РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. ХАСКОВО, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
Членове:ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. Т.
в присъствието на прокурора Н. С. Т.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255600600162 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 313 и сл. в глава ХХІ от НПК.
С присъда № 36/17.12.2024 г. ,постановена по НОХД №
416/2024 год. Районен съд –Димитровград е признал подсъдимата Е. Т. К. за
виновна в това, че на 22-23.09.2022 г., в гр.М., общ.Д., в съучастие като
съизвършител със С. Д. Б., противозаконно отнела от владението на Н. Р.К.
чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка "Форд" модел
"Фокус", с per. № *******, на стойност 2790 лева, без негово съгласие, с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, на
обща стойност от 2270 лева, като превозното средство е оставено без надзор и
отнемането е извършено в условията начл. 195, ал.1, т.4 от НК, а именно: чрез
използване на техническо средство, като макар и непълнолетна е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
,поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т.1 и т.3, вр. с чл. 346, ал. 1, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, във вр. чл.20, ал.2 , вр. чл. 63 ал.1 т.3,вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“
1
от НК й е наложил наказание „обществено порицание“, което да се
изпълни чрез поставяне на присъдата на определено място от кмета на
съответното населено място по настоящ адрес на местоживеене. Със същата
присъда подсъдимата С. Д. Б. е призната за виновна в това, че на 22-
23.09.2022 г., в гр.М., общ.Д., в съучастие като съизвършител с Е. Т. К. ,
противозаконно отнела от владението на Н. Р.К. чуждо моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Форд" модел "Фокус", с per. № *******, на
стойност 2790 лева, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като е
последвала повреда на превозното средство, на обща стойност от 2270 лева,
като превозното средство е оставено без надзор и отнемането е извършено в
условията начл. 195, ал.1, т.4 от НК, а именно: чрез използване на техническо
средство, като макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си ,поради което и на
основание чл. 346, ал. 2, т.1 и т.3, вр. с чл. 346, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във
вр. чл.20, ал.2 , вр. чл. 63 ал.1 т.3,вр. чл. 55, ал.1, т.2, б.“б „ от НК й е
наложил наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез
поставяне на присъдата на определено място от кмета на съответното
населено място по настоящ адрес на местоживеене. С присъдата съдът е
възложил на двете подсъдими и направените по делото разноски .
Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимата
Е. Т. К. адв.Н. К. , който я обжалва в срок с оплаквания за
незаконосъобразност. Поддържа се ,че сред материалите от досъдебното
производство било приложено наказателно постановление ,по силата на което
подсъдимата К. била наказана за същото деяние ,прието и за престъпление и
осъдена в настоящото производство. Неправилно и необосновано
първоинстанционният съд счел ,че не било налице прекратителното основание
за забрана за повторно осъждане и отказал да прекрати наказателното
производство на основание чл.24 т.6 от НПК.В съдебно заседание защитникът
на подсъдимата адв.Н. К. поддържа доводите , направени с жалбата и моли
наказателното производство спрямо подзащитната му да бъде прекратено.
Подсъдимата Е. К. в съдебно заседание се явява лично и със
защитника си адв.Н. К. ,и заявява , че поддържа жалбата. В личната си
защита и в последната си дума иска делото да бъде прекратено .
Прокурорът от Окръжна прокуратура Хасково счита , че
2
обжалваната присъда противоречи на закона, но не и на основанията,
посочени от защитата в жалбата.В конкретният случай разпоредбата на чл.24
ал.1 т.6 от НПК била неприложима,защото не било налице пълно покриване
между фактите на обвинението и влязлото в сила наказателно постановление,
тъй като престъплението - отнемане на чуждо моторно превозно средство с
намерение за ползване и последвалата повреда, инкриминира преди всичко
получаването на фактическа власт върху моторно превозно средство без
съгласието на собственика. Подсъдимата К. била наказана по
административен ред за последваща дейност, а именно за управление на
моторното превозно средство и причиняване на пътно транспортно
произшествие. Фактът, че Б. се съгласила да се вози в автомобила, нямал
никакво отношение към инкриминираното отнемане на моторно превозно
средство.Прокурорът счита, че при ангажиране на наказателната отговорност
на подсъдимата Б. било допуснато нарушение на материалния закон, от
което следвало да бъде постановена нова присъда, с която Б. да бъде призната
за невиновна, а К. оправдана да е извършила деянието в съучастие с нея .
Подсъдимата С. Д. Б. се явява лично и със защитника си адв.Т.
К.,като заявява ,че е доволна от присъдата, и не се присъединява към
жалбата на другата подсъдима Е. К. .
Пред настоящата инстанция не са допускани и събирани нови
доказателства.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и
служебно намира, че същата следва да бъде отменена без да се разглежда
делото по същество, поради допуснати на досъдебното производство и пред
първоинстанционния съд, съществени отстраними процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите ,които не могат да
бъдат отстранени за пръв път от въззивната инстанция, изразяващи се в
следното:
Съдебното производство по НОХД № 416/2024г. на РС –
Димитровград , е образувано по обвинителен акт на РП – Хасково,ТО
Димитровград , с който против подсъдимите Е. К. и С. Б. е повдигнато
обвинение за престъплението, за което са признати за виновни и осъдени с
3
обжалваната присъда.След внасяне на обвинителния акт в съда и образуване
на наказателното дело , съдията- докладчик е постановил разпореждане за
насрочване на делото в разпоредително заседание с призоваване на
страните и връчване на препис от обвинителния акт и разпореждането на съда
за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК . В проведеното на 17.12.2024 г.
разпоредително заседание, на което са присъствали прокурорът , подсъдимите
К. и Б. ,техните защитници и пострадалия , при обсъждане на въпросите по
чл. 248 ал.1 от НПК от страна на защитника на подсъдимата Б. е направено
искане за разглеждане на делото по особените правила по глава 27 от
НПК.По тази причина съдът е приканил защитника на другата подсъдима К.
,адв.К. да изрази становище относно направеното искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие ,който е дал съгласие производството да
продължи по тази диференцирана процедура . От своя страна съдът е
разяснил на подсъдимите поотделно правата им по чл.371 от НПК и ги е
уведомил ,че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от тях самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата . Подсъдимата Е. К.,а след нея и подсъдимата С.
Б. са направили изявление ,че разбират какво значи съкратено съдебно
следствие,придържат се към казаното от адвокатите им и са съгласни така да
се гледа делото . Въз основа на тези изявления на подсъдимите и техните
защитници , и като е изслушал становището на прокурора ,
първоинстанционният съд е извършил кратък разбор на въпросите по чл.248
ал.1 от НПК,вземайки становище само по тези от т.1 до т.4 включително
,приемайки липсата на допуснати на досъдебната фаза съществени
нарушения на процесуалните правила ,а за безпредметно- обсъждането на
останалите въпроси ,предмет на разпоредителното заседание ,заради
направеното искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. След това съдията от районния
съд е пристъпил към разглеждането на делото по реда на чл.371 т.2 от
НПК .Подсъдимата К. заявила ,че разбира в какво е обвинена,но прочела
само половината от обвинителния акт ,което наложило съдът да прекъсне
съдебното заседанието ,за да й даде възможност да прочете обвинителния
акт.След като заседанието продължило, подсъдимата К. направила следното
изявление:“ Разбирам в какво съм обвинена.Прочетох обвинителния акт.
Признавам написаното ,вярно е това ,което е написано. Признавам се виновна
4
“.На свой ред другата подсъдима Б. също заявила , че разбира в какво е
обвинена , прочела обвинителния акт и е вярно написаното в него,като било
написано ,че са откраднали кола ,и че са я блъснали,за което се признавала за
виновна . Районният съд констатирал , че след преглед на доказателствата в
досъдебното производство, направеното от двете подсъдими самопризнание
се подкрепя напълно от събраните на досъдебното производство
доказателства,след което на основание чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимите
самопризнание, без да събира доказателства относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.По този процесуален ред на
глава 27 в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК е приключило съдебното
производство пред районния съд и постановена обжалваната присъда.
Макар ,оплакване за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила ,да не е наведено във въззивната жалба ,с оглед
задължителната съдебна практика /ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС/,
въззивният съд има задължението да провери дали процесуалната дейност на
първоинстанционния съд е осъществена при съблюдаване нормативната
уредба на особеното производство . За законосъобразното провеждане на
обсъжданата процедура е необходимо да са осъществени няколко условия –
подсъдимият чрез свободно волеизявление да признае фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт; самопризнанието му да е
съчетано със съгласието му да не се събират доказателства за признатите
факти; самопризнанието да се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства. Наличието или липсата на посочените законови
предпоставки следва да бъде изведено от въззивния съд при проследяване
хронологията на разглеждане на делото от районния съд по реда на чл. 372,
ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК и направените в тази насока изявления от
подсъдимите .
При провеждане на самото изслушване,съдията-докладчик от районният
съд е допуснал процесуални нарушения, които са опорочили съдебния стадий
на процеса, защото са рефлектирали върху предпоставките за провеждане на
съдебното следствие по правилата на глава ХХVІІ от НПК. Според отразеното
в съдебния протокол от заседанието, проведено на 17.12.2024 г., след
проведената от съда разяснителна функция, дължима съобразно разпоредбата
на чл.372 ал.1 от НПК , двете подсъдими са заявили ,че разбират какво значи
5
съкратено съдебно следствие,придържат се към казаното от адвокатите им и
са съгласни по този ред да се гледа делото. Други изявления на същите не са
отразени в съдебния протокол. След като съдията е пристъпил към
разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК е последвало изявление
на двете подсъдими за разбиране на обвинението, признаване на верността
на написаното в обвинителния акт и признание на вината ,при което съдът е
констатирал, че направените от подсъдимите самопризнания се подкрепят от
доказателствата по делото и е обявил, че ще ползва същите при
постановяването на своя акт, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Именно при
постановяването на това, непосредствено предхождащо съдебното следствие
определение, съдът е допуснал нарушението на процесуалните правила. В
тази връзка следва да се има предвид следното: За да постанови определение,
с което да обяви на страните възприемане на фактологията от прокурорския
акт, съдът преди всичко следва да получи съгласието на подсъдимите по
смисъла на чл.371 т.2 от НПК , т.е. съгласие за същите факти да не бъдат
събирани доказателства. На това безспорно сочи буквалният прочит на
цитираната процесуална норма, а и наложилата се съдебна практика, според
която изискванията за провеждане на съдебното следствие по правилата на
чл.373 ал.2 от НПК са изпълнени само когато подсъдимият направи ясни,
неопорочени, информирани и в същото време кумулативни изявления в две
насоки: цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразено съгласие да не бъдат събирани доказателства за
тези факти в съдебния стадий на процеса. В случая внимателният преглед на
изложението на двете подсъдими, отразено в съдебния протокол, на който
безспорно законът е придал доказателствена стойност за съдържанието на
направените от страните процесуални изявления, сочи, че в случая К. и Б. са
направили само едно от горепосочените две задължителни изявления в хода
на предварителното изслушване. Това е изявлението за признание на
възприетите от обвинението факти /последното се извлича от изявленията за
признание на вината и верността на написаното в обвинителния акт /. Тук
следва да се посочи, че отбелязаната по-горе информираност на подсъдимите
относно последиците на съдебното следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от
НПК изисква те да потвърдят становището си относно въпросите по чл.371 от
НПК след като съдът изпълни разяснителната функция по чл.372 от НПК, т.е.
6
след като оповести на подсъдимите последиците от неговите изявления. Не
това обаче е съществения недостатък на предварителното изслушване в
случая.Пропускът е в липсата на каквото и да е съгласие от страна на
подсъдимите за фактите от обвинителния акт да не бъдат събирани
доказателства. Изявление в този смисъл не се открива , както преди
предварителното изслушване, така и по време на самото изслушване .
Очевидно е, че при това положение е следвало по време на разрешаването на
въпросите по чл.371 от НПК съдът да постави пред подсъдимите
необходимостта от становище в посочената насока, като дори повтори
процедурата по разясняване на правата и последиците, следващи
становището им по тези въпроси и едва след това да направи извода - налице
ли са действително предпоставките за съдебно следствие по избрания от
защитата диференциран ред. Ако и след разясняването не получи съгласието
на подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК /както очевидно е станало в
коментираното производство, съдейки от протоколираните изявления на
подсъдимите /, то съдът е следвало да установи отсъствие на едно от
задължителните предпоставки на сочената по-горе разпоредба и да откаже
разглеждане на делото по специалните правила. И след като в случая такова
съгласие не се констатира, то изводът, който се налага е, че разглеждането на
делото по реда на глава ХХVІІ от НПК е било опорочено. Следователно
съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция е проведено при
незаконосъобразна процедура, като нарушението следва да се прецени като
съществено и затова обосноваващо отмяна на постановения съдебен акт.
По същественото обаче е ,че при обсъждане на въпросите,предмет на
разпоредителното заседание , първоинстанционният съд не е съзрял
очевидни пороци в обвинителния акт ,свързани с участието на
подсъдимата С. Б. в извършване на престъплението, според
обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив , която се
изразява в следното: На стр. 1 –ва от обвинителният акт, при описание начина
на извършване на противозаконното отнемане на МПС , прокурорът е
посочил, че след известен период от време двете обвиняеми Б. и К. решили
да вземат ключовете за колата на св.К. и да се поразходят с нея из града.
Било около 23:30 часа когато обв.Е. К. отключила автомобила ,който бил
паркиран от св.К. и седнала на шофьорското място ,а до нея на предна дясна
седалка седнала обв.Б.. Според диспозитивната част на акта и двете
7
подсъдими участвали в изпълнителното деяние - т.е действали като
извършители.В обстоятелствената част на обвинителния акт обаче сe
съдържат твърдения за извършителска дейност единствено на
подсъдимата К.,изразила се в отключване на автомобила и последващото му
управление , станало в периода на противоправното му ползване . За
подсъдимата Б. прокурорът посочил в акта си ,че заедно с подсъдимата К.
решили да вземат ключовете за колата на св.К. и да се поразходят с нея из
града ,като тя седнала на предната дясна седалка до шофьора .Обвинение за
съучастие по смисъла на чл.20 ал.2 от НК е повдигнато с диспозитива на
обвинителния акт, така и с привличането на подсъдимата Б. като обвиняем
на досъдебното производство, като престъпната деятелност на двете
подсъдими фактически е описана като извършителство при непълнота на
фактите в обстоятелствената част относно изпълнителната дейност на
подсъдимата Б. в отнемането на МПС и нейната правна квалификация , с
оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 20 ал.2 от НК, и по-точно формата
на съучастие на престъпната дейност като извършителство . Този недостиг на
факти е от съществено значение за изпълнителното деяние ,вменено на С. Б.
,защото престъплението по чл. 346, ал. 1 и 2 от НК завършва с отнемането
на превозното средство ,т.е. с прекъсване владението на досегашния владелец
и установяване на свое владение,с намерение да се ползва, а не да се
присвоява. При това с оглед характера на предмета на престъплението -
моторно превозно средство, което се управлява само от едно лице, отнемане
може да върши не само водачът, но и другите участници, действащи с него с
един общ умисъл и с едно общо намерение за ползването му. Съучастие,
включително съизвършителство, е възможно ,само докато се осъществява
изпълнителното деяние - отнемането на моторното превозно средство,поради
което лицето следва да участва в самото отнемане ,а не само незаконно да
го ползва известно време.В този смисъл се констатира непълнота на
обвинителния акт, защото в обстоятелствената част се твърди
съизвършителска дейност на двете подсъдими/общо взето решение за
отнемане на автомобила ,за да се поразходят с него/ , без да се изнасят
твърдения в какво се е изразило участието на Б. в отнемането на автомобила
,предмет на престъплението. Внесеният от прокурора обвинителен акт,като
страдащ от дефицит на факти относно общата деятелност, а оттам и на
повдигнатото на А. обвинение, която е съществена и засяга правото му на
8
които е било образувано съдебното производство не отговаря на
изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК, тъй като липсва и е налице неяснота и
непълнота, касаеща описание на съществени обективни признаци на
престъплението ,обусловили правната му квалификация, което на свой ред е
довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимата Б. , тъй като тя е
била лишена от възможността да разбере в извършване на какво конкретно
деяние е обвинена, извършено в съучастие като извършител с другата
подсъдима и да узнае обвинението в неговата цялост и пълнота, и всички
онези обстоятелства, които са свързани с възникналата спрямо нея
наказателна отговорност. Допуснатите от районния съд нарушения на
процесуалните правила са съществени по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК
, неотстраними от въззивната инстанция и следва да бъде отстранени при
новото разглеждане на делото от първоинстанцииония съд.Поради това е и
безпредметно да се обсъждат оплаквания на защитата за прекратяване
на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК.
Налице е хипотеза, при която присъдата подлежи на отмяна "и в
необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали
жалба, ако има основания за това"- чл. 314, ал.2 от НПК. Нарушенията са
неотстраними от настоящата инстанция, поради което делото следва да се
върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от
стадия на разпоредително заседание .
Водим от горното и на основание чл. 335 ал. 2 , вр.чл.334 т.1 от НПК
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 36/17.12.2024 г. ,постановена по НОХД №
416/2024 год. по описа на Районен съд – Димитровград.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Димитровград за ново разглеждане от
друг състав на съда от стадия на разпоредително заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10