№ 1168
гр. Пловдив , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330202343 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-004369/01.06.2020г.
на ** Група към Сектор ПП - Пловдив, с което на Р. Г. СТ., с ЕГН **********
от ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две
хиляди / лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 24
месеца за нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП /Закон за движение по
пътищата/.
Жалбоподателят С. чрез свой повереник моли Съда да отмени
атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и в
съдебно заседание. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – ПП - Пловдив, редовно призована не изпраща
представител, но в писмено становище по делото намира жалбата за
неоснователна. Алтернативно настоява за намаляване размера на разноските
за повереник.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
1
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На 16.05.2020г. около 22.00ч жалбоподателят Р.С. управлявал в
гр.Пловдив лек мотоциклет марка “Сузуки ГСВ 650 Бандит” с рама № **. На
ул.Васил Левски в близост до №2 му била извършена проверка от автопатрул
на ПП Пловдив, в чийто състав влизал актосъставителя Г. В. М.. Последният
пожелал да тества с техническо средство жалбоподателя Дрегер 7510 с №
ARNA-0176, но С. отказал. Бил му издаден и талон за кръвна проба №
0062107, но последният не дал такава. Ето защо за горното срещу
жалбоподателя бил съставен АУАН № бланка 540240, серия АА от същата
дата, а въз основа на този акт било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от от
писмените доказателства представени по делото – АУАН, талон за кръвна
проба, справка за нарушител, заповеди 2бр., които Съдът възприема и
кредитира като логични, обективни и кореспондиращи помежду си. На първо
място следва да се посочи, че не бяха наведени някакви други проверими от
съда обстоятелства, нито бяха ангажирани доказателства разколебаващи
горните. Лично жалбоподателя е вписал в талона за изследване, че отказва
пробите, както с техническо средство, така и даване на кръв за изследване и
се подписал за това. Практически с жалбата не се спори по фактите, а се
твърдят допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказтелното производство. Като такива се сочат отразеното
в констативния акт и НП, че жалбоподателя бил неправоспособен, но
липсвали отразени данни защо това било така. Посочено било, че се води на
отчет, но не и с каква категория СУМПС. Тези възражения не са основателни
според настоящата инстанция, защото нямат отношение към вмененото
нарушение. Вмененото деяние касае отказ на водач на МПС да бъде тестван
за употреба на алкохол. Ето защо няма значение правоспособен ли е или не,
както и ако е, то с каква категория. Последното би имало значение само
досежно правилното определяне на наказанието, доколкото само на
правоспособно лице може да бъде лишено от право, а за това деяние се
предвижда кумулативно и такова наказание. Последното обаче не е част от
2
състава на самото административно нарушение и е въпрос на правна преценка
при определяне на наказанието с НП.
При тези установени факти съдът намира, че правилно
актосъставителят и наказващият орган са ангажирали отговорността на
жалб.С. по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, съгласно който водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от две години и глоба 2000 лв. Съобразно законът е определен от
наказващия орган вида на наказанието глоба, както и размера му. Последният
не е имал възможност за допълнителна индивидуализация,тъй като той е в
абсолютно определен размер от законодателя.
Не така стои въпроса с наложеното наказание лишаване от право. Както
и самия наказващ орган е приел в НП, жалб. С. е неправосопособен водач.
При това положение няма как да бъде лишен от право, което не притежава.
Видно от справката за водач/нарушител отразените по т.1-4 НП са довели до
загуба на всички контролни точки от С.. Ето защо по силата на чл.157, ал.4
ЗДвП той е загубил правоспособност. Поради това в тази част НП следва да
бъде отменено.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя.
С оглед този резултат жалбоподателя има право на разноски съгласно
нормата на чл.63, ал.3 ЗАНН. Такива са поискани своевременно, а съгласно
приложения договор за правна защитна и съдействие е заплатил сумата от
1000 лева за повереник. В случая е налице възражение за прекомерност, което
според настоящата инстанция е основателно с оглед характера на делото и
предоставената помощ. По правилата на чл.18, ал.2 и ал.4, вр чл.7, ал.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения същото следва да се намали до 670лв. Това е така тъй като
3
материалния интерес е 2000лева, но наред с него има и наложено наказание
лишаване от право. Така минимума за защитата по глобата следва да се
определи на 370 лева, към която да се добави възнаграждение за второто
наказание от 300лева. Сумата от 670 лева следва да се намали по
съразмерност с оглед отмяната на едното наказание. Така на жалбоподателя
следва да се присъди сумата от 335лева. Последната следва да се възложи в
тежест на самостоятелния правен субект – ОД МВР Пловдив, а не на
структурното звено в него – Сектор ПП Пловдив.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-004369/01.06.2020г. на
** Група към Сектор ПП - Пловдив, В ЧАСТТА с което на Р. Г. СТ., с ЕГН
********** от ** е наложено административно Лишаване от право на
управление на МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.
ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.
ОСЪЖДА ОД МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ НА жалбоподателя Р. Г. СТ., с
ЕГН ********** от ** сумата от 335 лева разноски за повереник по делото
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4