно от производствата
било прекратено, а две от тях били висящи. Ищецът сам с поведението си се отчуждил от детето. На 20.07.2013 г., при осъществяване
на контакт на лични отношения с дъщеря си, след като й обещал че ще бъдат
заедно, ищецът я завел на летището и излетял със самолет; обяснил й, че отива в
командировка, като я оставил на грижите на баба й и дядо й по бащина линия.
Оттогава детето не желаело да остава само с бащата. При осъществяване на
контакти с ищеца детето споделяло с майка си, че той я водел само при
родителите си, че през цялото време тя седяла на дивана и гледала телевизия.
Ищецът не съобразявал обостоятелството, че ежедневието на детето извън срещите
с него било изпълнено с много и разнообразни занимания, не взимал предвид
възрастта и интересите на дъщеря си, нито нейните желания, както и
необходимостта да общува с други деца на
нейната възраст. Вместо да се концентрира върху важни за дъщеря
си въпроси, ищецът насочил цялата си енергия да води дела с ответницата и да се
конфронтира с нея. Агресивните му действия спрямо нея се отразили и на отношенията
му с детето, което възприемало тези действия като заплаха за себе си. Ищецът и
родителите му завели над 100 дела срещу ответницата с най-различен предмет –
защита от домашно насилие, искове за връщане на надплатена издръжка, искове за
промяна на родителски права, искове за режим на бабата и дядото за срещи с
внучката, тъжби за неизпълнение на съдебно решение и др. По голяма част от производствата детето
било изслушано и така научило за водените срещу майка му дела. Влошените
отношения между
страните ищецът пренасял в отношенията си с
детето. Той не съзнавал, че между
ответницата и детето
съществува много здрава емоционална връзка и отправените обидни квалификации по отношение
на майка му въздействат неблагоприятно върху емоционалното състояние и
психиката на детето и не благоприятстват развитието на близки отношения с
бащата, а напротив, създават пречки за осъществяване на пълноценни контакти,
изпълнени с обич и уважение между тях. Ответницата
оспорва твърденията, че с поведението си предизвикала отчуждение на детето спрямо бащата, както и спрямо неговите
баба и дядо по бащина линия. Оспорва да не е спазвала съдебното решение.
Твърди, че винаги на посочените дати за лични контакти с детето отивала на определеното
място. Твърди, че между бащата и детето никога не е имало емоционална връзка и отчуждението започнало още от раждането
на дъщеря й, поради неприсъствието на бащата в живота й. Невярно било
твърдението, че всички срещи след решението от 12.03.2014 г. не били проведени
заради ответницата. Поради непрекъснатите пътувания на ищеца в чужбина, той не
знаел много за детето си. Вместо това се задоволил да води дела, вкл. и изпълнителни.
Образуваните съдебни и изпълнителни дела,
свързаното с тях напрежение и принудително изпълнение на срещите в
присъствието на много и различни служебни лица - съдебни изпълнители,
психолози, служители от Агенцията за закрила на детето, многобройните
психиатрични експертизи, на които било
подложено детето, предварителните проверки и досъдебни производства при 06 РПУ, образувани по жалби на бабата и дядото
по бащина линия, по които трябвало майката
да дава обяснения, непрекъснатото развеждане и разпитване на детето пред институции го откъсвало от неговата
естествена среда, лишавало го от планувани занимания, създавало отрицателни емоции и се отразявало на
неговото емоционално и душевно състояние и неминуемо се отразило и на отношението
му с бащата. Именно поведението на ищеца, който категорично отказвал да се
съобрази с нуждите и потребностите на детето, довело до постравматични
последици за него и застрашило правилното му развитие. Ответницата моли съда да
отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са живели на
съпружески начала от началото на 1999г. до края на 2010 г. На *** г. им се е
родило дете – А.В.П../удостоверение за раждане от *** г. – л.18/
На 13.03.2012 г. страните са постигнали
споразумение, одобрено от съда, с което родителските права спрямо детето са
предоставени на майката и е определен режим на лични отношения на бащата с
дететето /определение от 13.03.2012 г. по гр.д. № 13512/2011 г. на СРС/.
На
25.10.2013 г. по искане на ищеца е образувано изпълнително дело №
20138440403815 на ЧСИ С.Я.за принудително осъществяване на режима на лични
отношения с детето.
С
решение от 17.04.2014 г. по гр.д. № 18205/2013 г. на СРС е изменен режимът на
лични отношения на бащата с детето, като са посочени нови дати и
продължителност на срещите.
От
представените протоколи от 21.12.2013 г., 18.01.2014 г., 01.02.2014г.,
04.04.2015 г. и 18.04.2014 г. по изпълнителното дело се установява, че режимът на лични отношения
не е бил осъществен, тъй като детето е отказало да контактува с баща си и да
тръгне с него.
От
представена по делото присъда от 08.03.2018г.
по НАХД № 10580/2016г. на СРС и решение от 28.06.2018г. по НАХД №
15882/2017г. на СРС се установява, че ответницата е призната за невиновна по
повдигнати обвинения за това, че през периода 06.09.2014 г. – 24.12.2014 г. и
през периода 04.04.2015 г. -19.12.2015 г. в гр.София, в условия на продължавано
престъпление, като родител на А.В.П., не е изпълнила режим на лични отношения,
като не е предала детето А.В.П. на баща му В.Л.П., съгласно решение от 17.04.2014
г. по гр.д. № 18205/2013 г. на СРС, като я
е оправдал по повдигнатите обвинения за престъпления по чл. 182, ал.2,
вр чл.26, ал.1 от НК.
С
решение от 04.07.2018г. по НАХД № 6446/2017г. СРС е признал ответницата за
невиновна в това, че през периода 05.09.2014 г. – 20.11.2015 г., при условията
на продължавано престъпление, като родител – майка на А.В.П. – не е изпълнила
решение от 12.03.2014 г. по гр.д. № 18204/2013 г. на СРС относно личните
контакти на Й.Р.П. и Л.С.П./баба и дядо на детето по бащина линия/ с тяхната
внучка А. В.П., като я е оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 182, ал.2, вр чл.26, ал.1 от НК.
С
решение от 01.09.2017 г. по гр.д. № 2606/2015 г. на СРС родителските права са
предоставени на бащата и е определен
режим на лични отношения на майката с детето. Решението е влязло в сила на
10.06.2019 г./л. 113 - 135/.
На
01.11.2018 г. е издаден изпълнителен лист за предоставяне упражняването на родителските
права на бащата, но изпълнението е спряно с определение от 14.01.2019 г. по чгр.д. № 73/2019г. на ВКС до
влизане в сила на решението.
На 11.10.2019
г. ищецът е подал молба срещу ответницата за издаване на заповед за защита от
домашно насилие по ЗЗДН. В молбата е твърдял, че на 08.10.2019 г., 30.09.2019 г.
и 31.07.2019 г. спрямо него и дъщеря му е било упражнено насилие от
ответницата, тъй като майката е укривала детето и умишлено не е съдействала за
изпълнение на влязло в сила решение за упражняване на родителските права, които
са предоставени на бащата. Твърдял е, че с поведението си ответницата е поставила в риск както бащата,
така и детето, и е упражнявала психическо насилие над тях, което е довело до
задълбочаване на синдрома на родителско отчуждение на детето спрямо бащата. С
решение от 11.01.2021 г. по гр.д. № 58172/2019 г. на СРС молбата е отхвърлена. Решението
е влязло в сила на 18.11.2021 г., когато е потвърдено с решение от 18.11.2021
г. по вгр.д. № 7077/2021 г. на СГС. Видно от мотивите на решението на въззивния
съд по гр.д. № 7077/2021 г. на СГС е
прието, че молбата е неоснователна, тъй като не се установява ответницата да е
извършила акт на домашно насилие спрямо детето или спрямо баща му. На първо
място съдът е посочил, че през посочения период не се установява да е налице
синдром на родителско отчуждение, нито се установява майката с действията си умишлено
да се е опитвала да отчужди детето от неговия баща. Съдът е приел, че детето отхвърля
образа на бащата и избягва контакт с него, като поведенчески го наказва, за да
изрази своето несъгласие и неодобрение на неговите избори. По този начин детето
се опитва да се предпази от силно травмиращи психо-емоционални преживявания,
тъй като се чувства несигурно, изпитва страх да не бъде отхвърлено, както
бащата е отхвълил майката и я заменил с друга, по подобен механизъм да не бъде
отхвърлено детето за сметка на другото дете от новата връзка на баща му. Съдът е установил, че детето не желае да
общува с баща си и да живее при него, защото не желае, въпреки, че майката го
насърчава да отиде да се срещне с него. Съдът е посочил, че поведението на бащата,
желанието му чрез използване на съдебна принуда да осъществи контакти с детето,
опитите му за дикскредитиране на майката като родител водят до психологическо
насилие върху психиката на детето. Самото то е поставено в позиция на конфликт
на лоялност по отношение на двамата си родители. Детето изживява всеки конфликт емоционално и с много тъга, объркано е и
затворено в себе си.
По делото са изслушани основна и
повторна психологически експертизи за установяване на претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Основното заключение на вещо лице Р.М. съдът не кредитира,
тъй като същото е изготвено на база на твърдения на самия ищец за емоционалното
му състояние, без да са използвани психологически методи за проверка на тяхната
достоверност. Съдът кредитира заключението на повторната експертиза, изготвена
от вещо лице И.М., като компетентно и обективно дадено. Видно от същото спрямо
ищеца са приложени няколко психологически теста - Минесотски моногофазов
личностов въпросник, Айзенк тест, тест Люшер и диагностично интервю, което е подкрепило
резултатите от тестовете. Според експерта, ищецът е преживял страх,
безпомощност, печал, тъга, чувство на вина, срам, гняв, мъчителни спомени и разочарование
от това, че не е бил спазван режима на лични отношения с дъщеря му, както и от
това, че дъщеря му се е отчуждила от него. Влошената връзка на ищеца с дъщеря
му се преживява от него като огромна загуба. Бащата има добра социална
приспособяемост като стабилизирана черта на характера си, той е с широк кръг на
интереси, но в същото време проявява признаци на временна дезадаптация и
тревожност, които неминуемо се отразяват на здравословното му състояние /в първия
тест едно от повишенията е по първа скала, показваща наличие на соматизация/. Ищецът
има добри механизми за справяне в социума, но те не могат да компенсират
вътрешните емоционалните преживявания на тъга, печал, разочарование, гняв и
безпомощност. Това са основните преживявания за насилие, каквото се смята, че е
родителското отчуждение.
По искане на страните по делото са
събрани и гласни доказателствени средства.
От показанията на св.Дойчинов - приятел
и служител на ищеца, се установява, че П. често му разказвал, че не може да се
вижда с дъщеря си. Ставал мрачен, когато говорел по тази тема. През 2017 г. -
2019 г. работели заедно, това се отразявало и на работата му. Бил в някакво
депресивно състояние, нямал настроение, бил разсеян, неусмихнат. Свидетелят
присъствал на някои от неосъществените срещи с дъщерята на ищеца. След срещите П.
бил в лошо състояние - нервен, отпаднал. През 2020 г. А. се появила в офиса,
след което ищецът пак се опитвал да я види, правил много опити. Свидетелят не
бил виждал ищецът да приема медикаменти, не му е известно да е била викана
линейка за него.
От показанията на св.С.– съпруг на
ответницата – се установява, че в периода 2017 г. - 2019 г. е виждал ищеца,
когато идвал пред апартамента, за да се срещне с дъщеря си. Срещите протичали
пред апартамента - детето излизало,
разговаряли 10 -15 минути, след което се прибирало обратно. По препоръка на ЧСИ
М.П.имало срещи, които били извън дома. Свидетелят водил детето в МОЛ –
България през 2019 г. в сладкарница „Неделя“, където го предал на бъща му. След
това детето се обаждало да отиде да го вземе. Свидетелят не бил забелязал
ищецът да е бил изплашен от нещо или да е имало някаква промяна в поведението
му, идвал уверен на срещите. Актът на предаване не бил удостоверен с документ. Когато
ищецът идвал за срещи в събота два пъти в месеца, ответницата отваряла вратата,
детето излизало, разговаряло с баща си и се прибирало обратно в дома си. Ответницата
обяснявала на дъщеря си, че баща й има право да се среща с нея, че може да
излезе с него където пожелае - на сладкарница, на кино, но детето не желаело да
тръгне с него. Служители на ЧСИ посещавали дома им при опитите да се проведат
срещи с детето. Съставяли документ, който подписвали, че майката може да остане
в дома си и да продължи да живее с детето. Ответницата получавала призовки от
ЧСИ М.П.. Свидетелят не си спомня ответницата да е водила детето при ЧСИ М.П..
Тя водила детето през 2017 г. – 2018 г. в службата по социално подпомагане в Красно
село. Свидетелят също присъствал на среща със служител – С.В.. Социалните
служби задавали въпроси, правели доклади. Насочеността на тези доклади не била
да се провеждат съвместни срещи между бащата, детето и майката. Ответницата не
била търсила В.П. през процесния период, нито била сезирала институции за това,
че детето отказва да се среща с баща си. В началото на 2017 г. ответницата
посетила агенция „Анимус“. В тази
агенция също имало контакти на бащата с детето А.. Свидетелят я водил дотам и я
взимал обратно. Според свидетеля, ответницата не разпознавала като проблем обстоятелството,
че детето отказва да общува с баща си. През периода 2017 г. - 2019 г. детето се
срещало инцидентно с баща си, само когато свидетелят го водел по съвет на ЧСИ
извън дома, както и в център „Анимус“. Детето казвало на свидетеля, че не желае
да живее с баща си, не му обяснило защо не му харесва, просто искало да живее с майка си
в дома, в който било живяло до този момент. Тогава детето било на 11 г. Ответницата
и свидетеля разговаряли с А., но тя просто казвала, че не иска да излиза с баща
си. Интересували се каква е причината. Свидетелят отчита като проблем поведението
на детето, което не иска да се среща с баща си.
При така събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен иска трябва да е
осъществен следният фактически състав: 1/противоправно
деяние; 2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
вредата; 4/вина на дееца.
Спорни въпроси по делото са: дали е
осъществено противоправно деяние/чрез действие или бездействие/ от страна на
ответницата; претърпял ли е ищецът вреди; дали същите са в причинно-следствена
връзка с противоправното поведение.
По въпроса дали ответницата е
проявила противоправно поведение:
Ищецът твърди, че противоправното
поведение на ответницата се е проявило
през периода 07.03.2017г. до 01.08.2019 г. и се е изразило в неизпълнение на
съдебен акт, с който е определен режим
на лични отношения между ищеца и дъщеря му, а впоследствие и в неизпълнение на
решение, с което родителските права върху детето са били предоставени на ищеца,
както и в неправомерно поведение, изразило се в отчуждаване на детето от ищеца
през процесния период, чрез неговото манипулиране и внушаване на неверни
представи за личността на бащата.
Съдът намира, че по делото не бе
доказано ответницата да е проявила противоправно поведение, поради следните
съображения:
Противоправно
поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие
(непредприемане на правно изискуемо действие), което нарушава установената в
цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно
защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице / решение по гр.д.№
4857/2017г.на І г.о./ Приема се, че едно действие е неправомерно, ако е
предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че
не са налице необходимите предпоставки за извършването му, съответно -
бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което
следва да бъде извършено по силата на правна норма или не се предприеме действие, когато е направено
искане за това, макар да са налице предвидените
в закона предпоставки за извършването му. /решение по гр.д.№ 3201/2017г.на
ІV г.о. на ВКС/.
В конкретния случай, за да е
противоправно поведението на ответницата, тя трябва да е създала пречки за изпълнението
на посочените от ищеца съдебни актове – единият относно режима на лични отношения
на бащата с детето и втория, с който родителските права са били предоставени на
бащата, или да не е оказала необходимото съдействие за изпълнение на режима на
лични отношения и родителските права.
От събраните по делото доказателства
обаче не се установява майката да е създала пречки за изпълнението на съдебните актове през процесния
период 07.03.2017г. до 01.08.2019 г. или да не е оказала необходимото
съдействие.
По делото са представени
доказателства за предходен период 2013 г.
– 2015г., от които се установява, че бащата е образувал изпълнително дело №
20138440403815 на ЧСИ С.Я.за принудително осъществяване на режима на лични
отношения с детето, но от съставените от съдебния изпълнител протоколи е видно,
че режимът на лични отношения не е бил осъществен, тъй като детето е отказало
да контактува с баща си и да тръгне с него, а не защото майката е попречила на
тези контакти./протоколи от 21.12.2013 г., 04.01.2014 г., 18.01.2014 г.,
01.02.2014г., 04.04.2015 г. и 18.04.2014 г. по изпълнителното дело/. По
образувани наказателни срещу ответницата същата е била призната за невиновна да
не е изпълнила режим на лични отношения на бащата с детето през периода 06.09.2014г. – 24.12.2014 г. и през периода
04.04.2015 г. -19.12.2015 г. - да не е предала детето А.В.П. на баща му В.Л.П.,
съгласно решение от 17.04.2014 г. по гр.д. № 18205/2013 г. на СРС, като е оправдана
по повдигнатите обвинения за престъпления по чл. 182, ал.2, вр чл.26, ал.1 от НК./присъда от 08.03.2018г. по НАХД №
10580/2016г. на СРС и решение от 28.06.2018г. по НАХД № 15882/2017г. на СРС/.
Не
са представени доказателства през процесния
период 07.03.2017г. до 01.08.2019 г. майката да е попречила на
осъществяването на режима на лични отношения с бащата и на изпълнението на
решението, с което родителските права са предоставени на бащата. През периода
07.03.2017 г. – 10.06.2019 г., съгласно решение от 17.04.2014 г. по гр.д. №
18205/2013 г. на СРС, родителските права са били предоставени на майката и е бил
определен режим на лични отношения с бащата, а след 10.06.2019 г. родителските
права са предоставени на бащата, като на майката е определен режим на лични
отношения./решение от 01.09.2017г. по гр.д № 2606/2015г. на СРС, въззивно
решение от 25.10.2018г. по вгр.д. № 15932/2017г. на СГС и определение от
10.06.2019 г. по гр.д. № 992/2019г. на ВКС/.
От
показанията на св.Дойчинов и св.С.се установява, че режимът на лични отношения
на бащата с детето не е бил осъществяван през процесния период, но не защото
майката е осуетявала тези срещи, а защото детето не е искало да се среща с баща
си/св.С./. Според св.С., когато бащата е идвал за среща, ответницата е отваряла
вратата, детето е излизало пред вратата, говорело е с баща си 10-15 мин., след
което се е прибирало. Само е споделяло, че не желае да тръгне с него.
Ответницата е обяснявала на дъщеря си, че може да отиде с баща си на
сладкарница, на кино, където пожелае, но детето не е искало да излезе с него.
По предложение на съдебния изпълнител св.С.е
завел два пъти детето/А./ в МОЛ - България за среща с баща й, но това не
е променило отношението й. Видно от мотивите към решение по гр.д. 7077/2021 г.
на СГС дори и след предоставянето на
родителските права на бащата детето е отказало да живее с него и към датата
на приключване на устните състезания по
делото не е живеело с баща си, макар да е било отделено от майка си. Поведението
на майката не е противоправно, тъй като тя е оказала необходимото съдействие,
за да се провеждат срещите, но няма задължение и не би могла да гарантира на
бащата, че срещите ще протекат според неговите представи и очаквания за
пълноценна и изпълнена с положителни преживявания среща с неговото дете.
Не
бе доказано по делото майката да е манипулирала детето, да е внушила неверни
представи у него за личността на баща му и по този начин да е предизвикала отчуждение у детето спрямо другия родител. По
делото се установява, че отношенията между страните са били обтегнати, поради
водени между тях многобройни дела, което обстоятелство е било известно на
детето, тъй като многократно се е
срещало с психолози във връзка с
образуваните дела и със служители на съдебния изпълнител. Неминуемо водените
дела и влошените отношения между родителите са се отразили негативно върху
психиката на детето и на неговото отношението към баща му. Това би могло да се
случи и без майката да е обсъждала поведението на бащата пред детето. По делото
не са ангажирани доказателства майката да е изразявала негативно отношение
спрямо бащата пред дъщеря му. По-същественото в случая е обаче, че дори и да е
имало външно изразено отрицателно отношение от страна на майката към бащата, ако
това поведение не нарушава други правни норми, то не съставлява противоправно
действие спрямо ищеца по смисъла на чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
С решение от 01.09.2017 г. по гр.д.
№ 2606/2015 г. на СРС родителските права са предоставени на бащата, тъй като
съдът е приел, че е настъпило отчуждение на детето спрямо неговия баща, което трябва да бъде
преодоляно. Събирането на доказателства по делото е приключило пред въззивния
съд на 01.10.2018 г./датата на последното съдебно заседание по въззивно гр.д. №
15932/2017г. на СГС/. Решението за промяна на родителските права е влязло в
сила на 10.06.2019 г. Това решение установява, че е настъпила промяна на
обстоятелствата, при които са били предоставени родителските права, съдът е
констатирал настъпило родителско отчуждение, тъй като детето не се е срещало с
баща си, но решението не дава отговор на въпроса защо детето е отказвало да се
среща с баща си и в този смисъл същото няма обвързваща сила относно обстоятелството
дали поведението на майката е било противоправно.
По делото има данни за многобройните
дела, водени между родителите, повечето по инициатива на ищеца. Самият той
твърди, че е подал над 1000 сигнала срещу майката. Последното заведено от него
дело срещу майката е за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие.
Видно от мотивите към постановеното въззивно решение по вгр.д. № 7077/2021 г.
на СГС ищецът се е позовал на извършено насилие на три дати – 31.07.2019 г.,
30.09.2019 г. и 08.10.2019 г., едната от които попада в процесния период. В
мотивите съдът е приел, че воденето на множество дела между родителите е поставило
детето в неспокойна среда, то живее сред негативни и тревожни емоции,
предизвикани от поведението на двамата родители, като по-често инициатор на
съдебните дела е бащата, в които то е въвлечено.
Детето се чувства заплашено както от баща си, вербално и с условия, така и от
институциите, към които бащата се обръща. От мотивите става ясно, че към
момента на постановяване на това решение е установено, че между майката и
детето съществува силна емоционална връзка, която не е намаляла, въпреки, че са
били разделени от повече от девет месеца. Съдът е приел въз основа на изслушана
по това дело експертиза, че при детето
не се наблюдава отчуждение от бащата, а едно огорчение, че е заменил майката с
друга жена. Детето е със съзнание, че бащата трябва да бъде наказан чрез
отхвърлящо и наказателно поведение към него, за което спомага и поведението на
бащата, който на всяка цена, използвайки предимно съдебни способи, се опитва да
контактува с дъщеря си. У детето е формирано чувство на несигурност по
отношение на доверието и трайността на връзката и контактите с баща му. Негативното
отношение на детето към бащата се основава и на страха, че както бащата е
отхвърлил майката и я е заменил с друга, по подобен механизъм ще отхвърли
детето си за сметка на другото дете, родено от новата му връзка. В опита си да
се предпази от силно травмиращи и психо-ецоионални преживявания, детето
отхвърля образа на бащата, избягва контакт с него и го наказва, за да изрази
своето несъгласие и неодобрение на неговия образ. Съдът е приел, че повдението
на бащата, желанието чрез използване на съдебна принуда да осъществи контакт с
детето, опитите за дискредитиране на майката като родител, водят до психологично
насилие върху психиката на детето, то е поставено в конфликт на лоялност по отношение на
двамата си родители, обременено е от проблемите и враждите между двамата
родители, изживява всеки конфликт емоционално и с много тъга, объркано е и е затворено
в себе си.
Това решение относно молбата на
ищеца/лично от негово име/ и от името на дъщеря му за защита от домашно насилие
е изследвало отношенията между страните на дати, последващи решението за
промяна на родителските права, а именно – на 31.07.2019г., 30.09.2019 г. и 08.10.2019 г.,
като една от тези дати - 31.07.2019 г.
попада в процесния период по настоящото дело. От мотивите на това решение, постановено между същите страни, се
установява как са се отразили многобройните дела върху психиката на детето и
отношението му към неговия баща, желанието на детето да накаже баща си чрез отхвърлящо
и наказателно поведение, както и причините за това поведение.
Дори и да се приеме, че ответницата е
изразявала негативно отношение към ищеца пред детето си и че това поведение е
било противоправно, за което липсват доказателства, то не може да се установи пряка причинно-следствена връзка между поведението
на майката и вредите за ищеца. Той е
травмиран от нежеланието на детето да общува с него, т.е причинната връзка е
опосредена, тъй като в нея се намесват и негативните представи и преживявания на
самото дете от обтегнатите отношения между неговите родители, а по делото има
данни по друго дело между същите страни относно отхвърлената молба на ищеца за
издаване на заповед за защита от домашно насилие по вгр.д. № 7077/2021
г. на СГС, че детето е формирало чувство на несигурност и недоверие относно трайността на връзката и контактите с баща
му, страхува се да не бъде отхвърлено в бъдеще от него, заради новото дете,
родено от новата му връзка, както майката е била заменена с друга жена, и по
тази причина, за да се предпази от силно травмиращи и психо-ецоионални преживявания,
детето избягва контакт с баща си и го наказва, за да изрази своето несъгласие и
неодобрение на неговия образ.
По изложените съображения,
поради липса на основни елементи от фактическия състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД –
липса на противоправно поведение и причинно-следствена връзка, предявеният иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съдът не присъжда разноски в полза
на ответницата, тъй като не са представени доказателства за размера на
договореното и заплатено от нея адвокатско възнаграждение, представено е
единствено пълномощно за адвокат.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Л.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***
1А, *****, кабинет 308 – за адв.Ю., срещу Л.М. С.а, ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, офис 2 – за адв.В., иск правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 30 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода 07.03.2017г.
до 01.08.2019 г., изразили се в болки и страдания, които са причинени от неизпълнение
на режим на лични отношения между В.Л.П. и неговата дъщеря А.В.П., съгласно
решение от 17.04.2014 г. по гр.д. № 18205/2013 г. на СРС, и от неизпълнение на решение
от 01.09.2017 г. по гр.д. № 2606/2015 г. на СРС, с което упражняването на родителските
права върху детето А.В.П. са предоставени на бащата В.Л.П., както и от отчуждаване
на детето, чрез неговото манипулиране и внушаване на неверни представи за
личността на бащата/, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2019 г. до
окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ
: