№ 140
гр. Пазарджик, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. И.
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Иванина Игн. И. Въззивно гражданско дело №
20245200500543 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ТЛС – ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И
СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Калугерово, обл. Пазарджик, ул. „Втора“ №28, представлявано от Д. А. Д. –
Управител срещу Решение № 403 от 27.03.2024г., постановено по гр.д. №
3850/2023г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта му, с която е
осъден ответникът „ТЛС – ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“
ЕООД да заплати на ищеца Е. Ц. К., ЕГН ********** от гр. П., ул. „К." №*,
ет.*, ап.*, сумата от 546,03 лв., представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2022 г. при прекратяване на трудовото
правоотношение, сумата от 180,97 лв., представляваща нетното трудово
възнаграждение на ищеца за месец ноември 2022 г., както и сумата от 6 279,34
лв., представляваща командировъчни пари съгласно Заповед за командировка
в чужбина № 417/10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от
сумите от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2023 г., до
окончателното изплащане.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в
обжалваните части, доколкото видно от представените по делото разчетно
платежна ведомост за месец ноември 2022г. и разходен касов ордер,
претендираните суми били изплатени от ответното дружество в брой срещу
подпис на ищеца. С тези доводи се иска да бъде отменено решението в
обжалваните части и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени
1
предявените искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Е. Ц. К., чрез адв. М., АК П., с който, по подробно
изложени съображения, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Прави
се анализ на събраните пред първата инстанция доказателства по делото, от
които се установявало, че нито един от подписите върху платежните
документи не е положен от ищеца К. и същият не е получавал процесните
суми, поради което исковите му претенции правилно били уважени. С оглед
на това, моли решението да бъде потвърдено в обжалваните му части.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя -
въззивник.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, оспорва жалбата и
излага становище по съществото на спора, като счита предявените искове за
доказани и основателни, а обжалваното решение за правилно, поради което
моли същото да бъде потвърдено и на въззиваемия бъдат присъдени разноски
за въззивната инстанция съгласно представения списък на разноските.
Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена
в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение
съобразно правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, следва да бъде
проверена неговата правилност по изложените във въззивната жалба
съображения и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция
по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 224, ал. 1, чл. 128, т. 2 и чл. 215, ал. 1 от КТ от Е. Ц. К. с
искане да бъде осъден ответникът „ТЛС-Транспорт, логистика и спедиция“
ЕООД да му заплати сума в общ размер на 7 616,59 лв., от която: обезщетение
за неизползван отпуск в размер на 608,57 лв., трудово възнаграждение за
месец ноември 2022 г. в размер на 728,68 лв. и командировъчни пари съгласно
Заповед № 417/10.08.2022 г. в размер на 6 279,34 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В
исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 03/02.01.2022 г.,
ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор международни превози“ при
ответника - работодател. Трудовият договор бил прекратен, като от сигнал до
ДИТ Пазарджик, ищецът разбрал, че по трудовото правоотношение му била
начислена сума в общ размер на 7 616,59 лв., включваща обезщетение за
неизползван отпуск, трудово възнаграждение за месец ноември 2022 г. и
командировъчни пари съгласно Заповед № 417/10.08.2022 г., но не бил
2
получил нито лев от тези суми, въпреки твърдението на работодателя, че се е
подписал във ведомостите и че е получил сумите.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове с
възражението, че ищецът е получил дължимите суми, като трудовото
възнаграждение и обезщетението за неизползван отпуск били включени в
разчетно-платежната ведомост за месец ноември 2022 г. и били получени от
ищеца срещу подпис, а командировъчната сума съгласно Заповед №
417/10.08.2022 г. му била изплатена в брой с разходен касов ордер на
31.10.2022 г. срещу подпис.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка е правилно
установена от първоинстанционния съд, същата се установява и от събраните
по делото доказателства.
Не е спорно между страните по делото, а в тази връзка са и приетите по
делото писмени доказателства – трудов договор № 3/02.01.2022 г., заповед за
командировка в чужбина № 417/10.08.2022 г. и заповед № 105/01.12.2022 г.,
че ищецът е работил при ответника на длъжност „шофьор международни
превози“, за изпълнение на трудовите си задължения е бил командирован от
работодателя в Полша, Германия и Франция за периода от 10.08.2022 г. до
31.10.2022 г. с право на пътни, дневни и квартирни пари в размер на 6 279,34
лв., както и че трудовото правоотношение между тях е прекратено на
01.12.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ с посочената заповед на
работодателя.
Не е спорно по делото и обстоятелството, че работодателят – ответник е
дължал на ищеца заплащане на трудово възнаграждение за последния
отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение (месец
ноември 2022 г.), командировъчни пари на основание Заповед №
417/10.08.2022 г. за осъществената от него командировка в чужбина и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г., дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение.
Спорен по делото е единствено въпросът дали тези суми са изплатени на
ищеца.
За доказване на възражението, че на ищеца е заплатено трудовото му
възнаграждение за месец ноември 2022 г., обезщетението за неизползван
отпуск, както и командировъчните пари, ответникът е ангажирал писмени
доказателства - заверено копие и оригинал на разчетно-платежна ведомост за
изплатени трудови възнаграждения за месец ноември 2022 г. и РКО от
31.10.2022 г. за сумата от 6 279,34 лв., броена на Е. К..
По делото е прието заключение по назначената съдебно-почеркова
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и пълно
отговарящо на поставените въпроси. Съгласно експертното заключение
подписът, положен от Е. Ц. К. след текста „Получил сумата“ в Разчетно-
платежна ведомост за месец ноември 2022 г. на фирма „ТЛС – Транспорт,
3
логистика и спедиция“ ЕООД и подписът в графа „Получил сумата“ в РКО от
31.10.2022 г. не са изпълнени от Е. Ц. К..
Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната
експертиза, което настоящият състав също намира за пълно, обективно и
точно отговарящо на поставените задачи, обезщетението по чл. 224, ал. 1 от
КТ на Е. Ц. К. за полагаемите се 17 дни неизползван платен годишен отпуск
през 2022 г. е в размер на 546,03 лв. Дължимото обезщетение след приспадане
на 10 % данък по ЗЗДФЛ е в размер на 517,29 лв. Начисленото от „ТЛС
Транспорт, логистика и спедиция“ ЕООД обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ е
за 18 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 608,57 лв.
Дължимото обезщетение след приспадане на 10 % данък по ЗДДФЛ е в размер
на 547,71 лв. Нетното трудово възнаграждение на Е. Ц. К. за месец ноември
2022 г. е в размер на 180,97 лв. Начислените суми за командировка на Е. Ц. К.
по Заповед за командировка в чужбина № 417/10.08.2022 г. са в размер на 6
279,34 лв.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно трайно установената съдебна практика, изпълнението на
произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за
изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява, съгласно
разпоредбата на чл.270, ал. 3 КТ, с подписа на работника или посочено от него
лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог
на работника, в които случаи не възникват съмнения за основанието, на което
работникът или посоченото от него лице е получило плащането. Когато
законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен
документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да
бъдат доказани със случаен документ, респ. със свидетелски показания, когато
законът позволява събирането на гласните доказателства. /В този смисъл
Решение № 258 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2017 г., IV г. о., ГК./
Същото принципно положение е приложимо и по отношение останалите
парични вземания на работника към работодателя, произтичащи от
съществуващото или от прекратеното между тях трудово правоотношение,
каквито в случая се явяват обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ и обезщетението за командировка по чл. 215, ал. 1
КТ.
В настоящия случай ответното дружество – работодател, в подкрепа на
твърдението си, че е изплатил дължимите суми на ищеца за трудово
възнаграждение за м.ноември 2022г. и за горепосочените обезщетения, е
ангажирал единствено писмени доказателства - разчетно-платежна ведомост
за изплатени трудови възнаграждения за месец ноември 2022 г. и РКО от
31.10.2022 г., за които се твърди, че носят подписите на ищеца Е. К..
Ищецът е провел успешно насрещно доказване по отношение този
спорен по делото факт, въведен с правопогасяващото възражение на
4
ответника. С приетото заключение по съдебно-почерковата експертиза се
установява, че подписът, положен от Е. Ц. К. след текста „Получил сумата“ в
Разчетно-платежна ведомост за месец ноември 2022 г. на фирма „ТЛС –
Транспорт, логистика и спедиция“ ЕООД и подписът в графа „Получил
сумата“ в РКО от 31.10.2022 г. не са изпълнени от Е. Ц. К..
От страна на ответника не са ангажирани други доказателства, от които
да бъде установено твърдението му за извършено плащане на процесните
суми, поради което настоящият състав намира предявените обективно
кумулативно съединени искове за доказани по своето основание.
По отношение техния размер по делото е прието заключение по съдебно
счетоводната експертиза. Съгласно заключението, обезщетението по чл. 224,
ал. 1 от КТ на Е. Ц. К. за полагаемите се 17 дни неизползван платен годишен
отпуск през 2022 г. е в размер на 546,03 лв. Нетното трудово възнаграждение
на Е. Ц. К. за месец ноември 2022 г. е в размер на 180,97 лв. Начислените суми
за командировка на Е. Ц. К. по Заповед за командировка в чужбина №
417/10.08.2022 г. са в размер на 6 279,34 лв. До посочените в заключението
размери, искът по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, искът по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане
на трудово възнаграждение за месец ноември 2022 г. и искът по чл. 215, ал. 1
от КТ за заплащане на обезщетение при командировка съгласно Заповед за
командировка в чужбина № 417/10.08.2022 г., са основателни и правилно са
уважени от първоинстанционния съд.
Предвид съвпадението в крайните изводи на настоящия въззивен състав и
тези на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове,
обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемия се дължат претендираните по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък
по чл. 80 ГПК. Вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване три осъдителни иска, процесуалното поведение на страните по
делото и провеждането пред настоящата инстанция на пет открити съдебни
заседания (наложено от процесуалното поведение на въззивника), на всичките
от които се е явявал процесуалният представител на въззиваемия, приема, че в
полза на въззиваемия следва да се присъдят претендираните и доказани
разноски в пълен размер от 1350 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 403 от 27.03.2024г., постановено по гр.д. №
3850/2023г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в обжалваната му част, с
която е осъден ответникът „ТЛС – ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И
СПЕДИЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Калугерово, обл. Пазарджик, ул. „Втора“ №28, представлявано от Д. А. Д. –
Управител, да заплати на ищеца Е. Ц. К., ЕГН ********** от гр. П., ул. „К."
№*, ет.*, ап.*, сумата от 546,03 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. при прекратяване на трудовото
правоотношение, сумата от 180,97 лв., представляваща нетното трудово
възнаграждение на ищеца за месец ноември 2022 г., както и сумата от 6 279,34
лв., представляваща командировъчни пари съгласно Заповед за командировка
в чужбина № 417/10.08.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от
сумите от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2023 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ТЛС – ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА И СПЕДИЦИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Калугерово, обл.
Пазарджик, ул. „Втора“ №28, представлявано от Д. А. Д. – Управител, да
заплати на Е. Ц. К., ЕГН ********** от гр. П., ул. „К." №*, ет.*, ап.*, сумата
от 1350 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6