№ 279
гр. Велико Търново, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000314 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260079/01.07.2021 г., постановено по т. д. № 71/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Русе са отхвърлени предявените от „ПС Инженеринг“ ЕООД, гр. София,
ЕИК *********, представлявано от управителя Й. Т. Г. против „Т и М Билдинг
Кънстракшън Къмпани“ ООД, гр. Русе, ЕИК *********, представлявано заедно от
управителите Т. Е. и Е. Е. обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 963 лв. с ДДС,
представляваща стойността на платен и неусвоен аванс по сключен между страните Договор
за доставка и строително-монтажни работи от 28.08.2019 г., ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното й изплащане; както и сумата от 9 73.95 лв., от която
4 847.05 лв. представляващи разходи за поправка на нанесените щети и 4 847.05 лв.,
представляващи разходи за почистване на работната площадка, ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното й изплащане като неоснователни. Със същото решение
е осъдено „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, гр. Русе, ЕИК *********,
представлявано заедно от управителите Т. Е. и Е. Е. да заплати на „ПС Инженеринг“ ЕООД,
гр. София, ЕИК *********, представлявано от управителя Й. Т. Г. сумата от 30 788 лв.,
1
представляваща неустойка по чл. 48 от Договор за доставка и строително-монтажни работи
от 28.08.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й
изплащане. Осъдено е „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, гр. Русе, ЕИК
*********, представлявано заедно от управителите Т. Е. и Е. Е. да заплати на „ПС
Инженеринг“ ЕООД, гр. София, ЕИК *********, представлявано от управителя Й. Т. Г.
направените в производството пред Русенски окръжен съд разноски в размер на 2 884.04
лв., съобразно уважената част от претенциите. Осъдено е ПС Инженеринг“ ЕООД, гр.
София, ЕИК *********, представлявано от управителя Й. Т. Г. да заплати на „Т и М
Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, гр. Русе, ЕИК *********, представлявано заедно от
управителите Т. Е. и Е. Е. направените в производството пред Русенски окръжен съд
разноски в размер на 1 751.58 лв., съобразно отхвърлената част от претенциите. Решението е
постановено при участието на третото лице помагач - „СТ.“ ДЗЗД, гр. София, чрез
съдружниците в него „Стосин 2010“ ЕООД, гр. София и „Дикистрой“ ЕООД, гр. София.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от „ПС Инженеринг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1680, ул. „Борово“ № 52, вх.
Г, ет. 4, офис 6, представлявано от Й. Т. Г. – управител, съд. адрес: гр. Русе, ************,
чрез адв. Б.С. от АК – Русе против Решение № 260079/01.07.2021 год., постановено по т. д.
№ 71/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
В същата се прави оплакване, че решението в отхвърлителната му част е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага се, че при постановяването му
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила, не е извършил обективен анализ на събрания
доказателствен материал, в резултат на което е достигнал до грешни фактически и правни
изводи относно изпълнение на задълженията по сключения между тях договор, както и
относно авторството на причинените щети. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението
си в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане
в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора
доказателства, които са били събрани по делото, на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, като
това е довело до формиране на неправилни правни изводи за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции и до неправилно и незаконосъобразно съдебно
решение, в обжалваната част. Излага се, че неправилно и необосновано
първоинстанционният съд бил приел за неоснователна и недоказана претенцията за връщане
на сумата от 15 963 лв. с ДДС, представляваща стойността на платен и неусвоен аванс по
сключен между страните Договор от 28.08.2019 г., като бил приел, че стойността на
извършените и приети СМР-та надвишава значително заплатения аванс по договора в
размер на 57 930.30 лв. Изводът на съда, че по договора е изпълнена и приета работа на по-
висока стойност от 57 930.30 лв. бил неправилен и необоснован. Същевременно съдът не
бил съобразил, че за обема на извършена и приета работа има ангажирани писмени и гласни
доказателства, както и заключение на вещото лице, с които се установява обема на
извършените от ответното дружество СМР-та, както и това, че същите са на стойност 48
2
275.25 лв. без ДДС или 57 930.30 лв. с ДДС, като за обема, качеството и стойността на
извършените СМР-та по процесния договор, съдът е следвало да кредитира Обобщаващ
констативен протокол от 19.02.2020 г., подписан от ответника и който не бил оспорен от
него и за който не били ангажирани и гласни доказателства, които да оборват констатациите
му. На следващо място съдът неправилно не бил кредитирал заключението на съдебно-
техническата експертиза по т. 1. Излага се също, че за обема на извършената работа, съдът
не е следвало да цени като доказателство представения от ответното дружество Протокол
обр. 19 1-3. Неправилно съдът бил приел, че след като няма доказателства за това каква
конкретно работа от описаната в процесния обобщен протокол не е извършена от ответното
дружество и ако не е извършена от него, от кой друг изпълнител е извършена, доколкото
същата като такава като краен резултат в този срок е извършена и е приета от Главния
възложител на обществената поръчка, искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и
необоснован. Излага се също, че с протоколи за приемане на извършена работа (Акт обр.
19), подписани от ДЗЗД „СТ.“ и МОН за обекта не може да се установи обема и качеството
на извършените СМР-та от ответното дружество. На следващо място, съдът неправилно бил
съобразил като доказателство за обема и качеството на извършената работа представените
по делото Протоколи обр. 19 изготвени между Министерството на образованието и науката
като възложител, ДЗЗД „Интерстрой“ Русе като строителен надзор и ДЗЗД „Стосин Би“ Русе
като изпълнител, тъй като те касаели работата на целия обект, а не само на телата, където са
работили работници на ответното дружество. Съдът неправилно и в нарушение на чл. 202 от
ГПК бил приел, че за установяване обема на работа следва да се кредитира заключението на
вещото лице в изготвения от него допълнителен вариант (последните три колони) -
съобразно отчетеното и разплатено към МОН до момента на напускане на обекта от страна
на ответната страна и отчетено и разплатено към МОН общо за целия обект. Освен това
ответното дружество не е ангажирало гласни доказателства, които да установяват какви
СМР-та са извършени на обекта, в какъв обем и качество. Същевременно, съдът не бил
съобразил, че на 19.02.2020 г. работата е прегледана и приета с Обобщаващ констативен
протокол, в който е отразен вида, количеството, качеството и е определена цената на
приетата работа съобразно изпълнението в количествено и качествено отношение. Този
протокол не бил кредитиран от съда, въпреки, че бил подписан от приемателна комисия и
констатациите по него били подробно установени с гласни доказателства. Излага се, че
съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като не е съобразил, че възнаграждение
по договор за изработка се дължи само за приета от възложителя работа. Съгласно чл. 266,
ал. 1 вр. с чл. 264, ал. 1 от ЗЗД възнаграждение се дължи само за приета, извършена
съответно с договора работа. Като при установяване на отклонение от поръчката, в
качествено или количествено отношение, предпоставя и обуславя намаление на
възнаграждението по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, без изрично искане за намаляване, в който
смисъл е съдебната практика (Решение № 9/05.06.2017 г. по т.д. № 2690/2015 г. на ІІ т. о. на
ВКС на РБ). При прегледа и приемането на работата съконтрахентите могат да подпишат
протокол, в който да удостоверят количеството на извършената работа и да определят
дължимото възнаграждение съобразно изпълнението в количествено отношение (Така -
3
Решение № 65/24.04.2012 г. на ВКС на РБ по т.д. № 333/2011 г., II т.о.). Твърди се, че по
делото са събрани безспорни доказателства, които сочат на доказаност на исковата
претенция. Обемът на извършената и приета работа бил безспорно установен с Обобщаващ
констативен протокол от 19.02.2020 г. Неправилно и необосновано било и решението, в
частта с която съдът е приел, за неоснователни и недоказани предявените претенции за
осъждане на ответното дружество за сумата от 9 737.95 лв., представляваща разходи за
поправка на нанесените щети на обекта в размер на 4 847.05 лв. и разходи за почистване на
работната площадка в размер на 4 890.90 лв., ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното й изплащане. За да постанови решението си съдът правилно е приел,
че по делото е установено, че щетите са нанесени, но е направил неправилен и необоснован
извод, че по делото не са ангажирани доказателства, че щетите са причинени от ответното
дружество.
Направено е искане да се отмени съдебният акт, в обжалваната му част и да се
постанови друг, с който да бъде уважения иск и в тази му част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „Т и М
Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, **********, представлявано от Т. Е. и Е. Е., заедно – управители.
Постъпила е и въззивна жалба от „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, **********, представлявано от Т.
Е. и Е. Е., заедно – управители, чрез адв. К.К. от АК – Русе против Решение №
260079/01.07.2021 год., постановено по т. д. № 71/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в осъдителната му част е
неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
необоснованост и противоречие с материалния закон. Излага се, че Договорът от 28.08.2019
г., сключен между страните по настоящото дело, е сключен в нарушение на императивната
забрана на чл. 66, ал. 5 от ЗОП (възпроизведена и в чл. 41 от договора за обществена
поръчка) подизпълнителят да превъзлага една или повече от дейностите, включени в
предмета на обществената поръчка - в случая на ответника по делото, т.е сключен при
заобикаляне на закона, в противоречие с добрите нрави, както и в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 66 от Закона за обществените поръчки. С оглед на горното
се излага, че нищожността на договора обосновава нищожността на чл. 48 от него, и поради
това недължимост на договорената в цитирания текст неустойка в размер на 10 %,
съответно неоснователност на предявения иск за заплащането й. На следващо място се
излага, че след като не е съобразил направеното възражение за нищожност, съдът е следвало
да обсъди другото направено от ответното дружество възражение за неоснователност на
иска, а именно: правото да се претендира заплащането на неустойка принадлежи само на
изправна страна по един договор, каквато ищцовото дружество не била. Установено било, че
ответникът изпратил на ищеца протокол обр. 19 № 1 на 13.12.2019 г., но същият бил
подписан от представител на дружеството чак на 14.01.2020 г. - в нарушение на
договореностите по чл. 5, ал. 1, т. 1.2. от договора от 28.08.2019 г. за подписване в срок до 5
4
работни дни, а също и към настоящия момент ищецът не бил изпълнил задължението си да
заплати на ответника сумата по издадената от тях фактура № 686/17.01.2020 г., въз основа на
подписан от двете страни протокол обр. 19 № 1 от 14.01.2020 г., въпреки че срокът за
плащането бил изтекъл, съгласно чл. 5, ал. 1, т.1.2. от договора. Липсата в настоящия случай
на една от задължителните предпоставки за присъждане на неустойка - неизпълненото
задължение на ищцовото дружество да заплати на ответника приетата работа, обосновавало
неоснователността на претенцията на това дружество за заплащане на неустойка. На
следващо място се излага, че не било налице виновно неизпълнение на договорните
задължения на ответното дружество, което неизпълнение да обоснове дължимостта на
претендиралата неустойка, тъй като ответника желаел да продължи работа. Извършеното по
този начин, от страна на възложителя, отстраняване от обекта на работниците на ответника
не би могло да бъде приравнено на самоволно непредизвестено прекратяване на договора от
страна на изпълнителя. А само последното би могло да обоснове дължимост на неустойката
по чл. 48 от договора.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с
който да бъде отхвърлен предявеният иск за неустойка. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ПС
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1680, ул. „Борово“ № 52, вх. Г, ет. 4, офис 6, представлявано от Й. Т. Г. – управител, съд.
адрес: гр. Русе, ************, чрез адв. Б.С. от АК – Русе. В същия се излага, че решението
е обосновано и правилно, а въззивната жалба – неоснователна.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 71/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе е
образувано въз основа на предявени от „ПС Инженеринг“ ЕООД, гр. София против „Т и М
Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, гр. Русе искове за следните суми: 15 963 лв. с ДДС,
представляваща стойността на платен и неусвоен аванс по сключен между страните Договор
от 28.08.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й
изплащане; сумата от 30 788 лв., представляваща неустойка по чл. 48 от Договора в размер
на 10 % от неговата стойност, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното й изплащане, както и сумата от 9 737.95 лв., представляваща разходи за
поправка на нанесените щети в размер на 4 847.05 лв. и разходи за почистване на работната
площадка в размер на 4 890.90 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното й изплащане, както и разноските по съдебното производство. В исковата
молба се излага следното:
Ищецът твърди, че на 28.08.2019 г. между него и ответното дружество бил сключен
Договор за доставка и строително-монтажни работи на обект „Изпълнение на СМР и
модернизация на образователната инфраструктура на Професионална гимназия по механика
5
„Юрий Гагарин“, гр. Русе (Ремонт, преустройство и фасадно цветово решение на сграда с
идентификатор 63427.1.64.13 - учебен корпус на ПГМТ „Юрий Гагарин“), с който на
ответното дружество било възложено извършването на СМР съгласно Приложение № 1,
неразделна част от договора на обща стойност 307 888.35 лв. без ДДС. По силата на
договора, ответното дружество като изпълнител, следвало да извърши СМР в срок не по-
късно от 15.02.2020 г., който срок с Анекс № 1/28.11.2019 г. бил удължен до 30.04.2020 г.,
като бил предоговорен и размера на аванса, а именно такъв в размер на 73 893.20 лв. с ДДС.
Ответното дружество изпълнявало задълженията си с голяма забава и не с необходимото
качество и било приключило изпълнението на СМР на стойност по-малко от 8 % от
стойността на целия договор. Ищецът твърди, че освен неизпълнението в срок на
възложените СМР, ответното дружество грубо било нарушило договореностите, като
самоволно и без да уведоми дружеството възложител, е преустановило работа на
строителната площадка, считано от 27.01.2020 г. Позовава се на чл. 48 във вр. с чл. 14 от
договора за доставка и СМР, сключен между тях и счита, че изпълнителят му дължи
връщане на платения аванс, ведно с неустойка в размер на 10 % от стойността на договора,
както и, че самия договор се счита за самоволно прекратен. С нотариална покана от
03.02.2020 г. (връчена на 04.02.2020 г.) уведомило ответното дружество, че счита договорът
за самоволно прекратен от тяхна страна и го поканил да върне платения аванс, ведно с
неустойка в размер на 10 % от стойността на договора. Последвала разменена между
дружествата кореспонденция във връзка с извършената работа, прекратяването на договора
и претендираните щети. Твърди се, че от представения Обобщаващ констативен протокол за
извършени строително-монтажни работи от 19.02.2020 г., било видно, че по договора са
извършени и приети СМР на стойност 57 930.30 лв. с ДДС, както и са отразени забележки
по качеството на извършените СМР. Излага се, че на същата дата (19.02.2020 г.) бил
съставен и Протокол за нанесени щети на обект, подписан от трима представители на
ответното дружество. Ищецът твърди, че разходите за поправка на тези щети възлизат на 4
847.05 лв., които не били възстановени, както и не били възстановени разходите за
почистване на работната площадка в размер на 4 890.90 лв. Твърди се, че от платеният аванс
от 73 893.20 лв., представляващ 20 % от цената на договора следвало да се приспадне
стойността на приетите СМР на стойност 57 930.30 лв. с ДДС, като оставал неусвоен такъв
за сумата от 15 963 лв., която претендира като дължима.
Прави се искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 15 963
лв. е ДДС, представляваща стойността на платен и неусвоен аванс по сключен между
страните Договор от 28.08.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното й изплащане; сумата от 30 788 лв., представляваща неустойка по чл. 48 от
Договора в размер на 10 % от неговата стойност, ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното й изплащане, както и сумата от 9 737.95 лв., представляваща разходи
за поправка на нанесените щети в размер на 4 847.05 лв. и разходи за почистване на
работната площадка в размер на 4 890.90 лв., ведно със законната лихва от завеждане на
иска до окончателното й изплащане, както и разноските по съдебното производство, както и
6
направените разноски.
Пред първоинстанционния съд ответното дружество „Т и М Билдинг Кънстракшън
Къмпани“ ООД, гр. Русе, на основание чл. 367, ал. 1 от ГПК, с отговора на исковата молба е
оспорило предявените искове, като излага становище за неоснователност на претенциите.
Ответното дружество твърди, че процесния договор от 28.08.2019 г. е част от предмета на
договор за обществена поръчка, сключен между Министерство на образованието и науката,
гр. София като възложител и „СТ.“ ДЗЗД, гр. София, като изпълнител, което дружество
впоследствие сключва договор с „ПС Инженеринг“ ЕООД, гр. София. Счита, че този
последващ договор представлява договор с подизпълнител по обществена поръчка и е
сключен с лице (ищцовото дружество), което не било посочено по реда на чл. 66, ал. 1 от
ЗОП като подизпълнител на поръчката. Счита, че Договорът от 28.08.2019 г. сключен между
страните по настоящото дело е сключен в нарушение на императивната забрана на чл. 66, ал.
5 от ЗОП (възпроизведена и в чл. 41 от Договора за обществена поръчка) - подизпълнителят
да превъзлага една или повече от дейностите, включени в предмета на обществената
поръчка. В тази връзка прави възражение за нищожност на Договора от 28.08.2019 г., като
сключен при заобикаляне на закона, в противоречие с добрите нрави, както и в нарушение
на императивната разпоредба на чл. 66 от ЗОП, като обосновава и недължимост на
договорената в чл. 48 от него неустойка в размер на 10 %. Допълнително развива подробни
съображения за неоснователност на заявените претенции. Твърди, че размерът на
извършената работа възлиза на 92 144.93 лв. с вкл. ДДС, за което бил съставен протокол обр.
19 № 1-3, в който били описани видовете и количествата работи и стойността, по който била
приета и изплатена от МОН на изпълнителя „СТ.“ ДЗЗД, гр. София. Счита, че към днешна
дата му е дължима сумата от 18 251.73 лв., представляваща разликата между общата
стойност на извършените от тях СМР в размер на 92 144.93 лв. с ДДС и получения аванс в
размер на 73 893.20 лв. с ДДС. Заявява, че е изразил несъгласие и с констатациите на ищеца
в протокола от 19.02.2020 г. за нанесени щети на обект. Изразява становище по всяка от
заявените претенции.
С Разпореждане № 586/11.03.2020 г., постановено по т. д. № 71/2020 г. по описа на
Районен съд – Русе е конституирано „СТ.“ ДЗЗД, гр. София, чрез съдружниците в него
„Стосин 2010“ ЕООД, гр. София и „Дикистрой“ ЕООД, гр. София, като трето лице –
помагач на страната на ответника.
Пред първоинстанционния съд третото лице – помагач „СТ.“ ДЗЗД, гр. София, чрез
„Стосин 2010“ ЕООД, гр. София е оспорило предявените искове, като излага становище за
неоснователност на претенциите.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „ПС
Инженеринг“ ЕООД, гр. София. Оспорва се твърдението в отговора за нищожност на
процесния договор. Оспорва се твърдението, че ищцовото дружество е неизправна страна по
договора, поради неплащане на издадена фактура, тъй като не са били представени всички
актове и окомплектовани, съгласно чл. 5, ал. 1, т.1.1 от договора. Оспорва се и твърдението,
че ответното дружество е извършило СМР на стойност 92 144.93 лв. с ДДС. Поддържа
7
изложените в исковата молба твърдения.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от „Т и М Билдинг
Кънстракшън Къмпани“ ООД, гр. Русе. В същият се поддържа изразеното в отговора на
исковата молба. Прави възражение за нищожност на Договор за подизпълнение между „СТ.“
ДЗЗД и „Стосин 2010“ ЕООД и Договор за подизпълнение между „Стосин 2010“ ЕООД и
„ПС Инженеринг“ ЕООД като сключени при заобикаляне на закона, в противоречие с
добрите нрави, както и в нарушение на императивната забрана на чл. 66, ал. 5 от ЗОП.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото, че ищцовото дружество - „ПС Инженеринг“ ЕООД, гр. София,
в качеството му на възложител и ответното дружество - „Т и М Билдинг Кънстракшън
Къмпани“ ООД гр. Русе, в качеството му на изпълнител, на 28.08.2019 г. са сключили
Договор за доставка и строително-монтажни работи, съгласно който последното е приело
изпълнението с възможно най-високо качество, със свои сили, с осигурени от него
материали и техника, в срока по договора и срещу възнаграждение да извърши строително-
монтажни работи съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора на обект:
„Изпълнение на СМР и модернизация на образователната инфраструктура на
Професионална гимназия по механика „Юрий Гагарин“ гр. Русе (Ремонт, преустройство и
фасадно цветово решение на сграда с идентификатор 63427.1.64.13 - учебен корпус на
ПГМТ „Юрий Гагарин“) – чл. 1, ал. 1. Съгласно чл. 2 е договорено възнаграждение в размер
на 307 888.35 лв. без ДДС (369 466.02 лв. с ДДС), изчислено на база на договорените
единични цени съгласно Приложение № 1 към договора, които цени на видовете СМР са
окончателни, не подлежат на увеличаване и покриват всички разходи на изпълнителя за
труд, инвентар, материали, доставка, транспорт, оборудване, механизация, консумативи, ел.
енергия, печалба, товаро-разтоварни дейности, застраховки, данъци, такси, акцизи, други
фискални задължения (включително непредвидените такива) и пр., както и всички останали
фактори, оказващи влияние върху стойността на работите, предмет на договора – чл. 4.
Страните по договора в чл. 5, ал. 1, т. 1.1 са уговорили авансово заплащане в размер
на 25 %, възлизащо на 92 366.51 лв. с ДДС, платимо на две вноски, което се приспада от
следващите вноски.
Уговорено е в чл. 5, ал. 1, т. 1.2 от договора, заплащането на реално извършените
работи да се осъществява поетапно, след завършване на СМР съобразени с графика
(етапността) за изпълнение на СМР на Главния изпълнител по договора за обществената
поръчка, удостоверени с двустранно подписани без забележка Протоколи/Актове образец
19, окомплектовани с всички документи съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. и подробна
количествено-стойностна сметка, придружени с фактура и представени в офиса на
възложителя.
Страните са се договорили (чл. 10, Раздел „Отчитане и приемане на извършените
работи“), че при проверка на текущото изпълнение на договора, както и при окончателното
приемане на всички извършени доставки, и/или при подписването на упоменатите в
8
договора актове и протоколи, възложителят има право да направи всички възражения за
констатираните явни недостатъци и/или неточности в изпълнението (отклонения от
поръчката), които могат да се открият при обикновения начин на приемане, като при
констатирани недостатъци и/или неточности (отклонения) в изпълнението, възложителят не
приема и не заплаща извършеното, а подписва протокола „със забележка“. Уговорено е, че
след отстраняване на недостатъците в срок до 5 работни дни и след подписването от
възложителя на констативен протокол, разплащането става по реда на чл. 5, чл. 7 - 12 от
договора.
Към договора е приложена подробна количествено-стойностна сметка на видовете
СМР.
В чл. 13 страните са уговорили срок на изпълнение – 4 четири месеца, но не по-късно
от 15.02.2020 г., като с Анекс № 1/28.11.2019 г., срокът за изпълнение е удължен - за СМР,
които ще се извършват на закрито - до 30.04.2020 г., а за тези на открито - до 01.06.2020 г.
съгласно график за изпълнение на възложителя. Корекция е извършена и в договорените за
извършване СМР (Приложение № 1-А, което е неразделна част от анекса) и е в размер на 3
477.06 лв. без ДДС допълнително, но същото не е представено по делото. Предоговорен е и
нов размер на аванса, който ищцовото дружество следва да заплати - 73 893.20 лв. с ДДС. Не
е представен и сочения в анекса График за изпълнение на възложителя, както и не са
представени документите, които следва да бъдат изготвяни в процеса на строителство
съгласно Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,
подписани от страните по договора.
В чл. 14 е уговорено, че всяко прекратяване на работата от страна на изпълнителя,
през време на действие на договор, извън договореното в чл. 14 (при ниски температури под
5 градуса по Целзий и документирано доказани природни бедствия), ще се счита за виновно
неизпълнение. В чл. 48 страните са предвидили, че при самоволно непредизвестено
прекратяване на договора от страна на изпълнителя, той дължи на възложителя връщане на
платения аванс и неустойка в размер на 10 % от стойността на договора, както и че при
условие че има извършени работи, те не се заплащат от възложителя.
Не е спорно, че на 02.09.2019 г., 12.11.2019 г. и 28.11.2019 г. „СТ.“ ДЗЗД в
изпълнение на задължение към „ПС Инженеринг“ ЕООД е заплатило на ответника авансово
следните суми: 20 000 лв., 52 366.51 лв. и 1 526.69 лв., всички с включен ДДС.
От представеното по делото заверено копие от Нотариална покана, рег. № 321, том 1,
акт № 26/03.02.2020 г. на Нотариус Р. Л., рег. № 625 на НК, с район на действие Районен съд
– София (получена на 04.02.2020 г. – лично от представляващите ответното дружество),
същите са уведомени за това, че „ПС Инженеринг“ ЕООД, гр. София предвид напускането
на обекта от страна на изпълнителя на 27.01.2020 г. и системно неизпълнение на
строително-монтажните работи от негова страна, счита договора за самоволно прекратен и
кани ответното дружество да върне неусвоения платен аванс, като признава изпълнени СМР
на обща стойност 29 366.89 лв. с вкл. ДДС и претендира разликата от 44 526.31 лв., заедно с
уговорената неустойка в размер на 10 % от стойността на договора, а именно 31 136.54 лв.
9
С писмо изх. № 9/18.02.2020 г. ответното дружество уведомило ищеца, че не счита
договорът за прекратен.
На 19.02.2020 г., на основание чл. 14 във вр. с чл. 48 от договора, във връзка с
прекратяването на договора, е съставен Обобщаващ констативен протокол за извършени
строително-монтажни работи (л. 65 - 73 от д.), изготвен от възложителя „ПС Инженеринг“
ЕООД, гр. Русе и подписан от негова страна от техническите ръководители, ръководител
проект, мениджър изпълнение и управител, като е приет от Т. Е. - управител на ответното
дружество със забележка - „за проверка от нашия екип“. В тази връзка на същата дата са
подписани Констативен протокол (л. 61 от д.), както и Протокол за нанесени щети на обекта
(л. 62 от д.). Последният съдържа 16 позиции с конкретно посочени щети и е подписан от
представители на двете страни, но в същия е изразено несъгласие с направените от
възложителя констатации.
На няколко пъти ответното дружество е канено да върне ключа от входната врата,
проектната документация и да изнесе, находящото се в обекта имущество, като това се
случило на 19.02.2020 г. (л. 74 от д.).
Ответното дружество, с оглед изпълнението на договорените СМР и изготвения в
тази връзка от ищеца Обобщаващ констативен протокол за извършени строително-монтажни
работи, от своя страна е съставил Обобщен протокол Образец 19 № 1-3, като в същия са
описани видовете и количествата работи, извършени според него, на стойност 92 144.93 лв.
с ДДС. Този протокол не е подписан от възложителя.
Между страните е подписан единствено протокол обр. 19 № 1/14.01.2020 г. за
установяване завършването и заплащането на видове СМР за сумата от 27 471.93 лв. без
ДДС, или с приспаднат аванс – 26 373.05 лв. с ДДС, за което е издадена фактура №
686/17.01.2020 г.
Видно от протоколи обр. 19 за установяване завършването и заплащането на видове
строително-монтажни работи, изготвени между Министерството на образованието и
науката, като възложител, ДЗЗД „Интерстрой“, гр. Русе, като строителен надзор и ДЗЗД
„Стосин Би“, гр. Русе, като изпълнител касаещи обект „Модернизация на образователната
инфраструктура - ремонт, преустройство и фасадно цветово решение на сграда с
идентификатор 63427.1.64.13 - Учебен корпус на ПГМТ „Юрий Гагарин“, гр. Русе, се
установява, че те са разплатени изцяло в размер на сумата от 638 622.68 лв., вкл. с платеното
проектиране.
От Договор за услуга от 28.02.2020 г., сключен между „ПС Инженеринг“ ЕООД и
„Прецизбилд“ ЕООД се установява, че е извършено почистване на вътрешни части
(помещения, коридори и подпокривно пространство) на Обект - Професионална гимназия
по механотехника „Юрий Гагарин“, гр. Русе, за която услуга ищцовото дружество заплатило
сумата от 4 891.56 лв. с ДДС, за което била издадена фактура № **********/16.03.2020 г. (л.
363 – 369 от д.).
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза,
10
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че в
счетоводството на „ПС Инженеринг“ ЕООД е отразено, че ДЗЗД „Стосин Би“, гр. Русе има
задължение към „ПС Инженеринг“ ЕООД по фактура № *********/31.07.2019 г., като въз
основа на Споразумение от 05.09.2019 г. е изпълнил частично задълженията си по фактура
към „ПС Инженеринг“ ЕООД, като е превел сумата в размер на 20 000 лв. по банкова сметка
с титуляр „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД за сметка на „ПС Инженеринг“
ЕООД, като последното е посочено като пояснение в платежното нареждане, също така, че
ДЗЗД „Стосин Би“, гр. Русе има задължение към „ПС Инженеринг“ ЕООД по фактура №
*********/31.08.2019 г. и фактура № *********/31.08.2019 г., като въз основа на
Споразумение от 11.11.2019 г. е изпълнил частично задълженията си по фактура към „ПС
Инженеринг“ ЕООД, като е превел сумата в размер на 52 366.51 лв. по банкова сметка с
титуляр „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД за сметка на „ПС Инженеринг“
ЕООД, като последното е посочено като пояснение в платежното нареждане, както и че
ДЗЗД „Стосин Би“, гр. Русе има задължение към „ПС Инженеринг“ ЕООД по фактура №
*********/31.08.2019 г. и анекс от 28.11.2019 г., като въз основа на Споразумение от
28.11.2019 г. е изпълнил частично задълженията си по фактура към „ПС Инженеринг“
ЕООД, като е превел сумата в размер на 1 562.69 лв. по банкова сметка с титуляр „Т и М
Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД за сметка на „ПС Инженеринг“ ЕООД, като
последното е посочено като пояснение в платежното нареждане. Вещото лице дава
заключение, че Фактура № 0000669/02.09.2019 г. за 20 000 лв., Фактура №
0000648/12.11.2019 г. за 52 366.51 лв. и Фактура № 00000703/28.11.2019 г. за 1 526.69 лв. са
осчетоводени в счетоводствата, както на „ПС Инженеринг“ ЕООД, така и на „Т и М
Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД. Дава заключение, че с извършените преводи по
разплащателната сметка на ответното дружество са покрити вземанията по Фактура №
0000669/02.09.2019 г. за 20 000 лв., Фактура № 0000648/12.11.2019 г. за 52 366.51 лв. и
Фактура № 00000703/28.11.2019 г. за 1 526.69 лв.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява, че обемът на
извършените СМР от страна на ответника до момента на прекратяване на договора, за които
е налице приемане от страна на възложителя „ПС Инженеринг“ ЕООД са описани в
представения по делото Протокол обр. 19 № 1 от 14.01.2020 г. за установяване завършването
и заплащането на видове строително-монтажни работи, подписани от представители на
Възложителя и Изпълнителя и са в размер на 27 471.93 лв. без ДДС. С Обобщаващ
констативен протокол от 19.02.2020 г. за извършени строително-монтажни работи на обекта,
изготвен след проверка от комисия, съставена от представители на възложителя „ПС
Инженеринг“ ЕООД, във връзка с прекратяване на договора за доставка на СМР от
28.08.2019 г. са признати за извършени още СМР на стойност 20 803.32 лв. без ДДС. Така
общата стойност на извършените и приети до момента на прекратяване на договора видове
СМР, извършени от ответника са в размер на 48 275.25 лв. без ДДС. Обемът на извършените
СМР от страна на ответника до 19.02.2020 г., които са приети с представените по делото
протоколи на строителния надзор и са описани в обобщен протокол обр. 19 № 1-3, съставен
11
от св. В. Л. е описан подробно по отделни видове СМР в цитирания протокол, като тяхната
стойност съобразно количествено-стойностна сметка, приложение № 1 към сключения
между страните договор е в размер на 76 787.44 лв. без ДДС. Вещото лице дава заключение,
че по делото няма представен график по сключен между ищеца и ответника договор за
изпълнение на строителство. Представен бил само Линеен план-график по договор за обект
„Преустройство и фасадно цветово решение на сграда с идентификатор 63427.1.64.13 -
учебен корпус на ПГМТ „Юрий Гагарин“, гр. Русе с възложител МОН и изпълнител ДЗЗД
„Стосин Би Русе“. Тъй като по делото нямало представени актове за скрити работи, а
позициите в този график са обобщени и прекратяването на строителството се е случило
тогава, когато всички срокове все още не са били изтекли вещото лице дава заключение, че
не е възможно да се установи дали има неспазен срок за изпълнение на отделните позиции.
Дава заключение, че в представените по делото констативни протоколи подробно са
описани състоянието на обекта към всеки от моментите на подписването им, както и
констатираното състояние на обекта и нанесените щети, като експертизата не е в състояние
да се произнесе за вида и стойността за несените щети на обекта към минали периоди, тъй
като огледът на обекта се е случил значително по-късно. В табличен вид вещото лице е дало
подробно описание на установените увреждания, както и количествата им. Вещото лице
заключава, че в представените и приети по делото констативни протоколи подробно са
описани установените от комисиите щети по обекта, в това число по дограма, масивен
паркет и мозайка, както и наличието на строителни отпадъци на обекта. Същите не били
конкретизирани по вид и обем, но са характерни за видовете СМР, описани в Обобщаващия
констативен протокол за извършени СМР на обекта от 19.02.2020 г. Дава заключение, че
описаните щети в Протокол от 19.02.2020 г. за нанесени щети биха могли да се получат при
изпълнението на видовете СМР, описани в Обобщаващия констативен протокол за
извършени СМР на обекта от 19.02.2020 г. Заявява, че за отстраняване на описаните в
исковата молба щети е необходимо да се подмени ПВЦ дограма - прозорец П2 от
спецификация 1,70/2,45, да се подменят надрани, очукани и деформирани новоремонтирани
ПВЦ подпрозоречни дъски, да се подмени настилка от паркет (45 кв.м.), да се изцикли и
лакира настилка от съществуващ масивен паркет (90 кв.м.), да се запълнят местата на
дупките по мозайка в коридорите получени вследствие пробиване с перфоратор по тавана на
сутерена. Заключава също, че според одобрения проект в стая № 5 не е предвидена подмяна
на настилката, като в момента на огледа стаята е с настилка ламинат. Измерената на място
площ на помещението е в размер на 45.14 кв.м. При огледа на място било преценено че не е
възможно измерването на всички стаи, респективно изчисляването на общата квадратура на
помещенията в обекта с подова настилка ламиниран паркет. Вещото лице дава заключение,
че средната пазарна стойност на разходите за материали и труд, необходими за отстраняване
на описаните щети в исковата молба, възлиза на 4 617.96 лв.
От заключението на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство по делото се установява
съпоставката в таблична форма между обема СМР, отразени за извършени в протокол обр.
12
19 № 1-3 (без дата), приложен на л. 153 от д., съставен от св. Ламбева, за които работи
ответникът твърди, че е извършил и че са приети за извършени обеми от същия вид СМР от
МОН и платени съгласно представените протоколи, както и да бъде посочена стойността на
съвпадащите обеми работа, отразена цената, договорена между страните в настоящето
производство, както и да бъде съпоставено същия обем работа с този, отразен в
констативния протокол на л. 65 до л. 73 от делото е представена в Приложение 1 от
настоящото заключение.
От показанията на св. Р. П. Л. - мениджър изпълнение, св. Г. С. К. - технически
ръководител и св. В. Н. И. – инженер-строителство, служители на ищцовото дружество се
установява, изложеното в констативните протоколи.
От показанията на св. Ц. Ц. - строителен техник, служител на ответното дружество се
установява, че по времето докато работили имало една група, които демонтирали
радиаторите и ги изхвърляли през прозореца на първия етаж от кабинетите във връзка с
подмяната на ВИК инсталация, като в стаите където се монтирало, подовите настилки били
силно замърсени. При хвърлянето на радиатори през прозореца се причинявали щети.
Направен бил снимков материал и било изпратено уведомление по имейла на фирмата-
възложител. Имало нарушена подпрозоречна дъска, омазнени, огънати, повредени,
подпрозоречни дъски. Не били стигнали до етап за смяна на настилки и на циклене, но
имало уточнение за всички кабинети каква да бъде подовата настилка, дали има
съществуващи паркети, които трябвало да се изциклят, а някъде да се подменят с ламинат.
Заявява, че от тяхна страна всичко беше почистено, увредения нямало. Надрано имало при
демонтажа от самите радиатори, тъй като те тежали, освен това при изнасяне течала
течността с масла и чернилка от вътре от радиатора. Свидетелствува, че когато сменяли
радиаторите, в кабинетите мече била демонтирана старата дограма.
Оп показанията на св. В. М. Л. - строителен инженер, служител на ответното
дружество се установява, че няколко пъти е ходила на обекта. Свидетелствува, че докато на
обекта работили „Т и М билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, работили и хора, които
подменяли дограмите, т.е. прозорците по-точно, а също така се включвали и някакви хора,
които демонтирали радиаторите. Вследствие на демонтаж на радиаторите, колежката, която
беше техничка на обекта - Ц. Ц., изпратила снимки в офиса, които били снимани след
демонтажа на радиаторите и на които се виждало как са влачени по пода, имало изцапани с
черно настилки. Твърди, че тя на място не е виждала и на нея не й било известно техни
работници да са нанесли вреди. Заявява, че е присъствала на 19.02. на срещата на издаване
на обекта. Твърди, че на нея не й е било известно някой от техните работници да е увреждал
нещо. Обектът бил изчистен от техните работници, като всички останали строителни
материали, всички отпадъци, скелета, били изнесени. Контейнерите за смет се изхвърляли
няколко пъти, а също и с камион изхвърляли отпадъци. Заявява, че обектът бил изцяло
почистен, както имало почистване и около сградата, тъй като били извършени и външни
СМР. Свидетелствува, че, където били работили, били почистили. Боята била, одобрена от
възложителя, конкретно от предполагам, че от инж. Т. Т., защото само с него била водила
13
разговори за материали и доколкото си спомня боята се казвала „Сиана“ на Теразид.
Заявява, че ищецът избрал да се работи с грунд, като представители на възложителя -
техните техници с тяхната техничка правили проби на стената как ще се държи този грунд,
който те предложили, като предполага, че са спазили технологията. Радиаторите били
демонтирани, след като били направили значителна част от шпакловките по стените.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 260079/01.07.2021 г., постановено по т. д. № 71/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Русе е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направените искания, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от Закона за
задълженията и договорите; чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 92 от
Закона за задълженията и договорите.
Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, чието
съдържание е регламентирано в сключения между тях Договор за доставка и строително-
монтажни работи от 28.08.2019 г. По своята правна същност, последният представлява
договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Доколкото страните са търговци по
смисъла на ТЗ, то и сключеният между тях договор представлява търговска сделка, съгласно
чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в този закон положения относно
търговски сделки, се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство.
Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален. От него
възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да бъде годно за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение - арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1 от
ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника, че процесния договор е сключен при
заобикаляне на закона, в противоречие с добрите нрави, както и в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 66 от ЗОП. Такива основания не са установени при
14
условията на пълно и главно доказване в настоящото производство.
Не е спорно между страните, че договорът е прекратен, поради самоволно
непредизвествено прекратяване от страна на изпълнителя - ответник (чл. 48 във вр. с чл. 47
от договора), когато на 27.01.2020 г. е прекратил изпълнението на СМР.
В случая не е спорно, че отношенията между страните по спора, вече са били
прекратени (27.01.2020 г.) към датата на нотариалната покана (03.02.2020 г.), с която като се
констатира този факт, и е направено искане за възстановяване на възнаграждението,
авансово платено от възложителя. При предявен иск за връщане на платени по договор суми
в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, спорът следва да се концентрира върху
въпроса налице ли е основание за тяхното задържане. При безспорната установеност за
преустановена на 27.01.2020 г. строителна дейност на обекта, което не е спорно по делото и
се установява и от останалите по делото доказателства, в т. ч. и на поканата на ищеца за
връщане на авансово преведените, но неусвоени по договора суми, настоящият състав
намира, че спор относно съществуването на облигационна връзка между страните не е бил
налице.
Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика,
изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 от ЗЗД и в трите й
хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на
основание за получаване, респ. за задържане на това плащане.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствените задачи на
ответника е той да установи фактически изпълнените на обекта работи, за които платеното
от ищеца възнаграждение е осъществено на валидно правно основание.
На следващо място изпълнителят, в случая – ответното дружество, може да
претендира възнаграждение, ако работата бъде приета - чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 от ЗЗД,
както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от
работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия - чл. 267, ал. 1 от ЗЗД; и в
случаите на негодност на материала или на проекта, дадени от поръчващия и изпълнителят
своевременно го е предупредил съобразно чл. 260 от ЗЗД - чл. 267, ал. 2 от ЗЗД.
В чл. 264, ал. 1 от ЗЗД е регламентирано задължението на поръчващия да приеме
изработеното и да заплати уговореното възнаграждение. Съгласно правната доктрина и
съдебната практика понятието „приемане“ включва в себе си фактическо и правно действие,
а именно: преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и
изразяване (мълчаливо и изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита работата
за съобразена с договора. Тълкувайки разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 264,
ал. 2, изр. първо от ЗЗД и чл. 265, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, съдът намира, че законът задължава
поръчващия при приемане на работата да направи всичките си възражения, ако изпълнената
работа се отклонява от поръчката или е с недостатъци, или недостатъците да правят работата
негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В последния случай
поръчващия би имал право да развали договора и съответно не би дължал никакво
15
възнаграждение - чл. 265, ал. 2 от ЗЗД, а в останалите случаи - да се ползва от някои от
алтернативно уредените права по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, ако е заявил съответните възражения
при приемането.
Не е спорно между страните извършеното авансово плащане в размер на 73 893.20 лв.
с ДДС за извършването на договорените СМР.
В настоящият случай работа на обекта от ответното дружество е извършвана през
периода от м. септември 2019 г. до края на м. януари 2020 г., в който период са изпълнени
СМР по Приложение № 1 от Договора. За извършените дейности в счетоводството на
ответника е издадена фактура № 686/17.01.2020 г. за сумата от 27 471.93 лв. без ДДС, с
приспаднат аванс – 26 373.05 лв. с ДДС, като същата е издадена въз основа на подписан
между страните протокол обр. 19 № 1/14.01.2020 г. за установяване завършването и
заплащането на видове СМР.
На 03.02.2020 г. ищцовото дружество, като възложител е отправил изявление до
изпълнителя за прекратяване на договора на основание чл. 14 във вр. с чл. 48 от договора,
получено от ответното дружество на 04.02.2020 г.
На 19.02.2020 г., на основание чл. 14 във вр. с чл. 48 от договора, във връзка с
прекратяването на договора, е съставен Обобщаващ констативен протокол за извършени
строително-монтажни работи (л. 65 - 73 от д.), изготвен от възложителя „ПС Инженеринг“
ЕООД, гр. Русе и подписан от негова страна от техническите ръководители, ръководител
проект, мениджър изпълнение и управител, като е приет от Т. Е. - управител на ответното
дружество със забележка - „за проверка от нашия екип“. Този протокол е съставен в три
основни раздела – посочено е количеството, единичните цени и общите стойности на всяко
едно СМР, така както е предвидено в КСС към договора, посочено е изпълнението, отчетено
с протокол № 1, обр. 19/14.01.2020 г. от „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД и
платено от „ПС Инженеринг“ ЕООД строителство и в третия раздел са посочени признатите
за изпълнени, но нефигуриращи в протокол № 1, обр. 19/14.01.2020 г. видове СМР. Т.е.
обемът на извършените СМР от страна на ответника до момента на прекратяване на
договора, за които е налице приемане от страна на възложителя „ПС Инженеринг“ ЕООД са
описани в представения по делото Протокол обр. 19 № 1 от 14.01.2020 г. за установяване
завършването и заплащането на видове строително-монтажни работи, подписани от
представители на Възложителя и Изпълнителя и са в размер на 27 471.93 лв. без ДДС. С
Обобщаващ констативен протокол от 19.02.2020 г. за извършени строително-монтажни
работи на обекта, изготвен след проверка от комисия, съставена от представители на
възложителя „ПС Инженеринг“ ЕООД, във връзка с прекратяване на договора за доставка на
СМР от 28.08.2019 г. са признати за извършени още СМР на стойност 20 803.32 лв. без ДДС.
Така общата стойност на извършените и приети до момента на прекратяване на договора
видове СМР, извършени от ответника са в размер на 48 275.25 лв. без ДДС – заключението
на съдебно-техническата експертиза.
Във връзка с изпълнението на договорените СМР и изготвения в тази връзка от ищеца
Обобщаващ констативен протокол за извършени СМР (л. 65 - 73 от д.) с посочена стойност -
16
57 930.30 лв., след извършена проверка на същите видове СМР е представен и изготвен от
ответната страна Обобщен протокол Образец 19 № 1-3, като в същия са описани видовете и
количествата работи, извършени от тях, възлизащи на 92 144.93 лв.
Обемът на извършените СМР от страна на ответника до 19.02.2020 г., които са
описани в обобщен протокол обр.19 № 1-3, съставен от св. В. Л. в размер на 76 787.44 лв. без
ДДС (92 144.93 лв. с ДДС) не са приети от възложителя. Този протокол не е подписан от
възложителя. Не са налице и конклудентни действия по приемането на описаните в него
СМР. Напротив налице са възражения от страна на ищцовото дружество.
Преценявайки протоколите за установяване на извършена работа като писмени
доказателства с формална доказателствена сила, настоящият състав на въззивната инстанция
намира, че свидетелските показания, с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК
относно цената и на договорените, и на описаните в протоколите СМР, са недопустими. В
тази насока като обем на договорените работи към 14.01.2020 г. са тези, за които страните са
установили цена 27 471.93 лв. без ДДС, впоследствие с оглед начина на отчитане на
изпълнената работа е съставен акт обр. 19/14.01.2020 г., посочени в него видовете извършена
работа и обща сума за плащане, издадена е фактура. Този акт обр. 19 е подписан от
управителя на изпълнителя и макар да е отбелязано в него забележка - „за проверка от
нашия екип“, такава не е направена.
По отношение протокол обр. 19 № 1-3, съставен от св. В. Л. за установяване на
извършени видове СМР, се установява, че същият не е подписан от възложителя. Нещо
повече не се установява същият да е представен на „ПС Инженеринг“ ЕООД, което
препятства възможността последният евентуално да упражни правата си по чл. 264, ал. 2 от
ЗЗД. В случая не е налице нито покана за подписване съгласно чл. 16, ал. 4 от договора, нито
се установява изпращане на тези актове на възложителя.
Акт обр. 19 е протокол за документиране на извършени строително-монтажни работи
на съответен етап от строителството в даден обект, въз основа на който може да се състави
съответния счетоводен документ (фактура). Налице е и задължителна съдебна практика, че
липсва обусловеност между задължението за подписване на актове обр. 19 и задължението за
плащане на приети СМР, поради характера на тези протоколи като количествено-стойностни
актове за извършени СМР, а не на приемателни актове (Решение № 638/24.10.2008 г,
постановено по т. д. № 302/2008 г., по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о.).
В чл. 7, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1.2, обаче страните са придали значение на
акт обр. 19 на приемателен протокол за извършени СМР с оглед заплащането им. В
горепосочените клаузи на договора е предвиден именно редът на съставяне на акт обр. 19;
според характера на този акт, съставянето му е в задължение на изпълнителя, който го
предоставя за подписване на възложителя. От събраните по делото доказателства и в двете
инстанции не се установява предоставяне на съставения протокол обр. 19 № 1-3, съставен от
св. В. Л. на възложителя за подпис.
Съгласно чл. 20 от ЗЗД и постоянната практика на ВКС на РБ по приложение на
17
посочената разпоредба, при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните, като отделните уговорки следва да се тълкуват в тяхната връзка
помежду им, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
последния, обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуване на договорните
клаузи в чл. 7, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1.2 въззивната инстанция приема за
договорен със силата на закон начина на подписване на актове обр. 19 за изпълнение на
СМР с подписи от двете страни с придаване силата на приемателен протокол, както и
задължение да се състави след завършване на обекта Окончателен (обобщаващ)
Протокол/Акт обр. 19 с ред на съставяне и подписване - установеният по отношение на
актовете обр. 19 (т.е. двустранно, с изпращане от изпълнителя на възложителя). Безспорно за
претендираните за извършени от ответното дружество работи липсва, както подписване на
актове обр. 19 (извън този от 14.01.2020 г.), така и липсва Окончателен (обобщаващ)
Протокол/Акт обр. 19.
Както посочихме по-горе, съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ЗЗД възнаграждение
се дължи за извършена и приета работа. Налице е трайна практика на ВКС на РБ, че
установяването на изпълнена и приета работа може да се извърши с различни
доказателствени средства, вкл. и с констативен протокол, който като частен свидетелстващ
документ не се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти и
следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по
делото. Акт обр. 19, съставен по реда на договора - двустранно подписан, е основание и за
издаване на фактура и заплащане на стойността им. Протокол обр. 19 № 1-3 не е подписан,
нито се установява да е предявен за подписване на възложителя. Не са налице и
конклудентни действия, от които да се направи извод за изпълнение на описаните в
Протокол обр. 19 № 1-3 СМР.
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че в счетоводството на ищеца
липсват фактури с приложени към тях съставени актове обр. 19, освен фактура №
686/17.01.2020 г., издадена въз основа на протокол обр. 19 № 1/14.01.2020 г.; такива нито се
водят по счетоводните книги, нито са осчетоводявани задължения по тях. Липсват
ангажирани доказателства дори за получаването им в ищцовото дружество като
кореспонденция между страните (т.е. евентуално предоставяне на място като документи,
изпращане с писмо или куриер - такива ответникът изобщо не е приложил, нито посочва да
има съставяни). В доказателствените задачи на ответника изпълнител е да докаже, че е
изпълнил твърдените от него СМР. Не е проведено доказване за изпълнението им в хода на
цялото производство, съгласно съставения обр. 19 № 1-3. Съпоставяйки описаните в
неприетите актове СМР Протокол обр. 19 № 1-3 с извършените работи по приетия акт обр.
19/14.01.2020 г. и Обобщаващ констативен протокол за извършени строително-монтажни
работи от 19.02.2020 г., които са подписани от възложителя, въззивната инстанция счита, че
не е доказано изпълнение по договора и надлежно приемане по него, вкл. и по обем, и по
вид.
Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че следва изработеното от
18
ответника следва да се съобрази с отчетеното и разплатено към МОН до момента на
напускане на обекта от страна на ответната страна и отчетено и разплатено към МОН общо
за целия обект. Такъв обем на изпълнение на СМР не са доказани от ответното дружество,
макар това да е негова доказателствена задача. На следващо място безспорно по делото е
установено (така – свидетелските показания), че след напускане на обекта от ответното
дружество на 27.01.2020 г., част от тези СМР са изпълнявани, както от ищцовото дружество,
така и от други изпълнители.
Настоящият състав на въззивната инстанция, приема, че е налице частично
изпълнение на СМР от страна на ответното дружество в обема на договорните отношения, а
именно тези установени с протокол № 1, обр. 19/14.01.2020 г. за установяване завършването
и заплащането на видове строително-монтажни работи, на стойност - 27 471.93 лв. без ДДС
и с Обобщаващ констативен протокол от 19.02.2020 г. за извършени строително-монтажни
работи за извършени още СМР на стойност 20 803.32 лв. без ДДС, или общо на 48 275.25 лв.
без ДДС (57 930.30 лв. с ДДС).
С оглед на гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
трето във вр. с чл. 266, ал. 1 е основателен и доказан за сумата от 15 963 лв., представляваща
разликата от платения аванс от 73 893.20 лв. с ДДС, представляващ 20 % от цената на
договора и стойността на приетите СМР на стойност 57 930.30 лв. с ДДС, като оставал
неусвоен такъв за сумата от 15 963 лв., която претендира като дължима.
По отношение претенцията за заплащане на нанесените щети в размер от 9 737.95 лв.,
представляваща разходи за поправка на нанесените щети в размер на 4 847.05 лв. и разходи
за почистване на работната площадка в размер на 4 890.90 лв.
По отношение разходите за поправка на нанесените щети
Настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства не се доказа
по безсъмнен начин, че именно ответното дружество е причинило претендираните от ищеца
щети, описани в Протокол за нанесени щети на обекта (л. 62 от д.), в който се съдържат 16
позиции с конкретно посочени щети и е подписан от представители на двете страни, но в
същия е изразено несъгласие с направените от възложителя констатации.
В този смисъл настоящият състав на въззивната инстанция, напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд в тази му част, поради което на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях.
По отношение разходите за почистване на работната площадка
От събраните гласни доказателствени средства – показанията на св. Роза Латинова, св.
Генчо Колев и св. Валентина Илиева не се установява, че след преустановяване на СМР от
страна ответното дружество, същото да е изпълнило задължението си по чл. 22, ал. 11, с
което му е вменено задължение своевременно да почиства работната площадка, съгласно
договорените и изпълнени СМР и да отстранява от обекта излишната своя механизация,
материали и отпадъци, като отпадъците трябва да бъдат изнесени и изхвърлени в контейнера
на обекта, както и до специализираното депо за строителни отпадъци, като при неспазване
19
на това задължение възложителят има право да възложи почистването на трето лице за
сметка на изпълнителя. В израз на последното е сключен договор с „Прецизбилд“ ЕООД, за
което била заплатена сумата от 4 891.56 лв. с ДДС – фактура № **********/16.03.2020 г. (л.
363 – 369 от д.).
В претендирания размер от 4 890.90 лв., настоящият състав на въззивната инстанция
намира за основателна претенция относно разходите за почистване на работната площадка.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Претенцията е основателна, основавайки се на разпоредбите на чл. 14 във вр. с чл. 48
от договора. И тук въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстацинния
съд и на основание чл. 272 от ГПК, поради което препраща към тях.
С оглед на гореизложеното предявеният иск за сумата от 30 788 лв., на основание чл.
92 от ЗЗД, представляваща неустойка по чл. 48 от Договора в размер на 10 % от неговата
стойност, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане е
основателен и доказан.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че Решение № 260079/01.07.2021 г.,
постановено по т. д. № 71/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе е неправилно, в частта, в
която е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата от 15 963 лв. с ДДС,
представляваща стойността на платен и неусвоен аванс по сключен между страните Договор
за доставка и строително - монтажни работи от 28.08.2019 г., ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното й изплащане; както и за сумата от 4 890.90 лв.,
представляващи разходи за почистване на работната площадка, ведно със законната лихва от
завеждане на иска до окончателното й изплащане като неоснователни, както и в частта за
разноските, а в останалата му част, първоинстанционният съдебен акт, като правилен следва
да се потвърди.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция ответното дружеството следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на
5 310.17 лв., съобразно уважената част на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция ищцовото дружеството следва
да заплати на ответника направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на
537.63 лв., съобразно отхвърлената част на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето, Апелативен
съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260079/01.07.2021 г., постановено по т. д. № 71/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Русе, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от ПС
20
Инженеринг“ ЕООД, гр. София, ЕИК *********, представлявано от управителя Й. Т. Г.
против „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, гр. Русе, ЕИК *********,
представлявано заедно от управителите Т. Е. и Е. Е. обективно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15
963 лв. с ДДС, представляваща стойността на платен и неусвоен аванс по сключен между
страните Договор за доставка и строително-монтажни работи от 28.08.2019 г., ведно със
законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане; както и сумата от 4
890.90 лв., представляващи разходи за почистване на работната площадка, ведно със
законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане като неоснователни,
както и В ЧАСТТА за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, **********, представлявано от Т. Е. и Е. Е.,
заедно – управители, да заплати на „ПС Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1680, ул. „Борово“ № 52, вх. Г, ет. 4, офис 6,
представлявано от Й. Т. Г. – управител сумата от 15 963 (петнадесет хиляди деветстотин
шестдесет и три) лв. с ДДС, представляваща стойността на платен и неусвоен аванс по
сключен между страните Договор за доставка и строително-монтажни работи от 28.08.2019
г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане; както и
сумата от 4 890.90 (четири хиляди осемстотин деветдесет лв. и 900 ст.) лв., представляващи
разходи за почистване на работната площадка, ведно със законната лихва от 26.02.2020 г. до
окончателното им изплащане, основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, вр. с чл. 86 от
ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260079/01.07.2021 г., постановено по т. д. № 71/2020
г. по описа на Окръжен съд – Русе в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, **********, представлявано от Т. Е. и Е. Е.,
заедно – управители, да заплати на „ПС Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1680, ул. „Борово“ № 52, вх. Г, ет. 4, офис 6,
представлявано от Й. Т. Г. – управител сумата от 5 310.17 (пет хиляди триста и десет лв. и
17 ст.) лв. - разноски за двете инстанции, съобразно уважената част на предявените искове,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПС Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1680, ул. „Борово“ № 52, вх. Г, ет. 4, офис 6, представлявано от
Й. Т. Г. – управител да заплати на „Т и М Билдинг Кънстракшън Къмпани“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, **********, представлявано от Т.
Е. и Е. Е., заедно – управители, сумата от 537.63 (петстотин тридесет и седем лв. и 63 ст.)
лв., разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената част на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач - „СТ.“ ДЗЗД, гр.
21
София, чрез съдружниците в него „Стосин 2010“ ЕООД, гр. София и „Дикистрой“ ЕООД,
гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22