№ 5253
гр. София, 24.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20211110139060 по описа за 2021 година
Предявен е иск от „РЧ /България/” ЕАД, ЕИК ДД, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”ВВ” № 55, представлявано от СС и МихМТ за признаване за
установено по отношение на Д. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.11 бл.З
вх.Г, ап.77, че последния дължи на банката-ищец суми по договор за банков кредит от
19.06.2008 г., както следва: сумата от 7505.33 евро /седем хиляди петстотин и пет евро и
тридесет и три евроцента/, представлаваща изискуема главница по договор за банков кредит
от 19.06.2008 г. и анекси към него №№ 1/19.12.2008 г., 2/30.04.2010 г. и 3/01.11.2010 г.,
ведно със законната лихва от позаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
зпълнение по чл.417 ГПК - 25.09.2014 г., до окончателното плащане на дължимото, сумата
от 2296.68 евро /две хиляди двеста деветдесет и шест евро и шестсесет и осем евроцента/,
представляваща изискуема редовна лихва, начислена за периода 25.03.2012 г. - 11.09.2014
г.; сумата от 534.10 евро /петстотин тридесет и четири евро и десет евроцента/,
представляваща изискуема наказателна лихва, начислена за периода 25.04.2012 г. -
24.09.2014 г.
Претендират се и направените разноски по настоящето дело и по предходно
проведеното заповедно такова.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат
приетикато писмени доказателства: рамков договор за цесия от 22.04.2013 г., ведно с
Приложение № 1 и Приложение № 1А към него, пълномощно от „РЧ /България/” ЕАД в
полза на „МФИ“ АД, уведомление за цесия, ведно с известие за доставяне, уведомление
за предсрочна изискуемост, ведно с товарителница, потвърждение за цесия.
Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна ескспертиза, за изискване
и прилагане на ч.гр.д.№ 52087/2014 г. по описа на СРС, както и на изп.дело № 415/2015 г.
по описа на ЧСИ Мария Цачева.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
1
С искане за приемане като писмени доказателства са представени следните
документи: възражение по чл.423 от ГПК вх.№ 23016169/01.03.2021 г., извлечение от
електронна поща относно подадена молба вх.№ 23017585/08.03.2021 г., ведно с молба и
приложения към нея, извлечение от електронна поща относно подадено на 12.02.2021 г.
възражение по чл.414 от ГПК с вх.№ 23011251/12.02.2021 г., настанителна заповед № ЖН-
04-42/10.05.2013 г., издадена от СО, район "11", удостоверение за постоянен адрес изх.№
1768/21.05.2013 г., издадено от СО, район "11" - заверен препис.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
На първо място, заявеното от ищеца с допълнителна молба от 26.07.2021 г. искане за
заместването му от „МФИ“ АД, следва да бъде оставено без уважение с оглед изричното
противопоставяне на ответника в тази насока, което представлява пречка по смисъла на
чл.228, ал.1 от ГПК за замяна на страна в процеса.
С оглед на това на ищеца следва да се дадат и указания да приведе исковата си молба
в съответствие с изискванията на ГПК като отправи допустимо за разглеждане искане,
свързано с лицето в чиято полза иска да се установи принадлежността на спорното
материално право.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: следва
да бъдат допуснати като доказателства представените с исковата молба и отговора към нея
писмени такива предвид относимостта им към предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, следва да се
уважи като съдът предостави възможност на страните да формулират въпроси към нея в 2-
седмичен срок от получаване на препис от настоящето определение.
Към материалите по настоящето дело следва да се приобщи ч.гр.д.№ 52087/2014 г. по описа
на СРС и ч.гр.д.№ 5358/2021 г. по описа на СГС, по които се е развило заповедното
производство между страните. Искането на ищеца за изискване на изп.дело № 415/2015 г. по
описа на ЧСИ Мария Цачева следва да се остави без уважение, доколкото същото е
неотносимо към предмета на спора.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за заместването му по делото с
„МФИ“ АД.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от „РЧ
/България/” ЕАД, ЕИК ДД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”ВВ” № 55,
2
представлявано от СС и МихМТ за признаване за установено по отношение на Д. АНГ. ИЛ.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.11 бл.З вх.Г, ап.77, че последния дължи на банката-
ищец суми по договор за банков кредит от 19.06.2008 г., както следва: сумата от 7505.33
евро /седем хиляди петстотин и пет евро и тридесет и три евроцента/, представлаваща
изискуема главница по договор за банков кредит от 19.06.2008 г. и анекси към него №№
1/19.12.2008 г., 2/30.04.2010 г. и 3/01.11.2010 г., ведно със законната лихва от позаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно зпълнение по чл.417 ГПК - 25.09.2014 г., до
окончателното плащане на дължимото, сумата от 2296.68 евро /две хиляди двеста деветдесет
и шест евро и шестсесет и осем евроцента/, представляваща изискуема редовна лихва,
начислена за периода 25.03.2012 г. - 11.09.2014 г.; сумата от 534.10 евро /петстотин тридесет
и четири евро и десет евроцента/, представляваща изискуема наказателна лихва, начислена
за периода 25.04.2012 г. - 24.09.2014 г.
Претендират се и направените разноски по настоящето дело и по предходно
проведеното заповедно такова.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за банков кредит, с
който е предоставена на ответника сумата 16240.00 лв. за срок до 25.06.2018 г. Отбелязва
се, че със сключени впоследствие анекси заема е превалутиран и актуалният му размер е
7 888.86 евро. Същият е обявен за предсрочно изискуем, за което ответникът е уведомен с
нарочно писмо, получено на 21.07.2014 г.
Ищецът оспорва наличието на предпоставки за допускане на подаденото от ответника
възражение по реда на чл.423 от ГПК. Отделно от това излага данни, че след образуване на
заповедното производство между страните, той е прехвърлил своето вземане на „МФИ“ АД
с договор за цесия, която е съобщена на ответника и е породила правно действие спрямо
него.
По съществото на спора се твърди, че към момента на образуване на заповедното
делото между страните е падежирала сумата от 4431.90 евро, включваща главница и лихви
по кредита, а към момента на образуване на настоящето исково дело падежът на цялото
задължение е настъпил.
В срока за отговора, ответникът по делото, е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове. Нлачието на
процесуална недопустимост се обосновава с отправеното от ищеца искане за установяване
съществуването на процесните вземания в полза на трето лице, различно от него. Отделно
от това ответникът излага факти, обосноваващи наличието на предпоставките за
предявяване на иск по чл.422 от ГПК, свързани с прието от СГС подадено от него
възражение по реда на чл.423 от ГПК.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер поради липсата на
доказателства за наличието на владина облигационна връзка между страните. В случая на
евентуалност, ако такава бъде установена по делото, прави възражение за погасяване на
предявените вземания по давност. Последното аргументира с твърдения, че подаването на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417
от ГПК не прекъсва давността за вземането, поради което предвидения в чл.110 от ЗЗД срок,
според ответника, е изтекъл на 30.09.2019 г.
Ответникът оспорва и да е надлежно уведомен за цесията на процесните вземания,
доколкото уведомлението в тази насока е изпратено на адрес, различен от неговия
постоянен такъв. На самостоятелно основание оспорва договор за цесия като нищожен
3
поради липса на идентичност между вземането, за което цедента е снабден с заповед за
незабавно изпълнение и прехвърленото такова на „МФИ“ АД.
Ответникът оспорва сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение като
недължими поради начислението им въз основа на неравноправна клауза в потребителски
договор. Като такива се определят чл.4.1, чл.4.6 от договора за банков кредит, чл.8.2 от
Анекс № 2, чл.3.2 от Анекс № 3, в които е прието, че при промяна на пазарните условия,
банката може едностранно да променя лихвата в частта СБР.
Според ответника неравноправен характер има и чл.4.2 относно изготвянето на
нов погасителен план, съставен едностранно от банката, чл.4.4 относно начисляването на
наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума
/вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното плащане на забавените
задължения; чл.4.6 от Анекс 1, предвиждащ заплащане от кредитополучателя на наказателна
надбавка към лихвата по чл. 3 от анекса; чл.8 от Анекс № 3, предвиждащ едностранно
банката да начислява наказателна надбавка при забава в плащането от кредитополучателя на
дължими суми по кредита.
Твърди се, че тези клаузи не са уговорени предварително и предвиждат
начисляване на лихва върху лихва, което е недопустимо по арг. от противното от чл. 294, ал.
1 от ТЗ.
Ответникът оспорва валидността на чл. 2 от Анекс 1, предвиждащ
трансформиране на кредита в евро при курс купува за евро BGN/EUR 1,951 (определен от
отдел "Ликвидност и инвестиции")., която клауза според него обосновава едностранна
промяна на договора за кредит на непредвидено в него основание.
Отбелязва и клаузите на чл.3 от Анекс 1, предвиждаща едностранно увеличение
на лихвения процент, който е различен от уговорения с договора по отношение на размера и
валутата, чл.2 от Анекс № 3, предвиждаща начисляване на лихва върху лихва. Сочи се, че
прибавянето на изтекли лихви към размера на главницата и начисляване на лихва върху така
получената главница се явява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, която
разпоредба е недопустима в настоящия случай, доколкото ответникът не е търговец.
В тази насока ответникът се позовава на практика на ВКС, според която уговорката в
допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна
лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Ответникът аргументира становище, че посочените клаузи са неравноправни по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, което по арг. от чл.146, ал.1 от ЗПП ги прави нищожни, освен ако
са уговорени предварително, което не е изпълнено.
Според ответника, в случая е накърнено договорното равноправие и поради
противоречието на посочените клаузи с чл.143 от ЗЗП, който съответства на чл.3 от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, води до тяхната нищожност. Ответникът се позовава на § 13а от ПЗР на Закон за
защита на потребителите, респ. на Приложение № 2 от Директивата, според които
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП се отнася и за финансовите услуги, какъвто е и настоящия
договор.
С оглед на това ответникът поддържа доводи, че не дължи претендираните суми за
редовна лихва, тъй като клаузите на договора за кредит и анексите към него относно начина
на определяне на лихвите по кредита са нищожни, поради противоречие с чл.143, т.12 от
ЗЗП, като извършените плащания по лихвите са без правно основание, съгл. чл. 55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, а неплатените такива са недължими. Ответникът оспора дължимостта и на
претендираната за наказателна лихва, тъй като същата е начислена без основание, въз
4
основа на нищожна договорна клауза.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът черпи права от предоставени в заем парични средства на ответника; ответникът
черпи права от настъпила погасителна давност;
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ; възраженията на ответника са с правно
основание чл.110 и чл.111 от ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест - ищецът следва да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по силата на което да му
е предоставил в заем сумата от 16 240.00 лв., както и усвояването на последната на
ответника. Ищецът следва да установи и предходно проведено заповедно производство по
отношение процесните вземания;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва да
приведе исковата си молба в съответствие с ГПК като като отправи допустимо за
разглеждане искане, свързано с лицето в чиято полза иска да се установи принадлежността
на спорното материално право.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, съдът ще
приеме, че е сезиран с нередовна искова молба и ще прекрати образуваното по нея
производство.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: рамков договор за цесия от 22.04.2013 г.,
ведно с Приложение № 1 и Приложение № 1А към него, пълномощно от „РЧ /България/”
ЕАД в полза на „МФИ“ АД, уведомление за цесия, ведно с известие за доставяне,
уведомление за предсрочна изискуемост, ведно с товарителница, потвърждение за цесия,
възражение по чл.423 от ГПК вх.№ 23016169/01.03.2021 г., извлечение от електронна поща
относно подадена молба вх.№ 23017585/08.03.2021 г., ведно с молба и приложения към нея,
извлечение от електронна поща относно подадено на 12.02.2021 г. възражение по чл.414 от
ГПК с вх.№ 23011251/12.02.2021 г., настанителна заповед № ЖН-04-42/10.05.2013 г.,
издадена от СО, район "11", удостоверение за постоянен адрес изх.№ 1768/21.05.2013 г.,
издадено от СО, район "11" - заверен препис.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Силвия
Свиленова, тел.**********, която като се запознае с данните по делото и извърши
необходимите справки, да отговори на поставените въпроси от страните в нарочно
депозирани от тхя молби в указания срок. Определя депозит за изготвяне на експертизата в
размер на 350.00 лв., вносими по ищеца в 1-седмичен срок срок от получаване на препис от
настоящето определение.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
5
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните в 2-седмичен срок от получаване на
препис от настоящето определение да формулират в писмен вид въпроси към експертизата.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 52087/2014 г. по описа на СРС и
ч.гр.д.№ 5358/2021 г. по описа на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване на изп.дело №
415/2015 г. по описа на ЧСИ Мария Цачева.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2021 г. от
10.00 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6