№. 260 / 22.4..2019 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
22.04.2019 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публичното заседание Н. двадесет и. седми март през две хиляди и. деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. №. 2479 по описа З. 2018 година и. З. да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и. ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД и. чл.86 ЗЗД.
Ищецът „А. З. С. Н. В.” А. –. град София твърди в исковата молба, че Н. 01.07.2017г. е сключен Договор З. цесия между ,,И.. А. М. А. и. „. Б.” ЕООД, по силата Н. който вземането, произтичащо от договор З. потребителски кредит от 16.06.2016г., сключен с ответника Ю.Г.И.. е прехвърлено в полза Н. ,,И.. А. М. А., заедно с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности, вкл. лихви, такси, комисионни и. други разноски.
Твърди, че Н. 01.11.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор З. продажба и. прехвърляне Н. В. /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между ,,И.. А. М. А. и. „А. З. С. Н. В." ООД, по силата Н. което вземането Н. ,,И.. А. М. А., произтичащо от договор З. потребителски кредит №. 5./ 16.06.2016 г., е прехвърлено в собственост Н. „А. З. С. Н. В." ООД, ведно с всички привилегии и. обезпечения и. принадлежности, включително и. всички лихви. Договорът З. кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото Н. кредитора да прехвърли вземането си в полза Н. трети лица. „А. З. С. Н. В." А. /понастоящем „А. З. С. Н. В." ЕАД/, ЕИК 2. е правоприемник Н. „А. З. С. Н. В.” ООД, ЕИК 2.. Твърди, че ,,И.. А. М. А. е упълномощило „А. З. С. Н. В." А. /понастоящем „А. З. С. Н. В.“ ЕАД/ в качеството си Н. цесионер по Договора З. прехвърляне Н. В. от 16.11.2010 г. от името Н. цедента и. З. своя сметка да уведоми длъжниците З. извършената цесия. Поддържа също, че по реда Н. чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна Н. ,,И.. А. М. А. чрез „А. З. С. Н. В." ЕАД уведомително писмо с изх.№. У./5. от 23.06.2017 г. З. станалата продажба Н. В., чрез Български пощи с известие З. доставяне Н. посочения в договора З. кредит постоянен адрес Н. длъжника. Писмото се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намерен Н. посочения адрес. Н. 19.09.2018 г. е изпратено повторно уведомително писмо чрез куриер, като получателят отново не е открит Н. адреса и. писмото се е върнало в цялост.
Ищецът твърди, че Н. 16.06.2016 г. между ,,П. Ф. Б.” ООД /Кредитодател/ и. Ю.Г.И.. /Кредитополучател/ е сключен Договор З. потребителски паричен кредит №. 5., в съответствие с разпоредбите Н. Закона З. потребителския кредит и. Н. основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително Н. Кредитополучателя и. съдържащ индивидуалните условия Н. бъдещия кредит и. предложение З. сключване Н. договор З. потребителски кредит, направено от кредитодателя. С подписването Н. договора Кредитодателя се е задължил да предостави Н. Кредитополучателя потребителски кредит З. лични нужди в размер Н. 500,00 лева, представляваща главница и. чиста стойност Н. кредита. Редът и. условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит Н. Кредитополучателя, се уреждат от договора. Така предоставянето в собственост Н. посочената в договора сума от Кредитодателя Н. Кредитополучателя, съставлява изпълнение Н. задължението Н. Кредитодателя да предостави сумата и. създава задължение Н. кредитополучателя да заплати Н. Кредитодателя погасителни вноски, указани по размер и. брой в Договора. Погасителните вноски, които кредитополучателя се е задължил да изплаща Н. Кредитодателя, съставляват изплащане Н. главницата по кредита, ведно с договорна лихва, като лихвеният процент е фиксиран З. срока Н. Договора и. е посочен в него. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер Н. 98.63 лева, при което общата стойност Н. плащанията по кредита е в размер Н. 598.63 лева. Твърди, че съгласно разпоредбите Н. Договора З. кредит, кредитополучателя се е задължил да върне кредита Н. 60 равни седмични погасителни вноски, в размер Н. 9.98 лева всяка, като падежът Н. първата погасителна вноска е 25.06.2016г., а падежът Н. последната погасителна вноска е 12.08.2017г.
С подписването Н. Договора З. кредит кредитополучателят е удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно З. всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и. че желае договорът да бъде сключеН.
Така страните са договорили общ размер Н. плащанията по заема 1050.60 лева, от които 500 лева главница, 98.63 лева договорна лихва, такса З. оценка Н. досие в размер Н. 25.00 лева, такса услуга „Кредит у дома” З. предоставяне Н. кредита в брой по местоживеене в размер Н. 127.95 лева, такса услуга „Кредит у дома” З. С. Н. погасителните вноски по местоживеене в размер Н. 298.54 лева. Твърди, че срокът Н. договора е изтекъл Н. 12.08.2017г. с последната погасителна вноска и. не е обявяван З. предсрочно изискуем. Поддържа също така, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която е погасена до момента е общо в размер Н. 199.05 лева.
Предвид изложеното, „А. З. С. Н. В.” ЕАД е входирала заявление З. издаване Н. заповед З. изпълнение срещу длъжника Ю.Г.И.., като кредитополучател по Договор З. потребителски кредит, сключен Н. 16.06.2016 г. с №. 5. З. сума в размер Н. 421.42 лева главница, договорна лихва 67.43 лева, ведно със законната лихва З. забава от датата Н. входиране Н. заявлението в районен съд до окончателното изплащане Н. задължението, 20.38 лева такса З. оценка Н. досие, сумата от 103.06 лева такса услуга „Кредит у дома” З. предоставяне Н. кредита в брой по местоживеене Н. кредитополучателя, сумата от 238.78 лева такса услуга „Кредит у дома” З. С. Н. погасителните вноски по местоживеене Н. кредитополучателя, обезщетение З. забава в размер Н. 55.93 лева.
Твърди, че съдът е уважил претенцията и. по образуваното ч. гр. д. №. 1629/2018г. по описа Н. РС-Монтана, е издадена заповед З. изпълнение №.929 от 04.07.2018г. Длъжникът не е намерен Н. установените в заповедното производство адреси, заповедта З. изпълнение е връчена по реда Н. чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния му интерес от подаването Н. настоящата искова молба.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата, Н. което да признае З. установено по отношение Н. ответника Ю.Г.И.., че дължи Н. „А. З. С. Н. В.“ ЕАД ЕИК 2. следните суми: 421.42 лева, представляваща неизплатена главница по Договор З. кредит от 16.06.2016г.; 67.43 лева, представляваща договорна лихва по договора; 20.38 лева такса оценка З. досие, 103.06 лева такса услуга „Кредит у дома” З. предоставяне Н. кредита в брой по местоживеене Н. длъжника, 238.78 лева такса услуга „Кредит у дома” З. С. Н. погасителните вноски по местоживеене, 55.93 лева обезщетение З. забава, както и. законна лихва З. забава върху главницата от датата Н. входиране Н. заявлението до окончателното изплащане Н. задължението. Моли да му бъдат присъдени и. разноските, извършени по заповедното производство и. разноските в настоящото исково производство. Заедно с исковата молба са представени и. писмени доказателства. Направено е и. искане З. прилагане Н. ч.гр.д.№. 1629/2018 година Н. МРС и. З. назначаване Н. съдебна експертиза, както и. да бъде задължено дружеството „И.. А. М. А. да представи намиращи се у него документи във връзка с извършеното прехвърляне Н. вземане по процесния договор З. кредит между „. Б.” ЕООД и. „И.. А. М. А..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ю.Г.И.. xxx, чрез назначения особен представител адв. Е.А.,xxx, представя писмен отговор Н. исковата молба и. взема становище по предявените искове, като твърди, че са допустими, но неоснователни. Оспорва исковете по основание и. размер. Прави възражение З. уговорените с договора такси услуга „Кредит у дома”, тъй като не са ангажирани доказателства, че същата реално е била предоставена Н. ответницата. Н. следващо място поддържа, че договорът З. потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, поради което следва да бъдат обсъдени същите. Моли З. отхвърляне Н. исковите претенции като неоснователни и. недоказани.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и. прието заключение Н. вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и. доводите Н. страните по свое убеждение и. при условията Н. чл.235 ГПК, приема З. установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление З. издаване Н. заповед З. изпълнение Н. парично задължение по реда Н. чл.410 от ГПК срещу Ю.Г.И.., която заповед е връчена Н. длъжника –. ответник по делото при условията Н. чл.47 ал.5 от ГПК, в резултат Н. което З. ищеца е налице правен интерес от предявяване Н. настоящия иск. Обстоятелството, въз основа Н. което е издадена заповедта З. изпълнение е подписан Н. 16.06.2016 г. между ,,П. Ф. Б.” ООД /кредитодател/ и. Ю.Г.И.. /Кредитополучател/ Договор З. потребителски кредит №. 5.. С подписването Н. договора кредитодателя се е задължил да предостави Н. кредитополучателя парична сума в размер Н. 500,00 лева, представляваща главница и. чиста стойност Н. кредита, която сума ответникът се е задължил да ползва и. върне, ведно с договорна лихва, Н. 60 равни седмични погасителни вноски с размер Н. месечна вноска от 9.98 лева всяка.
Основанието, Н. което Заявлението и. настоящата искова молба са подадени е подписано Приложение 1 към Рамков договор З. продажба и. прехвърляне Н. В. /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между ,,И.. А. М. А. и. „А. З. С. Н. В." ООД, по силата Н. което вземането Н. ,,И.. А. М. А., прехвърлено в негова полза с договор З. цесия от 01.07.2017г. от „. Б.” ЕООД (с предишно наименование ,,П. Ф. Б.” ООД) и. произтичащо от договор З. потребителски кредит №. 5./16.06.2016г., е прехвърлено в собственост Н. „А. З. С. Н. В.” ООД, ведно с всички привилегии и. обезпечения и. принадлежности.
От заключението Н. вещото лице Л.З.Ц. се установява, че до момента Н. проверката, извършена от вещото лице, са погасени от страна Н. ответника Ю.Г.И.. общо 11 броя погасителни вноски в общ размер от 199.05 лева, от които 78.58 лева главница, 31.20 лева договорна лихва, 4..62 лева такса оценка досие, 24.89 лева такса „Кредит у дома” и. сумата от 59.76 лева такса С. „Кредит у дома”.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и. от заключението Н. вещото лице по допуснатата и. изпълнена съдебна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и. компетентно изготвено.
По делото е безспорно установено, че Н. 16.06.2016 г. между ,,П. Ф. Б.” ООД –. град София и. Ю.Г.И.. е възникнало договорно правоотношение, по което всяка една от страните дължи изпълнение. Безспорно е също така, че заемната сума от 500 лева е получена от ответника с подписването Н. договора З. заем. Установено е също, че по силата Н. договор З. цесия ,,П. Ф. Б.” ООД –. град София е прехвърлило Н. ,,И.. А. М.“ А. вземането, произтичащо от сключения договор З. кредит, а впоследствие ,,И.. А. М.“ А. прехвърлило Н. „А. З. к. Н. п. з.“ ООД вземането изцяло с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности. От заключението Н. вещото лице Л.З.Ц. се установява, че ответникът е изплатил сумата от 199.05 лева, от които 78.58 лева главница, 31.20 лева договорна лихва, 4..62 лева такса оценка досие, 24.89 лева такса „Кредит у дома” и. сумата от 59.76 лева такса С. „Кредит у дома”. По делото няма доказателства, от които да е видно, че останалата част от главницата до размер от 500,00 лева е изплатена. В тежест Н. ответника е да установи, че е изпълнил задължението си да върне получената сума в уговорения в договора З. заем срок, но такива доказателства по делото не са представени. Кредитът е с настъпил падеж. От тук следва, че ответникът дължи връщане Н. останалата част от главницата по кредита в размер Н. 421.42 лева.
По отношение Н. останалите претенции Н. ищеца, съдът намира същите З. неоснователни.
Видно от сключения между страните договор в същия е посочено, че договорената между страните дата Н. първа погасителна вноска е 23.06.2016 година. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема –. 31,82 % и. годишен процент Н. разходите –. 48,00 %.
Съгласно разпоредбата Н. чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Тежестта З. установяване Н. това обстоятелството, е върху кредитора. В процесния случай ответникът като потребител не е имал възможност да влияе върху формирането Н. годишния лихвен процент по заема и. върху годишния процент Н. разходите. Същите са кратно завишени. В тази част договорените годишния лихвен процент и. годишния процент Н. разходите са нищожни като противоречащи Н. добрите нрави по смисъла Н. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Според задължителната съдебна практика Н. ВКС, действително е съглашението З. заплащане Н. възнаградителна лихва, само ако тя не надвишава с по-вече от три пъти размера Н. законната лихва З. процесния период. В настоящия случай размерът Н. годишната възнаградителна лихва от 31.82 % надхвърля многократно размера Н. законната лихва. Тази клауза нарушава принципа З. справедливост, тъй като се създават условия З. неоснователно обогатяване Н. ищеца. Същото важи и. З. уговорения ГПР от 48.00 %. Данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето Н. ГЛП и. ГПР по процесния договор в такъв висок размер. Това води до нееквивалентност Н. насрещните престации при конкретната стойност Н. потребителския кредит.
С оглед изложеното и. предвид разпоредбата Н. чл. чл.23 от ЗПК, съдът намира, че в този случай потребителят дължи само чистата стойност по кредита, която към момента, след приспадане Н. заплатената сума от 78.58 лева е 421.42 лева, но не дължи лихва и. други разходи по кредита.
Относно претенциите З. такси „оценка досие” и. такси „Кредит у дома” съдът намира същите З. неоснователни по следните съображения:
З. процесния период до изтичане срока Н. договора З. кредит, не са представени доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да осигури служител, който да посети адреса Н. ответника с оглед заплащане Н. седмичната погасителна вноска, З. което дължи сумата от 103.06 лева, представляващи такса услуга „Кредит у дома” З. периода от 10.09.2016 г. до 12.08.2017 г. и. сумата от 238.78 лева, представляващи такси услуга „Кредит у дома” З. С. Н. погасителните вноски по местоживеене Н. кредитополучателя З. периода от 17.09.2016 г. до 12.08.2017 г., или общо размер Н. претенцията 341.84 лева.
Относно таксата „кредит у дома”, съдът намира, че дължимостта Н. същата е обусловена не от простото й уговаряне в договора, а от реалното предоставяне Н. услугата, З. която тази такса е уговорена. С исковата молба не са ангажирани доказателства З. това, че услугата „кредит у дома" реално е била предоставена Н. ответника. Смисълът Н. същата, съгласно уговореното в чл.25 от договора З. кредит, е служител Н. кредитора да предаде Н. ответницата Н. посочения в договора адрес сумата по кредита, както и. всяка седмица да посещава адреса, З. да събира вноските по кредита. В същия този чл.25 е посочено, че 30 % от таксата се равнява Н. разходите, свързани с организирането Н. тази услуга /напр. транспортни разходи/. Т.е. ако задълженията по договора не са обявени З. предсрочно изискуеми или не са заплатени предсрочно от длъжника, което е безспорно, З. кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира посещения Н. негов служител Н. адреса, включително ако при тези посещения кредитополучателя не е намерен или не е предал дължимата седмична вноска.
Доказателства З. предаване Н. сумата по кредита Н. адреса Н. ответницата, както и. такива З. ежеседмични посещения Н. служител Н. кредитора Н. адреса Н. последната З. С. Н. вноските, не са представени. Доказателства З. предоставяне Н. услугата „оценка Н. досие” от страна Н. първоначалния кредитор също не са представени с исковата молба - в какво конкретно се изразява тази услуга, от кого и. кога е предоставена.
Претенцията З. лихвата З. забава върху непогасената част от главницата се явява основателна, в претендирания размер от 55.93 лева, считано от 11.09.2016г. до датата Н. подаване Н. заявлението по чл.410 ГПК в РС Монтана. Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, ответникът е уведомяван З. извършената цесия и. е канен да изплати задължението си. Тези писма са изпратени с обратна разписка, от която е видно, че лицето е променило адреса си, без да уведоми кредитора. С оглед Н. това съдът намира, че е налице покана З. плащане от страна Н. ищеца към ответника, поради което намира, че последният е изпаднал и. в забава. Видно от заключението Н. вещото лице лихвата З. забава върху главницата от 421.42 лева е 77,26 лева, но тъй като липсва изменение Н. иска в тази част, следва да бъде уважен в претендирания размер с исковата молба от 55.93 лева.
При този анализ Н. доказателствата съдът намира, че исковата претенция по отношение Н. главницата следва да бъде уважена в размер Н. 421.42 лева, а също и. иска З. лихва З. забава с правно основание чл.86 ЗЗД в размер Н. сумата от 55.93 лева.
Останалите установителни искове, като неоснователни и. недоказани, следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно този изход Н. делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати Н. ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 92.10 лева –. разноски в заповедното производство и. 565.77 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО съществуването Н. вземане от „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК: 2., със седалище и. адрес Н. управление: гр.София, бул."Д. П. Д. №. 2. о. –. с. Л. е. о. 4., представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. –. Изпълнителни директори към Ю.Г.И.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо Н. сумата от 421.42 лева –. главница по договор З. потребителски кредит №. 5. от 16.06.2016 година, сключен между ,,П. Ф. Б.“ ООД –. град София и. Ю.Г.И.. xxx, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване Н. заявлението З. издаване Н. Заповед З. изпълнение –. 03.07.2018 година до окончателното изплащане Н. вземането, сумата от 55.93 лева –. обезщетение З. забава от 11.09.2016 година до 03.07.2018 година, както и. сумата от 92.10 лева разноски, включващи внесена държавна такса и. юрисконсултско възнаграждение, З. което е издадена заповед З. изпълнение Н. парично задължение №. 929 от 04.07.2018г. по ч.гр.д.№. 1629/2018 година по описа Н. Районен съд –. Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда Н. чл.422 от ГПК от „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК: 2., със седалище и. адрес Н. управление: гр.София, бул."Д. П. Д. №. 2. о. –. с. Л. е. о. 4., представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. –. Изпълнителни директори срещу Ю.Г.И.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx искове З. установяване Н. В. в размер Н. 67.43 лева, представляваща договорна лихва З. период от 10.09.2016 г. до 12.08.2017 г.; сумата от 20.38 лева такса З. оценка Н. досие, сумата от 103.06 лева такса услуга „Кредит у дома” З. предоставяне Н. кредита в брой по местоживеене Н. длъжника, сумата от 238.78 лева такса услуга „Кредит у дома” З. С. Н. погасителните вноски по местоживеене Н. кредитополучателя, по договор З. потребителски кредит №. 5. от 16.06.2016 година, сключен между ,,П. Ф. Б.“ ООД –. град София и. Ю.Г.И.. xxx, предмет Н. заповед З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.07.2018 година, издадена по ч.гр.д.№. 1629/2018 година по описа Н. Районен съд –. Монтана, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ю.Г.И.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати Н. „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК: 2., със седалище и. адрес Н. управление: гр.София, бул."Д. П. Д. №. 2. о. –. с. Л. е. о. 4., представлявано от Н. Т. С. и. М. Д. Д. –. Изпълнителни директори сумата от 565.77 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
ДА СЕ ОСВОБОДИ Н. адв.Е.А., особен представител Н. ответника Ю.Г.И.., внесения депозит в размер Н. 300.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :