№. 266 / 24.4.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
24.04.2019 година
г. М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М., втори граждански състав в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора…..........., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 1879 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът М.Ю.Г. xxx твърди, че на неустановена дата за пореден път получил от отвстника ,,С. О. незапечатано в плик, пуснато в пощенската кутия уведомление, че има финансови задължения към негО. Счита, че не дължи на отвстника суми и няма никави финансови отношения с негО. Поддържа също така, че уведомлението - покана е общо-не е конкретизиран периода, през който е бил във финасови взаимоотношения с него, а по устна справка му е съобщено, че задължението му е по договор за цесия за задължение към „. А. в размер на 1028,80 лева. Твърди, че не става ясно за коя година е задължениетО. Дори и да дължи на отвстника суми, то прави възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че правният интерес от завеждането на този иск е постоянното пускане в пощенската кутия на бележки или оставянето им безразборно извън пощенската кутия, което води до запознаване със съдържанието й от съседи, което граничи с психически тормоз. С оглед изложеното по-горе предявява настоящия иск като моли съда да постанови решение при признание на иска, с което да бъде признато за установено по отношение на отвстника ,,С. О. че той –. ищецът не му дължи сумата от 1028,80 лева. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „. О. –. г. М. е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище по иска. Твърди, че в законоустановения срок, подава настоящия отговор на предявения отрицателен установителен иск от М.Ю.Г.. Счита, че така подадената искова молба е процесуално недопустима, поради което моли съда да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност, в случай, че я приеме за допустима, да постанови решение при признание на иска, съгласно чл.237 ГПК и да възложи разноските върху ищеца. Твърди, че с настоящото прави възражение за местна неподсъдност, като моли съда да прекрати производството по делото и да го изпрати на местно компетентния Софийски районен съд. Поддържа, че съгласно чл.113 ГПК (Изм.- ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. С последните изменения в процесуалния закон подсъдността по дела на потребители било императивно определена по техния постоянен или настоящ адрес. Счита, че в случая е налице именно тази хипотеза, доколкото ищецът твърди, че не дължи вземане, произтичащо от договор за далекосъобщителна услуга, по което има качеството потребител съгласно пар.13, т.1 от ДР към ЗЗП. Обстоятелството, че вземането, предмет на делото, е прехвърлено с договор за цесия не би могло да обуслови промяна в подсъдността, доколкото това би означавало, че императивното правило за местната подсъдност по дела на потребители би била заобиколена въз основа на договор между една от страните и трето лице за делотО. По тези съображения моли съда да прекрати производството по делото и да го изпрати на местно компетентния Софийски районен съд.
Твърди, че исковата молба е процесуално недопустима. Това е така, защото „. О. не оспорва, че вземане в размер на 1 028,80 лева, което е придобило спрямо М.Ю.Г., произтичащо от договор за далекосъобщителна услуга от “. Б. Е. е погасено по давност. Твърди, че дружеството не е правило каквото и да е по отношение на процесното вземане. Представители на дружеството не са се свързвали с г-н Г., на последния не е пращана покана за плащане, а единствено уведомление за цесия. Поддържа също така, че не са предприемани действия за събиране на вземането чрез предявяване на иск или подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Затова и за М.Г. липсва правен интерес от водене на настоящото делО. Твърди, че дружеството не е отправяло каквито и да било претенции спрямо негО. Абсолютна процесуално предпоставка за допустимостта на отрицателния установителен иск с предмет несъществуване на вземане спрямо ищеца е наличието на правен интерес. Такъв в случая липсва. Не се обосновава правен интерес с представеното доказателство - уведомление за цесия, с което бил уведомен ищеца за прехвърляне на вземане. Не е налице и правен интерес, защото представител на ответното дружество е отговорил на запитване на самия ищец как и къде може да плати доброволнО. Твърди, че дори не е претендирал изпълнение на вземанетО. Чието несъществуване се иска да се признае за установенО. Предвид факта, че ответникът не претендира (или е претендирал) изпълнение от ответника на вземането, моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото делО. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме така предявения иск за допустим, моли да постанови решение при признание на иска и да осъди М.Г. да му заплати разноските по делотО. Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да прекрати производството по делото, тъй като предявеният иск е недопустим, в условията на евентуалност, да постанови решение при признание на иска, съгласно чл.237 ГПК и да възложи разноските върху М.Ю.Г..
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, приема за установено следното:
Съобразно разпоредбата на чл.237 ал.1 ГПК “когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признаниетО. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска /арг. от чл.237 ал.2 ГПК/.
В случая са налице условията на чл.237 ал.1 ГПК, а именно налице е признание на иска от страна на ответника и е налице искане от ищеца за произнасяне с решение съобразно признаниетО. Ето защо решението се основава на признанието на иска, направено от ответника по делотО.
Предвид гореизложеното, исковата претенция с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, като основателна, следва да бъде уважена.
Съобразно този изход на делото ответното дружество следва да заплати на ищеца сторените разноски, които са в общ размер на 350,00 лева, съобразно списък на разноските, приложен на лист 54 от делотО.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. О., xxxx седалище и адрес на управление г. М., ул.. Л. №. 2., представлявано от С. И. Ц. –. управител, че М.Ю.Г. xxx не дължи на С. О. –. г. М. сумата в размер на 1028,80 лева - представляваща вземане, прехвърлено на ответното дружество съгласно Договор за прехвърляне на вземания, сключен от ,,С. О. и ,,Теленор България“ Е. на 21.12.2017 година.
ОСЪЖДА С. О., xxxx седалище и адрес на управление г. М., ул.. Л. №. 2., представлявано от управителя С. И. Ц. да заплати на М.Ю.Г. xxx сумата от 350,00 лева –. разноски по делотО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :