Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Харманли, 22.02.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито
съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
При секретаря:
Т.Ч.
и с участието
на прокурора:
като разгледа
докладваното от председателя гражданско
дело № 706 по описа на РС-
Харманли за 2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал.1,
т.3 от ЗУТОССР за установяване на трудов стаж.
Производството
е образувано по искова молба от Н.Ш.И. с ЕГН ********** с адрес: *** с адрес за
призоваване: гр.Хасково, ул**** адв.С.Ч. против РПК „АРДА" гр.Маджарово,
обл.Хасково и ТП на НОИ – Хасково. Ищецът твърди, че е навършил възрастта за
пенсиониране и когато започнал да събирам данни за годините трудов стаж,
установил, че за определен период от време трудовата ми книжка не е надлежно
оформена,като липсва запис за положения от него труд в РПК „АРДА"
гр.Маджарово /в търговията/ като строителен работник, а именно до кога точно
съм работил, както и надлежно оформен продълговат печат. Поради това подал
заявление в РПК «АРДА» гр.Маджарово /работещо към момента на подаване на
молбата/ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж, тъй като всички
ведомости и книжа се пазили там. Видно от издаденото Удостоверение с изх.№
011/25.11.2019г. осигурителния стаж,
касаещ периодите от 01.05.1985г до 31.12.1985г.; 01.01.1986г. до 31.12.1986г;
01.01.1987г до 31.12.1987г; 01.01.1988г до 31.12.1988г и 01.01 1989г до
31.12.1989г. липсвали разплащателни ведомости. През тези периоди работил като строителен работник на пълен
работен ден – 8 часа. За този си труд получавал месечно възнаграждение.През
горепосочените периоди работил заедно с Ю.О.Р. с ЕГН ********** ***, който също
бил строителен работник /видно от копие на трудовата книжка/.За същите тези
периоди притежавал в трудовата книжка
само запис за начална дата на която съм бил назначен, на страница 14 и 15. Нямало
обаче отразяване на датата на освобождаването му от длъжност, както и надлежно
оформен продълговат печат с положените подписи съгласно чл.6,ал. 1 от Наредбата
за трудовита книжка и трудовият стаж.Видно от гореизложеното 4 години и 8
месеца трудов стаж не са му били зачетени, тъй като в РПК „АРДА" гр.Маджарово
нямало предадени разплащателни документи за претендирания стаж. Удостоверението
с изх.№ 011/25.11.2019г от РПК «АРДА» гр.Маджарово, на основание чл. 5, ал.1,
от ЗУТОССР, по своята същност удостоверявало, че „Стаж по чл. 1, ал. 1 може да
се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени". Тъй като
изчерпал всички възможни начини и направил всичко възможно да се снабди с
документи подкрепящи изработеното от него през тези години за него съществувал
правен интерес от завеждане на настоящият иск. Налице било „начално писмено доказателство"
за установяване на трудов стаж. В трудовата му книжка от 29.09.1971г. било
отразено кога е постъпил на работа, на каква длъжност, каква заплата е
получавал, кога е прекратен трудовия договор. Освен това през този период бил
обществено осигурен с платени осигуровки и работил на пълно ненормирано работно
време.
Предвид
горното моли съдът да постанови решение, с което да установи трудовият му стаж
за посочените по горе периоди от време, а именно: от 01.05.1985г до
31.12.1985г.; 01.01.1986г. до 31.12.1986г; 01.01.1987г до 31.12.1987г;
01.01.1988г до 31.12.1988г и 01.01,1989г до 31.12.1989г. в РПК „АРДА"
гр.Маджарово като строителен работник, ведно с всички законови последици.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран отговор от
Териториално поделение на НОИ –Хасково, ул. „****, представлявано от
Директора О.Д.Д.. С отговора и на
основание чл.131 от ГПК е дадено следното становище по предявената искова молба
за установяване на трудов стаж по реда на ЗУТОССР:
Счита
исковата молба за допустима, тъй като в случая били налице изискуемото съгласно
чл. 6, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР т.нар. „начало на
писмено доказателство" за претендираните периоди. От приложените към
исковата молба заверени страници от трудова книжка на ищеца било видно, че има
отбелязване, че същия е започнал работа в РПК „Арда", гр. Маджарово на
длъжност „строителен работник", но същевременно в трудовата книжка липсвала
дата на прекратяване на трудовото правоотношение и изискуемата заверка,
съгласно относимите за този период Наредба за трудовите книжки от
По
основателността на иска за горепосочения период, становище ще се изрази, след
като бъде допуснат и разпитан, посочения от ищеца свидетел.
Постъпил е
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК от РПК „Арда", гр. Маджарово, от П.
М. П.- председател. В отговора се сочи, че
от направените справки от
председателя на РПК, в намиращите се и съхранявани документи на РПК „Арда"
гр.Маджарово било видно, че на лицето Н.Ш.И.,с ЕГН: ********** с адрес *** е
издадено удостоверение № 011/ 25.11.2019г., от което се установявало, че през
1985г и 1989г., лицето не фигурирало в разплащателните ведомости, а за
1986,1987,1988 г. липсвали разплащателни ведомости и поради тази причина не
можело да се издаде исканото
удостоверение Обр.УП 3. Към този момент предприятието не било работещо. През
годините до 1979г. Държавна търговия - Маджарово и СЕЛКООП „Балкан" с.
Долни Главанак съществувахали, като самостоятелни стопански единици. През 1979
година с решение на правителствени документи се извършило ново териториално деление
на страната и се образували селищните системи. От 01.01.1979г. Маджарово бил
център на селищна система и община Долни Главана се присъединила към
гр.Маджарово. През този период СЕЛКООП с. Долни Главанак със селата с.Сеноклас,
с. Горно поле, с.Горни Главанак, с.Румелия, с.Ръженото, с. Долно Съдиево,
с.Златоустово и с.Селска поляна са в РПК гр. Харманли, а с. Бориславци и
с.Малки. Воден е РПК - Любимец, а с.Малко Брягово и с. Ефрем в РПК- Харманли,
община Орешец. Липсвали много от ведомостите, документите по материалните
активи на Кооперацията. По инициатива на
председателя,същият преместил останалото
в „БКС" и запазил с цел да обслужва служители , работещи дълги години в
тези структури.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на събраните в процеса
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото трудова книжка се
установява, че ищецът Н.Ш.И.,с ЕГН: ********** е започнал работи в РПК
„Арда" гр.Маджарово на длъжност „строителен работник", без да е посочена основна заплата, като е
удостоверено, че е постъпил на работа на 01.05.1985г. без да е посочено до кога е работил там .
От
издаденото Удостоверение с изх. № 011/25.11.2019г. от РПК „ Арда” гр. Маджарово, обл. Хасково е
посочено, че за 1985г. и 1989г. лицето Н.Ш.И. за длъжността „ строителен
работник” не фигурира в разплащателните ведомости, а за 1986г.,1987г. и 1988г.
липсват разплащателни ведомости за гр. Маджарово.
Представена е и трудова книжка №14 на свидетеля Ю. О.Р.
от която се установява, че е работил в РПК „Арда" гр.Маджарово на длъжност „строителен работник" за периода от 01.05.1985г.
до 26.01.1987г. вкл., а от 27.01.1987г. е бил прекратен трудовият му договор.
От събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Ю. О. Р. се установява,
че той и ищеца Н.Ш.И. са работили на длъжност „ строителен работник” с
работодател РПК „Арда" гр.Маджарово
в преиода от месец май 1985г. до 1987г.,като били в една бригада която се състояла от 7-8
човек. Бригадата обслужвала 4-5 села и извършвала строително - ремонтни
дейности и поддръжка на магазините на РПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ГПК иск за установяване
съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска
само в случаите, предвидени в закон. Такъв е и настоящият случай, доколкото чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ изрично е предвидена
възможността да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби. Както за всеки установителен иск задължителна предпоставка
за съществуването на правото на иск и надлежното му упражняване е наличието на правен
интерес. ЗУТОССР предвижда специална предпоставка, свързана с правния интерес
от предявяване на иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, а именно да липсват писмени доказателства,
годни да установят стажа на ищеца в административно производство по отпускане
на пенсия. Ето защо законодателят изрично е предвидил в чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, че стаж по чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР може да се установява
пред съд само ако се представи удостоверение, издадено
от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите
са изгубени или унищожени, а чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР допуска установяването на
стаж по съдебен ред, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по
реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от КСО, ако се представи удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж.
Искът за установяване на
трудов стаж на ищеца Н.Ш.И. на
длъжност „ строителен работник” с работодател РПК „Арда" гр.Маджарово за периода от 01.05.1985г до 31.12.1985г. и
периода от 01.01.1989г. до 31.12.1989г. се явява недопустим, тъй като липсва
правен интерес,както и липсва задължителна предпоставка за съществуването на правото на иск и
надлежното му упражняване. Това е така, тъй като от Удостоверение
с изх. № 011/25.11.2019г. от РПК „ Арда”
гр. Маджарово, обл. Хасково се установява, че за 1985г. и 1989г. и лицето Н.Ш.И.
за длъжността „ строителен работник” не фигурира в разплащателните ведомости на
РПК „ Арда” гр. Маджарово, обл. Хасково. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР може да се установява
пред съд само ако се представи удостоверение, издадено
от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите
са изгубени или унищожени. В конкретния случай за посочените периодии: от 01.05.1985г до 31.12.1985г. и от
01.01.1989г. до 31.12.1989г. според издаденото удостоверение има ведомостите за
заплати, но ищеца Н.Ш.И. не фигурира във
ведомостите за заплати. Съгласно практиката ВКС обективирана в решение № 217 от 03.10.2014 г. по гр. д. № 223/2014 г.,
на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; определение № 277/13.06.2018 г., по ч. гр. д. № 2052/2018 г. и др.,в
която се приема, че когато книжата,
ведомости за заплати и други не са изгубени или унищожени.
Следователно
за посочени периоди от 01.05.1985г до 31.12.1985г. и от 01.01.1989г. до
31.12.1989г. ведомостите нито са изгубени, нито са унищожени, поради което не е налице особената процесуална предпоставка по чл. 5 ЗУТОССР за допустимост на предявения иск за установяване на трудовия и
осигурителния стаж по съдебен ред и в тази част производството следва
да се прекрати.
За
периодите 01.01.1986г. до 31.12.1986г; 01.01.1987г до 31.12.1987г; 01.01.1988г
до 31.12.1988г. искът се явява допустим, поради липса на ведомости за заплати и
наличие на предвидените и законоустановените предпоставки за това.
Предпоставка за предявяването на иска, с оглед установяване на правния интерес
на ищцата, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа й в
производството по отпускане на пенсия. Ето защо допустимостта му е обусловена
от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение
или организация, че книжата, ведомостите и пр.,
отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, съгласно чл. 5, ал.1 от ЗУТОССР.
Представени са писмени документи, които имат характер
на начало на писмено доказателство по чл. 6, ал.1
от ЗУТОССР, съгласно който по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния
стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, и по време на полагане на стажа. Такъв писмен документ представлява
представеното от ищеца заверено копие на трудовата му книжка в която е
отразено, че ищецът Н.Ш.И. е заемал длъжността „строителен работник” в РПК „ Арда” гр. Маджарово, обл. Хасково, като е удостоверено, че е постъпил на работа на
01.05.1985г. Трудовата книжка е изрично
посочена в чл. 6, ал.2,
т.5 от ЗУТОССР и следователно представлява един от алтернативно
изброените в чл. 6, ал.2 от закона документи, като същата съдържа и
кумулативното наличие на посочените в ал.1 на същата разпоредба предпоставки, а
именно издадена е от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и
по време на полагане на стажа, поради което има характер на начало на писмено
доказателство.
В хода на съдебното
дирене до разпит е допуснат един
свидетели при режим на довеждане при наличието на предпоставките по чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТОССР –приетата по делото и неоспорена
трудова книжка на ищцеца представлява писмено доказателство, установяващо
вероятността на претендирания стаж и е представена трудова книжка на свидетел,
че са работили при същия работодател през периода на
претендирания стаж. От показанията на разпитаният свидетел Юзеир
Осман Расим,
които съдът кредитира като достоверни, житейски и правно логични, резултат от
преки и непосредствени впечатления, без свидетелят да е заинтересован от изхода
от правния спор, се установява, че се
установява, че той и ищеца Н.Ш.И. са работили на длъжност „ строителен работник” с
работодател РПК „Арда" гр.Маджарово
в преиода от месец май 1985г. до 1987г., като били в една бригада която се състояла от 7-8
човек. Бригадата обслужвала 4-5 села и извършвала строително - ремонтни
дейности и поддръжка на магазините на РПК. Свидетел Ю.О. Р.
е работил в РПК
„Арда" гр.Маджарово до 27.01.1987г.
на пълен работен ден и е получавал трудово възнаграждение месечно.
Съдът при
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на материалните
предпоставки за уважаване на иска за периода от 01.01.1986г. до 31.12.1986г. и
от 01.01.1987г. до 26.01.1987г, тъй като на 27.01.1987г. е прекратен трудовия
договор на свидетеля Юзеир Осман Расим с
РПК „ Арда“ гр. Маджарово. В представеното извлечение от трудовата му книжка е
отбелязана длъжността, работодателя и
получаваното възнаграж-дението за посочения период и съдържа всички изискуеми реквизити. В
резултат на това при анализа и съпоставката на доказателствата в тяхната
съвкупност може да се направи обоснован извод, че действително от 01.01.1986г.
до 31.12.1986г. и от 01.01.1987г. до 26.01.1987г., ищецът е заемал длъжността
"строителен работник" в РПК
„Арда" гр.Маджарово на пълен работен ден при заплащане на трудовото
възнаграждение.
Настоящият
състав намира, че основателността на иска не може да бъде установена въз основа на ангажираното Удостоверение от страна на ищеца
по чл. 5, ал.1
ЗУТОССР, издадено от
ответника РПК „Арда" гр. Маджарово. В действителност в цитираното
вече удостоверение е
посочено че за ищеца липсват разплащателни ведомости за 1986г., 1987г и 1988г., не сочат на пълно и главно доказване на
предявения иск за периода от
27.01.1987г. до 31.12.1987г. и от 01.01.1988г до 31.12.1988г. Събраните
гласни доказателствени средства, чрез разпита на свид. Расим не подкрепят писмените доказателства за
периода след като е прекратен трудовия договор на свидетеля на 27.01.1987г.
Същият е заминал за гр. София, като от
показанията му не се установи по безспорен и категоричен начин, че ищецът е Н.Ш.И.
е останал на работа на длъжност „строителен работник“ в РПК „Арда" гр.
Маджарово и е работил на тази длъжност до 1989г. Показанията на свид. Расим
в частта, че ищецът е работил до 1989г.
в РПК „Арда" гр. Маджарово съдът не кредитира, тъй като свид. Расим твърди
факти отнасящи се до ищеца станали преди повече от 31 години, след
прекратяването на трудовото правоотношение
на свид. Расим, които не са възприети от него непосредствено, а и е нелогично и
житейски необосновано свид. Расим да сочи факти касаещи друго лице, а да не
може да посочи конкретната дата и месец на прекратяването на трудовото му
правоотношение от същия работодател РПК „Арда" гр.Маджарово. Показанията
му в посочената част съдът не кредитира
и същите не сочат на пълно и главно доказване на правопораждащия факт на
полагане на труд от ищеца на длъжност „строителен работник“ в РПК „Арда"
гр.Маджарово. В тази връзка съдът намира, че предявеният от ищеца иск е останал изцяло недоказан за периода от 27.01.1987г.
до 31.12.1987г. и от 01.01.1988г до 31.12.1988г. и като неоснователен подлежи
на отхвърляне за посочените периоди.
При този изход
на спора право на разноски има ищецът, като в случая той има право на такива –
арг. от противното от чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР, чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 10 ЗУТОССР /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2015 г.
на ОС на ГК на ВКС/. Сторените от него разходи по водене на делото възлизат на 200
лв. – адвокатско възнаграждение, за чието реално плащане са ангажирани
доказателства, видно от представен по делото Договор за правна помощ от
11.11.2019г., но тъй като ищецът не е направил искане за присъждането им, съдът
не дължи произнасяне по тях.
Не се прилага по производството и чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото важи специалното правило – чл. 9, ал. 1
ЗУТОССР - по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по
този закон
не се събират държавни такси.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 1, ал.1,
т.3 от ЗУТОССР, по отношение на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт гр. Хасково с ЕИК****, със седалище в гр.Хасково, ул.
*** представлявано от Директора О. Д. Д.и РПК „Арда"
гр.Маджарово, с председател П. М.П., че Н.Ш.И. с ЕГН ********** с адрес: *** за периода от 01.01.1986г. до 31.12.1986 г. и
01.01.1987г. до 26.01.1987г.,вкл. е работил по
трудово правоотношение в РПК „Арда" гр.Маджарово на длъжност „строителен работник" при 8-часов работен ден.
ОТХВЪЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР от ищеца Н.Ш.И. с
ЕГН********** с адрес: *** против ответниците: Национален осигурителен институт гр. Хасково с ЕИК****, със седалище в гр.Хасково, ул***
представлявано от Директора О. Д. Д.
и РПК
„Арда" гр.Маджарово, с председател П. М. П.за признаване за установено по
отношение на Национален осигурителен
институт гр. Хасково с ЕИК1210825210212, със седалище в
гр.Хасково, ул****, представлявано от Директора
О. Д.Д. и РПК
„Арда" гр.Маджарово, с председател П. М. П., че в периода от 27.01.1987г. до
31.12.1987г. и 01.01.1988г. до 31.12.1988г. е полагал труд като
"строителен работник " в РПК „Арда" гр.Маджарово, с
председател П. М. П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 706 по описа за 2020г. на РС – Харманли, в частта
на предявения иск от ищеца Н.Ш.И. с ЕГН ********** с адрес: *** против ответниците: Национален
осигурителен институт гр. Хасково с ЕИК****със седалище
в гр.Хасково, ул****, представлявано от Директора
О.Д.Д. и
РПК „Арда" гр.Маджарово, с председател П. М. П.за признаване за установено
по отношение на Национален осигурителен
институт гр. Хасково с ЕИК***, със седалище в гр.Хасково, ул.”*****,
представлявано от Директора О.Д. Д. и РПК
„Арда" гр.Маджарово, с председател П. М. П., че в периода от 01.05.1985г
до 31.12.1985г. и от 01.01.1989г. до 31.12.1989г. е полагал труд като "строителен
работник " в РПК „Арда" гр.Маджарово, с председател П. М. П. при
пълно работно време, като НЕДОПУСТИМ.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: