№ 13
гр. С., 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина
в присъствието на прокурора М. Ил. М.
като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221800600485 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Ивона Мойкина и прокурора М. Макрелова,
като разгледа докладваното от съдията Миталов в.н.о.х.д. № 485 по описа за
2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.Образувано
е по постъпил протест и допълнение към него от РП-С. против присъда № 4
от 15.03.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 180/2021 год. по описа на Районен
съд - С..
С посочената присъда, първи състав на Районен съд - С. признал
подсъдимият Я. Г. Г. за невиновен в това, че на 02.10. 2020 год., около 22,00
часа, в района на 25 километър на ПП-1- 8, след отбивката за гр. С., по пътя
за промишлената зона, на около 20 000 м.източно от 302 ГП и 20 000 м.
югоизточно от 296 ГП, в землището на гр. С., обл. Софийска, с цел да набави
за себе си имотна облага – сума в размер на 100 лева, противозаконно е
подпомогнал, като е превозил 4 на брой лица- чужди граждани от
афганистански произход, а именно : М. С. А., ЛНЧ **********, Н. А. , ЛНЧ
**********, Р. К., ЛНЧ ********** и Н. Н., ЛНЧ **********- ненавършил 16
годишна възраст да преминават в страната в нарушение на закона- чл. 30, т.6
от Закона за убежището и бежанците, тъй като по време на производството,
чужденецът е длъжен да не навлиза в граничната зона на РБ без надлежно
разрешение, като деянието е извършено чрез използване на МПС-
1
таксиметров автомобил марка „Ф.“, модел „П.“, с рег. № СВ **-** НК и по
отношение на повече от едно лице, което не е навършило 16- годишна
възраст , поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото му и предявено обвинение за престъпление по чл. 281, ал. 2, т.
1, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1, от НК.
За сметка на държавата са останали разноските по делото- чл. 190, ал.1
НПК.
В протеста и допълнението към него прокурора намира постановената
оправдателна присъда за неправилна. Излагат се по същество доводи за
проведен неправилен доказателствен анализ на гласните доказателствени
средства довел до нарушение на материалния закон. Поради това се
претендира, първоинстанционен акт бъде отменен като неправилен, а
въззивния съд постанови присъда с която подс. Г. бъде признат за виновен и
осъден по възведеното му обвинение за извършване на престъпление по чл.
281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК.Протеста и стореното с него
искане се поддържат и в съдебно заседание пред настоящата инстанция от
прокурора. Я. Г. Г. и неговият защитник /служебен/ са депозирали възражение
срещу протеста на прокуратурата, като намират същия за неоснователен ,
подаден срещу законосъобразен и правилен съдебен акт. В съдебно
заседание пред въззивната инстанция, представителят на СОП намира, че
атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде отменена като
неправилна и незаконосъобразна.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, трети наказателен въззивен състав, след като
обсъди депозираните протест и възражение срещу него, взе предвид
становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната
присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК,
прие за установено следното :
ПРОТЕСТА Е НЕОСНОВАТЕЛЕН и следва да бъде оставен без
уважение, а обжалвания първоинстанционен акт потвърден изцяло, като
правилен и законосъобразен.Това е така поради следните съображения :При
постановяване на присъдата си, състава на районния съд по същество е приел
от фактическа страна, че на датата 01.10.2020 г. мигрантите се предвижили с
влак до гр. С. с цел да напуснат тереторията на РБ посока С.. Пренощували в
градинката до централната джамия в гр. С.. На следващата вечер около 21,00
часа мигрантите се събрали и отишли до стоянката на таксиметрови
автомобили в гр. С., бул. „М. Луиза“ , в близост до централната джамия. По
това време там се намирал и подс. Г. с управлявания от него таксиметров
автомобил „Ф.“ П. с рег. № СВ **-** НК. Към него се приближили
четиримата чужди граждани и поискали от Г. да ги превози до гр. Д.. Подс. Г.
включил таксиметровия апарат и потеглил в желаната посока, като преди това
чужденците показали на шофьора регистрационни карти за бежанци. Около
22,00 часа на същата дата на ПП-1-8 в района на гр. С. лекият автомобил ,
управляван от подс. Г. бил забелязан от свидетелите А. А. и А. А.-
2
полицейски служители при РУ-С. и бил спрян за проверка. В хода на
проверката били установени четиримата чужди граждани и заедно със
шофьора били отведени в ГПУ-К.. С протокол за доброволно предаване били
иззети лекият автомобил Ф., контактния ключ за същия и свидетелство за
регистрация част 2 с № *********. При проверката се установило, че водач
на спрения таксиметров автомобил „Ф.“ П. с рег. № СВ **-** НК е подс. Я.
Г.. Полицейските служители забелязали, че освен водача, в купето на
автомобила имало още четирима пътници – чужди граждани от
афганистански произход, а именно : М. С. А., ЛНЧ **********, Н. А. , ЛНЧ
**********, Р. К., ЛНЧ ********** и Н. Н., ЛНЧ **********- ненавършил 16
годишна възраст.
От показанията на свидетелите –бежанци се установява, че не са давали
пари на подс. Г. да ги превози да исканото от тях място, а също било
констатирано от полицаите спряли лекия таксиметров автомобил, че касовия
апарат на същия работел, бил включен. Настоящата инстанция възприема
изцяло относимите към предмета на делото фактически констатации на
решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд, защото те почиват на
вярна и правилна интерпретация на събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства.
На тази доказателствена и фактическа основа, РС-С. правилно и точно
е приложил материалния закон, приемайки че с описаните по-горе действия
не е осъществено престъпление от подсъдимия поради липсата на
съставомерните признаци на деяние по основния текст на чл. 281, ал. 1 НК от
обективна и субективна страна.
Характеристиката на поведението на привлеченото към наказателна
отговорност лице Я. Г., като правомерно, произтича от съдържанието на
договора за таксиметров превоз, който е възмезден и реален, като не е нужна
писмена форма при сключването му. Клиентът заплаща цената , а
превозвачът предоставя желаната от клиента таксиметрова услуга.
Превозвачът няма нито право, нито задължение да осъществява проверка на
самоличността на своите клиенти били те даже и чужди граждани. Обратното
би означавало проява на дискриминационно отношение било на расов , било
на национален или етнически принцип, което не е позволено от
международните документи, приети от Р България като страна членка на ЕС.
На следващо място не е изпълнено изискването на закона за наличие на
користна цел като елемент от субективната страна на престъплението по чл.
281 НК. А известно е, че целта е основната детерминираща поведението на
дееца причина. Полученото от водача, подс. Г. възнаграждение се е следвало
по закон като извършил таксиметрова услуга. Следователно липсва
противозаконно поведение, както и че отсъства противозаконна облага- като
признаци от обективната страна на състава на престъплението.
От субективна страна формата на вината на престъплението по чл. 281,
ал. 1 НК е пряк умисъл, като дееца преследва и специалната користна цел-
3
извличане на противозаконна облага, заплащане на дейност, за която знае и е
убеден, че е забранена от закона. По аргумент на по-силното основание в
описаната от доказателствата хипотеза, подс. Г. не е могъл дори да
предполага и не е бил длъжен, че клиентите, които превозва като
таксиметров шофьор, имат профил на „нелегални мигранти“ и преследват
противозаконна цел- нелегално преминаване на границата на страната с
Република С., за която той да ги подпомага.
Първи състав на Районен съд - С. е изпълнил процесуалните си
задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 305,
ал. 3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност,
излагайки необходимите съображения относно достоверността на
кредитираните, респективно, недостоверността на некредитираните такива.
Релевантните доказателствени средства са преценявани от състава на Районен
съд - С. съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във
взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени.
Поради обстоятелството, че въззивната инстанция напълно споделя и се
съгласява с извършения от районния съд доказателствен анализ, не е
необходимо в настоящото решение да бъдат повтаряни изложени вече от
първоинстанционния съд доводи и съображения при оценката на
доказателствата. Може да бъде посочено, че при сторения доказателствен
анализ решаващия съдебен състав не е допуснал процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК поради което, исканията изложени в
протеста и допълнението към него в тази насока, се явяват неоснователни.
При посочената по-горе като установена по делото, фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на
районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност
се установява по изискуемия съгласно разпоредбите на чл. 304 от НПК
несъмнен начин, че подс. Г. не е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението за което му е било повдигнато обвинение. Иначе
казано, липсва допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК -
приетите за установени от решаващия състав на районния съд фактически
положения, обуславят несъставомерност на извършеното от подсъдимия
деяние именно по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК.
Оплакванията на прокурора не могат да бъдат възприети като
основателни. Следва да се посочи, че видно от съдържанието на присъдата по
смисъла на чл. 305, ал. 2 и ал. 3 от НПК, волята на решаващия съдебен
състав е била съвсем ясна - престъпното деяние не е било извършено от подс.
Г. единствено с цел да набави за себе си имотна облага. Междувпрочем, при
постановяване на присъдата , както вече бе посочено липсват допуснати
нарушения на процесуалните правила особено такива, явяващи се
съществени и рефлектирали върху процесуалните права на прокуратурата, а
оправдателната присъда в нъй-пълна степен защитава процесуалните права на
подс. Г. и неговата защита.
4
Отново законосъобразно и в унисон с разпоредбата на чл. 290, ал.1
НПК състава на районния съд е постановил, превозното средство да бъде
върнато на правоимащото лице.
Поради изложеното в решението, настоящата инстанция счита
доводите, изложени в протеста на прокурора и допълнението към него за
неоснователни, поради което, същите следва да бъдат оставени без уважение.
При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт
съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивния съд не констатира
наличие на основания за неговото отменяване или изменяване,
обстоятелство, което наред с изложеното по - горе, обуславя извода на
съда, че следва да постанови решение с което потвърди изцяло
обжалваната присъда на състава на С. районен съд, постановена по н.о.х.д. №
180/ 2021 год. по описа на същия съд, като правилна и законосъобразна.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК С.
ОКРЪЖЕН СЪД, трети наказателен въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 15.03.2022 год., постановена по
н.о.х.д. № 180 /2021 год. по описа на Районен съд - С..
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5