Р Е Ш Е Н И Е № 260381
гр.Пловдив, 15.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, Х-ти състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 3222/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД «Пожарна
безопасност и защита на населението» към МВР, чрез ст.юрисконсулт С.С. срещу решение № 260037/16.10.2020г. по гр.д. № 2758/2019г.,
на Районен съд – Асеновград ІV гр.с., с което е осъдена Главна дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението МВР с адрес гр.София да заплати на Н.В.М.
сумата от 1717,74 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд от 232,23 часа в периода: 10.12.2016г. – 10.12.2019г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 193,99 лв. за периода 01.05.2017г.-10.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата
молба – 11.12.2019г. до окончателното изплащане.
Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно и необосновано. Сочи се, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон – прилагане на чл.9,
ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като не е
обсъдена връзката с чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като редът на полагане, отчитане
и заплащане на нощен и извънреден труд се сочи в ЗМВР, който е специален спрямо
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а не обратното.
Сочи се практика на съдилищата в обратна посока на решението. Иска се отмяната
му и отхвърляне на предявения иск. Претендират се направените разноски по
делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната стана.
В срок не е постъпил
отговор на въззивната жалба от Н.В.М.. Постъпила е молба от въззиваемия, с
която се взема становище по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав,
след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, платена
е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и
приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявен е иск от въззиваемият Н.М. с правна квалификация чл.178 ал.1
т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187 ал.5 т.2 и чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. Безспорно е между страните, че ищецът Н.В.М. ***
на длъжност „старши пожарникар“ в РС „Пожарна безопасност и защита на
населението“ Садово към ПБЗН - Пловдив. В периода 10.12.2016г. - 10.12.2019г., същият
е полагал нощен труд в размер на 1 688 часа, като след приравняването им
на дневен труд с коефицент 1,143 се дължат още 1717,74 лв. допълнително
възнаграждение и 194,28 лв. обезщетение за забава.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно е приложението
на материалния закон – прилагане на чл.9 ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, като не е обсъдена връзката с чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден
труд се сочи в ЗМВР, който е специален спрямо Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, а не обратното.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
в която е липсвало
изрично правило за преизчисляване при сумирано
отчитане на работното време на положените часове труд между 22,00 и 6,00ч. с коефициент
1,143. Липсата на такова
правило в Наредбата обаче не означава, че такова преизчисляване не
следва да се извършва.
Съгласно разпоредбата на чл.188
ал.2 от ЗМВР държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00
и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Съгласно
разпоредбата на чл.140 ал.1 от КТ
нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при
петдневна работна седмица е до 35
часа, а нормалната
продължителност на работното
време през нощта
при петдневна работна седмица
е до 7
часа. Тези норми
на КТ са
част от въведената със
същия специална закрила на
нощния труд, поради
което следва да
намерят приложение и
по отношение на
държавните служители от МВР
по силата на разпоредбата на
чл.188 ал.2 от ЗМВР. Действително
в чл.187 ал.3, изр.4 от ЗМВР е
предвидено, че при работа
на смени е
възможно полагането на труд и през
нощта
между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове
не следва да надвишават
средно 8 часа
за всеки 24 часов период. Посочената разпоредба следва да се
тълкува в смисъл, че разрешава
полагането на труд между
22,00 и 6,00 ч.
за работещите на смени
служители на МВР
и е доразвитие на
правилото на чл.187 ал.1 от ЗМВР,
установяващо 8- часов
работен ден за служителите на
МВР и по
отношение на тези от тях, които
работят на смени. От съдържанието й обаче не може да се
направи извод, че
същата предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за
служителите на МВР
през деня и през нощта, т.е. че приравнява по
отношение на тях нощния
на дневния труд, тъй като
това би поставило същите
в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители и работещите по трудово
правоотношение и би
било в противоречие с изрично
прогласеното в чл.188 ал.2 от
ЗМВР приложение по отношение на служителите на
МВР на уредената
в КТ специална закрила на нощния
труд. При това положение
при сумирано изчисляване на работното време за
работещите на смени служители на
МВР следва да се
приложи изрично уредения
в общото трудово
законодателство /чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/ принцип
за превръщане на
нощните часове в дневни
с коефициент 1,143 равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно
време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Ето
защо исковата претенция е доказана по основание и по размер, видно от приетата
СИЕ, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски
се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемия Н.М. следва да се присъдят разноски на
основание чл.78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в
производството пред ПОС в размер на сумата 450 лв. за адвокатски хонорар /л.19/.
Възражението за прекомерност на размера на адвокатския хонорар е неоснователно,
защото същият е твърде близо до минимума на предвиденото.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037/16.10.2020г. по гр.д. № 2758/2019г., на Районен съд –
Асеновград ІV гр.с.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
към МВР, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Пиротска” № 171А да заплати на Н.В.М. с
ЕГН ********** *** сумата от 450 лева за разноски по въззивното дело.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.