№ 48
гр. Кюстендил, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500504 по описа за 2021 година
С решение от №260455 от 07.10.2021г. по гр.д.№621/2021г. Кюстендилският районен
съд е отхвърлил, като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***№25, офис сграда
***, ет.2 ,офис 4 срещу ЕВ. В. ТР., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ул.”С.”,№54
искова по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца за сумите, дължими по Договор за
стоков кредит №3472385/29.11.2018г., а именно 1901.50 лв., незаплатена главница от
неплатени месечни погасителни вноски за периода от 14.01.2020г. до 14.11.2020г., 271.51 лв.
договорна( възнаградителна ) лихва, дължима за периода от 14.01.2020г. до 14.11.2020г.§
216.35 лв. лихва за забава, дължима за периода от 15.01.2020г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК.
Преписи от решението са връчени на страните, както следва: на 11.10.2021г. на С. Т. на
20.10.2021г. на ищеца.
В срока за обжалване е подадена въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД .
Отхвърлянето на исковете, съдът е обосновал с обстоятелствата, че е неравноправна клауза от
договора, даваща възможност на кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да
прехвърли вземанията си по него без съгласието на ответника, както изисква чл.143 т.15 от ЗЗП.В
мотивите към решението са посочени разпоредбите на чл.13, ал.1 от Общите условия – право на
кредитодателя при забава в плащанията на дължими от потребителя суми да прехвърли на трето
1
лице събирането на сумите и без предварително съгласие на потребителя, а съгласно ал.6
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД може по всяко време да прехвърли правата си по
договора за кредит на трети лица или част от него, заедно с дължими лихви, такси, комисиони и
други, като уведоми потребителя писмено за това, в съответствие със закона и ал.7 на чл.13 според
която, с подписване на Договора за кредит, потребителят дава изричното си съгласие „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да прехвърля правата си по договора за кредит на трети лица.Съдът
се е аргументирал и с обстоятелството, че в договора не е предвидена възможност длъжникът да
бъде заместен от друго лице , по негов избор, което създава неравновесие между правата и
задълженията на страните и обуславя извод за неравноправност на клаузата на чл.143 т.15 ЗЗП. В
жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението.Въззивникът се позовава на
клаузи от договора за кредит, в които е обективиран фиксиран лихвен процент(чл.6 от ОУ) и
годишен процент на разходите,като счита, че по този начин са удовлетворени законовите
изисквания, касаещи референтни стойности, индекси и методики, съответно допускания по
променливи във формулата за изчисляването им са неприложими, тъй като в договора е
инкорпориран ясен погасителен план, без уговорки за промяна.Цитира номера на съдебни решения
в които е прието същото – решение №923 от 30.11.2018г. по в.т.№1266/2018г. на Окръжен съд –
Варна, решение №314 от 11.05.2017г. по т.д. №1092/2016г. на Окръжен съд- Варна, решение №85
от 06.06.2019г. по в.гр.д.№157/2019г. на Окръжен съд – Търговище.Въззивникът смята, че в
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК по изчерпателен начин са изброени компонентни, които съставят
ГПК и не може да става дума за неяснота у потребителя за разходите, включени в годишния
процента на разходите, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на
посочените разпоредби в това число чл.11, ал.1 т-.9, 10 и 11 ЗПК.В жалбата е отбелязано, че в
договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема, годишен процент на разходите,
брой погасителни вноски, размер на погасителната вноска, дата на плащане на всяка от вноските,
общ размер на всички плащания.Разпоредбата на чл.11, ал.1 т.10 изисква посочване на годишния
процент на разходите, както и на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, което изискване е спазено – решение №1431/04.12.2019г. на ОС – Пловдив
по в.гр.д. №2160/2019г.,решение №294 ОТ 23.12.2019г. на ОС –Шумен по в.гр.д.
№397/2019г.Отразено е, че договорът отговаря на изискванията посочени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1
т.7 -12, 20 и ал.2 и чл.12, ал.1 т.7 -9 – съдържа дата и място на сключване, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на
усвояване, размер на ГЛП, размер на ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя към
момента на сключване на договора, условията за издължаване на кредита вкл. погасителен план,
съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителни вноски.В процесния договор е отразен общия процент на разходите, който не
надхвърля чл.19, ал.4 ЗПК, съдържа се общата сума, дължима от потребителя, начислена към
момента на сключване на договора, приложен е и погасителен план, подписан от двете страни, в
който е посочен броя на погасителните вноски, падежа на всяка от тях, каквото е разбирането на
съда относно приложението на закона , изразено в решения №1/07.10.2020г. на ОС-Шумен по
в.гр.д. №371/2019г., решение №14 от 30.01.2020г. на ОС – Разград по в.гр.д.№342/2019г. и
решение №14 от 30.01.2020г. на ОС – Разград по в.гр.д.№342/2019г.Като аргумент е посочено и
обстоятелството, че в договора е посочена общата стойност на плащанията, при което сборът от
погасителните вноски е равен на посочената сума от общата стойност на плащанията.Извън
горното се сочи, че договорът е подписан както е посочено в чл.11, ал.1 т.27 от ЗПК, Общите
условия са подписани – всяка страница от кредитното досие е подписана, посочен е номера на
2
съответната страница и номера на последната страница, като информацията от първата страница
на договора се припокрива с информацията от следващите страници.Клаузите на чл.13 от
ОУ,неразделна част от Договора, не противоречат на разпоредбите на ЗЗП.С клаузата на чл.13, ал.6
от ОУ – страните са уговорили, че „УКФ“ може по всяко време да прехвърли вземанията си по
договора, като уведоми писмено кредитополучателя за направеното прехвърляне, в съответствие
със закона, за което е дадено изрично съгласие в чл.13, ал.7 от договора.В чл.4 от ОУ към
Договора изрично е уговорено, че потребителят има право да се откаже в 14 – дневен срок от
сключване на договора, без да посочва причина, както и без да дължи обезщетение – отказ от
договора липсва.Общите условия са били предоставени на кредитополучателя при сключване на
договора, в съответствие с изискването по чл.147а от ЗЗП – подписвайки ги същият е изразил
съгласието си с тях, клаузата не е нищожна по см. на чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП.В тази хипотеза и при
липса на забрана за прехвърляне вземане, произтичащо от потребителски кредит договорът за
цесия е разгледан, като сделка с годно правопораждащо действие.Обърнато е внимание на
обстоятелството, че регламентация на цесия и замяна на длъжника, разкрива липса на идентичност
между тези две сделки. На 05.11.2021г. е подадена молба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ***. В молбата се съдържа искане за тълкуване на постановеното решение, в частта
относно изложените мотиви, че за да е законосъобразна цесията е следвало да има и клауза,
съгласно която по всяко време длъжникът може да заменен по договора от трето
лице.Преповторени са изложените в жалбата съображения относно липса на идентичност между
двата вида облигационни правоотношения.На молбата с молив е посочено – след връщане от КОС.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В законоустановения срок е подаден
писмен отговор.В отговора е направено изявление за допустимост на жалбата, и е изразено
становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимиран правен субект и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка съдът не намира пороци обуславящи извод за
нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Решението е изготвено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е
абсолютно неразбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение №
874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).
Договорът на който ищецът основава вземанията си е договор за стоков кредит №3472385,
със страни „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като заемодател и ЕВ. В. ТР..Под формата
на погасителен план в договора е обективирана следната информация – общ размер на кредита
3574.49, обща дължима сума от потребителя 4796.64 лв, продължителност на кредита 24 месеца,
размер на погасителните вноски 199.86 лева.Посочена е застрахователна премия 425.49 лв, дата на
изготвяне 29.11.2018г. дата на отпускане 29.11.2018г., първа падежна дата 14.12.2018г., годишен
лихвен процент 30.00 %., годишен процент на разходите 34.49 %.Отделно в договора са посочени
конкретни дати и дължими погасителни вноски, както и техния размер, размер на непогасеното
задължение и размер на непогасената главница.
От съдържанието на Общите условия,подписани от потребителя с оглед мотивите на съда,
изложените в жалбата доводи и действието на Закона за потребителския кредит, вменяващ на
кредитодателите спазването на определени изисквания, относно съдържанието на договорите за
потребителски кредит, внимание заслужават следните клаузи:
3
Чл.13, ал.16 според която УКФ може по всяко време да прехвърли правата си по Договора за
кредит на трети лица или част от него, заедно с дължими лихви, такси и други разноски, като
уведоми потребителя писмено за това, в съответствие със закона.При посочен от потребителя е-
mail в договора за кредит, е предвидено УКФ да го уведоми за прехвърляне на правата си по
същия начин, чрез уведомление до посочения ел.адрес.Подписването на договора е определено,
като акт на съгласие за прехвърляне правата по Договора за кредит на трети лица.
Чл.3 Потребителят се задължава да върне на УКФ цялата договорена сума по отпуснатия
кредит, заедно с лихвите и разноските, по него в сроковете и при условията, указани в Договора на
вноски, броят, размерът и падежите на които се посочват в договора.За заплащането на всяка
вноска не е необходимо никакво допълнително предизвестие.Посоченият в договора размер на
всяка месечна погасителна вноска включва предвидената в Договора част от главницата, лихвата
върху нея към момента на предоставяне на Кредита, комисионата/ таксата и съответна част от
застрахователната премия, в случай, че има сключен договор за застраховка.Посочва се също и
падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.При договорите за стоков кредит,
съгласно чл.3, ал.3 е предвидено, че съгласно чл.27, ал.4 ЗПК търговецът следва да получи
избраната стока след изтичане на 14 – дневен срок, в който Потребителят откаже от Кредита, ако
Потребителят реши да се възползва от правото си на отказ, е предвидено да бъде уведомен
кредитора в срока и по реда на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗПК, без да дължи каквито и да било суми и
разноски.Съгласно чл.3, ал.3 от договора, на основание чл.29, ал.1 ЗПК кредитополучателят може
да получи избраната стока от Търговеца, след изтичане на 14- дневен срок, в който Потребителят
се откаже от Кредита, ако потребителят реши де са възползва от правото си на отказ, е достатъчно
той да уведоми кредитора в срока и по реда на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗПК, без да дължи на
Кредитора каквито и да било суми и разноски – съдържанието ведно с представения погасителен
план изпълват съдържанието на предвиденото в чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК – договорът да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването.Допълнително разяснения във връзка
усвояване и погасяване на кредита се съдържат в чл.5 от Договора, като уточненията са
обусловени с вида на договора за кредит, за закупуване на стоки.При отпускане на стоков кредит,
какъвто е кредитът предмет на настоящото разглеждане – същият се отпуска за цената на стоката,
закупена от Потребителя в Търговския обект, при изваждане на първоначалната вноска на
потребителя за цената на съответната стока, ако има такава.В този случай сумата по кредита се
превежда от УКФ директно към съответния търговец, от който Потребителят закупува стоката,
като Кредитът се счита усвоен от Потребителя на датата на заверяване на сметката на съответния
търговец със сумата на отпуснатия кредит.Кредитът се погасява във валутата в която е отпуснат,
плащания се осъществяват чрез разплащателна сметка.Предвидено е погасяването на стоков
кредит да се извършва чрез плащане на каса, от Потребителя на Касите на „Уникредит Булбанк“
АД.Уточнено е, че плащането на каса по договор за кредит се извършва, като се начислява от
„Уникредит Булбанк“ АД такса за погасяване на месечните вноски според Тарифата на УКБ.
Съгласно чл.4, потребителят има право при погасяване на главницата по Договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на Договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи
плащания.Потребителят има право на извлечение показващо периодите и условията за плащане на
4
свързани повтарящи се или еднократни разходи за лихвата, когато те трябва да се заплатят, без
погасяване на главницата – посочената клауза, изпълнява изискването на чл.11, ал.12 от ЗПК -
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Чл.4, ал.3 – потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да
посочва причина, да се откаже от сключения договор за срок от 14 дни, считано от датата на
сключване на договора за кредит, или датата, на която Потребителят получи условията на
Договора, както и законоустановената информация, в случаите, когато тази дата е след датата на
сключване на Договора.За да упражни правото си по сключения Договор за кредит, потребителят е
длъжен да уведоми УКФ за отказа от договора, преди изтичане на крайния срок , на хартиен или
друг траен носител, до който УКФ има достъп, по начин, който може да бъде доказан действащото
законодателство и да върне на УКФ сумата по кредита, да заплати лихвата, начислена за периода
от датата на връщане на кредита до датата на връщане на главницата – чл.11, ал.1 т.20, наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6,
както и за размера на лихвения процент на ден.
Съгласно чл.13 от договора при забава в плащането на дължимите от Потребителя и
Поръчителя суми, освен договорените лихви УКФ има право да получи от Потребителя и
Поръчителя и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки
ден на забава, изчислена върху просрочената главница.Уточнено е, че начисляването на
обезщетение по предходното изречение не изключва заплащането на договорената лихва, която се
дължи ежедневно върху просрочената главница, за всеки ден на забава.
Според чл.13, ал.2 УКФ са разписани условия за обявяване предсрочна изискуемост на
кредита, които съдът не намира за нужно да коментира, тъй като вземането се основава на
твърдения за настъпил краен падеж по договора.
Съгласно чл.7 лихви, такси и комисиони.За предоставения кредит от УКФ потребителят
дължи лихва, месечният размер на която е включен в погасителен план и в Договора.Дължимата
лихва, която е фиксирана за целия срок на договора, се начислява от датата на покупката от
Търговския обект при отпуснат стоков кредит и от датата на отпускане на сумата от страна на УКФ
при отпуснат паричен кредит.Видът, размерът и действието на дължимите такси, извън лихвата, се
определят в настоящите общи условия и/ или в Договора за кредит.Договорена е възможност за
предоставяне на определени преференциални условия, за ползване на определени кредитни
продукти, като всеки потребител може да се възползва от посочените преференциални условия,
само доколкото и докато отговаря на изискванията за ползване на преференциални условия.При
условие, че в определен момент Потребителят не отговаря или престане да отговаря на
5
изискванията за ползване на преференциални условия е договорено УКФ да приложи спрямо
потребителя други условия по договора за кредит, тогава УКФ уведомява потребителя и
поръчителя.
Според фактура №**********/29.11.2018г. Е.Т. е закупила мебели на цена 3149.00 лева с
ДДС, при отбелязване за плащане по сметка.Спор в производството за превод на сумата по
сметката няма.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.11.2018г. , „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се е задължил ежемесчно, чрез отделни договори за цесия, да
прехвърля възмездно срещу възнагражгдение потрфейл от свои просрочени и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от Цедента с физически лица,
които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и
други принадлежности на цесионера, определени и индивидуализирани съгласно Приложеине 1,
към всеки отделен месечен договор за цесия.Съгласно чл.2.3 продажбата и прехвърлянето по
чл.2.1 и чл.2.2 ще се осъществяват ежемесечно, като отделно самостоятелно формирано
портфолио, закупувано от 01.01.2019г. до 31.12.2020г. вкл. За всяко отделно портфолио по чл.2.2 е
предвидено сключване на самостоятелни месечни договори за цесия.Продадените и прехвърлени
вземания да се описват в Приложение №1 на всеки отделен Договор за цесия, неразделна част от
него.В чл.2.4 са описани, като прехвърлими вземания, съдържащи 95% с дни на просрочие 180 дни
до 220 дни, като според чл.2.4.1 страните са съгласили, че за срокът на Договора, цедентът ще
предлага на цесионера, всички свои вземания, по договора за кредит, които смята да продава, като
формира портфолие при условията на т.2.4.
В чл.3 е договорена покупна цена.
Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания с дата
20.08.2020г., като неразделна част от същия Приложение №1 в което Е.Т. е посочена, като
длъжник, част от длъжниците, вземанията към които са предмет на договора за цесия – при суми
общо дължима 2309.60 лв,остатък в лихви - 408.10 лв, остатък в главница 1901.50 лева.
До Е.Т. е отправено писмо от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, съдържащо
уведомяване за дължими суми по договора, възлизащи на 2309.60 лева, че вземането е прехвърлено
на „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД, покана за плащане в 15 – дневен срок и
предупреждание, че ако сумата не бъде заплатена в определения срок, ще бъдат предприети
действия за принудително удовлетворяване, които са описани.Уведомлението за цесия е получено
от Е.Т. на 03.07.2020г., видно от обратна разписка – известие за доставяне PSSDTSOO1K7CS.
Със заключение с вх.№274902/24.06.2021г. на в.л. Т. което страните не оспорват, а е
установено, че дължими по процесния договор са суми, както следва: 1901.50 лв. главница,
договорна лихва 271.51 лв, лихва за забава от датата на предсрочната изискуемост , съгласно чл.13,
ал.1 от Общите условия – 45.71 лева, за периода 15.01.2020г.- 14.11.2020г., върху неплатени на
падежа месечни вноски и след изтичане на срока на договора 111.45 лева.Твърдения и
доказателства за плащане липсват, както липсва оспорване на посочените от вещото лице дължими
суми.
С оглед на изложените обстоятелства, съдът намира обжалваното решение за
неправилно.Съображения:
Предявени са искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.124 вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240 ал.1 и
чл.9 и сл. ЗПК за главницата,чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.2 и чл.10, ал.2 ЗПК за
6
претендираната възнаградителна лихва, по чл.422, и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.33 ЗПК за
претендираното обезщетение за забава.
Исковете са допустими, доколкото от приложеното гр.д.№159/20221г. се установява,
качеството на ищеца на заявител по чл.422 ГПК, предвид съответствието на изложените в
заявлението обстоятелства и искане и тези по исковата молба и предявяване на иска в
законоустановения преклузивен срок, считано от уведомяването му за необходимостта от
предявяване на иск.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже наличието на валиден договор
между цедента и ответника, по силата на който първият е предоставил в заем на втория
претендираната с исковата молба главница, при договорена възнаградителна лихва и поето
задължение за плащане на такси в претендираните с исковата молба размери, че цедентът е
изправна страна по договора, изискуемостта на вземанията,наличието на изрично съгласие между
страните относно прехвърляне на вземанията по договора, валиден договор за цесия,
уведомяването на длъжника за извършената цесия от цедента.Задължението за установяване на
съгласие от длъжника за прехвърляне на вземания по договор за потребителски кредит на трето
лице следва от разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК съгласно която кредиторът може да прехвърли
вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност.
Видно от горепосоченото, част от съдържанието на договор за кредит, в който Е.В. е
посочена ,като кредитополучател а цедента, като кредитодател , подписан от нейно име,
автентичността на който не е оспорена е, че е налице валиден договор за потребителски кредит, от
вида договор за стоков кредит, който задължава Е.В., сочена, като длъжник със сума, отразена в
договора и фактура – 3574.49 лв., цена за покупка на мебели, 425.49 лева застрахователна премия
и лихви, подлежащи на плащане на 24 вноски, при липса на спор, че мебелите са купени от Е.В. и
че дължимата за тях цена е платена.
Вземанията по този договор, са предмет на цесия с приобретател ищецът, при изрично дадено
съгласие от длъжника, за прехвърляне на вземанията.Изобщо не се поставя както в доктрината,
така и в практиката въпрос за допустимостта на подобно договаряне, от гледна точка на ЗЗП,
предвид липсата на насрещна уговорка, за замяна на длъжника.Подобно процедиране изрично е
възприето, като средство в гражданскоправните, облигационни правоотношения, регламентирано
в чл.99 ЗЗД -кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това.Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор
с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното.Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.Прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.Ясно е, че единственото условие за да е обвързваща за длъжника тази сделка е
уведомяването му от Кредитора.Тази възможност подлежи на изричен регламент и в ЗПК – трудно
би било обяснено, противоречие във волята на законодателя, който да посочи условието за
сключване на сделката в ЗПК и едновременно с това да допуска, че това процедиране води до
неравнопоставеност в отношенията кредитор – потребител.Длъжникът е уведомен за цесията,
вземането не е от естество, което да не подлежи на прехвърляне, клаузата е ясна и разбираема, и
неуговарянето на право на длъжника да бъде заместен по договора, не разкрива неравноправност
7
по смисъла на чл.143- чл.147 от ЗЗП.Представеното уведомление за цесия, за суми идентични с
процесните и обратна разписка, обосновават извод за неоснователност на доводите на ответника за
липса на надлежно уведомяване.
Представеният договор отговаря на изискванията по ч л. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 ЗПК, несъобразяването на които обосновава нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК -
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съдът е посочил клаузите, чието
съдържание покрива съдържанието на цитираните законови текстове.Съдът намира за необходимо
да обърне внимание, че с оглед клаузата на чл.7 спазено е изискването на чл.11, ал.1 т.12 за
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите, по определения в Приложенвие №1 начин – договорът трябва да съдържа информация,
за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.В приложение №1 (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) -изчисляването на
ГПР по кредита се извършва при отчитане на следните допълнителни допускания: а) договорът за
потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят
ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; б) при
договор за потребителски кредит, който съдържа клаузи,позволяващи изменение на лихвения
процент и на стойността или размера на разходите, включени в ГПР по кредита, които не могат да
получат конкретно стойностно изражение към момента на неговото изчисляване, ГПР по кредита
се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния
първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора; в) ако договорът за
кредит предоставя на потребителя различни възможности по отношение на неговото усвояване,
допуска се, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло; г) ако договорът за кредит
предоставя на потребителя различни възможности по отношение на неговото усвояване, но
предвижда ограничения по отношение на сумата по кредита и срока при различните начини на
усвояване, кредитът се смята за усвоен на най-ранната дата, предвидена в договора, и съобразно
предвидените ограничения за усвояването му; д) ако договорът за кредит предлага на потребителя
различни начини на усвояване с прилагане на различни лихвени проценти или на различни
разходи, приема се, че общият размер на кредита е усвоен при най-високите стойности за лихвен
процент и разходи, обичайно приложими при усвояване на средства по този вид договори за
кредит; е) при договор за кредит под формата на овърдрафт се приема, че общият размер на
кредита е усвоен изцяло и за целия срок на договора; ако срокът на договора за кредит под
формата на овърдрафт не е известен,при изчисляването на ГПР се приема, че срокът на договора е
три месеца; ж) при договор за кредит с неопределен срок, различен от договора за кредит под
формата на овърдрафт, посочен в буква "е", се приема, че кредитът се предоставя за срок една
година, считано от датата на първоначалното му усвояване, и че окончателното плащане,
направено от потребителя, погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи,ако има
такива; главницата се погасява от потребителя на равни месечни вноски и погасяването започва
един месец след датата на първоначалното му усвояване; в случаите, когато главницата трябва да
бъде погасена изцяло с еднократно плащане в рамките на всеки погасителен период, се приема, че
следващите усвоявания и погасявания на пълния размер на главницата, направени от потребителя,
настъпват в рамките на период една година; лихвата и другите разходи се начисляват в
8
съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в
договора за кредит и др.В случая в договора е посочено, че освен дължимата лихва и такси, чието
плащане изрично е договорено, че размерът на лихфата е фиксиран за целия срок на
договора,може да се уговорят преференциални условия – не е уточнено, само, че така изчисления
размер е валиден при допускане, че договорът ще се изпълнява от страните точно – това
положение, дефинирано като допускане в Приложение №1, предвид факта, че останалите явно са
неприложими.Това се подразбира от целия текст на споменатата клауза и останалата част от
Общите условия.
Изложените в жалбата доводи са основателни.Обжалваното решение е неправилно и следва
да бъде отменено, да бъдат признати за дължими сумите, в претендираните размери за главница и
договорна, възнаградителна лихва и в установения със заключение на в.л. размер на обезщетението
за забава , съответно потвърдено решението в частта за отхвърляне на иска за сумата над 156.16
лева, като се има предвид, че съгласно чл.33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата .
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за производството,
възлизащи 576.02 съответна на уважения размер от исковете част от сторените в производството
разноски - 416.30 лева- платени държавна такса, депозит за в.л. ,както и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правна
помощ в размер на 200 лева.
На кредитора са дължими и сторените разноски за заповедното производство, възлизащи на
97.78 лева съответна част от разноски за заповедното производство 47.79 лева платена държавна
такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Доказателства за разноски ответникът не е представил, поради което такива не му се
присъждат.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от №260455 от 07.10.2021г. по гр.д.№621/2021г. на Кюстендилския
районен съд , в частта, в която са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”***№25, офис сграда ***, ет.2 ,офис 4 срещу ЕВ. В. ТР., ЕГН ********** с адрес
гр.Кюстендил, ул.”С.”,№54 искова по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца за сумите,
дължими по Договор за стоков кредит №3472385/29.11.2018г., а именно 1901.50 лв., незаплатена
главница от неплатени месечни погасителни вноски за периода от 14.01.2020г. до 14.11.2020г.,
271.51 лв. договорна( възнаградителна ) лихва, дължима за периода от 14.01.2020г. до 14.11.2020г.
до 156.16 лева, лихва за забава, дължима за периода от 15.01.2020г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***№25, офис сграда ***, ет.2
,офис 4 и ЕВ. В. ТР., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ул.”С.”№54, на основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, че в полза на Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
9
*** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***№25, офис сграда ***, ет.2 ,офис 4
съществува вземане и ЕВ. В. ТР., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ул.”С.”№54, дължи, въз
основа на Договор за стоков кредит №3472385/29.11.2018г., а именно 1901.50 лв., незаплатена
главница от неплатени месечни погасителни вноски за периода от 14.01.2020г. до 14.11.2020г.,
271.51 лв. договорна( възнаградителна ) лихва, дължима за периода от 14.01.2020г. до 14.11.2020г.,
156.16 лв. лихва за забава, дължима за периода от 15.01.2020г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК -29.01.2021г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от №260455 от 07.10.2021г. по гр.д.№621/2021г. Кюстендилският
районен съд , в частта, в която е отхвърлен, като неоснователни предявеният от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”***№25, офис сграда ***, ет.2 ,офис 4 срещу ЕВ. В. ТР., ЕГН ********** с адрес
гр.Кюстендил, ул.”С.”,№54 иск по чл.422 вр. с чл.240, ал.2 ГПК, за установяване вземане на ищеца
за сума, дължима по Договор за стоков кредит №3472385/29.11.2018г., над 156.16 лева до 216.35
лева.
ОСЪЖДА ЕВ. В. ТР., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ул.”С.”№54 да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”***№25, офис сграда ***, ет.2 ,офис 4 разноски за исковото производство – за двете
инстанции 576.02 лева.
ОСЪЖДА ЕВ. В. ТР., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ул.”С.”№54 да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”***№25, офис сграда ***, ет.2 ,офис 4 разноски за заповедното производство, възлизащи на
97 .78 лева.
На основание чл.280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10