№ 67
гр. Пловдив, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330207655 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-6207-000825 от
29.10.2021г., издадено от Б. Д. Д., на длъжност *** на РУ – Труд при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на Ж. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес – ***, на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, издадено при противоречие с материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, като излага
становище по същество и предлага същото да бъде отменено. Процесуалния
представител на жалбоподателя – адвокат Г. поддържа жалбата на
изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените разсноски.
Ответната страна – РУ - Труд при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в молба-становище посочва, че жалбата се явява основателна.
Предлага жалбата да бъде уважена, като същевременно предлага присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното
1
възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 01.11.2021г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 08.11.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.10.2021г., около 12:00 часа, в с.Рогош, на ул.„Васил Левски“,
срещу № 1, свидетелят Г. Н. В., в качеството му на *** в РУ - Труд при ОД
МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка МПС – лек автомобил „Нисан Ванет
Карго“, с рег.№ „***“, като констатирал, че последното МПС било
управлявано от жалбоподателя Ж. Г. Г.. При проверката жалбоподателят Г. не
представил доказателства за сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Свидетелят В.
направил справка в информационната система на „Гаранционен фонд“ и
установил, че за МПС с рег.№ „***“ нямало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед на горното, на място свидетелят Г. Н. В. съставил АУАН с
бланков № 985492 от 18.10.2021г. срещу жалбоподателя Г. за нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, който последният подписал, като
отразил, че няма възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
2
хода на съдебното следствие свидетел Г. Н. В., който помни случая, подробно
описват констатираната фактическа обстановка, включително, че за същото
МПС след проверка не била установена сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Съдът намира показанията на
свидетеля Г. Н. В. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и оценява
последните като истинни. От същите показания се установява начина на
констатиране твърдяното нарушение, фактите във връзка със същото, както и
процедурата по съставяне на акта.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 317з-7973 от 30.08.2021г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се съобрази и разпоредбата на чл.647, ал.1. във вр.
с чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки това съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което жалбоподателят Ж. Г. Г., ЕГН:
**********, виновно е нарушил разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса на
застраховането – за това, на 18.10.2021г., около 12:00 часа, в с.Рогош, на ул.
„Васил Левски“, срещу № 1, без да е собственик, да е управлявал МПС – лек
автомобил лек автомобил „Нисан Ванет Карго“, с рег.№ „***“, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
3
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането - Лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв..
В случая обаче несъмнено се установява, че Ж. Г. Г. е собственик на
МПС – лек автомобил „Нисан Ванет Карго“, с рег.№ „***“ – видно както от
приложената по преписката справка в Централна база данни – КАТ, така и от
представеното заверено копие свидетелство за регистрация на МПС.
Ето защо, в случая не се установяват всички съставомерни елементи,
визирани в нормата на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, а именно –
не се установява водачът да не е собственик на управляваното от него МПС,
макар иначе да се констатира, че за последното е нямало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно, а именно – по същество неправилно, доколкото не се
установява от обективна страна жалбоподателят да е осъществил нарушение
на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и
съдействие /лист 13 от делото/. Следва още да се съобрази, че същия размер
на уговореното възнаграждение е в минимален такъв по смисъла на чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски
съвет, предвид което и не може да бъда намален.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
4
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-6207-000825 от
29.10.2021г., издадено от Б. Д. Д., на длъжност *** на РУ – Труд при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на Ж. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес – ***, на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив да ЗАПЛАТИ на Ж. Г. Г., ЕГН:
********** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща извършени
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5