№ 239
гр. Варна, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110205303 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на К. Б.
А. ЕГН **********, против наказателно № 442а-165/26.10.2022 г., издадено от И.И.Г.
началник на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, с което на основание чл.30 ал.3 от
Закон за устройството на черноморското крайбрежие/ЗУЧК/ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
С жалбата се счита наказателното постановление за незаконосъобразно поради
несъответствие между фактическата обстановка и отразеното в АУАН и допуснати
съществени процесуални нарушения и се моли съда за неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адвокат Г. К., редовно упълномощен. По същество адв.К. счита наказателното
постановление за незаконосъобразно поради допуснати в хода на административно-
наказателното производство има неотстраними съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Няма пълно, точно и ясно
описание на нарушението, обстоятелства, при които е извършено и доказателствата,
които го подкрепят, което пряко рефлектирало върху правото на защита на
нарушителя. Не било категорично установено дали автомобилът е минал през морски
плаж или през пясъчни дюни Моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно и да им присъди разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от
процесуален представител. Преди съдебно заседание са постъпили писмени бележки от
началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна чрез главен юрисконсулт К.Л.-А.,
придружени със заверено копие от пълномощно, с които се моли да се даде ход на
1
делото в тяхно отсъствие, със становище по същество, молба за отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на наказателното
постановление, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на
уважаване на жалбата присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
На 05.09.2022 г. преди обяд около 11:30 часа свидетелят К. Н. С. се разхождал
по плажната ивица на морски плаж Камчийски пясъци в района на местност Сюргеле в
землището на с.Ново Оряхово, община Долни чифлик. В това време към плажната
ивица приближил лек автомобил Сузуки Гранд Витара с рег.№ В 2021 КВ, управляван
от К. Б. А. ЕГН ********** от с.Старо Оряхово. Автомобилът продължил движението
по крайбрежната плажна ивица и дюните, образувани там, като спирал, А. слизал и
вземал дървета, които слагал в автомобила и продължавал движението си по плажната
алея. Св.С. се приближил до А. и му казал, че извършва нарушение, като се движи по
пясъчните дюни, но А. не му обърнал внимание и продължил движението с
автомобила по пясъчната ивица. С. подал сигнал по мобилния си телефон на тел.112.
Сигналът бил предаден на РИОСВ Варна и на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна. С.
започнал да снима с мобилния си телефон действията на А., което явно притеснило
последния, който се отдалечил с автомобила, свалил регистрационните му номера и се
върнал в района. С. продължил да го снима, тогава А. тръгнал с автомобила към С.,
спрял близко до него, слязъл и след разменени реплики между тях, А. с автомобила се
отдалечил.
На място били изпратени полицейските служители на Полицейски участък
Долни чифлик при Четвърто РУ в ОД на МВР Варна Петър П. и Я.Н.. При
пристигането им на мястото бил св.К. С..
Били снето писмено сведение/приложено заверено копие/, в което С. отразил,
че като се разхождал по плажната ивица в района на Камчийски пясъци видял мъж на
средна възраст да навлиза с високопроходима кола марка Сузуки с рег.№ В 2021 КВ в
района на дюните и пясъка. Мъжът се движел по плажната ивица, като спирал от време
на време и събирал дървета. С. го предупредил, че е в защитена местност и е в
нарушение. Мъжът продължил дейността си, С. вървял след него. В един момент
мъжът подкарал автомобила с висока скорост през дюните в посока С. и щял да го
блъсне, ако той не бил отскочил встрани. След това слязъл от автомобила, взел един
голям кол от багажника и започнал да го напада с него, нанасяйки му няколко удари по
ръката, след което се оттеглил в неизвестна посока.
На 05.09.2022 г. Петър П. П. – младши инспектор в участък Долни чифлик при
Четвърто РУ при ОД на МВР Варна изготвил докладна записка, заведена на 07.09.2022
г. под № 446р-7603/приложено заверено копие/ за това, че на 05.09.2022 г. по време на
дежурството около 11:45 часа получили сигнал от оперативно-дежурната част за
автомобил, движещ се по плажната ивица в района на Камчийски пясъци. При
пристигането им на мястото установили лицето, подало сигнала К. Н. С., който им
обяснил, че докато се е разхождал в района на Камчийски пясъци е видял
високопроходим автомобил марка Сузуки с рег.№ В 2021, управляван от мъж на
2
средна възраст, който е слизал от време на време и си е събирал дърва. След като С. го
е предупредил, че управлява в защитена зона, същият се е отдалечил, след което
тръгнал с висока скорост срещу С., който се отдръпнал встрани. След което лицето е
слязло от автомобила и е взел от багажника кол, с който го е ударил два пъти по
ръката, белези нямало, и се е отправил в неизвестна посока. Докладвали в ОДЧ, снели
писмени сведения от тъжителя, след което извършили обход, но не установили
автомобила.
По случая била образувана преписка вх.№ 442000-12721/2022 г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР Варна.
На 08.09.2022 г. е изпратено писмо изх.№ С-473/А1/приложено заверено копие/
от Регионалната инспекция на околната среда и водите Варна до началника на
Четвърто РУ при ОД на МВР Варна относно получен по Зелен телефон сигнал от К. С.,
че автомобил Субару кара върху дюните в района на Камчийски пясъци, за
предприемане на действия по компетентност. Към писмото е приложено копие от
страница на книгата за приемане на сигнали, където под № 294/05.09.2022 г. час 11:45 е
записан постъпил сигнал за джип Субару с рег.№ В 2021 КВ, който кара по дюните в
защитена зона Камчийски пясъци с подател К. С..
На 26.09.2022 г. е снето писмено сведение от К. Б. А./приложено заверено
копие/, в което посочва, че той управлява лек автомобил Сузуки Гранд Витара с рег.№
В 2021 КВ, собственост на съпругата му Т. А.а, на дата 05.09.2022 г. той управлявал
автомобила, бил е в района на местност Сюргеле в землището на с.Ново Оряхово,
морски плаж Камчийски пясъци, но не е навлизал с автомобила на територията на
морския плаж или върху защитени дюни, не е карал срещу никого и не е удрял никого
през ръцете с пръчка, не е събирал дървета. Ходел там да се раздвижва, понеже е
инвалид след претърпяна катастрофа.
На 26.09.2022 г. е изготвен протокол за полицейско предупреждение рег.№
446р-8031 от инспектор Ц. П. М./приложено заверено копие/, с който е предупреден К.
Б. А. да не отправя закани и заплахи и да не се саморазправя с лицето К. Н. С..
На 14.10.2022 г. е снето писмено сведение от К. Н. С./приложено заверено
копие/, в което уточнява, че първоначално като е подал сигнал на тел.112 посочил, че
автомобилът е марка Субаро, но като се приближил установил, че е марка Сузуки.
Предоставя снимки от случая.
На 14.10.2022 г. Ц. П. М. – ПИ в участък Долни чифлик при Четвърто РУ при
ОД на МВР Варна съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия АД бл.№ 442204/приложен оригинал/ против К. Б. А. за това,
че на 05.09.2022 г. около 11:45 часа в района на местност „Сюргеле“ в землището на
с.Ново Оряхово, обл.Варна, управлява лек автомобил Сузуки Гранд Витара с рег.№ В
2021 КВ, собственост на Т. А. А.а, като преминава и престоява върху защитени
образувания – дюни в границите на морски плаж „Камчийски пясъци“. В АУАН е
посочено, че не са иззети като доказателства писмени материали и вещи.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.17а ал.2 във вр. с чл.30 ал.3 от
Закон за устройството на черноморското крайбрежие/ЗУЧК/. Като свидетел в АУАН е
посочен К. Н. С. – очевидец при извършване на нарушението и при съставянето на
АУАН. АУАН е предявен на К. Б. А. на 17.10.2022 г., който се запознал със
съдържанието му, записал собственоръчно, че няма възражения, подписал го и на
същата дата е получил копие от него.
На 17.10.2022 г. е снето писмено сведение от К. Б. А./приложено заверено
3
копие/, в което той посочва, че не може да си спомни категорично на дата 05.09.2022 г.
дали е бил на плажа, понякога ходел там и събирал дърва, изхвърлени от морето.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 442а-165/26.10.2022 г./приложен оригинал/, издадено от
И.И.Г. началник на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна. Административно-
наказващият орган е възприел изцяло констатациите от АУАН, квалифицирал е
нарушението по чл.17а ал.2 от ЗУЧК и е наложил на К. Б. А. административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева на основание чл.30 ал.3 от ЗУЧК.
Със заключителна справка от 17.10.2022 г./приложено заверено копие/
преписка вх.№ 442000-12721/2022 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна
била приключена с мнение за изпращането по компетентност за разглеждане и
решаване на Районна прокуратура Варна.
Материалите по преписка № 6925/2022 г. по описа на Районна прокуратура
Варна били изпратени на Окръжна прокуратура Варна. С постановление от 13.12.2022
г. на прокурор А.И. от Окръжна прокуратура Варна е отказано образуването на
досъдебно производство по преписка № 6925/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура
Варна поради наличие на висящо административно-наказателно производство. Копие
от постановлението е изпратено на началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна.
С писмо рег.№ 105820/13.01.2023 г. от началника на Районен център 112 на
Дирекция Национална система 112-МВР по искане на съда бе предоставена справка, че
на 05.09.2022 г. в РЦ 112-Варна е прието обаждане от мобилен телефонен номер 0883
595 057, сигналът е регистриран и предаден на дежурен в оперативно-дежурната част
на ОД на МВР Варна и бе предоставен на съда компакт-диск със записите при
обработването на сигнала.
От кмета на община Ново Оряхово бе изискана от съда писмена справка към
дата 05.09.2022 г. плажът Камчийски пясъци или част от него представлява ли
защитено образувание и при какви граници, притежавал ли е статута на морски плаж,
имало ли е в него дюни и от какъв тип и да се приложи карта с границите на имота. С
писмо изх.№ 1000-3-1/30.01.2023 г. на началника на отдел Устройство на територията
на Община Долни чифлик уведомява съда, че територията на плажа Камчийски пясъци
е изключителна държавна собственост, защитена територия с начин на ползване
крайбрежна плажна ивица с приложени извадки от кадастралната карта на имота и
копия от Държавен вестник.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Ц.
П. М., който потвърди отразените в АУАН обстоятелства.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
В своите свидетелски показания Ц. П. М. посочва, че е само актосъставител, не
е присъствал по време на установяване на нарушението. В полицейски участък Долни
чифлик се получило писмо от РИОСВ Варна, че е бил подаден на „зелен телефон“
сигнал за джип „Сузуки“, който е бил паркирал на защитени дюни в района на
Камчийски пясъци. В последствие постъпила и докладна записка от полицейски
служители от Участък Долни чифлик, които са посетили мястото след сигнала.
Сигналът е бил подаден от гражданин на телефон 112. Св.М. установил водача на
въпросния лек автомобил Сузуки – К. А., снел му писмени сведения, в последствие
установил и свидетеля К. Н. С., който подал сигнала и който представил и снимков
материал, който бил приложен към материалите. Била образувана преписка, тъй като
4
когато полицейските служители посетили сигнала на място свидетелят С. е заявил, че
са му били отправяни закани и заплахи от водача на лекият автомобил. След като
установил водача на автомобила М. му съставил акт, като свидетел в акта записал
лицето, което е подало сигнала. Местност „Сюргеле“ е местност, която се намирала в
землището на село Ново Оряхово, където е било установено нарушението. Тази
местност включвала част от плажа Камчийски пясъци. На мястото, посочено от
свидетеля М. имало пясъчни образувания, които св.М. описал като дюни на базата на
писмото от РИОСВ Варна. В снетото писмено сведение от А. той потвърдил, че
автомобилът е собственост на съпругата му, но че той го управлявал и той е бил водач
при този случай. Материалите от преписката били изпратени на Районна прокуратура
Варна. Съдът кредитира свидетелските показания на св.М. като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира писмо изх.№ 1000-3-1/30.01.2023 г. на началника на отдел
Устройство на територията на Община Долни чифлик относно факта, че територията
на плажа Камчийски пясъци е изключителна държавна собственост, защитена
територия с начин на ползване крайбрежна плажна ивица.
Съгласно общодостъпния сайт Уикипедия „Камчийски пясъци“ е защитена
местност в България, област Варна, община Долни чифлик, в землищата на селата
Шкорпиловци и Ново Оряхово. Ивицата е условно разделена на три плажа. Плаж
Камчийски пясъци започва от устието на река Камчия на север и лежи по средата на
ивицата между плажовете Шкорпиловци и Камчия. Уникална е за българското
Черноморие със своите непокътнати пясъчни дюни. Обявена е за защитена местност
„Камчийски пясъци“ е със заповед № 107/14.02.1980 г., подписана от председателя на
Комитета по опазване на природната среда при Министерския съвет на България.
Включена е заедно с резервата “Камчия” в Европейската екологична мрежа Натура
2000.
Съдът кредитира изцяло и останалите приобщени писмени доказателствени
средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
Съдът кредитира и приложените към административно-наказателната преписка
фотоснимки. Фотографирането не се явява самостоятелно следствено действие за
събиране на доказателства в наказателния процес, поради което не е необходимо
изготвянето на протокол за неговото осъществяване. Няма и изрично изискване и
приобщаването на фотоснимки да става чрез изготвянето на протокол за това действие,
доколкото доброволното предаване не е сред способите за доказване по НПК. В
писмено сведение от 14.10.2022 г. от К. Н. С. е посочено, че представя снимки от
случая, същите са приложени към преписката, това е станало в рамките на
полицейската проверка по случая, поради което съдът счита, че същите са приобщени
по ред, непротиворечащ на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс и могат
да служат като доказателство на съдържащите се в тях фактически данни. Съдът
кредитира отразените във фотоснимките обстоятелства – движението и спиране на
автомобила, управляван от А., върху морския плаж и върху пясъчните дюни на този
плаж и свалянето на регистрационните табели на автомобила.
Съдът кредитира приложения компакт диск, представен с писмо рег. № 105820-
10/13.01.2023 г. от МВР, Дирекция „Национална система 112- МВР“, Районен център
112-Варна като годно веществено доказателствено средство за отразяване на
намиращите се в него фактически данни за обстоятелствата по делото. При
възпроизвеждане на съдържанието на диска се установи, че той съдържа 1 брой звуков
5
файл и 4 броя електронни бланки. Звуковият файл е за приет сигнал на 05.09.2022 г. в
11:28 часа на тел.112 от мобилен телефонен номер, ползван от К. С.. При
възпроизвеждане на звуковия файл в съдебно заседание се установи, че С. съобщава, че
се намира на плаж Камчийските пясъци и е заснел един господин, който минавал с
джип през дюните. Отишъл при него и му казал, че ще подаде сигнал, след което той
избягал с колата. Минал по път върху дюните. След малко се върнал без номера и се
опитал да го блъсне, но не успял. Излязъл с кол, започнал да го размахва срещу него и
след това заминал в посока на Шкорпиловци. Според него джипът е бил сребристо
Субару, номер В 2021 КВ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл.314 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
А. лично е получил копие от наказателното постановление на 18.12.2022 г.,
видно от разписката към него, жалбата срещу него е заведена на 20.12.2022 г., видно от
печата върху нея.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
АУАН е съставен от компетентен орган - Ц. П. М. – ПИ в участък Долни
чифлик при Четвърто РУ при ОД на МВР Варна. Съгласно чл.32 ал.11 от Закона за
устройството на черноморското крайбрежие актовете за установяване на нарушенията
по чл.30 ал.3 се съставят от длъжностни лица, определени от директорите на
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Със заповед № 365з-
3925/08.08.2019 г. на директора на ОД на МВР Варна/приложено копие/ в точка I.1. са
определени да съставят актове за установяване на административни нарушения по
Закона за устройството на черноморското крайбрежие полицейските служители от
районните управления към ОД на МВР Варна. От удостоверение изх.№ 365000-
4052/19.01.2023 г. на началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е
видно, че Ц. П. М. към дата 05.09.2022 г. е заемал длъжността полицейски инспектор в
участък Долни чифлик към Четвърто РУ при ОД на МВР Варна.
В наказателното постановление № 442а-165/26.10.2022 г. е записано, че то е
издадено от И.И.Г. - началник на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна. Но от писмо изх.
6
№ АД 4365000-4056/19.01.2023 г. от директора на ОД на МВР Варна е видно, в ОД на
МВР Варна няма служител с имена И.И.Г., а има служител И.Г.И., който заема
длъжността началник на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна. Съдът приема, че се
касае за техническа грешка с разместване на презимето и фамилията на издателя на
наказателното постановление и приема, че то е издадено от И.Г.И., който заема
длъжността началник на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - И.Г.И. - началник на Четвърто РУ
при ОД на МВР Варна. Съгласно чл.33 т.9 от Закона за устройството на черноморското
крайбрежие наказателните постановления се издават от директорите на областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях
длъжностни лица - за нарушенията, установени по реда на чл.32 ал.11. От приложеното
копие от заповед № 365з-3925/08.08.2019 г. на директора на ОД на МВР Варна е видно,
че в точка II.2. са оправомощени да издават наказателни постановления по чл.30 ал.3
от Закона за устройството на черноморското крайбрежие началниците на районни
управления при ОД на МВР Варна. От удостоверение изх.№ 365000-4052/19.01.2023 г.
на началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е видно, че И.Г.И.
към дата 05.09.2022 г. е заемал длъжността началник на Четвърто РУ при ОД на МВР
Варна.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването
на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили,
съответно издали двата процесуални документа (АУАН и наказателното
постановление), счете, че правилата за компетентност са спазени.
Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени. АУАН е съставен в
присъствието само на един свидетел-очевидец при установяване на нарушението, но
това не е нарушение от вида на съществените, тъй като не води до нарушаване на
правото на защита на нарушителя. АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, но
в последствие му е предявен, като препис от АУАН му е връчен по законоустановения
ред.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, както и нарушените законови норми.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
7
При възприетата фактология съдът счете, че в случая К. Б. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.17а ал.2 от ЗУЧК.
Тази разпоредба забранява паркирането и престоят на превозни средства върху
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните
територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на
разрешено строителство по ал.1.
При цялостната проверка на атакуваното наказателното постановление съдът
не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и нарушените законови норми. Действително в АУАН като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.17а ал.2 вр. чл.30 ал.3 от ЗУЧК. Първата
разпоредба вменява забрана за поставянето на шатри и палатки, както и
преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и
полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност
(сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в
случаите на разрешено строителство по ал.1. Разпоредбата на чл.30 ал.3 от ЗУЧК
предвижда санкция за този, който в нарушение на закона премине или спре превозно
средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните
територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание. От фактическа страна в АУАН и НП е описано, че на
05.09.2022 г. въззивникът е преминавал и престоявал с лек автомобил Сузуки Гранд
Витара с рег.№ В 2021 КВ, собственост на съпругата му върху защитни образувания -
дюни в границите на морския плаж „Камчийски пясъци“. Очевидно е че липсва
каквото и да било противоречие между описаното от фактическа и правна страна.
Отделен е въпроса, че съгласно константната съдебна практика защитата се
осъществява срещу фактите, предявени с АУАН и наказателното постановление, а не
срещу придадената им правна квалификация. В случая фактите изложени в АУАН са
ясни и не оставят никакво съмнение за какво нарушение е привлечена към
административно-наказателна отговорност въззивникът - за това, че е преминавал и
престоявал с автомобила на морския плаж върху дюни.
При издаване на наказателното постановление не е било допуснато нарушение
на нормата на чл.57 ал.1 от ЗАНН. В същото нарушението е описано в достатъчна
степен, посочени са обстоятелствата при което е извършено, както и законовите
разпоредби, които са нарушени като е налице пълно единство между фактическото и
юридическото обвинение. Наказващият орган е преценил, че предявените на
въззивникът факти попадат в хипотезата на чл.17а ал.2 от ЗУЧК и на основание чл.30
ал.3 от ЗУЧК му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Нормата на чл.17а ал.2 от ЗУЧК предвижда забрана за паркирането и престоят
на превозни средства върху дюни.
В случая събраните по делото доказателства сочат по безспорен начин на това,
че на 05.09.2022 г. въззивникът не се е съобразила с тази забрана и е преминал и
престоявал с управляваното от него МПС върху дюни в границите на морския плаж
„Камчийски пясъци“, намиращ се в землището на село Ново Оряхово, община Долни
чифлик, област Варна. В тази посока са показанията на К. С., който е категоричен, че
лекият автомобил, управляван от въззивника, е преминал през морския плаж върху
дюни и е спирал върху тях. От показанията на св.Ц. М. в съдебно заседание се
потвърди, че нарушението е извършено в района на местност „Сюргеле“ в землището
на с.Ново Оряхово, в която се включва част от плажа „Камчийски пясъци“ и съответно
8
дюните в него. Горното се потвърждава и от приложените по делото пет броя
фотоснимки заснети при констатиране на нарушението, на които ясно се вижда, че
превозното средство е паркирано на морския плаж и то върху сиви дюни.
Съгласно чл.6 ал.2 от ЗУЧК морският плаж е територия, представляваща
обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други
седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено
предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със
сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни,
разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Съгласно § 1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗУЧК "Пясъчни дюни" са
образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на
море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни,
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни.
Именно неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ е имало на
мястото, където е минавал и престоявал автомобилът, управляван от въззивника.
По отношение на авторството на деянието същото се установява от дадените от
въззивника писмени обяснения на 26.09.2022 г., в които той сам е посочил, че именно
той е управлявала автомобила на процесната дата и е бил в района на местност
„Сюргеле“ на плаж „Камчийски пясъци“. В хода на съдебното производство, а и на
административно-наказателното производство не са наведени нито факти, нито
доказателства, че не той, а някое друго лице е управлявало автомобила.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че въззивникът е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.17а ал.2 от ЗУЧК, за
което е била ангажирана административно-наказателната му отговорност, тъй като
именно той на посочената в наказателното постановление дата е преминавал и
престоявал с управлявания от него автомобил върху дюни на територията на морския
плаж „Камчийски пясъци“.
С оглед изложеното съдът счете, че атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По вида и размера на наказанието:
Правилно е била ангажирана отговорността на въззивника съобразно чл.30 ал.3
от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лева или имуществена
санкция от 3000 до 5000 лева, за всеки който в нарушение на закона премине или спре
превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж
или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви
дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по
друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
В случая доколкото на въззивника е било наложено административно наказание
глоба в минималния предвиден в закона размер, то очевидно административно-
наказващият орган е определил същото съобразно нормата на чл.27 от ЗАНН при
отчитане наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, като за съда не
съществува възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения
минимум.
Относно приложението на чл.28 от ЗАНН:
Съдът счита, че в случая не са налице основанията за прилагане на чл.28 от
ЗАНН за квалифициране на деянието като "маловажен случай" като такова с по-ниска
9
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Преценката за степента на обществена опасност на нарушението изисква да се
обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което
деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажен
случай административно-наказващият орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на
извършеното и на извършителя.
Доколкото по делото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност
на обществената опасност на нарушението респективно липсата на такава съдът
намира, че в случая нарушението не би могло да бъде определено като маловажно и
нормата на чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение.
Напротив нарушението е типично и касае нарушаване на законодателна
забрана въведена от законодателя именно с оглед опазването на едно от природните
богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица,
което е и основа цел на ЗУЧК /чл.2, т.1/. Нещо повече според настоящия съд
прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо подобно нарушение би създало
у нарушителите чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към
извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на
административно-наказателния закон, а именно индивидуална превенция на
нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би могло да се толерира, а следва да се
накаже както с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на
българското законодателство, така и с оглед оказване на превъзпитателно и
предупредително въздействие по отношение на останалите граждани.
По въззивната жалба:
1. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
е налице явно несъответствие между фактическата обстановка от една страна и
отразеното в АУАН. Всички събрани в хода на съдебното производство
доказателства подкрепят фактическата обстановка, отразена в АУАН, поради
което тя бе приета и от съда.
2. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
по време на административното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са абсолютни основания за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, тъй като не са посочени кои са тези нарушения, не са
представени аргументи за тях и това се явява само едно формално възражение.
3. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че
незаконосъобразно не е приложен института на чл.28 от ЗАНН, като своите
аргументи относно приложението на този институт съдът изложи по-горе.
По възраженията на процесуалния представител на въззивника, направени в
съдебно заседание:
1. Съдът не приема възражението на въззивника, че в наказателното постановление
липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелства, при които е
извършено, посочване на факти, касаещи дата и място на извършване на
нарушението и доказателствата, които го подкрепят и непосочването им по ясен и
10
категоричен начин винаги съставлявало съществено процесуално нарушение на
процесуалните права, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя.
В наказателното постановление съвсем точно и ясно е описано нарушението,
дата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е било извършено.
Единствено не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, но
съдът счита, че това не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е довело до
нарушаване на правото на защита на нарушителя.
2. Съдът не приема възражението на въззивника, че административно-наказващият
орган не е изпълнил задължението си да представи доказателства за наличието на
мястото на нарушението именно на пясъчни дюни. От данните, посочени от К. С.,
записът от сигнала на тел.112, приложените фотоснимки и представената
информация от отдел Устройство на територията на Община Долни чифлик се
установява, че на територията на целия плаж „Камчийски пясъци“ съществуват
дюни.
По разноските:
В писмени бележки от началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна чрез
главен юрисконсулт К.Л.-А. е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. При този изход на спора и с оглед направеното искане на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
същото за основателно. Съгласно чл.63д ал.3 от ЗАНН в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от
80 до 120 лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в
определения от закона минимум.
С оглед необходимостта за отмяна на наказателното постановление искането
на въззивника за присъждане на разноски се явява неоснователно и бе оставено от съда
без уважение.
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 442а-165/26.10.2022 г., издадено от
И.И.Г. началник на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, с което на К. Б. А. ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева на
основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие за
извършено нарушение на чл.17а ал.2 от Закона за устройство на черноморското
крайбрежие.
Осъжда К. Б. А. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на К. Б. А. за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на И.И.Г. началник на Четвърто РУ при ОД на МВР
11
Варна и на К. Б. А. чрез адвокат Г. К., че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен съд гр.Варна по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12