№ 58
гр. П., 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:А. Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от А. Г. Палова Въззивно гражданско дело №
20225200500732 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
569/22.07.2022 г., постановено по гр.д. № 20215240100435, П.т районен съд е
приел за установено по отношение на А. В. В., ЕГН **********, адрес: гр. П.,
ул. „С.“ № 2, че същата дължи на „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование
„Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
М. 4, Б.П. С., сграда 6, сумата 193,37 лева главница, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1407/2020 година по описа
на Районен съд П..
Осъдил е А. В. В., ЕГН **********, адрес: гр.П., общ.П., ул. „С.“ № 2,
да заплати на „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/ ЕИК
*********, разноски в заповедното производство в размер на 205 лева,
разноски в исковото производство в размер на 955 лева, а в полза на РС П. да
заплати разноски в размер на 390 лева.
С определение № 442/11.10.2022 г., постановено по същото дело, е
оставено без уважение искането за изменение на постановеното решение в
разноските.
Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от
адв.Д. Ц. от АК-П. в качеството му на назначен от съда особен представител
на ответницата А. В. В. с изложени твърдения за незаконосъобразност. В
1
жалбата се твърди, че неправилно районният съд бил приел, че договорът
автоматично бил трансформиран от срочен в безсрочен, тъй като този извод
противоречал на европейската практика и практиката на всички мобилни
оператори. Неправилен бил и изводът на съда, че ответницата е подписала
Декларация-съгласие, с която се е съгласила с условията на мобилния
оператор и се е задължила да ги спазва, защото от графологичната експертиза
било установено, че само подписите под договора за мобилни услуги били
положени от А. В., но не и този под декларацията.
Неправилно също така районният съд бил приел, че нормите на чл.5,
ал.1 и ал.2 от ЗПК били неприложими в случая, защото не били спазени
всички нормативни изисквания от ищцовата страна и облигационните
отношения с ответницата не били валидни. Дори и ЗПК в случая да нямал
пряко действие, представените копия от договора, общите условия и
декларациите били бледи, неясни и нечетливи, а поради това – неразбираеми.
От техническата експертиза пък било установено, че са написани с шрифт,
по-малък от 10 пункта и трябвало да се четат с лупа. По тези съображения
счита, че договорът е нищожен, поради което исковата претенция следвало да
бъде отхвърлена като неосноватена. Претендира разноски. Алтернативно се
поддържа решението да бъде отменено в частта за разноските, защото
адвокатското възнаграждение от 180 лв., заплатено за първа инстанция,
противоречало на нормата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и адвокатското възнаграждение
следвало да бъде намалено на 90 лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Й.Б.“
ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК *********, чрез неговия
процесуален пълномощник с искане въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Изложени са съображения в подкрепа на мотивите на
районния съд. Претендират се разноски за тази инстанция – 180 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лв. – заплатен адвокатски
хонорар за особен представител.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против А. В. ищецът „Й.Б.“ ЕАД /с предишно
наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК *********, е твърдял, че между страните по
делото е сключен договор за мобилни услуги от дата 17.12.2018 г., с
клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен номер 0892/756347 по
2
избрания абонамент Тотал 26.99 със срок на действие 24 месеца до 17.12.2020
г.
Въз основа на посочения договор ответницата е ползвала
предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението за мобилен
номера 0892/756347 било фактурирано под клиентския номер на абоната №
*********. Според чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. ".
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.11.2018 г. до
19.02.2019 г. Т.Б. ЕАД бил издал следните фактури:
-Фактура № **********/20.12.2018 г. за отчетния период на
потребление от 20.11.2018 - 19.12.2018 г. с дължима стойност 21.88 лв.,
представляващи частична цена на абонаментния план Тотал 26,99. Дължимата
сума била платима в срок 04.01.2019 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера;
-Фактура №**********/20.01.2019 г. за отчетния период на потребление
от 20.12.201819.01.2019 г. с дължима стойност 144.50 лв., от които: 22.49 лв.
без ДДС за месечен абонамент и потребление извън месечния абонамент,
изразяващо се в: 260.01 лв. без ДДС за Роуминг таксуване общо. Дължимата
сума била платима в срок 04.02.2019 г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата
била прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в
размер на 21.88 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на сума в
размер на 166.38 лв.;
-Фактура № **********/20.02.2019 г. за отчетния период на
потребление от 20.01.2019 г. - 19.02.2019 г. с дължима стойност 26.99 лв., от
които: 22.49 лв. без ДДС за месечен абонамент. Дължимата сума била
платима в срок 07.03.2019 г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата била
прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер
на 166.38 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на сума в
размер на 193.37 лв.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не бил изпълнил
задължението си да заплати на Т.Б. дължимите месечни абонаменти
съобразно използваните от него услуги в общ размер на 193.37 лв. Към всяка
3
от фактурите имало приложено извлечение - детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 193.37 лв. ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Т.Б.
ЕАД бил прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти и бил издал по абонатен номер № ********* Крайна
фактура № ********** от дата 20.04.2019 г. Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б." ЕАД ответникът се
бил съгласил и бил приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите
Условия Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според
чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени
по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й“. Съгласно сключения договор за мобилни услуги страните
имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на
публикуваните общи условия и те били неразделна част от него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването
му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл. 20 от
Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост
от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченният абонамент осигурявал достъп до
услугите, за които е сключен индивидуален договор и включвал разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания,
които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният случай ответникът е
подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е процесиите
4
мобилни номера и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено
по отношение на А. В. В., ЕГН **********, с адрес: 4550, гр. П., ул. „С." № 2,
че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град С., район „М.", ж.к.
„М. 4", Б.П. С., сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на 193.37
лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси по
договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер 0892/756347 от дата
17.12.2018 г. за потребление на мобилни услуги, за периода от 20.11.2018 г.
до 19.02.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
сумата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. В.
В. чрез адв. Д. Ц. - особен представител на ответника. Твърдял е, че искът е
допустим, но неоснователен. Оспорел е изцяло описаните в исковата молба
обстоятелства. Твърдял е, че искът е срещу лицето Аничка Петрова Мирчева,
като се е противопоставил и на прилагане на частното гражданско дело.
Твърдял е, че в декларацията съгласие не било представено заверено копие на
личната карта на ответника, в което трите имена да са собственоръчно
изписани. Твърдял е, че шрифтът в декларацията съгласие и ОУ е под 12.
Моли иска да се отхвърли като неоснователен.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че между страните
са възникнали облигационни отношения по предоставяне на мобилни услуги.
На ответника е предоставен абонаментен план Тотал 26,99 с неограничени
национални минути и роуминг в ЕС, сключен между „Т.Б." ЕАД и А. В. В. за
тел. номер - 0892 756347 на потребителя при месечен абонамент 26.99 лв. на
месец по стандартен месечен абонамент с 1 бр. SIM карта към този договор.
Срокът на договора е 24 месеца, влиза в сила на 17.12.2018 г. и изтича на
17.12.2020 г. Датата на издаване на фактурата е 20-то число на всеки месец. В
месечния абонамент са включени стандартни минути на месец - 100 минути
към международна зона 1,2 и Балкани. На абоната са предоставени и
следните допълнителни услуги: 3000 MB мобилен интернет на максимална
скорост в БГ зона и зона ЕС; отказване от хартиена фактура; роуминг.
Съгласно договора след изтичане на първоначалния срок на договора,
същия се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план и може да бъде прекратен с едномесечно писмено
5
предизвестие. В случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора
потребителя дължи неустойка за в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер не може да превишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
А. В. е подписала Декларация-съгласие, с която се е съгласила с
условията на „Т.Б." ЕАД и се е задължила да ги спазва.
Съгласно т.27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването и.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд са
назначени и приети три експертизи.
От приетата по делото икономическа експертиза се установява, че
общият размер на предоставените и фактурирани услуги за периода
17.12.2018 г. до 19.02.2019 г. от „Т.Б." ЕАД на А. В. е 201.09 лв. За периода
17.12.2018 г. до 19.02.2019 г. „Т.Б." ЕАД е издал следните фактури за
ползвани услуги на името на А. В. В., клиентски номер - *********, за тел. №
**********:
-фактура № **********/20.12.2018 г. за отчетен период 17.12.2018 г. до
19.12.2018 г. на стойност 29,60 лв. с ДДС;
-фактура № **********/20.01.2019 г. за отчетен период 20.12.2018 г. до
19.01.2019 г. на стойност 144.50 лв. с ДДС с включени следните суми:
Абонаментен план Тотал 26.99 - 22.49 лв. без ДДС или 26.99 лв. с ДДС;
Роуминг таксуване - 260.15 лв. без ДДС, от която сума са приспаднати 162.22
лв. начислени компенсации. Обща сума по фактурата - 120.42 лв. без ДДС или
144.50 лв. с ДДС. Предоставени са следните услуги: Разговори с Теленор - 99
мин.; мобилен интернет - 3661,34 MB; разговори към други национални
мобилни мрежи - 15 мин.; разговори към „Грижа за клиента" - 9 мин.;
роуминг - 99 MB; Обща стойност за периода - 144.50 лв.; Задължения от
предходен период - 29.60 лв. Обща сума за плащане - 174.10 лв.
-фактура № **********/20.02.2019 г. за отчетен период 20.01.2019 г. до
19.02.2019 г. на стойност 26,99 лв. с ДДС. За отчетен период 20.01.2019 г. до
19.02.2019 г. на стойност 26,99 лв. с ДДС. Стойността на предоставените
услуги е както следва: Абонаментен план Тотал 26.99 - 22.49 лв. без ДДС или
26.99 лв. с ДДС по следните предоставени услуги: Обща стойност за периода
с ДДС - 26.99 лв.; Задължения от предходен период -174.10 лв. Обща сума за
плащане - 201.09 лв.
6
От приетата по делото графологическа експретиза се установява, че
подписите на потребителя върху Договор за мобилни услуги между „Т.Б.
„ЕАД и А. В. В. с дата 17.12.2018 год. са положени от А. В. В..
От приетата по делото техническа експертиза на размера и вида на
шрифта се установява, че текстът на Документ „Условия" е използван
безсерифен шрифт от типа на „Ериал" (Arial). На определени места в текста
шрифтът е от описания тип и е удебелен (получер). Навсякъде в текста на
договора размерът на шрифта е 9,7 pt. В текста на Документ „Декларация -
съгласие" е използван безсерифен шрифт от типа на „Ериал" (Arial). На
определени места в текста шрифтът е от описания тип и е удебелен (получер).
Навсякъде в текста на договора размерът на шрифта е 9,7 pt. В текста на
Документ „Приложение-ценова листа" е използван безсерифен шрифт от типа
на „Ериал" (Arial). На определени места в текста, шрифтът е от описания тип
и е удебелен (получер). Навсякъде в текста на договора, размерът на шрифта е
9,5 pt. B Договор за мобилни услуги е използван безсерифен шрифт от типа
на „Ериал" (Arial). На определени места в текста шрифтът е от описания тип и
е удебелен (получер). Навсякъде в текста на договора размерът на шрифта е
9,7 pt.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
На първо място несъстоятелно е твърдението във въззивната жалба, че
неправилно районният съд бил приел, че договорът се бил трансформирал
автоматично от срочен в безсрочен. Такъв извод районният съд не е
направил, а доколкото е коментирал подобна възможност, тя е обсъдена с
оглед клаузите на сключения договор. Тъй като възражение против такава
клауза не е направена от ответника, съдът не я е обсъждал и не е основал
решаващите си изводи на нея. Въпросът дали договорът е трансформиран от
срочен в безсрочен изобщо не е стоял на обсъждане дори и само поради
факта, че ответницата не е заплатила нито една сума от издадените първи три
фактури преди да е изтекъл целият договорен срок.
Абсурдно и напълно несъстоятелно е твърдението, че макар нормите на
ЗПК на де намират приложение в този случай, следвало да се приеме, че
договорът е написан нечетливо, неразбираемо и с малък шрифт, който трябва
да се чете с лупа, поради което се иска да бъде обявен на нищожен. Следва да
се обърне внимание по особения представител, че сключеният договор е такъв
за мобилни услуги, а не за потребителски кредит, поради което ЗПК
7
изначално не намира приложение в този случай – нито пряко, нито по
аналогия. ЗЗП наистина намира приложение, но в цитираните от
жалбоподателя норми няма изискване за размер на шрифта, а възраженията за
блед и неразбираем текст са направени едва пред въззивната инстанция,
поради което следва да се приеме, че са преклудирани. Извън това с оглед
задълженията си въззивният съд направи проверка на приложените договори
и декларации и констатира, че те са написани на ясен и разбираем език, а
представените копия са ясни и четливи, поради което е неоснователно
твърдението, че сключеният договор е нищожен.
Несъстоятелно е твърдението, че не било доказано, че декларацията-
съгласие, с която са приети общите условия на договора, е подписана от
ответницата, тъй като графологичната експертиза била удостоверила
автентичността на подписа единствено под договора за мобилни услуги. В
тази връзка следва да се посочи, че подписът под декларацията-съгласие не е
бил оспорен от особения представител и не са ангажирани от него
доказателствени искания за установяване автентичността точно на този
подпис. При липса на оспорване от ответната страна следва да се приеме, че
декларацията е подписана от А. В..
По отношение на доводите относно разноските, присъдени от
първоинстанционния съд, изложени във въззивната жалба, следва да се
посочи, че по съществото си те представляват искане за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските на основание чл.248 от
ГПК. Районния съд се е произнесъл с определение № 442/11.10.2022 г.,
постановено по същото дело, като е отказал да измени решението в частта за
разноските. Това определение не е било обжалвано от ответницата с частна
жалба и е влязло в сила. Тъй като в настоящото решение не се променя
крайният резултат от изхода на спора, доводите на жалбоподателя, свързани с
присъдените пред районния съд разноски следва да се приемат за
преклудирани и не следва да бъдат обсъждани.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява към
мотивите, изложени в първоинстанционното решение и препраща към тях по
всички въпроси, по които не са изложени съображения в настоящото
решение.
В обобщение – въззивната жалба е изцяло неоснователна, поради което
решението на П. районен съд следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени
пред настоящата инстанция, както следва: 180 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 300 лв. – заплатено възнаграждение за особен представител
или общо 480 лв.
8
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 569/22.07.2022 г., постановено по гр.д. №
20215240100435 по описа на П. районен съд.
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., общ. П., ул. „С.“ № 2,
да заплати на „Й.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.М. 4, Б.П. С., сграда
6, чрез адв. В. П. Г., САК, с адрес гр.С., бул.“Б.“ № 81, ет.8, ап.22, разноски за
въззивна инстанция в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева .
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
На адв. Д. И. Ц. от АК-П. със служебен адрес гр.П., ул.“Т.К.“ № 57 и
адрес на кантора гр.П., ул.“И.В.“ № 1, ет.1, да бъде изплатено внесеното
по сметка на Пазарджишкия окръжен съд възнаграждение за особен
представител в размер на 300 /триста/ лева.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9