№ 88
гр. Б. С., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело №
20251410100021 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. П. П., ЕГН **********
с адрес: гр.Б. С., ул. „Хан Крум“№51, вх.А, ет.1, ап.1, чрез пълномощника си адв. Л. Б.,
срещу "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С., ул. „Незабравка“№25, ет.5, с която кумулативно са предявени установителни искове с
правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и вр. с чл.22 ЗПК за
прогласяване нищожността договор за потребителски кредит № МАХ_300877633 от
10.05.2024 г., поради нищожни неравноправни клаузи, съединен, при условията на
евентуалност с иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за обявяване за нищожни на отделни
клаузи (чл. 10, ал. 1 и ал. 2) от договора.
В исковата молба се твърди, че на 10.05.2024 г. ищцата е сключила с ответника
Договор за кредит Max_3008777633/10.05.2024г., съгласно който последния й е предоставил
в заем сумата от 1300 лв., при фиксиран ГЛП – 39,03 % и ГПР от 44,39 %. Общата сума за
плащане, която е следвало да внесе е в размер на 1688 лв., включваща главница и лихва.
Твърди се, че в последствие ищцата е трябвало да внесе общо сумата от 3483,20 лв., като
освен главница и лихва включвала и такса за бързо разглеждане, съгласно чл.10 ал.1 и такса
за експресно обслужване по чл.10 ал.2 от договора.
Поддържа, че Договор за кредит Max_3008777633/10.05.2024г. е нищожен, със
съдържащи се в него неравноправни клаузи: ГПР – 44,39 % - съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя като в ал.4 е посочен максимално допустимият размер – пет пъти размера на
законната лихва; по този начин ГПР е завишен. В чл. 10 ал.1 и ал.2 от процесния договор
кредитополучателят дължи такса за услугата бързо разглеждане на искането му за кредит,
която се изчислявала спрямо сумата на Кредита за периода на договора, както и че се
дължала отделна такса извън възнаградителната лихва за експресно обслужване по своя
кредит.
Поддържа се, че съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.10
1
ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко от тези императивни изисквания водело до настъпването
й.
Посочва се, че съгласно чл.11 ал.1 т.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин.
Спазвайки го потребителят получава информация, какъв е размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Поддържа, че в процесния случай липсвало методика на
формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формирал същия. Като по
този начин ответницата е поставена в невъзможност да разбера какъв е реално процентът на
оскъпяване на ползвания от финансов продукт. В случая е посочено ГПР 44,39 %, но от
съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои разходи се заплащат и
как е формиран ГПР.
Сочи, че за да е налице недействителност на договора за кредит следвало да се имат
предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22 съгласно който, когато не
са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и чл.20 ал.2 и чл.12 ал.1-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съгласно ЗПК договорът следвало да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, както и ГПР и общата сума, която е
дължима.
Цитирани са разясненията дадени в ТР №1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСГТК за
добрите нрави. Изтъква се, че кумулирането на таксата за бързо разглеждане и такса за
експресно обслужване на кредита към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване
на кредита, тъй като посочения ГПР от 44,39 % нараства допълнително и обогатяван
неоснователно кредитора, въвеждайки допълнителен източник на доходи на икономически
по силната страна.
Посочва, че допълнителната услуга – „бързо разглеждане на искането за кредит“ и
дължима за нея „такса за бързо разглеждане на документи“ и такса за експресно обслужване
по кредита по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна
възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да можел да се
възползва. Сочи се още, че за кредитора основно задължение е да предостави договорената
парична сума, като тези допълнителни дейности са дейност по усвояване и управление на
кредита, а не допълнителна услуга. Описаната услуга има характер на действие, свързано с
усвояването на кредита, за което чл.10а ал.1 от ЗПК забранява плащането на такси.
Поддържа, че начислените в процесния случай такси за бързо разглеждане на кредита в
размер на 718,08 лв. и за експресно обслужване в размер на 1077,12 лв. са свързани с
процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза предвиждаща нейната
дължимост е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна.
Поради което посочва, че клаузата „бързо разглеждане“ и такса за „експресно обслужване“
по кредита е неравноправна по смисъла на ЗЗП и противоречаща с повелителните норми на
чл.146 ал.1 от ЗЗП. По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да
прогласи недействителността на кредита. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника е подал такъв, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Изискването на чл.11 т.1 от ЗПК е да бъде наличен ГПР,
което е било сторено в договора. Оспорва твърденията в исковата молба, че процента на
ГПР в договора не отговарял на действителността и не бил изчислен съгласно методиката
посочена в закона. Поддържа, че в ДР на ЗПК е дадена дефиниция на общ разход по кредита
2
за потребителя, която била всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни,
такси и възнаграждение з кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, в т.ч. разходите за допълнителни услуги свързани с
договора за кредит и по специално застрахователните премии, в случаите когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
у условия.
Посочва, че ищецът като страна по договора за потребителски кредит сам бил
пожелал допълнителните действия. Пакетът от действия присъствал в Стандартния
европейски формуляр като цена, поради което е неоснователно твърдението на ищеца, че не
е разбрал за него. Във връзка с което се оспорва и твърдението, че клаузата е уговорена
индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.
Ответникът оспорва и твърдението за нищожност на договора, че същия бил сключен
при неспазване на нормите на ЗПК. Посочва се, че годишния лихвен процент е посочен в
чл.5 ал.7 от договора за кредит е 39,03 %. В СЕФ е посочена лихвата за всяка една вноска по
кредита, като ищецът бил получил СЕФ, видно от приложените по делото материали и
същия не е променян. Дружеството ответник е прилагало референтен лихвен процент в
своите правоотношения. Сочи, че от разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК се установявало,
че методиката за изчисляване референтния лихвен процент се посочва, съгласно чл.33а ЗПК.
В чл. 33а ал.1 от ЗПК е указано, че кредиторът прилагал референтен лихвен процент по
определена от него методика, т.е. съдържанието на методиката е в пряка зависимост от
начина на прилагане на референтния лихвен процент. Като поддържа, че в настоящият
случай не е приложен.
Посочва, че неправилно е възприето в исковата молба, че двете действия „Бързо
разглеждане“ и „Експресно разглеждане“ са свързани с усвояването и управлението на
процесния кредит. Сочи се още, че доброволното действие „Бързо разглеждане“ като време
предхождало момента на усвояване на кредита и не било свързано с него, а единствено има
отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното
действие „Експресно разглеждане“ също не следвало да се счита, като действие свързано с
управлението на кредита. Като понятието „управлението на кредита“, използвано в чл.10
ал.2 от ЗПК има отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и
нормирани от него, неизпълнението на които се счита и за неизпълнение на договора.
Посочва, че в настоящият случай „Експресно разглеждане“ като действие, което е
предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина по който ще се
осъществи, безспорно го изваждал от обхвата на понятието „управление на кредита“, тъй
като тук управлението е изцяло в сферата на клиента.
По тези и други подробни съображения ответника, моли да бъде отхвърлен като
неоснователен предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а и се установява от приложения договор за
потребителски кредит № MAX_300877633 от 10.05.2024 г., сключен между Ц. П. и "Би енд
джи кредит" ООД, че по силата на това съглашение ответното дружество е предоставило на
кредитополучателя заем в размер на сумата 1300 лева, при ГПР в размер на 44,39 % и ГПЛ в
размер на 39,03%.
Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, при кандидатстването си за кредит,
3
кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва услугите "бързо разглеждане на
искането за кредит" и "експресно обслужване" по своя кредит.
Паричната сума за бързото разглеждане на искането му за кредит е в размер на 718,08
лева и е дължима на равни части през целия период на кредита, съразмерно добавени във
всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия
договор.
Паричната сума за експресното обслужване по кредита е в размер на 1077,12 лв. и е
дължима на равни части през целия период на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.
От приетата и неоспорена от страните по делото ССчЕ, която съда кредитира като ясна,
точна и обоснована се установява, че размерът на ГПР, ако се вземе предвид дължимите
такси за бързо разглеждане на кредита и за експресно обслужване по процесния договор, ще
възлиза на 431,80 %. В заключението вещото лице е отразило, че по кредита са направени от
ищцата 3 броя погасителни вноски в общ размер на 663 лв., разпределени: на 21.06.2024 г. в
размер на 218 лв., с която са платени 63,22 лв. главница, 42,28 лв. – договорна лихва, 67,32
лв. – такса за експресно обслужване и 45,18 лв. – такса за бързо разглеждане. На 31.07.2024
г. са заплатени 225 лв., от които са платени 65,28 лв. главница, 0,20 лв. – законна лихва, 40,22
лв. – договорна лихва, 67,32 лв. – такса за експресно обслужване и 51,98 лв. – такса за бързо
разглеждане и на 05.09.2024 г. платени 220 лв., от които – 67,40 лв. главница, 0,33 лв. –
законна лихва, 38,10 лв. – договорна лихва, 67,32 лв. – такса за експресно обслужване и
46,85 лв. – такса за бързо разглеждане.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предявени са отрицателни установителни искове за прогласяване на нищожността на
договор за кредит МАХ_300877633 от 10.05.2024 г., сключен между страните, поради
противоречие на закона и накърняване на добрите нрави по чл. 26 от ЗЗД и поради това, че e
сключен при неспазване на нормитe на чл. 10а, чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с
чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен
договор за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузите от
договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби, респективно с
добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни, включително
че същите са договорени индивидуално.
Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според императивното правило, разписано в принципните начала на гражданското
съдопроизводство - чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
По отношение на заемите, отпускани на потребители, в българската правна система
4
съществува и специален закон, а именно - Законът за потребителския кредит. Същият закон
предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи от чл. 143 до чл. 148 ЗЗП, за
които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Такива
клаузи на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП са нищожни с изключение на случаите, когато са
уговорени индивидуално.
Съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
В тази връзка - целта на таксите и комисионите, чието събиране е разрешено по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните разходи
на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 кредиторът по потребителския договор не може да изисква
заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от
дейността му по предоставяне на кредита.
В настоящата хипотеза се изясни, че в процесния договор за кредит е предвидено
заплащането от ищцата, в качеството й на кредитополучател, на сумата от 718,08 лева,
представляваща услуга в чл. 10, ал. 1 от договора "бързо разглеждане на искането за
кредит", както и на сумата от 1077,12 лева, представляваща услуга в чл. 10, ал. 2 от договора
- "експресно обслужване на кредита".
Съобразявайки съдържанието на двете клаузи в настоящото производство и основно
предпоставките, при наличието на които същите са дължими, съдът приема, че посочените
услуги за "бързо разглеждане на искането за кредит" и " експресно обслужване на кредита"
са услуги, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси
за същите е забранено по силата на изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че изводът относно характера
на процесните услуги и дължимите за тях такси не се разколеба от обстоятелството, че в
процесния договор за кредит изрично е посочено, че същите представляват допълнителни и
незадължителни по същността си услуги и се предоставя единствено по изрично искане от
потребителя ("кредитоискателят изрично е заявил желание за услуга "бързо разглеждане на
искането му за кредит", както и изрично е заявил желание за услуга " експресно обслужване
на кредита ").
При това положение, дори да се приеме, че клаузите не попадат в приложното поле на
5
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, то така предвидените клаузи, с които се начисляват такси противоречи на
нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Видно от данните по договора, ГПР е уговорен на 44,39 %, без да са включени
допълнителните такси.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определено с постановление на Министерския съвет на Република България.
Следователно годишният процент на разходите не следва да надхвърля величината от 50.
00%, предвид, че законната лихва е в размер на 10. 00%. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи
в договор, надвишаващи определените по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се считат за нищожни.
Видно от договорното съдържание, уговореният размер на таксата в чл. 10, ал. 1 от
договора - за "бързо разглеждане на искането за кредит" е 718,08 лева /чл. 10, ал. 2 от
договора/, а видно от същия договор, по-конкретно в чл. 10, ал. 2 – уговореният размер на
таксата за "експресно обслужване на кредита" е в размер на 1077,12 лева при отпусната
главница от 1300 лв., то след прибавянето й към уговорения ГПР, както и от приетото по
делото заключение се налага извод, че общият размер на ГПР е в размер на 431,80 %, което
надхвърля императивно предвидения максимален размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В случая са уговорени такси, които съгласно цитираната норма на чл. 19, ал. 1 ЗПК, са
разход за потребителя по кредита, поради което следва да се включи в ГПР, заедно с
възнаграждението за кредитодателя (договорната лихва). В противен случай се заобикаля
забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като действителният ГПР значително надхвърля нормативно
установения максимум. Посочените такси завишават общата цена на дължимата от
кредитополучателя сума, но въпреки това таксите не са включени в ГПР.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в Приложение № 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са
посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
6
В случая, по делото не е спорно, че таксите (възнагражденията) за допълнителни услуги
- Бързо разглеждане на искането в размер на 718,08 лева и експресно обслужване в размер
на от 1077,12 лева, не са включени в ГПР, който съгласно договора е в размер на 44,39%. И
очевидно ако бяха включени, то ГПР би надхвърлял многократно пет пъти размера на
законната лихва – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело C-714/22 г. е постановено, че член 3, буква
ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени в договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен
процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит, както е в конкретния случай. Оттук следва неоснователността на всички доводи на
ответника, развити в отговора на исковата молба, че не следва таксите (възнагражденията) за
допълнителни услуги - Бързо разглеждане на искането и експресно плащане да се включват
в ГПР. Неоснователно е и възражението на ответника за индивидуално уговорени клаузи в
договора – касае се за типови договори, върху съдържанието на които потребителят, като
икономически по – слаб участник в правоотношението, не може да влияе. Видно от
съдържанието на процесния договор общият размер на тези такси надхвърлят дори размера
на предоставената в заем сума.
Следователно, в случая договорът е сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста на чл. 10(2) на Директива 2008/48 /ЕО, поради
некоректното посочване на ГПР, в който не са включени таксите (възнагражденията) за
допълнителни услуги, а е следвало да бъде сторено това.
Съгласно горецитираното решение на СЕС член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3,
буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
С оглед горното, следва, че процесният договор за кредит следва да бъде обявен, на
основание чл. 22 ЗПК, за недействителен, поради противоречие със закона (разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК).
Предвид горното, съдът не дължи произнасяне по съединените, при условията на
7
евентуалност, искове, тъй като условието под което са предявени, не се е сбъднало.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е заявил претенция за адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата – адв. Лидия Василева, следва да бъде определено 480 лева с
включен ДДС, с оглед фактическата и правна сложност на делото (касае се за еднотипни
дела с еднотипни доводи), проведено е само едно съдебно заседание, в което адвокатът на
ищцата не се е явил, а е депозирал становище, както и с оглед разрешенията, дадени в
решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С – 438/22 г., определение от 15.02.2024 г. по т. д.
1990/2023 г. на ВКС, определение от 16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС и др., които са
в насока, че Наредба №1/2004 г. не следва да бъде прилагана, тъй като не съответства на
правото на ЕС, а посочените в нея размери на адвокатски възнаграждения могат да служат
само като ориентир на съдебния състав.
В настоящото производство на основание чл.83 ал.2 от ГПК, ищеца е освободен от
заплащане на такси и разноски, поради което на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Б. С. държавна такса в размер
на 139,33 лв.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се извърши
по банков път - по банкова сметка на ищеца с IBAN: BG69 BPBI 7942 1053 5075 02.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Би Енд Джи Кредит” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „Незабравка” № 25, ет.5,
от една страна и Ц. П. П., ЕГН: **********, от гр.Б. С., ул. „Хан Крум“ №51, вх.А, ет.1, ап.1,
общ. Б. С., обл. Враца, от друга, че сключеният между тях договор за потребителски кредит
№ Max_300877633/10.05.2024 г. е нищожен, на основание чл.124 от ГПК във вр. чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град С., ул. „Незабравка” № 25, ет.5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38
от ЗА да заплати на адв. Л. К. Б., САК със съдебен адрес: гр. С., ул. „Триадица“№5Б, ет.3,
офис 311, сумата от 480 лева с ДДС, представляща разноски за адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца в хода на настоящото производство.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град С., ул. „Незабравка” № 25, ет.5 на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати
по сметка на Районен съд – Б. С., сумата от 139,33 лв. – дължима държавна такса.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се извърши
8
по банков път - по банкова сметка на ищеца с IBAN: BG69 BPBI 7942 1053 5075 02.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Б. С.: _______________________
9