Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 29.09.2017 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 683 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 208, ал. 1 от КЗ
/отм./ във вр. с § 22 ПЗР на КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
„М.****“ EООД, ЕИК
********, твърди, че е собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „X 1“,
модификация „хДрайв 18 Д“, с peг. № ********, номер на Рама - WBAVN 12030VM53054. Сочи, че на 30.12.2015 г. сключил с
ответника „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********, автомобилна застраховка „Каско+“ за
посочения автомобил, видно от застрахователна полица № 440115213122430.
Поддържа, че МПС било застраховано за сумата от 30 000 лв., а дължимата
застрахователна премия била в размер на 1 953 лв., разсрочена на четири броя
равни вноски, всяка в размер на по 498,02 лв. Твърди, че при сключване на
застрахователната полица заплатил само първата застрахователна вноска, като
срокът на валидност на полицата бил от 13.33 ч. на 30.12.2015 г. до 24.00 ч. на
29.12.2016 г. Сочи, че на 19.02.2016 г., около 19.20 ч. в гр. София МПС било
паркирано на външен паркинг, находящ се между МОЛ „Парадайс“ на бул. „Черни
връх“ № 100 и магазин „Била“. Поддържа, че около 20.45 ч., след като се върнал
на паркинга установил, че автомобилът не се намира на мястото, на което било
паркирано, т.е. че настъпила кражба на МПС. Твърди, че незабавно уведомил МВР и
ответника за кражбата на автомобила, като във връзка с това в 04 РУ-СДВР било
образувано досъдебно производство № 363/2016 г., пр. пр. № 3612/2016 г. по
описа на СРП. Сочи, че пред ответника във връзка с настъпилото застрахователно
събитие била образувана щета № 44012131604171. Поддържа, че предоставил на
ответника всички изискани документи, а именно: уведомление за щета,
застрахователна полица и квитанция за внесена застрахователна премия,
свидетелство за регистрация на МПС - част 1-ва и част 2-ра, документ за
самоличност, два броя ключове и два броя дистанционни за аларма на МПС,
документ, удостоверяващ собственост върху МПС, постановление за спиране на
наказателно производство, банкова сметка ***, нотариално заверено пълномощно.
Твърди, че с постановление на СРП от 28.04.2016 г. образуваното във връзка с
кражбата на МПС досъдебно производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1,
т. 2 от НПК. Поддържа, че през м. декември 2016 г. получил писмо от ответника с
изх. № 92-92-10220/14.12.2016 г., с което същият го уведомявал, че „След
обстоен преглед на наличните по преписката документи, попълнените при завеждане
на претенцията формуляри, считаме че обстоятелствата декларирани при завеждане
на щета № 44012131604171, не съответстват с установените факти и събраните
данни относно настъпилото събитие със застрахования автомобил“, като във връзка
с тези констатации ответникът преценил, че претенциите на ищеца са
неоснователни и отказвал изплащане на застрахователно обезщетение по
образуваната щета. Сочи, че ответникът изпаднал в забава за плащане на
20.08.2016 г., като от тази дата му дължал мораторна лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 28
000 лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди във връзка с настъпило застрахователно събитие - Кражба на
МПС, сумата от 1 348 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 20.08.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба (08.02.2017
г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба до пълното изплащане на дължимата сума. Претендира разноски.
Ответникът „Д.З.” ЕАД е
депозирал отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими, но за неоснователни, като
ги оспорва по основание и по размер. Оспорва всички обстоятелства, на които
ищецът основава претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение. В
условията на евентуалност твърди, че размерът на претендираното застрахователно
обезщетение от 28 000 лв. бил значително завишен и не съответствал на
стойността на вредите претърпени от ищеца, които според ответника били в размер
на 22 000 лв., тъй като в попълнени от ищеца „допълнителни пояснения“ във
връзка със заявеното събитие, същият заявил, в т. 10: „За каква сума е закупен
автомобила?“ - „22 000 лв.“. В условията на евентуалност твърди, че размерът на
вредите за ищеца бил 1 000 лв., тъй като при придобиване на процесния лек
автомобил, ищецът заплатил 1 000 лв. на бившите му собственици. В допълнение
твърди, че в случая било налице надзастраховане по смисъла на чл. 204, ал. 1 от КЗ (отм.). Поддържа, че съгласно протокол за оглед на МПС № 314525, който се
извършвал и издавал на различно място и след сключването на застраховката, по
процесния лек автомобил били установени вреди по „врата задна дясна“, които
съгласно т. 3. 10 от раздел I от Общите условия по застраховката не подлежали
на обезщетение, като определеното застрахователно обезщетение следвало да се
намали с паричната равностойност на вредите. Твърди, че към момента на
настъпване на събитието, ищецът не бил заплатил 2-ра, 3-та и 4-та вноски,
дължими съгласно уговорената премия по сключения договор за застраховка
„Каско+“, като размерът на незаплатената част от застрахователната премия бил 1
494,06 лв., които следвала да се приспаднат от размера на дължимото обезщетение
за тотална щета. Моли предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, алтернативно да бъдат намалени по размер.
Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно наличието
на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по застраховка „Каско+“ за лек автомобил марка „БМВ“, модел „X 1“,
модификация „хДрайв 18 Д“, с peг. № ********, номер на Рама - WBAVN
12030VM53054, по застрахователна полица № 440115213122430 , установяващо
се от представения по делото екземпляр от договора. Правоотношението е
възникнало при действието на представените общи условия, за което липсва спор
между страните.
Съгласно представената разписка ищецът е заплатил първата
вноска по договора в размер на 498,02 лв.
Видно от представения договор за покупко-продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите от 21.12.2015 г., ищецът е придобил
собствеността на процесния автомобил на посочената дата.
Съгласно удостоверението на СДВР, във връзка със заявление
от 19.02.2016 г. на М.Л.за противозаконно отнемане на автомобила, е било
образувано досъдебно производство, което е било спряно с постановление на СРП
приложено по делото. Извършителят на деянието не е бил установен и автомобилът
не е бил издирен.
Депозиран е протокол за оглед на МПС от 30.12.2015 г.,
извършен при сключване на договора, с
отразени щети и липси по автомобила.
По делото е било изслушано заключение на съдебна
автотехническа експертиза(САТЕ), като вещото лице е дало следното заключение:
действителната пазарна цена на застрахования автомобил към 19.02.2016 г. е в
размер на 32 000лв.(с ДДС); обяснен е механизма на записване на информация в
чипа на ключовете; при разчитането на ключове във фирмен сервиз на марката се е
оказало, че двата ключа не са активирани, поради което е невъзможно разчитане
на информацията в чиповете; съгласно отразеното в протокола за оглед, щетите по
автомобила към момента на възникване на застрахователното правоотношение са в
размер на 433,7лв.
Ответникът признава факта, че не е заплатил сочите от ищеца
застраховатени премии.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Между страните е възникнал валиден застрахователен договор по
см. на чл.183 и сл. от КЗ(отм.)
Тъй като ищецът е заплатил първата вноска от
застраховатената премия договорът е породил своите правни последици, съгласно чл.187 КЗ(отм.)
Ответникът оспорва настъпването на застрахователното
събитие.
Удостоверението на СДВР, в частта му на официален
удостоверителен документ, установява
наличието на заявление от страна на ответника относно отнемането на автомобила,
направено на 19.02.2016 г.; факта на предприетите действия по издирването на
МПС; това че то не е било открито; както и спирането на производството. След като от
19.02.2016 г. компетентния държавен орган, след проведено издирване, не е
установил местонахождението на лекия автомобил, следва са се направи извод, че
същият е бил неправомерно отнет от ищеца . Следователно
е налице настъпване на застрахователното събитие, пораждащо задължение за
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, в съответствие с
нормата на чл.208, ал.1 КЗ(отм.)
Съгласно чл.208, ал.3 КЗ(отм.), обезщетението трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно
експертизата, то е в размер на 32 000лв. От него следва да се приспадане на стойността на вредите върху
автомобила, които са били налични към момента на застраховането - 433, 7лв. Те
не са в причинно следствена връзка със застрахователното събитие и не подлежат
на обезвреда от застрахователя, в който случай вредата е в размер на
31 566,30лв. Договорена застрахователна сума е 30 000лв. и следователно
искът се явява основателен до пълния предявен размер 28 000лв. - главница.
Неоснователно е възражението на ответника, че размерът
на щетата следва да се намали до
реалната продажна цена, на която ищецът е закупил автомобила - 22 000лв.
Нормата на чл.208, ал.3 КЗ(отм.) е
императивна и определя размера на обезщетението - пазарната оценка на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Следователно
придобивната цена е без правно значение.
Тъй като ищецът не е заплатил застрахователни вноски от 2 до
4 по застрахователната премия( общо в размер на 1 494,06лв.), в съответствие с
чл.202, ал.3 КЗ(отм.) за застрахователя е
възникнало право да удържи размера на неиздължената премия от размера на
застрахователното обезщетение.
Едно
вземане може да бъде въведено от ответника като защитно средство в процеса посредством:
възражение за прихващане; твърдение за настъпил правопогасяващ факт - извършено извънсъдебно прихващане; или насрещен иск. В случая, с оглед характера на изявлението на ответника
в отговора на ИМ, следва да се приеме, че се касае за евентуално възражение за прихващане. Същото се явява основателно, предвид
възникналото изискуемо право на застрахователя да получи неизплатените на застрахователни вноски в размер на 1 494,06лв. и наличието на
останалите предпоставки по чл.103 ЗЗД. С оглед на това искът е основателен за
сумата 26 505,94лв.
Съгласно
нормата на чл.208, ал.1 КЗ(отм.), срокът за плащане
не може да
бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си по чл. 206, ал.
1 или 2 и чл. 207, ал. 3.г
Между
страните не се спори относно това, че ищецът е подал на 20.02.2016 г.
уведомление до застрахователя за настъпване на събитието, въз основа на което е
била образувана преписка № 44012131604171, като се признава и от ответника в писмото му от
14.11.2016 г. Не се спори и относно датите на предаване на документите по
щетата отразени в заявлението(стр.10), като последните предоставени на
застрахователя са от 24.11.2016 г. Следователно 15 дн. срок тече от посочената
дата и ответникът - застраховател е налице забава от 10.12.2016 г., като
обезщетението по чл.86 ЗЗД е в размер на 2685.41 лева(изчислено посредсством валутен калкулатор) Следователно искът се явява основателен до
пълния предявен размер - 1348 лв.
В тежест на ответника следва да
се възложат направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от
исковете. Направените такива са: държавна такса – 1177 лв.; депозит за ВЛ – 250 лв. и адвоктско
възнаграждение в размер на 1700лв., като
пропорционално на уважената част от исковете – 2 936,56лв.
Ответникът
е направил разноски, съгласно представения списък - 250лв. за САТЕ и 5 лв. за удостоверение.
Пропорционално на уважената част – 15,3лв.
След
прихващане на разноските ответникът дължи 2 921,26лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "ДЗИ - О.З."ЕАД,
ЕИК:********, гр.София, ул.**********да заплати на "М.****"ЕООД, ЕИК:********
гр.Кюстендил, ул."**********, чрез адв.К.Л.,***, партер, офис № Б-12
сумата 26 505,94лв. - главница
по иск по чл.208, ал.1 КЗ(отм.) по застраховка
„Каско+“ по застрахователна полица № 440115213122430, ведно със законна лихва от
08.02.2017 г., както и мораторна лихва за забава за периода 10.12.2016 г. - 07.02.2017 г. в размер на 1 348 лв., както и разноски в размер на 2 921,26лв.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, като отхвърля
иск за главница над уважения размер до пълния предявен размер от 28 000лв.,
както и по отношение на иска за лихва за периода 20.08.2016 г. - 10.12.2016 г.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: