Решение по дело №141/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Н. В. Н., с [ЕГН], от [населено място], срещу Заповед № 313з-462 от 26.02.2025г. на *** на Областна дирекция на МВР Перник, с която е удължен срока на временното му отстраняване от длъжност на основание чл. 214, ал.3 ЗМВР с още един месец, а именно до 28.03.2025г.

Жалбоподателят оспорва изцяло заповедта като незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. По същество излага доводи в посока на това, че оспорената заповед не съдържа мотиви, тъй като разпоредбата на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР изисква наличие на две кумулативни предпоставки, а именно да е налице образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР и наред с това служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина, довело до затруднение във връзка с разкриването на истината. В тази връзка жалбоподателя излага твърдения, че не е налице втората предпоставка, доколкото в издадената заповед единствено е споменато, че има реална опасност да създаде затруднения в работата на комисията. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който оспорената заповед за удължаване на срока на временното му отстраняване от длъжност да бъде отменена като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата – *** на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- Перник, редовно призован, не се явява, представлява от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ****от 23.12.2024 година, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 48, ал. 1, във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 6 от Инструкция № ****от 06.07.2021 година за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и във връзка с постъпило Предложение с рег. № **** от 18.12.2024 година на ****на сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ (КАПОЧР) при ОДМВР Перник и приложените към него писмо рег. № ****/04.12.2024 година по описа на ОДМВР Перник и писмо с рег. № ****/2023 година от 09.12.2024 година по описа на Окръжна прокуратура Перник, директорът на ОДМВР - Перник е образувал дисциплинарно производство срещу **** Н. В. Н. – **** в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР Перник. Мотивите за издаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя се изразяват в това, че са налице данни за образувано досъдебно производство № ****/2023 година по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Перник за престъпление по чл. 302, т. 1, във връзка с чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс НК) извършено на ****.2023 година в [населено място], като с постановление от *****.2024 година същият е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 301, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Обвинението му е било предявено на ****.2024 година и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Посочено е също, че извършеното представлява нарушение на разпоредбите на т. 15, т. 19, т. 20, т. 42 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР, утвърден с МЗ № ***** от 25.07.2014 година, за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“.

С тази заповед също така е определен съставът на дисциплинарно разследващия орган и е предвидено същият да изготви становище относно необходимостта от реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо служителя в срок от 4 месеца от датата на издаване на заповедта. На 31.12.2024 година от страна на председателя на ДРО е постъпило Предложение за временно отстраняване от длъжност с рег. № ***** от ***2024 година. Със Заповед № **** от 31.12.2024 година, служителят е бил отстранен временно от заеманата длъжност на основание чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР. Заповедта е била обжалвана пред Административен съд – Перник, като е образувано адм.д. № ***/2025г., приключило с Решение № ***/28.02.2025г. Същото е обжалвано с касационна жалба и понастоящем делото е висящо пред ВАС.

С Предложение № ****/24.02.2025г. от председателя на ДРО до директора на ОДМВР – Перник е предложено удължаване на срока на временното отстраняване от длъжност на служителя с още 1 месец. Предложението е мотивирано с факта, че основните функционални задължения на Н. във връзка със заеманата от него длъжност са свързани с контрол на пътното движение, като осъществяването на тази дейност предполага поставянето му при идентични условия и обстановка, при която е извършено дисциплинарното нарушение. Изложени са доводи, че е необходимо да бъдат снети писмени сведения от пострадали/свидетели на деянието и предстои запознаване на Н. с резултатите от извършената проверка и материалите от дисциплинарното производство. Предложението за удължаване на срока е мотивирано и с фактическата и правна сложност на производството при значителен обем на събраните доказателства, които са свързани с нарушение на Етичния кодекс и същевременно касаят висящо производство за извършено престъпление.

В оспорената заповед като фактически основания за издаването й от органа са посочени мотивите в направеното предложение, както и основанието, че следва да бъде възпрепятствана възможността служителя да въздейства върху свидетелите на нарушението и да използва или манипулира информационни системи, съдържащи лични данни на граждани.

В съдебно заседание от страна на ответника е представена и приета като доказателство Заповед № ***/***.2025г. на директора на ОДМВР – Перник, с която на Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – корупционно поведение, съпътствано с изнудване посредством злоупотреба със служебното поведение.

Съдът счита, че подадената жалба е допустима, като подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – органа, образувал дисциплинарното производство - директора на ОДМВР – Перник.

Заповедта е издадена в законоустановената за това писмена форма (чл. 215, ал. 1, вр. чл. 207, ал. 1 от ЗМВР) и съдържа необходимите реквизити. Мотивите й следва да се считат допълнени предвид направеното в нея изрично позоваване на Предложение № *****/***.2025г. и съгласно Тълкувателно решение № ***/1975 г. Посочено е правното основание за издаване на акта по чл.214, ал.3 от ЗМВР, допълнено със следните фактически основания: „да бъде възпрепятствана възможността служителя да въздейства върху свидетелите на нарушението и да използва или манипулира информационни системи, съдържащи лични данни на граждани“

Оспореният акт е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила. Предложение № ****/***.2025г. от председателя на ДРО е дало основание на административния орган да издаде оспорената заповед. В заповедта е посочен срок на временното отстраняване от длъжност на оспорващия, а именно – до 28.03.2025г. Съгласно чл. 214, ал. 3 от ЗМВР срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец.

Съдът счита, че Заповед №***** от 26.02.2025г. на **** на Областна дирекция на МВР - Перник е издадена в съответствие с материалния закон – чл. 214, ал.3 във връзка с чл. 214, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От анализа на разпоредбите е видно, че е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1. Да има образувано дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" и 2. служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина по разследването. Наличието на първата предпоставка е безспорно, тъй като със Заповед № ****от ****.2024 е образувано дисциплинарно производство срещу Н. на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда налагане на дисциплинарно нарушение "уволнение". В конкретният случай съдът счита, че е налице и втората кумулативно предвидена предпоставка за приложението на чл. 214, ал.3 във връзка с чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като обективно е налице възможност служителят, с оглед на заеманата от него длъжност, която му дава достъп до деловодната система и информационните фондове на МВР, сектор „ПП“ да установява самоличността на свидетели и очевидци и да им оказва въздействие. В случая от административната преписка се установява, че за резултатите от разследването, дисциплинарно - разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. № ****/05.03.2025г. Следователно материалите от дисциплинарното производство не са докладвани на органа по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР към датата на издаване на оспорената заповед – 26.02.2025г. При липсата на представено становище по чл. 207, ал. 12 ЗМВР до органа по ал. 1 към момента на постановяване на заповедта за удължаване на срока за временно отстраняване на основание чл. 214, ал. 3, във вр. с т. 1 от ЗМВРг., към която дата са изтекли два месеца от момента на образуване на дисциплинарното производство, следва да се приеме, че дисциплинарното производство не е приключило, като в правомощието на ДНО е да прецени дали да бъдат събирани и други релевантни за дисциплинарното производство доказателства в пълен обем. До приключването на същото, ДНО е бил длъжен да осигури възможност за разкриване на обективната истина, съответно правилно е преценил необходимостта дисциплинарно привлеченото лице да няма достъп до информационните системи и личните данни на свидетелите по производството, дали уличаващи го обяснения в хода на дисциплинарното производство, още повече при данните за заплахи и натиск /обективирани в сведенията на лицата, съдържащи се по преписката/. Към момента на издаване на процесната заповед, правилно ДНО е приел, че е налице възможност Н. да окаже влияние върху свидетелите, поради което са налице и двете предпоставки, изискуеми в кумулация, на нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 3 от ЗМВР и правилно е удължен срока за временно отстраняване от длъжност на държавния служител. Удължаването на срока за временно отстраняване е съобразено с нормата на чл. 214, ал. 3 от ЗМВР и предвидения в нея срок с още един месец, поради което мярката е пропорционална и не засяга правото на труд на служителя в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Заповедта е издадена в съответствие с целите на приложимата материалноправна норма - осигуряване разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство, което е образувано за тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за които съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".

С оглед изложеното съдът счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора ответникът има право на сторените в производството разноски, като същите са своевременно поискани и следва да му се присъдят в минимален размер от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК и чл. 143, ал.3 АПК, Административен съд – Перник, [Наименование]състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. В. Н., с [ЕГН], срещу Заповед № 313з-462 от 26.02.2025г. на ***на Областна дирекция на МВР - Перник.

ОСЪЖДА Н. В. Н., с [ЕГН] да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник разноски в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на [държава] в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.