Р Е Ш Е Н И Е
№………./......
04.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на девети
март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар М.П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 981 по описа за
2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба,
заведена с вх. №19237/05.07.2016г., подадена от „ТПС 2008“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Юрий Венелин“
№12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М. Д. Т..
Със същата срещу „ЧЕНСФИЛД – 55“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, представлявано от управителя С. П. С., са предявени следните искове:
1.
за заплащане на сумата 25 783,07 лева, представляваща
неплатен остатък от
дължимото възнаграждение за изпълнени и приети строително-монтажни
работи по сключен
между страните договор за
изпълнение от 23.02.2016г. с предмет „Строеж и монтаж на „ГАРАЖИ И
АВТОСЕРВИЗ“ в УПИ II-1407, кв.70 по плана на с.о. „Ментеше“ - гр.
Варна“;
2.
за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.07.2016г., до окончателното плащане на сумата;
3.
за заплащане на сумата 1 314,94 лева, представляваща общия размер на
дължимата съгласно чл.20, ал.1 от сключения между страните договор за изработка
от 23.02.2016г. неустойка за забава
в плащането на остатъка от дължимото възнаграждение за периода от 15.05.2016г.
(датата на завършване и приемане на работата) до 05.07.2016г. (датата на
подаване на исковата молба в съда);
4.
за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 05.07.2016г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът претендира и осъждане на ответника да му заплати направените
разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
Твърденията и
възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни
за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с
доклада по делото в открито съдебно заседание от 06.12.2016г.
За да се
произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по
делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе
предвид следното:
С искова молба е
въведен спор за плащане на възнаграждение по договор за изработка, сключен от „ТПС 2008“ ЕООД, гр. Варна, по възлагане на ответника „ЧЕНСФИЛД – 55“ ЕООД, с. Кичево, обл.
Варна.
Ищецът основава
иска си на твърдението за изпълнена от него престация по сключен с ответника на
23.02.2016г. договор за изработка, при което изработката на възложените СМР е отчетено
със съставен на 15.05.2016г. и предявен на възложителя протокол (акт
обр.19) с подробно описание по вид, количество и единична цена на изпълнените
работи, по който възложителят не изразил каквито и да било възражения относно
приемането на работата и поради това работата следва да се счита приета изцяло,
но въпреки това не заплатил дължимия остатък от уговореното възнаграждение.
Наред с това се
претендира от ищеца, че с оглед забавата в плащането на дължимия остатък от
уговорената цена на изпълнените и приети строително-монтажни работи, ответното
дружество дължи и неустойка по чл.20, ал.1 от сключения между страните договор,
считано от завършване и приемане на работата (15.05.2016г.) до датата на
предявяване на исковата молба (05.07.2016г.) в размер на 5,1% от стойността на
изискуемото и неплатено възнаграждение (25 783,07 лева, с ДДС), или в размер на
1 314,94 лева.
Главниците се
претендират ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.07.2016г., до окончателното
плащане.
Правно основание
на претенциите – чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, съответно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
В отговора си на
исковата молба ответникът „ЧЕНСФИЛД –
55“ ЕООД оспорва предявените претенции по основание и размер. Оспорва
изпълнението на възложената поръчка като възразява за неточно изпълнение,
изразяващо се в некачествено изпълнение на голяма част от възложените работи,
подробно посочени в отговора на исковата молба, съответно за неизпълнение на
част от възложените работи. Твърди, че при изпълнението на възложените СМР
изпълнителят е допуснал отклонения от одобрения инвестиционен проект и
технологията за изпълнение, които са съществени и са довели до компрометиране
на качеството на строежа.
Оспорва
твърдението, че изпълнените работи са отчетени на възложителя със съставен на
15.05.2016г. и предявен му от изпълнителя протокол (акт обр. 19) за извършените
СМР. Противопоставя в
тази връзка твърдение, че не е спазена уговорената между страните в чл.4 от
сключения помежду им договор от 23.02.2016г. процедура за отчитане и приемане
на изпълнението. Твърди, че своевременно е възразил за некачествено изпълнение,
настоявайки пред изпълнителя да отстрани некачествено извършените СМР, искал е
и отбив от цената, поддържайки становище, че ищецът не е в състояние да изпълни
възложената му работа качествено, но въпреки проведените многократни срещи и
разговори до компромис не се е стигнало.
Оспорва изрично и
твърдението, че работата е извършена в договорения от страните срок като
противопоставя твърдение, че съгласно постигнатата между страните договореност
– чл.2 от договора, началото на срока за изпълнение е подписването на договора
и извършването на авансовото плащане, т.е. 23.02.2016г., а не откриването на
строителната площадка, сторено с подписания протокол обр.2 от 14.04.2016г.
Твърди, че независимо от това, коя дата ще се приеме за начало на изпълнение,
то ищецът - изпълнител е в забава като не е приключил работата в уговорения
срок. Оспорва ищцовите твърдения за наличие на обективни причини, препятствали
изпълнението, а именно единадесет дни с лоши метеорологичните условия (валежи),
които не са позволявали извършване на строително-монтажни работи, като твърди,
че не е спазена процедурата по чл.2, ал.2 от договора, от една страна, а от
друга, че конкретно сочените лоши метеорологични условия не са основание за
удължаване на срока за изпълнение.
Във връзка с
твърдяното забавено изпълнение и позовавайки се на постигнатата договореност в
чл.20, ал.1 от сключения между страните на 23.02.2016г. договор, ответникът
претендира отговорност на ищеца – изпълнител за плащане на неустойка, с вземането си за която заявява
възражение за прихващане. Твърди, че цената на договора е 69 108,27 лв. (без ДДС), а не
посочената от ищеца (59 198,61 лв.), поради което и с оглед периода на
забавата (09.05.2016г.-
22.08.2016г.) неустойката се претендира в максималния размер от 10% от цената
на договора, или в размер на 6 910,82
лева.
Наред с това и в
условие на евентуалност спрямо основателността на главния иск ответникът
обосновава и насрещно искане за намаление на дължимото на ищеца - изпълнител
възнаграждение – отбив от цената, на основание чл.265, ал.1, предл. 3-то ЗЗД,
със сумата от 19 000 лева, съответна на оценката на необходимите разходи
за поправка на некачествените работи.
Съобразно
твърденията на страните като безспорен следва да се посочи факта, че помежду им
е възникнала облигационна връзка с предмет договор за изработка по проект на
възложителя. По силата на сключения на 23.02.2016г. договор ищецът „ТПС 2008“
ЕООД се е задължил да извърши строително-монтажни работи (СМР), изразяващи се
в строеж и монтаж на „ГАРАЖИ И
АВТОСЕРВИЗ“ в УПИ II-1407,
кв.70 по плана на с.о. „Ментеше“ - гр. Варна, съгласно оферта - Приложение 1
към договора, съдържаща описание на видовете СМР, количества и единични цени,
срещу насрещно поетото задължение от ответника „ЧЕНСФИЛД-55“ ЕООД за плащане на
възнаграждение, договорено първоначално в размер на 57 879,39 лева (без
ДДС).
Няма спор,
установява се и от приетите по делото писмени доказателства платежни нареждания
(л.40, 41; л.22-24), че при сключването на договора възложителят е заплатил
авансово сумата 6 000 лв., впоследствие извършил и две междинни плащания на
суми в размери съответно 15 000 лв. и 10 000 лв.
Липсва спор и по
отношение на факта, че цената на панелите и тяхната доставка са били заплатени
от ответника директно на доставчика, посочен от ищеца (платежни нареждания -
л.39).
Безспорен между
страните и надлежно установен по делото е и факта, че протокол обр. 2 за откриване на строителната площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа е бил подписан на 14.04.2016г.
(л.11).
Твърдението на
ответника - възложител за допусната забава от страна на ищеца за изпълнение на
възложените му СМР, обосновано с насрещното твърдение, че началото на
уговорения между страните срок за изпълнение е датата на подписване на договора
между страните – 23.02.2016г., не може да бъде споделено.
От една страна,
налице е неяснота в самия договорен регламент – чл.2, ал.1, доколкото, макар
като начало на срока да е посочено датата на подписване на договора и
извършване на авансово плащане, началото на 7-мо дневния срок за монтаж на
панелите (включен в общо договорения 27-дневен срок) е обвързан с доставката на
панелите, за което липсва ясно посочена дата и/или срок. Наред с това е налице неяснота относно вида на дните – календарни или
работни, в рамките на които следва да се приключи възложеното строителство.
От друга страна, в протокола за откриване на строителна площадка от
14.04.2016г. (л.11 от делото) е посочено, че издаденото разрешение за строеж е
от 21.03.2016г. (т.е. след
сключване на договора). Следователно, извършване на строителна дейност преди
тази дата не е било възможно, независимо от посоченото в чл.2 на договора,
поради което и съдът приема, че началото на срока за изпълнение следва да се
обвърже с датата на подписване на Протокол обр. 2 за откриване на строителната
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, т.е. 14.04.2016г.
Твърдението на
ищеца, че е приключил работата на обекта на 15.05.2016г., не е оспорено от
ответника, поради което този факт се приема като безспорен между страните.
Същият, с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели, в частност на
свидетеля И. М., може да се приеме и за надлежно установен.
С оглед на това и
като се има предвид, че работата е извършена в рамките на около 1 месец (при
договорен срок от 27 дни) обосновано може да се приеме, че е допусната минимална
забава от строителя в изпълнението на възложената работа, която е незначителна
с оглед интереса на възложителя и сама по себе си не може да обоснове пълен
отказ от плащане на уговореното възнаграждение.
На следващо място,
ответникът противопоставя възражения за некачествено и в отклонение на проекта
изпълнение от страна на ищеца на възложените му СМР.
По делото е представен инвестиционен проект - част
Архитектура (л.43-52) и част СК (л.53-59), които са съгласувани и одобрени на
18.03.2016г. Както е посочено и в самия проект, строежът е пета категория по
смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.142,
ал.1 от ЗУТ съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти са основание за
издаване на разрешение за строеж.
Следователно, като се има предвид датата на
сключване на договора, съответно датата на съгласуване на инвестиционния
проект, не може да се приемат доводите на ответника, че забавата в издаването
на разрешение за строеж се дължи на поведението на ищеца – възложител, съответно,
че тази забава следва да се вмени във вина на възложителя и да се отчита като
забава за изпълнение на възложените СМР в договорения срок.
Самото издаване на разрешение за строеж е от
значение и за откриването на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво (чл.157, ал.2 от ЗУТ), като от значение за обектите V категория
(какъвто в случая е планувания строеж) е единствено определянето на технически
ръководител – правоспособно лице със съответна квалификация, професионален опит
и техническа компетентност.
Вярно е, че за изпълнение на строежи от първа до
пета категория по чл.137, ал.1 от ЗУТ строителят следва да е вписан в
Централния професионален регистър на строителя (чл.3, ал.2 от Закона за
Камарата на строителите), но отговорността за започването на строеж с договор
за строителство със строител, който е регистриран по този ред се носи от
възложителя (чл.161, ал.4, т.4 от ЗУТ), като в негово задължение е да осигури
всичко необходимо за започване на строителството (чл.161, ал.1, изр.2-ро от ЗУТ).
В този смисъл, отговорност на самия възложител е
било да установи в хода на преддоговорния процес обстоятелството дали ищцовото
дружество отговаря на изискванията за строител по смисъла на чл.161, ал.4, т.4
от ЗУТ и да прецени интереса си, още повече, че в случая сключването на
процесния договор предхожда инициирането на строителния процес (съгласуване и
одобряване на проекта, издаване на разрешение за строеж).
Ето защо и тези аргументи на ответника за виновно
поведение на ищеца – изпълнител, довело до неточно (забавено) изпълнение на
възложеното му строителство, се ценят като неоснователни.
Независимо, че в конкретния случай в протокола за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво е
посочено, че строежът ще се извършва по стопански начин (в който случай
задължението за осигуряване на технически ръководител е на възложителя –
чл.163а, ал.5 от ЗУТ), между страните няма спор, че строежът е изпълняван от
ищцовото дружество като строител по смисъла на чл.163 от ЗУТ, съответно, че от
него е бил определен и техническият ръководител на обекта Д. Ж. Т..
Като участник в процеса на строителството (чл.160,
ал.1 от ЗУТ) техническият ръководител е натоварен с редица основни задължения,
сред които съставянето и воденето на заповедна книга на обекта (чл.158, ал.2 от ЗУТ), съставянето на технически паспорт (чл.176б, ал.1 от ЗУТ) с изискваните
приложения към него съгласно Наредба №5 от 28.12.2006г. за техническите
паспорти на строежите (Наредба №5/2006г.; Наредбата), има и много изисквания
към неговата работа както по изграждане и спазване на проектна документация,
така и по съставяне на такава документация за съответния строеж.
Съгласно разпоредбата на чл.13 от Наредбата, основа
за съставяне на техническия паспорт на нов строеж е окончателният доклад на
консултанта - за строежите от първа до четвърта категория, а за строежите от
пета категория - констативният акт за установяване на годността за приемане на
строежа по чл.176, ал.1 от ЗУТ, с които се доказва съответствието на строежите
със съществените изисквания по чл.169, ал.1-3 от ЗУТ.
В конкретния случай от ищеца, чиято е
доказателствената тежест в процеса, не е установено твърдението му, че както по
време на строителството, така и при приключване на работата са били съставени и
надлежно предадени на възложителя необходимите документи за установяване
изпълнение на възложената работа в съответствие с изискванията на действащите
нормативни актове и документи (одобрените инвестиционни проекти, сключения
между страните договор).
Разпитан по делото като свидетел техническият
ръководител на обекта Д. Т. твърди, че е съставил заповедна книга, като в нея е
отразен и съставения акт за приемане на конструкцията, съставени са били и
дневник на заваръчните работи, дневник на монтажните работи, дневник на
корозионните покрития, сертификати на материали, паспорти на заварчици, като
след приключване на работата същите са били предадени на възложителя от
управителя на дружеството „ТПС 2008“ ЕООД М. Т. – негов син.
За тяхното установяване обаче не са посочени и
представени други доказателства. Напротив, свидетелката С. П. – проектант на
строежа (част Конструктивна) твърди, че на обекта не е имало заповедна книга,
поради което и не е вписвала никакви заповеди и никакви изменения на проекта. В
този смисъл са и показанията на свидетеля Здравко П. - син на едноличния
собственик и управител на „ЧЕНСФИЙЛД-55“ ЕООД С. П. С., работещ в ответното
дружество и поради това с преки впечатления от извършваната на обекта работа. Същият
твърди, че не знае на обекта да е водена заповедна книга, той лично не е водил
такава, Д. Т. не му е казвал, че трябва да се води заповедна книга и такава
няма. Наред с това свидетелят е категоричен, че нито управителят на ищцовото
дружество М. Т., нито техническия ръководител Д. Т. са търсили него или баща
му, за да предадат необходимите документи за строежа. Напротив, самите те са
търсили неведнъж строителя и са правили опити да получат такива документи, но
същите са били безрезултатни като и понастоящем не разполагат с такива.
Вещото лице по изслушаната и приета по делото
съдебно – техническа експертиза (СТЕ) е категорично, че на строежа няма
заверена заповедна книга, за липсата на каквато не е получило обяснение от
страните, не са представени и дневник на заваръчните работи, дневник за
антикорозионна защита, дневник на монтажните работи. Не са спазени техническите изисквания за съставяне
протоколи по време на строежа като няма приета метална конструкция от
проектанта и съставен Акт обр.14 за приемане на конструкцията, няма и
разрешение от проектанта - конструктор за изпълнение на покрива и стенното
ограждане. Наред с това вещото лице
сочи, че начина, по който са изпълнени част от възложените СМР по конструкцията
(снаждане на колони, на носещите греди, противоветрова връзка част от заваръчните работи, липсва на
укрепващи ребра по всички детайли) е абсолютно недопустимо,
тъй като е в отклонение на проекта и води до отслабване на конструкцията на
сградата.
Според експерта, констатираните съществени
недостатъци по конструкцията и по заваръчните шевове, съответно изпълнението им
в отклонение от проекта и при липса на заповедна книга, в която да е записана
заповед на проектанта, че работите могат да се изпълнят по този начин, изискват
решение на проектанта за начина, по който да се отстранят недостатъците и да се
укрепят колоните, едва след което би могло да се приеме конструкцията. Стенното
ограждане и покривите са последващ етап от изпълнението, поради което към
монтаж на панелите, прозорците, вратите и другите работи за довършване на
сградата следва да се премине едва след приемане на конструкцията, което в
случая не е сторено.
Наред с това от
вещото лице са констатирани и множество други некачествено изпълнени и в
отклонение на одобрения инвестиционен проект СМР - неизпълнени по проект или
некачествено изпълнени заваръчни шевове, недостатъци на покривната
конструкцията - огънати и не добре монтирани термопанели, в резултат на което
са се получили течове, изпълнение на сградата с бордове, а не със стрехи, както
е по проект, при това с лош монтаж и недобре оформено отвеждане на водата, в
резултат на което водата не се обира и отвежда встрани от сградата, а се
просмуква между монтираните ламарини и тече надолу (като ледени висулки по време
на огледа), лош монтаж на билния капак, налагащ цялостната му подмяна; липса на
монтирана столица от стенното ограждане; елементите по челната фасада не са
изпълнени по проект - със съгласието на проектанта вертикалните елементи около
вратите се заменят с кутиеобразни профили 150/100/5, на място са монтирани
кутиеобразни профили 120/100/4, които при това не са затворени добре (с планки,
капачки) и грундирани правилно, в резултат на което са потекли ръжди, а това
намалява качествата на профила; на колоните в основата не са монтирани
предвидените планки по проект; липсват укрепващи ребра по всички детайли,
столиците са заварени направо за ригела без да се поставят ъгловите профили за
връзка; дължината на заваръчните шевове на места не е достатъчна; ъглите за
обшивката на сградата са монтирани некачествено - има недопустими отвори;
некачествено е грундирането и боядисването на металната конструкция като има
видими следи от корозия.
Констатирана е и неяснота относно взетото от
изпълнителя решение за начина на оформяне на преграждащата стена между ниското
и високото тяло с термопанели, съответно недостатъци при изпълнението –
неправилно разкрояване на термопанелите (отрязани са по-къси), което е наложило
монтиране на допълнително доставена гладка ламарина за обиране на луфта между
прозореца и монтираните панели.
С оглед на това вещото лице заключава, че изградения от
изпълнителя „ТПС 2008“ ЕООД, гр. Варна строеж „Гаражи и автосервиз“ в УПИ ІІ-1407, кв.70 по плана на с.о.
„Ментеше“, гр. Варна е с множество конструктивни недостатъци, недобре изпълнени
елементи, нарушени покривни панели и теч от покрива, поради което не може да
служи по предназначение.
При
така установените фактически положения, за да се произнесе по същество на иска,
съдът съобрази следното:
Правото на възнаграждение за изработка
законодателят обвързва с приемането на резултата от изпълнението – чл.266,
ал.1, изр.1-во от ЗЗД. Процесният случай отличава с липсата на предпоставките,
които да позволят осъществяване на самото приемане, съобразно строителните
стандарти и правила. От изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза
безспорно се установява, че за процесния обект не е водена и не съществува
основна строителна документация, наличността на която да позволи въвеждането на
този обект в експлоатация според строителните норми и правила. Този факт не се
оспорва от страните, съответно не са представени доказателства, които да
опровергават констатациите и заключението на вещото лице. Напротив, същият се
потвърждава и от показанията на проектанта на обекта, част Конструктивна, С. П.,
разпитан по делото като свидетел.
Крайното заключение по предпоставките на чл.266,
ал.1, изр.1-во от ЗЗД е, че предаване и приемане на процесната изработка не е
осъществявано между страните, като по причина неспазването от страна на
изпълнителя на строителните правила и норми, изискващи воденето и поддържането
на строителна документация по възложените СМР, такова не е възможно.
Що се отнася до недостатъците по изпълнението на
процесните СМР, съдът намира възражението на ответника за обосновано от
фактическа и правна страна. Съгласно констатациите и заключението на СТЕ, която
настоящия съдебен състав кредитира като обективно, недостатъците са съществени,
но поправими, като е необходимо да се направи нов проект, да се огледа всеки
елемент и да се укажат местата, където трябва да се направи промяната, за да се
приеме конструкцията и да се въведе в експлоатация, едва след което да се
изпълнят наново стенното ограждане и покрива на сградата. Този факт не се
оспорва от страните, а ищеца, чиято е основната доказателствена тежест в
процеса, не представя доказателства, които да оборват заключението на вещото
лице.
Липсата на пълно и
точно изпълнение на възложената изработка, съответно на нейното отчитане и
приемане от възложителя, съгласно нормата на чл.264 от ЗЗД, определя като
неоснователни и недоказани предявените от ищеца искове с предмет договорна
отговорност на възложителя за окончателно плащане на уговореното възнаграждение
и обезщетение за забава в изпълнението на това задължение, поради което същите
се отхвърлят.
С оглед на това
предявените от ответника насрещни възражения за прихващане с насрещно вземане
за неустойка поради допуснатото от изпълнителя забавено изпълнение, на
основание чл.20, ал.1 от сключения между страните на 23.02.2016г. договор,
съответно за отбив от цената на основание чл.265, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, не се
разглеждат и произнасят по същество.
При този изход на
спора и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК претенцията на ответника за
осъждане на ищеца да му възстанови сторените за производството по делото
разноски се цени като основателна. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК
(л.167) и доказателствата за направени разноски (л.1б, 168-170), същите са в
общ размер на 1 763,60 лева с основание платено адвокатско възнаграждение
(1 611,60 лв. с ДДС), депозит за експертиза (150 лв.), такса за банков
превод (2 лв.), и се възлагат изцяло в тежест на ищеца.
Въз
основа на изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТПС
2008“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Юрий Венелин“ №12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М. Д. Т.,
срещу „ЧЕНСФИЛД – 55“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Кичево, общ.
Аксаково, обл. Варна, представлявано от управителя С. П. С., искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД, съответно чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 25 783,07 лева, представляваща неплатен остатък от дължимото
възнаграждение за изпълнени и приети строително-монтажни работи по сключен между страните
договор за изпълнение от
23.02.2016г. с предмет „Строеж и монтаж на „ГАРАЖИ И АВТОСЕРВИЗ“ в УПИ II-1407,
кв.70 по плана на с.о. „Ментеше“ - гр. Варна“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.07.2016г., до окончателното плащане на сумата, както
и сумата 1 314,94 лева, представляваща общия размер на дължимата
съгласно чл.20, ал.1 от сключения между страните договор за изработка от
23.02.2016г. неустойка за забава в
плащането на остатъка от дължимото възнаграждение за периода от 15.05.2016г.
(датата на завършване и приемане на работата) до 05.07.2016г. (датата на
подаване на исковата молба в съда),
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 05.07.2016г., до окончателното плащане на сумата,
ОСЪЖДА „ТПС
2008“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Юрий Венелин“ №12, ет.1, ап.1, представлявано от управителя М. Д.
Т., да заплати на „ЧЕНСФИЛД – 55“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, представлявано от
управителя С. П. С., сумата 1 763,60 лева (хиляда седемстотин шестдесет и
три лева и шестдесет стотинки), представляваща дължими за възстановяване
сторени разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба, предявена в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: