Присъда по дело №357/2018 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 24
Дата: 10 юли 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Христо Витков Първанов
Дело: 20184440200357
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 20 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

гр. Червен бряг, 10.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Червен бряг, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

 

при секретаря Павлина Плючарска и участието на прокурора……………. като разгледа докладването от съдията Първанов НЧХД № 357 по описа за 2018 г. на Районен съд – Червен бряг, след тайно съвещание въз основа на закона и събраните по делото доказателства:

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.И. Т. - роден на 09.23.1955 г. в с. Т., община П., с постоянен адрес ***, българин, с българско  гражданство, средно образование, вдовец, работещ, неосъждан, с ЕГН ********** за НЕ ВИНОВЕН в това, че на 15.06.2018г. около 17.15 часа в автобус по линията град Червен бряг – село Глава причинил по непредпазливост лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдалия на И.Д.М. *** ЕГН **********, като го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл.  130 ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА И.Д.М. *** ЕГН ********** да заплати на С.И. *** с ЕГН ********** направените от него разноски в размер на  400.00 лв. /четири стотин лева/ - възнаграждение за един адвокат.

 

Присъдата подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от днес пред Окръжен съд П..

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

 

Червенобрежки Районен съд е сезиран с тъжба от И.Д.М., с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ц.Б. от САК, против С.И. Т., с ЕГН ********** ***, с обвинение по чл.130, ал. 1 от НК за това, че на 15.06.2018г. по непредпазливост  му причинил лека телесна повреда .  

В наказателното производство не бе приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД в общ размер на 100000 лева, представляващи имуществени и неимуществени вреди, страдания свързани с извършеното престъпление.

Тъжителя И.М. се явява лично и с адв. Ц.Б. от САК, която от името на доверелителя си поддържа тъжбата. Изразява становище за безспорна доказаност на обвинението. Пледира за постановяване на осъдителна присъда в максимален размер.

Подсъдимият И. – редовно призован се явява лично и с адв. С.Б. от ПлАК. Пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. Не се признава за виновен, дава подробни обяснения пред съда. Моли за оправдателна присъда.

Тъжбата е подадена на 20.11.2018 г. Съдът намира, че същата е подадена в преклузивния 6-месечен срок, процесуално допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание бяха допуснати и разпитани свидетели на тъжителя, като следва – В. К.Д. – майка на тъжителя, М.М.Р. – пътник в автобуса, Т.И.М. – пътник в автобуса, М. Я. С. – пътник в автобуса, Н. В. Ц.– съседка на тъжителя, И. П.Р. – лекуващ лекар, Ц.М.Н. – колега на подсъдимия, М.Н.И. – личен лекар на тъжителя, С.В.И. – пътник в автобуса и Д.Б.Д. – позната на тъжителя.

Прието бе по делото досъдебно произвосдтво ЗМ-380/2018г. на РП Червен бряг;

Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, както и доводите на страните в процеса, намира за безспорно установено следното:

От фактическа страна:

От твърденията  на тъжителя в тъжбата, разпита на свидетелите и обясненията на подсъдимия, които като взаимно допълващи се и непротиворечиви съдът кредитира напълно, се установява безспорно следното: На 15.06.2018г. тъжителят М. *** часа в автобус, управляван от подсъдимия. Седнал във вътрешната част на автобуса. По време на пътуването се преместил на друга седалка, но след като се настанил усетил, че на седалката е разлята неизвестна за него течност, от която получил силно загряване в областта на седалището. Помолил момичето до него да стане и да излезе. Погледнал седалището си и пътниците в автобуса също забелязали, че е почерняло, явно в резултат на някаква химическа реакция. Отишъл при шофьора, като му обяснил какво е станало и че му е нужно да слезе, защото много силно го боли. Шофьора С.И. отказал да спре, тъй като до пет минути ще стигнат село Глава и там ще посети медицинския пункт, за да му окажат помощ.

Автобусът спрял в с. Глава и там, като се прибрал и свалил панталоните и боксерките кожата на седалището му била паднала, а самото място било почерняло. Обадил се на личният си лекар – свидетеля М.И., който незабавно отишъл в дома му и го посъветвал незабавно да отиде в болница в П., което и сторили. Близките му го закарали в болница в гр. П., където му били извършени  три операции. Твърди, че е претърпял изключителни болки и страдания свързани с множество физически и психични травми, причинени му от влошеното здравословно състояние, което е станало вследствие на полученото изгаряне в автобуса.

Веднага след инцидента подал жалба в РП – Червен бряг, където била образувана пр. преписка № 580 от 2018г.. След извършване на необходимите до съдебни правни действия от РП и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно медицинска експертиза, която установила лека телесна повреда,  го уведомили, че следва да потърси правата си в съда, тъй като деянието не съставлява престъпление от общ характер.

 

От субективна страна.

За да е на лице деяние по смисъла на чл. 130 от НК, то следва същото всякога да е извършено от подсъдимия умишлено като форма на вината. Умишленото деяние може да бъде при условията на пряк или евентуален умисъл, тоест подсъдимия пряко да цели настъпването на противоправния резултат, а именно причиняване на лека телесна повреда на друг правен субект, или при евентуален умисъл, когато за субективното отношение на дееца към неговото деяние се съди не от последващите му изявления или от собствената му интерпретация, а от действията, с които се обективира деянието му, т.е. от обективните факти по делото, но това осъзнаване не го е възпряло да продължи неправомерното си поведение. В този случай подсъдимия следва да иска да навреди на някого с някакво свое действие или бездействие, като му нанесе някаква телесна повреда, като в желанието си да навреди е допускал, че ще настъпи противоправен резултат, но се отнесъл безразлично към този евентуален престъпен резултат.

Сред събраните по делото доказателства не се установяват такива, които да доказват  по безспорен начин, че подсъдимия е извършил някакво деяние с цел, или допускайки, да бъде причинена телесна повреда на тъжителя или на друг правен субект. Липсват доказателства за това, подсъдимия да е боравил с някакви химични елементи или течности и да е замърсил по някакъв начин седалката на автобуса. Същевременно подсъдимия не разполага с медицински умения и познания за да окаже незабавна помощ на пострадалия. При неизвестна химична реакция дори елементарното измиване с вода може да е опасно, тъй като в зависимост от вида на химичния елемент реакцията може да бъде забавена, но може и да бъде катализирана и да доведе до по-големи вреди. Именно по тази причина и личния лекар на пострадалия го е посъветвал да потърси специализирана помощ и не е предприел също никакви действия.

Тъжителя в депозираната тъжба и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание  също вземат становище, че деянието е извършено по непредпазливост.

В наказателния кодекс не е предвиден текст, който да криминализира причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост.

При този изход на делото подсъдимия бе признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Тъжителя бе осъден да заплати на подсъдимия направените от него съдебно деловодни разноски в размер на 400 лв. – възнаграждение за един адвокат.

 

При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: