Определение по дело №41/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Благоевградският окръжен съд е сезиран с жалба от адвокат Д. Д. в качеството и на служебен защитник на осъдения Ц. С. Д. срещу определение № 5020/14.07.2014 год. по ч.н.д. № 1001/2014 год. по описа на Благоевградския районен съд, с което на основание чл.25 във вр. с чл.23, ал.1 и чл.24 от НК на Д. е определено общо наказание измежду наложените му по последните две осъдителни присъди. В жалбата не се оспорва необходимостта от групиране на наказанията, определени по н.о.х.д. № 180/2014 год. и по н.о.х.д. №939/2014 год. и двете на Б., но се изразява несъгласие с увеличението му по реда на чл.24 от НК. Съображенията на защитника са свързани със социалното положение на Д., който има семейство и дете, и задълженията му да ги издържа и да се грижи за тях, което не би могъл да стори с продължителен престой в затвора. Отделно от това осъденото лице изразява готовност да се лекува от наркоманната си зависимост и в тази връзка се отправя искане към въззивната инстанция да постанови лечение по реда на чл.92 от НК за времето на наказанието. Същите аргументи се излагат и в пледоарията по същество на делото, а в предоставената му последна дума Д. изрази желание докато е в затвора да се лекува от зависимостта си.

Представителят на Окръжна прокуратура – Б. счита жалбата за неоснователна. Според него изложеното в мотивите към проверявания акт почива на установеното по делото и няма правна логика за по-снизходително отношение спрямо лице, извършило деянията си при условията на опасен рецидив.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Окръжният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.306, ал.1, т.1 и ал.3 във вр. с чл.313 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед представената пред първата инстанция справка за съдимост се установява, че срещу Ц. С. Д. са били образувани общо шест наказателни производства, всичките завършили с осъдителни съдебни актове. Тъй като деянията по н.о.х.д. № 730/2001 год., по н.о.х.д. № 1250/2002 год. и по н.о.х.д. № 2046/2005 год., всички на Б., са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, определените в трите посочени случая наказания са групирани по ч.н.д. 1134/2009 год. на Б. /определението по същото дело е влязло в сила на 28.10.2009 год./. Определеното от съда общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца е изтърпяно за времето от 10.07.2009 год. до 10.01.2010 год. Отделно е изтърпяно наложеното му по н.о.х.д. № 1770/2006 год. наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години за времето от 10.01.2010 год. до 18.12.2011 год. Впоследствие е постановено още едно определение за кумулация на влезли в сила присъди на Б., във връзка с което е образувано ч.н.д. 378/2010 год., влязло в сила на 07.10.2010 год., с което на практика дословно е повторено извършеното по ч.н.д. № 1134/2009 год. на Б.. Независимо от тази привидна конкуренция между еднакви по вид и съдържание съдебни актове, по късно извършеното групиране е меродавно и наложеното общо наказание по него изтърпяно. Липсва възможност за по-благоприятно третиране на дееца, което да обуслови съобразно ТР №3/2009 год. на ВКС ново групиране на цитираните наказания, при наличието на нова осъдителна присъда /споразумение/ срещу него, която не е била взета пред вид от съда. Последните две присъди срещу Д. са постановени по н.о.х.д. № 180/2014 год. и по н.о.х.д. № 939/2014 год., и двете отново по описа на Б.. По първото от тях - н.о.х.д. № 180/2014 год. на Б., деянието е извършено на 14.01.2014 год., а постановената осъдителна присъда, с която за рецидивна кражба му е наложено ефективно „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, е влязла в сила на 20.02.2014 год. Наказанието от четири месеца „лишаване от свобода” е изтърпяно от 25.02.2014 год. до 22.06.2014 год., а Д. освободен от затвора на 20.06.2014 год. Определението за одобряване на споразумение по второто н.о.х.д. № 939/2014 год. на Б. е влязло в сила на 18.06.2014 год. Наложеното с него наказание, отново за кражба при условията на опасен рецидив, е „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ месеца, което следва да се изтърпи ефективно. Деянието е извършено на 18.01.2014 год. и следователно наложеното наказание подлежи на групиране по смисъла на чл.25 във вр. с чл.23, ал.1 от НК с това, наложено по н.о.х.д. № 180/2014 год. на Б.. Двете цитирани престъпления са извършени преди да има влязла в сила осъдителна присъда, за което и да е от тях, поради което и обосновано, както в предложението на прокуратурата, така и в проверяваното определение, е предложено, съответно определено общо най-тежко наказание, което в случая е това по н.о.х.д. № 939/2014 год. – „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ месеца.

Основното възражение в настоящето производство е обосновано ли е с оглед данните за личността на дееца увеличението на общото най-тежко наказание „лишаване от свобода” с един месец по реда на чл.24 от НК? Отговорът на този въпрос според първата инстанция е положителен и аргументите са свързани именно с данните за личността на Д., множеството еднотипни престъпления, включително и при условията на опасен рецидив. Този извод на първата инстанция е обоснован и законосъобразен. Без приложението на чл.24 от НК в конкретния случай би се създало усещане за ненаказуемост у дееца, още повече, че и двете кражби са извършени от него при условията на опасен рецидив. В този смисъл степента на обществена опасност на самия деец е завишена и потвърждение за това са и предишните му осъждания, за които ефективно е санкциониран с „лишаване от свобода”. След като спрямо Д. наказателната репресия по предходните приключили наказателни производства не е изиграла достатъчно успешно възпитателната си роля, липсва основание да се очаква, че с цялостното поглъщане на едно от наложените му наказания, същият ще отчете грешките си и съответно ще коригира за в бъдеще поведението си към съблюдаване на законите в страната. Твърденията му, на които се основават аргументите на служебния му защитник, че трябва да се грижи за семейството си и активно си търси работа, не могат да бъдат възприети безкритично, защото само месеци преди това не са му попречили да извърши и то двукратно рецидивни кражби. Затова и приложението на чл.24 от НК в случая е безусловно, доколкото се цели ефективно въздействие върху дееца за преосмисляне на случилото се и въздържане за в бъдеще от подобни прояви. А дали само един месец „лишаване от свобода” е достатъчното условие в тази посока, въззивната инстанция не коментира, тъй като липсва протест, с който да се иска допълнително увеличение на наказанието му.

Що се касае до направеното пред БлОС искане от служебния защитник и самия осъден наред с наказанието „лишаване от свобода” да бъде постановено и задължителното му лечение от наркотична зависимост по смисъла на чл.89 и сл. от НК, следва да се отбележи, че не са налице законовите предпоставки за такова процедиране. В настоящето производство на разглеждане от съда подлежат само въпросите за налагане на едно общо наказание измежду тези, които подлежат на групиране и съответно режима на изтърпяване на най-тежкото наказание. Според чл.92 от НК съдът наред с наказанието, което налага за съответното престъпление, постановява и принудително лечение при съответните предпоставки. Това означава, че само когато се решава въпроса за отговорността и при определяне на наказателната съдба на дееца, може да се коментира съпътстващо и принудителното му лекуване. В настоящият казус това е невъзможно, но няма пречка на общо основание да се постави този въпрос и да се стигне до решение в тази посока, което задължително ще изисква и заключение по психиатрично-психологическа експертиза, каквато по делото липсва.

Правилно от определеното общо най-тежко наказание, увеличено с един месец по реда на чл.24 от НК, проверяваната инстанция е приспаднала изтърпяното преди това наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца по н.о.х.д. № 180/2014 год. на Б..

След като констатира, че липсват основания за отмяната или изменяването на проверявания съдебен акт, на основание чл.306, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 и с чл.313 и сл. от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5020/14.07.2014 год. по ч.н.д. № 1001/2014 год. по описа на Благоевградския районен съд.

Решението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.