№ 9510
гр. София, 13.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110134327 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Р. И. Т. срещу „П.К.Б.“ ЕООД.
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 01.03.2021 г. е сключил договор за кредит № ....... с „П.К.Б.”
ЕООД, като в договора е било посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 3000
лева, а срокът на договора е бил двадесет и четири месеца, размерът на вноската по кредита
е била 184,37 лева, уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е бил в размер на 41.000 %,
годишният процент разходи /ГПР/ е бил в размер на 48.930 %, а дължимата сума по кредита
е била в размер на 4424,90 лева. Твърди, че в договора е било уговорено, че Р. И. Т. дължи
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в общ размер на 750 лева, както и
че размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 31,25 лева и е дължима заедно
с месечната погасителна вноска по кредита. В договора било посочено, че общото
задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга е в размер на 5174,90 лева, а
общият размер на вноската е 215,62 лева. Твърди, че предсрочно е погасил изцяло сумата по
сключения договор, а именно в общ размер на 5005,50 лева. Твърди, че договорът е
нищожен, тъй като не е бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно
общият размер на кредита. Счита, че освен това е нищожен и поради липса на съществен
елемент – годишният процент на разходите. Смята, че липсата на ясно разписана методика
на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посоченият в договора ГПР от 48.930 % е незаконосъобразно. Твърди, че
посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителният такъв, а
действителният такъв е над максимално установения праг на ГПР. Счита, че начисленото
възнаграждение за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит е
заплатено при начална липса на основание. Твърди, че възнаграждението в общ размер на
750 лева, представлява заплащане на такса за услуга, която реално не е била предоставена на
ищеца. Твърди, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни услуги, са
изцяло неравноправни и нищожни. Посочва, че клаузите не са индивидуално уговорени.
Освен това твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с
1
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени
заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Освен това счита,
че договорът е нищожен, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание -
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Счита договора за нищожен и тъй като липсвал още един съществен елемент - наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация
за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. С оглед гореизложеното моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: гр. С......................, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и
Я.К.Ч., да заплати на Р. И. Т., ЕГН: **********, живущ в гр. С............, сумата в размер на
2005.50 лева /две хиляди и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща недължимо
платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Признава, че между страните по настоящето дело е сключен
договор за потребителски кредит № ....... на 1.03.2021 г., по силата на който ответното
дружество е представило на ищеца заем в размер на 3000 лева, а ищецът се е задължил да
върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна
възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ съгласно
условията на договора. Твърди, че всички условия по договора за кредит са предварително
уговорени между страните, като ищецът изрично е изявил воля да сключи договора за
кредит при посочените условия. Посочва, че длъжникът предварително се е запознал с
общите условия, подписал ги е и се е задължил да ги спазва. Сочи, че процесният договор за
потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за
сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Твърди, че в процесния договор е посочена общата
дължима сума по кредита, а именно сума в размер от 4424,90 лева, сборуван от отделните
стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора
възнаградителна лихва. Посочва, че отделно е било посочено общото задължение по кредита
и по закупената допълнителна услуга, а именно сума в размер от 5174,90 лева, в която сума
е била включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупената услуга Фаст.
Сочи, че в процесния договор е бил с посочен годишнент процент на разходите, който е бил
фиксиран като абсолютна процентна стойност - 48.93 %. Фиксиран е и уговореният лихвен
процент - 41.00 %. Твърди, че в договора ясно и недвусмислено е било посочено, с
фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква
възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които
формират и общо дължимата сума по кредита. Сочи, че условията за издължаване на
кредита от потребителя са били обективирани в погасителен план, съдържащ информация за
2
размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка дължима месечна погасителна
вноска, каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.
Твърди, че съгласно т. 7.1 от Общите условия на договора е било изрично предвидено, че
кредитополучателят има право да се откаже от договора, като е бил точно регламентиран и
начинът и срокът, в който може да стори това - чрез отправяне на писмено предизвестие в
четиринадесетдневен срок, считано от датата на неговото сключване или в случай че
кредитополучателят е избрал договора, общите условия и погасителния план да бъдат
изпратени по реда на чл. 13.1 от ОУ към договора - от датата на тяхното получаване.
Посочва, че в договора е уговорен като постоянен лихвения процент, поради което е
достатъчно да бъде посочен размерът на същия, което е сторено в договора, като същият не
противоречал на закона и добрите нрави. Относно услугата „Фаст“ твърди, че изборът за
закупуване на допълнителни услуги е изцяло на клиента, като закупуваното не е
задължително условие за сключване на договора, а е опционално и в случая е било по
искане на ищеца, като същата услуга е била използвана от клиента. Твърди, че
възнаграждението, което се дължало за допълнителна услуга „Фаст“ по никакъв начин не
следвало да се възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на
кредита. Оспорва твърдението в исковата молба, че по кредита е била платена общо сума в
размер на 5005 лева, като сочи, че общо платената сума е била в размер на 4982,89 лева.
Моли съда да отхвърли предявените искове, както и да му присъди сторените по делото
разноски.
Разпределение на доказателствената тежест
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже заплащането на посочената в
исковата молба сума.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличие на основание за
задържане на същата.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ....... на 01.03.2021 г., по силата на който ответното дружество е
представило на ищеца заем в размер на 3000 лева, а ищецът се е задължил да върне на
кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва
и възнаграждение в размер на 750 лева за закупена допълнителна услуга „Фаст“ съгласно
условията на договора.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното
решаване на спора.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК не следва да бъде уважено. Това е така, тъй като
се касае за факти, тежестта на доказване за които е на ищеца. На следващо място, искането
не е и необходимо, доколкото по делото има поставен въпрос към съдебно-счетоводната
експертиза за размера и датата на плащане на всяка погасителна вноска по кредита.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.
3
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.04.2023 г. от
10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит от 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок по депозитната сметка на
съда, като указва на вещото лице, че следва да извърши справка в счетоводството на
ответното дружество за целите на експертизата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мимоза Влъчкова, която да се призове след
доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като предоставят всяка необходима информация и документация. При
неизпълнение съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5