О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………./………………2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2509 по описа
за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по предявени от „СК-2008" ООД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, Бул. „Осми приморски полк" №128, ап. 81, представлявано от К.Л. и К.Р.П., действащо чрез процесуалния си представител адв. М.Н., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да им заплати сума в размер на 55 070 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.11.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, дължима на отпаднало основание, вследствие на развален поради неизпълнение на довереника договор за поръчка, сключен във връзка с възложено процесуално представителство на ответницата по водено от ищците срещу „Евросилекс“ ООД търговско дело № 3179/2011 г. по описа на ВОС, а в условията на евентуалност ищецът претендира за осъждане на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да му заплати 55 070 лева, на осн. чл. 55 ал. 1, пр. III от ЗЗД, вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, представляваща заплатена на отпаднало правно основание стойност на развален поради невъзможност за изпълнение договор за поръчка, сключен във връзка с възложено процесуално представителство за образуване на исково производство от дружеството срещу „Евросилекс“ ООД, чието изпълнение е невъзможно поради пропуск на упълномощения адвокат да предяви вземанията на доверителя в откритото срещу длъжника производство по несъстоятелност. Претендира се присъждането и на сторените съдебно-деловодни разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба, се излагат твърдения, че К.Л. и К.Р.П. са съдружници в търговско дружество „СК 2008" ООД-гр. Варна, което към 2011 г. е имало вземане към „ЕВРОСИЛЕКС" ООД в размер на 456 984 евро с левова равностойност от 893 783.02 лв. Поради липса на доброволно изпълнение на длъжника ищцовото дружество е било принудено да прибегне до съдебна защита на имуществените си права, поради което е ангажирало С.А.Д., която към посочения момент е била практикуващ и вписан адвокат, да предяви и искове с предмет претендираното вземане.
Държавната такса по исковата претенция с цена на иска от 456 984 евро е била изчислена в размер на 35 751.32 лева /18 279.64 евро/, която доверителят е следвало да заплати на упълномощения адвокат, който е следвало да внесе по сметка на ВОС, както и уговореното адвокатско възнаграждение и други съдебни разноски.
Ищецът твърди, че поради липса на финанси в дружеството, всеки от съдружниците в него е превел на 06.04.2011 г. за сметка на същото сума в размер на 15 232,90 евро или общо 30 465 евро по банкова сметка ***. С.Д..
Представителите на ищцовото дружество считали, че делото ще бъде заведено за цялата претендирана сума, но с изпратено по-късно писмо, ответницата ги уведомила, че вместо това, с цел икономии на средства за държавни такси, ще заведе делото като частичен иск-за сумата 30 000 евро. В същото писмо е посочено, че веднага след „излизане на решението за частичния иск", ще се внесе молба за разликата до пълния размер на претенцията, като се приложи влязлото в сила решение на съд и упълномощената процесуална представителка ще довнесе дължимата държавна такса. Тъй като вече всички поискани за съдебно-деловодни разноски суми били заплатени, управителите на дружеството не възразили срещу предложението.
По-късно, от Решение от 29.11. 2012г по т.д. № 3179/2011г по описа на Окръжен съд-Варна, установили, че съдът е осъдил „ЕВРОСИЛЕКС" ООД да заплати на дружеството ни 30 000 лева-като частичен иск от 456 984 евро и разноски в размер на 4515 лева. От това решение узнали, че искът е предявен не за 30 000 евро, както било уговорено между страните, а за 30 000 лева. Присъдени са и направените разноски в размер на 4 515лв, от които -държавната такса следва да е в размер на 1200 лева, адвокатски хонорар -3000 лева, какъвто не са договаряли по този иск, и други разходи по делото. Ищеца твърди още, че от заплатената от управителят му сума в общ размер на 30 465.80 евро /с левова равностойност 59 585 лева/, следва да бъдат приспаднати разходите по воденото дело в размер на 4515 лева, поради което сочи, че вземането му спрямо ответницата възлиза на 55 070 лева.
Въз основа на горното съдебно решение, след влизането му в сила на 19.12.2012 г, бил издаден изпълнителен лист за присъдените суми. Твърди още, че изпълнително дело не е образувано, а същевременно, през 2012г „ЕВРОСИЛЕКС" ООД е обявено в несъстоятелност, а през 2013г -прекратено, като молба за включването на дружеството като кредитор не е подадена, поради което не съществува и длъжник, против който да се заведе иска ни.
Като заключение сочи, че освен предприетите действия по т.д. № 3179/2011г по описа на ВОС, други процесуални действия не са извършвани от упълномощения процесуален представител, включително-не е заведен иск до пълния размер, въпреки постановяване на решение по частичния иск и влизането му в сила. Оттогава до предявяване на настоящите искова са изминали по-малко от пет години, през което време били провеждани разговори с адв. С. Д., която е била канена или да заведе делото до пълния размер, или да възстанови разликата от така преведените по нейна сметка суми, след приспадане на извършените по делото разходи.
Ищцовото дружество изпратило нотариална покана, с която поканило С.Д. да му върне горепосочените суми в общ размер 30 465.80 евро на дата 26.10. 2017г в кантората на нотариус М. Ташева на 26.10.2017г ., като сумата представлявала разликата, оставаща след приспадане на извършените от нея разходи по делото. До момента на подаване на исковата молба не е последвало плащане.
Ищецът изрично заявява, че с подаване на исковата молба разваля договора за поръчка, поради неизпълнение, а в условията на евентуалност, поради невъзможност за изпълнение, с оглед липсата на субективна легитимация на длъжника.
В уточняваща молба от 12.12.2017 г. „СК-2008" ООД потвърждава, че дружеството е възложило поръчката на адв. С. Д., като я е упълномощило да заведе иск против „Евросилекс" ООД и по двете пълномощни и́ е учредена представителна власт от всеки един от управителите К.Л. и К.Р.П., представляващи „СК-2008" ООД. Сочи, че именно посочените субекти – дружеството и ангажирания от него адвокат са страни по облигационно отношение-договор за правна помощ, който не е обективиран в писмен вид, но съгласно режима уреден в Закона за адвокатурата, писмената форма не е задължителна и не съставлява изискване за валидност. Излага се още, че между страните е бил сключен договор за правна защита и съдействие в устна форма, като функцията на същия е била да адв. С. Д. да заведе съдебен иск, като в резултат установи, че „Евросилекс" ООД дължи на „СК-2008" ООД сумата 456 984 евро и да осъди „Евросилекс" ООД да я заплати на „СК-2008" ООД. Твърди се, че уговорките на този договор били видни, както от текста на двете пълномощни, с които дружеството е упълномощило адв. С. Д. да заведе иск против „Евросилекс" ООД, така и с изпратеното от нея писмо до дружеството, което имало стойност на извънсъдебно признание.
Ищецът твърди, че неизпълнението на С.Д. се изразява в пропускането от нейна страна да заведе иск за останалата част от сумата, след влизане в сила на решението по делото с предмет частичен с иск за сумата от 30 000 лева, като за последното ответницата носи вина. Същата е имала пълномощни и средства да го стори, а е поела и задължение за това към доверителя си.
С оглед горното, моли съда да приеме, че е извършено изявление за разваляне на договора по вина на адв. С. Д., като се претендира осъждане на същата да възстанови сумата от 55 070 лева на.„СК-2008" ООД, ЕИК *********, гр. Варна, на осн. чл. 55 ал. 1, пр. II от ЗЗД, ведно със законна лихва от дата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, и с направените по делото разноски.
В условията на евентуалност, в случай, че иска бъде отхвърлен, като се вземе предвид, че „ЕВРОСИЛЕКС" ООД е обявено в несъстоятелност, а през 2013г – същото е прекратено, като в резултат на това не съществува длъжник, против когото да се предяви имуществената претенция, ищецът моли съда да се приеме, че договорът за поръчка следва да бъде развален, поради невъзможност да бъде изпълнен от страна на ответницата. В този случай се претендират получените от нея средства за такси, разноски и хонорани по незаведеното дело, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. II oт ЗЗД-на отпаднало основание, ведно със законна лихва от дата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, ведно с направените по делото разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С.А.Д., с който се излага становище за недопустимост на иска по изложени твърдения, че не се доказва наличие на представителна власт на адв. М.Н. по реда на чл. 32, т.1 от ГПК, в резултат на липса на такава власт от представените пълномощни от Корнелиус Лю, гражданин на Нидерландия, от 16.10.2017 г., подписано пред Нотариус по гражданско право г-н И. Потман и от К.Р.П., гражданин на Кралство Холандия, от 11.12.2009 г., подписано пред Нотариус Борис Василев, регистриран под № 124 в Нотариалната камара на Република България, и двамата към Шон Кингсланд Куик, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, в качеството им на управители и представляващи интересите на „СК - 2008" ООД, ЕИК – *********. Пълномощното към процесуалния представител адв. М.Н. *** било подписано от лицето Шон Кингсланд Куик, упълномощено от К.Р.П. и Корнелиус Лю в тяхно лично качество. И двете пълномощни към Куик му предоставяли представителна власт да представлява интересите на своите упълномощители, както в тяхно лично качество, така и в качеството им на представляващи интересите на юридическото лице „СК-2008" ООД, от чието име е предявен иска. Пълномощните не могат да се тълкуват разширително, а само в обема на делегирани права. Когато в пълномощното, дадено от Куик на адв. Н., не е посочено качеството на Лю и П., че в този конкретен случай са делегирали на Куик права, като управители на „СК-2008" ООД, поради което следвало да се счете, че упълномощителят е разполагал единствено с представителна власт по отношение на Лю и П. в качеството им на физически лица, с оглед на което не е можел да препупълномощи адв. Н. с права, с които той не е разполагал. Оспорва се представителната власт на процесуалния представител на ищеца още по твърдения, че в нотариално завереното пълномощно има изрични изявления, че нотариусът не носи отговорност за съдържанието на пълномощното и че не е проверил статуса на упълномощителя, като лице с представителна власт в посочените дружества, с оглед на което, и предвид липсата на регистрационен номер на нотариалната кантора, то остава валидно само в частта на делегирани права от упълномощителя в негово лично качество, а когато и не носи апостил, тогава същото не може да носи доказателствена сила. Оспорва се още извършеният превод на пълномощното и правоспособността на преводача, който го е извършил по съображения, че същото представлява официален документ, който следва да бъде извършен от преводач към фирма, сключила договор с Министерството на външните работи на основание чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Отново по отношение на представителната власт на процесуалния представител на ищцовата страна, ответникът по подробно изложени съображения излага, че Шон Кингсланд Куик не е обозначен като адвокат, каквито права са делегирани - същият не може да представлява интересите на упълномощителя, нито като физическо лице, защото не попада в кръга на тези лица - чл. 32, т. 2 от ГПК, нито като лице, носещо представителна власт в юридическо лице -чл. 32, т. 3 от ГПК, защото не се доказва, че Куик се намира в трудово-правни отношения със „СК - 2008" ООД, както и че има юридическо образование, признато за такова от МОН в България, също не може да представлява интересите на „СК-2008" ООД на основание чл. 32, т. 5 от ГПК, тъй като видно от информацията в Търговския регистър, юридическото лице е ООД и няма изпълнителен директор, нито председател на съвет на директорите, нито председател, а също така и не е вписан, като прокурист, ликвидатор, синдик - алтернативи възможности за представителство на други лица, предвидени в закон. В резултат на липсата на представителна власт на процесуалния представител на ищеца, ответната страна обосновава становище за недопустимост на предявения иск, като предявен от лице без правен интерес.
По отношение на основателността на исковата претенция ответницата оспорва автентичността на двете адвокатски пълномощни от 10.11.2010 г., с които е упълномощена да представлява „СК-2008" ООД пред Евросилекс“ ООД във връзка с водене на преговори и съдебни действия. В същото време сочи, че пълномощните не са подписани от нея, поради което не носят доказателствена сила за основателността на иска. Излага още, че не са представени договори за правна защита и съдействие, които по Закона за адвокатурата носят доказателствена сила за обем на представителна власт, във връзка с конкретен иск, неговия размер и размера на договореното и платено възнаграждение. В Закона за адвокатурата изрично е предвидено, че заплащането труда на адвоката е на основание сключен писмен договор, а чл. 80 от ГПК изисква, като основание за присъждане на разноски, представяне на опис с разноските и доказване на същите с писмени доказателства. От това изискване излага становище, че договорът за правна защита и съдействие трябва да е в писмена форма. Сочи, че е налице разминаване между твърдението, изложено в исковата молба, че е била ангажирана като адвокат през пролетта на 2011 г., а пълномощните са датирани от 10.11.2010 г. Предвид посоченото ответницата твърди, че съществува друго пълномощно, което не е представено по делото. Като допълнение сочи, че през есента на 2010 г. е получила контузия, заради която е била в болнични повече от 19 месеца, което би я възпрепятствало да изготвя изброените документи.
С.Д. излага още, че представеното от ищеца писмо, изхождащо от нея и Валери Петров е неистинско и неавтентично – не е подписано нито от нея, нито от колегата и́ Валери Илиев, като в подкрепа на твърдението си излага, че същото е изготвено на български език, а адресата му не владее същия.
Като допълнение сочи, че не е представено доказателство, че има взето решение на управителния орган на юридическото лице за превода за чужда сметка. Физическите лица не носят, като такива, правомощия на съдружници и правата и вещите, както и задълженията на юридическото лице са отделни от тези на физическите лица. В чл. 134 от ТЗ този въпрос е уреден еднозначно и категорично, а решенията се вписват в протоколна книга /чл. 143, ал. 1 от ТЗ/. За да се докаже твърдението, че преводите са направени за сметка на дружеството, следвало да бъде представено решението за това и протоколната книга, в която е вписано. В противен случай тези твърдения са неотносими към исковата претенция. В такъв случай, ответникът твърди, че следва да се приеме, че решение не е вземано, а преводите не са извършени от ищеца - юридическо лице и то няма правен интерес да предявява претенция, тъй като не е обедняло.
Сочи, че не е била упълномощена за извършване на процесуални действия в производството по несъстоятелност на „Евросилекс“ ООД за да се твърди, че е имала задължение за извършването на такива. За да е налице приложение на нормата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - в хипотезата на отпаднало основание, трябва да е налице първо основанието, а то не било доказано. С.Д. оспорва още твърденията на ищеца, че е била поканена да върне процесната сума. Твърди още, че ако се приеме, че преводите от 06.04.2011 г. са преведени по нейна сметка именно от „СК-2008" ООД, ЕИК - ********* и точно за това дело и точно в тези размери, то давността по ЗЗД е настъпила на 05.04.2016 г., а исковата молба е получила на 15.12.2017 г. Твърди още, че нотариалната покана от 11.10.2017 г. е подписана от Христина Грозданова Куик, а не от Шон Кинглснад Куик. Освен всичко изложено, в поканата се искала от ответницата да заплати 30 465,80 евро в брой, което е в нарушение на нормативната уредба в България. Сумата по фиксинг е по-голяма от 10 000 лева и съгласно действащото законодателство на България към 26.10.2017 г. такива плащания се извършват само по банков път. В нотариалната покана не са посочени банкови сметки на лицата, претендиращи получаване на суми, както и в какво качество ги искат - в лично качество или в качество на представляващи юридическото лице.
Съдът,
намира възражението на ответника
за недопустимост на предявените искове поради липса на процесуална легитимация
и интерес от воденето им, вследствие на отсъствие на редовно упълномощаване в
полза на процесуалния представител на ищеца, за неоснователно. Видно от
пълномощно от 16.10.2017 г. (л. 66-69 по делото) К. Лю,
управител на „СК-2008“ ООД, е упълномощил Шон Кингсланд Куик да го представлява
като частно лице, както и като представител на компаниите, в които притежава
акции, между които е и ищцовото дружество. На 11.12.2009 г. другият управител на „СК-2008“ ООД К.Р.П., в
лично качество и в качеството си на представляващ ищеца, е подписал в полза на Шон Кингсланд Куик
генерално нотариално заверено пълномощно (л.71), което му предоставя правомощия
да извършва неограничен кръг действия от негово име и за негова сметка.
Действително по делото няма данни за придобита от пълномощника Куик юридическа правоспособност, но не е предвидено
законово ограничение, което да ограничава правомощията му да ангажира
практикуващ адвокат, който да защити интересите на доверителя му, като извърши
процесуалното представителство по делото. По аргумент на reductio ad absurdum, ако се приеме
обратното, то би се достигнало до извод, че само лицата изброени в чл. 32 от ГПК биха могли да упълномощават представители по пълномощие, което е в разрез с
принципите на гражданския процес. Предвид изложеното Шон
Кингсланд Куик е бил
редовно упълномощен да представлява, както физическите лица, така и
представляваното от тях дружество ищец, като част от правата, с които е
разполагал е възможността да анагажира адвокат, който
да осъществи процесуалното представителство по делото. Като доказателство за
осъществяването на посоченото правомощие е приложено по делото адвокатско
пълномощно, удостоверяващо представителната власт на адв. М.Н. по отношение на
ищцовото дружество. В заключение следва да се изложи, че твърденията на
ответника не касаят недопустимост на исковата претенция, а нередовност на
исковата молба и последващите процесуални действия
извършени от ищеца, поради което следва да се приеме, че предявените искове са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Главният иск намира правната си квалификация в
норма на чл. 55, ал. 1, пр. II от
ЗЗД вр. чл. 87, ал. 1 от ГПК, а предявеният в
условията на евентуалност иск следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, пр. II от ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът указва
на ищеца, че по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК следва да докаже въведените с
исковата молба твърдения за факти, които са релевантни за спорното право. В
тежест на ищцовата страна е да установи плащането на претендираната сума на
основанието, годно към момента на получаването на престацията
от ответника, както и фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на
основанието с обратна сила.
Върху ответницата лежи доказателствената тежест да установи
положителните факти, от които черпи изгодни правни последици, и на които
основава възраженията си.
С оглед съвпадащите насрещни твърдения на страните,
като безспорно и ненуждаещо се от доказване, се явява обстоятелството, че между
ищеца „СК-2008“ ООД, представляван от ответника С.А.Д., и „Евросилекс“
ООД е водено т.д. № 3179/2011 г. по описа на ВОС.
Предвид указаната доказателствена тежест, допустими се явяват всички представени с исковата молба и отговора на исковата молба документи, които следва да бъдат събрани като писмени доказателства в открито съдебно заседание.
Доказателственото искане на ищеца за приемане и прилагане като доказателство по делото на т.д. № 3179/2011 г. по описа на ВОС следва да бъде уважено, като допустимо, относимо и необходимо с оглед предмета на доказване.
Искането за допускане на двама свидетелски показания, които да установят фактите относно водени разговори и искане за връщане на претендираните суми също следва да бъде уважено, но свидетелите следва да бъдат разпитани при режим на водене, доколкото не са посочени техните имена и адреси.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на ССЕ, която да извърши проверка по банковата сметка на ответницата и даде заключение, дали процесната сума е получена от нея по банков път, изразходвана ли е, и дали е възстановила някаква част от нея, следва да бъде оставено без уважение. Движението на парични средства по банковата сметка на физическото лице представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), тъй като е факт засягащ наличностите и операциите по сметките и влоговете му. Разкриването на банкова тайна става само по реда и при условията предвидени в цитирания закон. В ЗКИ е възприет разрешителен режим за предоставяне на сведения, съставляващи банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.2 от закона, без съгласието на клиентите на банките. Субектите, легитимирани от закона да получават такава информация без специално разрешение ad hoc, са БНБ, при това само за целите и при условията по чл.56 от ЗКИ, а при данни за извършени престъпления- и органите по ал.8 и ал.10 на с.чл. Във всички останали случаи, за разкриване на сведения, представляващи банкова тайна е необходим нарочен акт на съда, като в ал.6 на чл.62 разграничителният критерий между отделните изчерпателно уредени хипотези е субективен, само с оглед на органите, легитимирани да сезират съда с искане за разкриване на банкова тайна.
Съгласно чл.62, ал.5 от ЗКИ, банката може да дава сведения по ал.2 за отделни клиенти само с тяхно съгласие или по решение на съда, а според ал.6 на същия член, съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал.2 И по искане на посочените в осем точки държавни органи, за специфичните нужди, посочени в изброените хипотези. От систематическото и граматическо тълкуване на чл.62, ал.5, предл. последно и ал.6 от ЗКИ е видно, че по същество законът регламентира две самостоятелни хипотези на разкриване на банкова тайна с решение на съда, които не се намират помежду си в отношение на обща към специална. В хипотезата на ал.5, предл. последно на чл.62, разкриването на банкова тайна става по инициатива на съда, но не в самостоятелно производство, а субсидиарно, по повод извършени от него или пред него процесуални действия в рамките на друго висящо производство, включително и такива по събиране на допуснати от съда доказателства, което не може да бъде осъществено без разкриването на банкова тайна. В настоящия случай разкриването на банковата не е наложително, доколкото данни за извършените транзакции могат да бъдат предоставени от обслужващите банки на наредителите. В противен случай, ако бъде доказано, че последното е невъзможно по дадена безспорно установено причина, едва тогава съдът може с нарочно решение да постанови разкриване на банковата тайна.
Съдът ще се произнесе по доказателственото искане на ответника с правно основание чл. 183 от ГПК, да бъде задължен ищеца да представи оригиналите на адвокатските пълномощни от 10.11.2010 г. и да бъде проведена СГЕ по отношение на тях, след като страната изрично уточни дали оспорва тяхната автентичност, в смисъл, че същите не са подписани от Корнилиъс Лю или твърди, че същите не са изписани от нея, доколкото от съдържанието на документите е видно, че те не носят нейния подпис и не се твърди да са изписани от нея.
На основание чл. 183 от ГПК ищецът следва да бъде задължен да представи оригинал на писмо от „Адвокатско дружество“, с подател С.Д. и Валери Петров, по отношение на което следва да бъде допусната СГЕ, от заключението на която да се установи дали документа носи подписа на посочените като негови автори лица.
Доказателственото искане на ответника за допускане на разпит на свидетеля Валери Илиев при режим на водене, доколкото не са посочени трите му имена и адрес. Свидетелят следва да даде информация относно изготвянето на писмото, за чиито автори са посочени двамата с ответницата, както и по отношение на водените преговори с Коренилус Лю и К.Р.П. и воденото от ищцовото дружество т.д. № 3179/2011 г. по описа на ВОС.
Искането за задължаване на ищеца да представи доказателства как се е снабдил с информация за лични сметки на ответницата е неотносимо и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъдат отхвърлени и доказателствените искания на ответницата с правно основание чл. 183 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи оригиналите на пълномощно, заверено от нотариус по гр. право г-н И. Потма и за допускане провеждането на СГЕ със задача да установи автора на подписа върху адвокатското пълномощно в полза на адв. М.Н., тъй като са неотносими към предмета на доказване и касаят единствено представителната власт на процесуалния представител на ищцовата страна. Горното обстоятелство не е по същество на спора, а се отнася до редовността на процесуалните действия извършвани от страната, поради което е неотносимо към спорното материално право.
По същите съображения следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ответницата обективирано в пункт 9 на депозирания от нея писмен отговор, както и и молбите за издаване на съдебни удостоверения, с които да се установят факти, касаещи горните въпроси. Както вече беше посочено, извън предмета на доказване са твърденията за липса на представителна власт на процесуалния представител на ищеца, доколкото същите касаят единствено редовността на извършените процесуални действия, които могат да бъдат потвърдени във всеки един момент в хода на производството по делото, дори и след неговото приключване.
Страните следва да имат
предвид, че могат да уредят спорните си взаимоотношения със спогодба, като за
това могат да потърсят съдействие от медиатор.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните проект за доклад, съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
ДОПУСКА
до събиране в открито съдебно заседание като писмени доказателства, всички
представени с исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ИЗИСКВА от Варненския окръжен съд търговско дело № 3179/2011 г. по описа на ВОС.
ДОПУСКА до разпит на двама свидетелски показания в режим на водене от ищеца, които да установят фактите относно водени разговори с ответницата и искане за връщане на претендираните суми.
ДОПУСКА до разпит свидетеля Валери Илиев, при режим на водене от ответницата, Свидетелят следва да даде показания относно изготвянето на писмото, за чиито автори са посочени двамата с ответницата, както и по отношение на водените преговори с Коренилус Лю и К.Р.П. и воденото от ответното дружество т.д. № 3179/2011 г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на ССЕ, която да извърши проверка по банковата сметка на ответницата и даде заключение, дали процесната сума е получена от нея по банков път, изразходвана ли е, и дали е възстановила някаква част от нея.
УКАЗВА на ответника в срок до провеждане на първото открито съдебно заседание по делото, да уточни дали оспорва автентичността на адвокатските пълномощни от 10.11.2010 г., в смисъл, че същите не са подписани от Корнилиъс Лю или твърди, че текста не е изписан от нея, доколкото от съдържанието на документите е видно, че те не носят нейния подпис и не се твърди да са изписани от нея. Съдът ще се произнесе по доказателственото искане на ответника с правно основание чл. 183 от ГПК за провеждане на СГЕ по отношение на тях, след като страната направи необходимите указания.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 183 от ГПК, да представи оригинал на писмо от „Адвокатско дружество“, с подател С.Д. и Валери Петров (л.18 по делото), по отношение на автентичността на който следва да бъде допусната СГЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задължаване на ищеца да представи доказателства как се е снабдил с информация за лични сметки на ответницата е неотносимо и като такова следва да бъде оставено без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 183 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи оригиналите на пълномощно, заверено от нотариус по гр. право г-н И. Потма.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ допускане провеждането на СГЕ със задача да установи автора на подписа върху адвокатското пълномощно в полза на адв. М.Н..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред нотариус Борис Василев.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на съдебно удостоверение, с помощта на което ответника да се снабди с друго такова от МВнР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК да бъде задължен Шон Кингсланд Куик да даде обяснения по въпроса дали владее български език.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане провеждането на СГЕ със задача да установи автора на подписа върху адвокатското пълномощно в полза на адв. М.Н..
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява, че имат възможност чрез медиация или друг способ да уредят доброволно отношенията си.
НАСРОЧВА разглеждане на в открито съдебно заседание на 22.02.2018 г. от 13:30 часа.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните. На ищеца да се изпрати препис от отговорите на исковата молба.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: