Р
Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.06.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 3865/2021
г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от длъжника З. „А.“ АД, против
постановление от 12.01.2021г. на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, по изп.д.№
20208510402720, с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за
намаляване възложените му разноски в изпълнителното производство за адвокатско
възнаграждение на взискателя.
Жалбоподателят твърди, че приетата
за събиране сума от съдебния изпълнител не съответства на фактическата и правна
сложност на делото и липсата на извършени от взискателя действия, освен
подаване на молба за образуване на делото с посочване на способа за изпълнение,
представляващ задължителен реквизит от нея, не обосновават разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 694.22лв. По тази причина на взискателя
не се дължат разноски над сумата от 200лв. за образуване на изпълнителното
дело. Размерът на дължимата към съдебния изпълнител пропорционална такса също
следва да бъде съответно изменен.
Взискателят Й.К.М.не е депозирала възражение по
жалбата в срок.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за допустимост, а по същество за неоснователност
на жалбата, тъй като определеното адвокатско възнаграждение е в минималния
размер за образуване и водене на делото съгласно Наредба № 1/2004г., без този
размер да е обвързан с обема на осъществената защита или с размера на паричното
вземане, което се събира принудително. По отношение на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ
поддържа, че при формирането на дълга следва да се включат и всички разноски на
взискателя.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
/чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д. № 20208510402720 на ЧСИ М.П.,
с район на действие СГС, е образувано по молба от 16.02.2020г. на Й.К.М.чрез
упълномощен адвокат, въз основа изпълнителен лист от 11.02.2020г., издаден по
гр.д. № 6220/2019г. по описа на САС, с който З. „А.“ АД е осъден да заплати на Й.К.М.сумата
от 10000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
03.10.2015г. до изплащането. Поканата за доброволно изпълнение е получена от
длъжника на 18.12.2020г., като с нея е поканен в двуседмичен срок да заплати
задължението по изпълнителния лист, включващо посочената главница и законна
лихва от 5320.45лв. за периода 03.01.2015г.-30.12.2020г., разноски за
адвокатско възнаграждение от 694.22лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА и такси по
Тарифата към ЗЧСИ от 1501.06лв. На 23.12.2020г. длъжникът подал възражение
срещу размера на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и пропорционалната
такса по т.26 свързана с него. На 30.12.2020г. длъжникът подал молба за спиране
на изпълнителното дело, към която приложил Определение № 521 от 29.12.2020г. по
ч.т.д. № 2848/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., като с разпореждане на
съдебния изпълнител от 04.01.2020г. делото било спряно на основание чл.432,
ал.1, т.4 ГПК. С обжалваното постановление от 12.01.2021г. съдебният изпълнител
оставил възражението против разноските без уважение
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна следното:
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 част от
съответните размери посочени в чл.7, ал.2, т.1 за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000лв. В случая взискателят подал молба
за образуване на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат, поради
което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения
размер от 200лв. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата.
В молбата за образуване е поискано предприемане на
изпълнителни действия срещу длъжника, които действия не са били предприети от
съдебния изпълнител поради ранния етап, в който длъжникът е подал жалба срещу
разноските в изпълнителното дело и нейното администриране за разглеждане от настоящия
съд. Тези действия са насочени към удовлетворяване на вземането. В приложеното
изпълнително дело не се съдържат данни задължението да е погасено чрез плащане
преди или в срока за доброволно изпълнение /жалбата е подадена и администрирана
след неговото изтичане/, поради което към момента не може да се приеме, че
поискания изпълнителен способ няма да бъде приложен, съответно да се наложи
прилагането на други такива. От друга страна, постановеното спиране на
изпълнителното дело предпоставя забрана за съдебния изпълнител да извършва
изпълнителни действия, освен такива, насочени към обезпечаване на вземането.
Вземането по изпълнителния лист за главница и законна
лихва към 30.12.2020г. е 15320.45лв. и минималният размер на възнаграждението
за водене на делото възлиза на сумата от 494.22 лв. съгласно чл.10, ал.1, т.2
от Наредбата, до която сума е бил определен адвокатският хонорар от съдебния
изпълнител. Предвид това съдът намира жалбата в тази част за неоснователна и
като такава подлежи на отхвърляне.
База за определяне и начисление на пропорционалната
такса по т.26 ТТРЗЧСИ е паричното вземане по изпълнителния лист, но не и
разноските по изпълнението или други разноски в полза на ЧСИ. При съобразяване
на този размер на задължението, дължимата пропорционална такса възлиза на
сумата 1367.07лв. с ДДС. По изложените аргументи обжалваното постановление на
съдебния изпълнител в частта за пропорционална такса е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, като дължимата пропорционалната такса се намали до
сумата от 1367.07лв. с ДДС.
Независимо от изхода на делото в полза на страните не
следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда
на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в
съдебното производство по обжалване действията и актовете му, поради което
общият ред за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на З. „А.“ АД, ***,
постановление от 12.01.2021г. на ЧСИ М.П.,
район на действие СГС, по изп.д.№ 20208510402720, с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателя за намаляване на възложените му разноски за
такси в изпълнителното производство, вместо което
НАМАЛЯВА определената от ЧСИ М.П., с район на
действие СГС, по изп. д. № 20208510402720,
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ до сумата от 1367.07лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата в
останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.