№ 3315
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.СТ.ДОНЧЕВА
при участието на секретаря З.Д.А.
като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20201110212333 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.416,ал.6 Кодекс на труда КТ/,
обнародван ДВ бр.26 от 01.04.1986г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на “*****”АД, подадена срещу наказателно
постановление №22-005777, издадено на 18.04.2019година от директора на
Дирекция”Инспекция по труда” София /Д”ИТ” София/, с което на основание
чл.415,ал.1 КТ - редакцията на разпоредбата преди изменението и допълнение
в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.107 от 18.12.2020г., на юридическото
лице, в качеството на работодател, е наложена “имуществена санкция”, в
размер 2 500лв., за осъществен състав на административно нарушение по
чл.415,ал.1 КТ, изразило се в това, че при направената в сградата на Д”ИТ”
София, находяща се в град София, ул.”Лъчезар Станчев” №20, по изискани и
представени документи, последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство, в периода от 12.03.2019година до 19.03.2019година, на
юридическото лице, в качеството на работодател, е било установено
неизпълнение на дадено на основание чл.404,ал.1,т.1 и т.12 КТ, с протокол за
1
извършена проверка, изх.№ПР 1904301/11.02.2019г. по описа на Д”ИТ”
София, задължително предписание на контролен орган по спазване на
трудовото законодателство, конкретно под №5 от цитирания протокол, със
съдържание: “Работодателят да плати на М. начисленото във ведомост за
заплати за месец май 2018година трудово възнаграждение, в размер 1
008,77лева /чиста сума/, за извършената работа през месец май 2018година,
съгласно чл.128,т.2 КТ”, като срокът за изпълнение на предписанието е бил до
28.02.2019година, респ. деянието се явява извършено на 01.03.2019година в
предприятието на работодателя, като и до приключването на последващата
проверка на 19.03.2019година не са били представени доказателства
/платежни нареждания, разходни ордери и др./ за изплащането на
начисленото трудово възнаграждение на М. за месец май 2018година, респ. за
изпълнение на предписанието.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок
/чл.416,ал.6 КТ вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията преди изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано,
алтернативно за изменяване на същото, в насока намаляване размера на
наложената “имуществена санкция” до нормативния минимум.
Жалбоподателят основно се позовава на допуснати нередовности в рамките
на административнонаказателното производство, с характеристиките на
съществени процесуални нарушения, конкретно неспазени изисквания по
чл.42,т.7 ЗАНН при съставянето на акта за установяване на нарушението и по
чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН при издаването на атакуваното наказателно
постановление, което се твърди, че и не е било надлежно връчено на
санкционираното лице, още позоваване на неправилно приложение на
материалния закон в случая, по причина, че няма осъществен състав на
административно нарушение, с навеждане на обстоятелството, че
“дружеството е оказало съдействие на проверяващия орган, тъй като е
извършило всички възможни действия за представяне на съответната
информация и документация в отговор на искането”. Дори да се приеме
установеност на вмененото нарушение, жалбоподателят развива съображения
за неправилна индивидуализация на наложената административнонаказателна
санкция, немотивирано определена в размер над предвидения минимален.
2
Първоначално по жалбата е било образувано съдебно производство по
НАХД №7760/2019г. по описа на СРС, НО, 103 състав, по което с решение,
постановено на 04.05.2020година, съдът е потвърдил атакуваното наказателно
постановление.
По реда на касационното обжалване, по жалба на санкционираното
лице, депозирана срещу решението на районния съд, конкретно с решение,
постановено на 06.08.2020година по КНАХД №5504/2020г. по описа на
Административен съд - София-град, ХІ касационен състав, решението на
районния съд е било отменено, а делото върнато на Софийски районен съд
/СРС/ за ново разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на делото съобразно решението на
касационната инстанция, в открито съдебно заседание пред настоящия състав
на СРС, санкционираното юридическо лице “*****”АД, в процесуалното
качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не се
представлява.
Представителят на въззиваемата страна, легитимиран с приложени по
делото пълномощни, в съдебно заседание пледира за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно.
Аргументира, че събраните в нужната пълнота доказателства, включително
такива, във връзка с указанията на касационната инстанция, обективирани в
мотивите на решението, постановено по КНАХД №5504/2020г. по описа на
Административен съд - София-град, ХІ касационен състав, интерпретирани
правилно, а не превратно, потвърждават констатациите на органите на
административнонаказателното производство и предмет на
административнонаказателното обвинение, както, че
административнонаказателното производство се е развило при спазване на
относимите процесуални правила, без допуснати съществени нередовности,
при коректно прилагане на значимите материалноправни и
процесуалноправни разпоредби, както правилно индивидуализиране на
наложената административнонаказателна санкция, от гл.т. определени вид и
размер, обосновавайки в същото време неоснователност на доводите от
защитната теза. Формулира изрично искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, платимо в полза на Д”ИТ” София.
Настоящият състав на СРС, като взе предвид доводите в жалбата, с
3
която е сезиран, съобрази решението на касационната инстанция, постановено
на 06.08.2020година по КНАХД №5504/2020г. по описа на Административен
съд - София-град, ХІ касационен състав, съобрази становището на
представляващия по пълномощно въззиваемата страна, изразено в съдебно
заседание и обсъди събраните по делото доказателства и налични материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор относно съществуването към 2019година, във
времето преди, а и след това, на юридическо лице - търговско дружество с
фирма “*****”АД, ЕИК *****, с предмет на дейност “строителна дейност,
инвестиции в строителството, експлоатация на построени обекти, търсене,
проучване и добив на подземни богатства, външна и вътрешна търговия,
туризъм, лечебен туризъм, отдаване под наем на леки, товарни автомобили и
специализирана техника, както и всяка друга дейност, незабранена от
закона”.
Установява се, че развивайки дейността си, конкретно към месец май
2018година, юридическото лице, в качеството на работодател, имало сключен
и действащ трудов договор, конкретно от 26.03.2018година и до
15.06.2018година, с физическото лице М., в качеството на работник/служител.
По повод сигнал /“жалба”/, приет в Д“ИТ“ София с вх.
№19002822/14.01.2019г., постъпил в приемната на контролния орган, подаден
от свидетел М. М., описващ проблемни отношения между последната, в
качеството на работник/служител и “*****”АД, в качеството на работодател,
в периода 29.01.2019година - 11.02.2019година, дейността на “*****”АД, в
качеството на работодател, станала обект на проверка от страна на
инспектори при Д”ИТ” София, сред които и свидетел Г.В., за резултатите от
която проверка бил съставен протокол, в съдържанието на който и на база
установеното в хода на самата проверка, били инкорпорирани и предписания
към юридическото лице във връзка с относимите към дейността му като
работодател правила на трудовото законодателство и обусловени от
направените при проверката констатации, едно от които предписания,
конкретно под №5 и касаещо персонално М., било в насока: “*****”АД, в
качеството на работодател, да плати на М. начисленото във ведомост за
заплати за месец май 2018година трудово възнаграждение, в размер на 1
4
008,77лева - чиста сума, за извършената от М. работа през месец май
2018година и съгласно чл.128,т.2 от Кодекса на труда”. Така съставен,
протоколът с предписанията, изх.№ПР 1904301/11.02.2019г. по описа на
Д”ИТ” София, бил връчен на представляващ, конкретно по пълномощно,
“*****”АД отново на 11.02.2019година, в т.ч. юридическото лице, в
качеството на работодател, било и надлежно уведомено за срока, а именно до
28.02.2019година, с който разполагало за изпълнение на дадените
предписания, в т.ч. на конкретно визирано, фигуриращо под №5, което и не
било оспорено.
При положение, че с протокола от 11.02.2019година, освен засягащите
лицето М., включително конкретно визираното по-горе предписание, били
дадени и други предписания, при това засягащи и лица извън свидетел М., а и
различни насоки от дейността на дружеството жалбоподател, макар все в
качеството му на работодател, с адресат “*****”АД, в рамките на последваща
проверка, извършена от екип инспектори, отново и с участието на свидетел
Г.В. - длъжностно лице при Д”ИТ” София, ангажирана преди това в екипа,
извършил проверката в рамките на периода 29.01.2019година -
11.02.2019година, съответно дал предписанията, обективирани в протокола от
11.02.2019година, имайки повода и основанието да проследи изпълнението на
предписанията от предходната проверка, в рамките на започнала такава на
12.03.2019година и при налична, надлежно връчена още на 11.02.2019година,
призовка по чл.45,ал.1 АПК, било изискано явяване в Д”ИТ” София на
надлежен представител на “*****”АД, както представяне на писмени
документи, установяващи изпълнение на предписанията по протокола от
проверката от месец януари и февруари 2019година. Макар че свидетел М.,
освен да сезира със сигнала /“жалба“/ Д“ИТ“ София, не заявила под никаква
друга форма пред съд претенцията си, свързана с неплащането на
начисленото й, при това като нетен размер, трудово възнаграждение за месец
май 2018година, а и представляващ “*****”АД се явил в указаното му време
в Д”ИТ” София, изискани документи, конкретно такива, обективиращи
плащане на начисленото по ведомост за заплати на работника/служител М. М.
трудово възнаграждение, като чиста сума, за извършената работа през месец
май 2018година, съгласно чл.128,т.2 КТ, т.е. относими към изпълнение на
предписанието по т.5 по протокола от проверката от месец януари и февруари
2019година, не били представени, респ. на свой ред контролните органи
5
приели неизпълнение на даденото при предходната проверка конкретно
предписание, условно обозначено като №5 от съдържанието на протокола за
извършена проверка, изх.№ПР 1904301/11.02.2019г., имащо задължителен
характер, неоспорено от адресата, а и неконкуриращо се със съдебен акт, при
липсата на образувано исково, а и каквото да било друго съдебно
производство, инициирано от свидетел М. и насочено срещу “*****”АД,
респ. контролните органи и приели на свой ред да образуват настоящото
административнонаказателно производство.
Именно при така очертаната фактология и като резултат от проверката
от месец март 2019година, на първо време бил съставен протокол за
извършена проверка, изх.№ПР 1907853/12.03.2019г. по описа на Д”ИТ”
София, отново връчен на лице, надлежно представляващо по пълномощно
“*****”АД, на датата на 12.03.2019година, както и покана за образуване на
административнонаказателно производство, като на 19.03.2019година
свидетел Г.В. пристъпила и към съставянето на процесния акт №22-005777
срещу “*****”АД, за осъществен от юридическото лице, в качеството на
работодател, състав на административно нарушение по чл.415,ал.1 КТ, от
фактическа страна описано като изразило се в това, че към 01.03.2019година,
дружеството, в качеството на работодател, не е изпълнило задължително
предписание, обективирано в протокол за извършена проверка от
11.02.2019година и посочено като №5 - “*****”АД, в качеството на
работодател, да плати на М. начисленото във ведомост за заплати за месец
май 2018година трудово възнаграждение, в размер на 1 008,77лева - чиста
сума, за извършената от М. работа през месец май 2018година и съгласно
чл.128,т.2 от Кодекса на труда”, със срок 28.02.2019година, като нарушението
е било констатирано в рамките на извършена през месец март 2019година
проверка по спазване на трудовото законодателство, при преглед на
изисканите и представени от дружеството документи, конкретно на
12.03.2019година. Съставеният акт бил предявен, подписан и препис от него
бил връчен отново на надлежно представлявалия по пълномощно и в тази
процедура “*****”АД, а въз основа на акта, независимо, че юридическото
лице се възползвало от правото на писмени възражения по акта в срока по
чл.416,ал.6 КТ вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, при положение, че отново не били
представени документи, установяващи изпълнение на процесното
предписание, на 18.04.2019година последвало издаването от директора на
6
Д”ИТ” София на атакуваното наказателно постановление №22-005777, с
което била ангажирана административнонаказателната отговорност на
“*****”АД, в качеството на работодател, с налагането на “имуществена
санкция”, в размер 2 500лв., на основание чл.415,ал.1 КТ, за нарушението,
описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в
обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване.
За да реализира произнасянето си, в т.ч. съобразено с решението по
КНАХД №5504/2020г. по описа на Административен съд - София-град, XІ
касационен състав, с оглед доводите в жалбата, естеството на нарушението и
начина на установяването му, за проверка на обстоятелствата, възприети в
акта и в наказателното постановление, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез показания на разпитаните в качеството на свидетели, Г.В.
- актосъставител, но участвала и в проверките по спазване на трудовото
законодателство, както тази, извършена в периода месец януари и февруари
2019година, при която е било дадено процесното предписание, така и в тази,
извършена през месец март 2019година, конкретно на 12.03.2019година,
имаща характер на последваща, при която е било проследено изпълнението
на предписанията, дадени при първата проверка и практически е било
установено, както става ясно, изключително по изисканите и представени
писмени документи, а и дадените в устна форма “обяснения“ от
представителя по пълномощно на дружеството жалбоподател, процесното
нарушение, наред с която свидетелка е били разпитана още М. М., както са
приобщени писмени материали - такива, представляващи приложение по
изпратената в съда, на основание чл.416,ал.6 КТ вр. чл.60,ал.2 ЗАНН,
административнонаказателна преписка, но и допълнително приложени в хода
на съдебното производство - служебно от съда, но и от страните, в частност
от въззиваемата страна по делото, а именно протокол за извършена проверка
в периода 29.01.2019година - 11.02.2019година, в т.ч. с отбелязана дата на
връчване, изх.№ПР 1904301/11.02.2019г. по описа на Д“ИТ” София, протокол
за извършена на 12.03.2019година проверка, в т.ч. с отбелязана дата на
връчване, изх.№ПР 1907853/12.03.2019г. по описа на Д“ИТ” София, призовка
на основание чл.45,ал.1 АПК, в т.ч. с разписка с отбелязана дата на връчване,
отправена към представляващия дружеството жалбоподател, изпълнителен
директор, покана за явяване на представител на юридическото лице за
образуване на административнонаказателно производство и в този случай с
7
разписка с отбелязана дата на връчване, пълномощно, легитимиращо
представителната власт на лицето, участвало в проверките и в
административнонаказателното производство от името на дружеството
жалбоподател, писмени възражения по акта, депозирани на основание
чл.416,ал.6 КТ вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, представени от въззиваемата страна -
сигнал /“жалба“/, рег.№19002822/14.01.2019г. по описа на Д“ИТ“ София,
подаден от лицето М. М., трудов договор, сключен на 26.03.2018година,
между дружеството жалбоподател, в качеството на работодател и свидетел
М., в качеството на работник/служител, ведно с длъжностна характеристика,
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството
жалбоподател и свидетел М. от 12.06.2018година, уведомление по чл.62,ал.5
КТ за сключения със свидетел М. трудов договор, адресирано до Национална
агенция за приходите /НАП/ и служебна бележка, изх.№005/14.06.2018г. по
описа на дружеството жалбоподател, издадена на свидетел М. и имащи
отношение към установяване компетентността на длъжностните лица -
актосъставител, свидетели по акта и издател на атакуваното наказателно
постановление, конкретно заповед №З-0058/11.02.2014г., №ЧР-
461/28.01.2014г., ведно с длъжностна характеристика, №ЧР-29/18.01.2017г.,
ведно с длъжностна характеристика, №ЧР-472/28.01.2014г., ведно с
длъжностна характеристика и №ЧР-977/21.08.2017г., ведно с длъжностна
характеристика, на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция“Главна
инспекция по труда”, още справка, чрез достъп до системата на НАП,
направена от представител на Д“ИТ“ София, за наличието на сключен и
действащ към месец май 2018година трудов договор на свидетел М. и за
трудовите правоотношения на лицето с дружеството жалбоподател -
приложени с писмо от въззиваемата страна, вх.№87080/12.11.2021г. по описа
на СРС, Обща регистратура, материалите от трудовото досие на свидетел М.,
изискани и представени в хода на проверките, извършени от органите на
Д“ИТ“ София, както ведомостите за заплати на дружеството жалбоподател за
всеки един от месеците април, май и юни 2018година, наред с които
материали - служебно направена от състава, конкретно на 11.10.2021година,
справка от Търговски регистър за актуално състояние на санкционираното
юридическо лице, справка НБД“НАСЕЛЕНИЕ“, касаеща свидетел М. и в
изпълнение указанията на касационната инстанция - справка от СРС,
Административна служба“Съдебно деловодство“ /гражданско/ за образувани
8
искови производства, инициирани от свидетел М. срещу дружеството
жалбоподател, вх.№70895/15.10.2021г. по описа на СРС, Обща регистратура.
Съобразно характера на настоящото съдебно производство,
аргументите, обосноваващи защитната теза на санкционираното лице, от гл.т.
естество, а и начин на установяване на констатираното нарушение,
изброявайки доказателствените материали, формиращи доказателствената
съвкупност по делото, въз основа на които извежда изводите си, съставът
преди всичко счита, че е взел необходимите мерки за разкриването на
обективната истина, а същевременно и е осигурил достатъчна възможност на
всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ.
преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните свидетели, обсъдени поотделно, заедно и във връзка с
приобщените писмени материали, в нужната степен убедително установяват
изложената по-горе фактическа обстановка, която по същество съвпада с
възприетата от органите на административнонаказателното производство.
За прецизност на изложението следва да бъде отбелязано, че свидетел
Г.В., доколкото и става ясно, че е участвала, както в проверката, при която е
било дадено релевантното предписание, така в проверката, при която е било
проверено изпълнението на същото, т.е. и в т.нар. “последваща проверка”,
според съда добросъвестно, коректно, убедително, в същото време
достатъчно конкретно, последователно, ясно, точно, в пълнота и
безпротиворечиво, е депозирала показанията си, по същество представляващи
непосредствени възприятия, възпроизведени правдиво, категорично без
нагласа за самоцелно злепоставяне на санкционирания субект, напротив - със
стремеж към обективност и възможно точно отразяване на обстоятелствата от
проверките, за които става ясно, че основно са били извършени по документи,
без контакт със свидетел М. - подала сигнала, явяващ се повод за проверката,
включително съобразено, че към времето на проверките М. вече е била с
прекратено трудово правоотношение с “*****”АД, както, че доколкото е
имало вербална комуникация за целите и нуждите на проверката от страна на
проверяващите, съдът и по този въпрос се доверява на споделеното от
свидетел Винарска, а именно, че е имало такава с упълномощено лице на
дружеството, но същата реално не е дала основание, нито да бъде поставено
по съмнение наличието на основание за даване на предписанието, нито
впоследствие да се констатира неизпълнение на същото, при това не само в
9
срока, но и впоследствие. В заключение, що се касае до показанията на
свидетел Винарска, съдебният състав приема, че няма никакво основание да
ги поставя под съмнение, напротив, намира предпоставки да ги кредитира
изцяло, а и без резерви, като достоверни, отчитайки при това високата им
доказателствена стойност, на фона и на това, че намират подкрепа още в
показанията на разпитаната също като свидетел по делото М. М., по
отношение на която е било направено самото процесно предписание, но и в
ангажираните писмени доказателства, с акцент на наличните по
административнонаказателната преписка, както на допълнително
представените от въззиваемата страна с писмото, вх.№87080/12.11.2021г. по
описа на СРС, Обща регистратура, приемайки в заключение именно на тази
основа за установено, че условно обозначеното задължително предписание
№5, дадено от контролните органи по спазване на трудовото законодателство
в рамките на проверката от месец януари и февруари 2019година, не е било
изпълнено в дадения от контролните органи срок, нито впоследствие, има се
предвид при последващата проверка от 12.03.2019година, а дори и във
времето след това, при вече образуваното административнонаказателно
производство.
Съдът счита, че има основание да приеме с доверие и споделеното като
показания от лицето М. М., защото то е само по себе си житейски
правдоподобно, а и кореспондира с показанията на свидетелката -
длъжностно лице при Д”ИТ” София, както и с приобщените писмени
материали. Видно от тези показания, М. е била работник/служител на
“*****”АД по силата на трудов договор, конкретно към релевантния за казуса
период месец май 2018година, за който й е било начислено по ведомост
трудово възнаграждение, което обаче не й е било изплатено, нито според
предвиденото в трудовия договор, нито впоследствие от страна на
дружеството жалбоподател като работодател, като прави впечатление, че
свидетелката е добросъвестна, включително правейки уточнението, че
проблемът, свързан с неплащане на начисленото трудово възнаграждение, не
е бил само при нея, а и при други работници/служители на дружеството
жалбоподател, без обаче да е в състояние да излага подробности, както, че не
изключва възможността и през релевантния период, а именно месец май
2018година, да е ползвала отпуск, но освен че напълно добросъвестно
споделя, че не може да конкретизира точното времето, прекарано в отпуск, е
10
убедителна за обстоятелството, което единствено възпроизвежда с
категоричност, че не през целия месец май 2018година е ползвала отпуск, в
който смисъл са още приобщените по делото писмени материали, явяващи се
такива, приложени от въззиваемата страна за целите и нуждите на съдебното
производство, но представляващи приложени преди това от дружеството
жалбоподател при проверките - първоначална и последваща.
За прецизност на изложението следва да бъде отбелязано, че
депозирайки жалбата, административнонаказаното лице е изразило
несъгласие с издаденото наказателно постановление, оспорвайки и по
същество самото нарушение, с аргументи за липса на реализирани
съставомерни признаци на такова по чл.415,ал.1 КТ, но на практика без
оспорване на релевантните факти, а с твърдения, че е съдействано и не е
пречено на контролните органи да извършат проверката и да реализират
правомощията си, но е за отбелязване, че това в действителност по случая
изобщо не е значимо, предвид естеството на самото констатирано нарушение.
Предвид изложеното, съобразно жалбата, решението на касационната
инстанция, постановено на 06.08.2020г. по КНАХД №5504/2020г. по описа на
Административен съд - София-град, XІ касационен състав, но и като е
задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразното издаване на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема следното:
На първо място съобразява, че жалбата на “*****”АД е допустима
/подадена е била в приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване,
при положение, че наказателното постановление е било връчено на
санкционираното лице като пощенска пратка на 22.04.2019година, а жалбата
е била депозирана при административнонаказващия орган на
02.05.2019година, но отново подадена по пощата - на 29.04.2019година, видно
от клеймо на пощенски плик, приложен като лист 6-7 в корите на
първоначално образуваното по казуса съдебно производство по НАХД
№7760/2019г. по описа на СРС, НО, 103 състав, срещу акт, подлежащ на
съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице,
имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на
изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по
същество.
11
В тази връзка съдът преди всичко счита, в разрез с твърдяното от
жалбоподателя, че административнонаказателното производство е било
образувано при спазване на приложимите нормативно установени срокове за
това, както и не се констатират допуснати нередовности от процедурна гл.т.,
притежаващи характеристиките на съществени, в хода на производството,
както при съставянето на акта за установяване на нарушението, така и при
издаването на атакуваното наказателно постановление, като гаранция за
правото на защита на санкционираното лице, включващо и възможността за
пълноценно реализиране на правата в настоящото съдебно производство,
образувано по жалба срещу наказателното постановление, а и като
предпоставка за разкриването на обективната истина.
За пълнота на изложението съдът отбелязва, че от гл.т. естество на
нарушението, както в акта, така и в наказателното постановление,
обстоятелствата, при които е прието извършването на конкретното деяние, са
били посочени в нужната и достатъчна пълнота, а и по идентичен начин в
акта и в обстоятелствената част на постановлението, като са видни времето,
мястото на извършване на нарушението и това в какво се е изразило същото,
съответно кога и как е било констатирано. Според съда, както
актосъставителят, така и наказващият орган, в случая коректно,
последователно, а и безпротиворечиво са посочили, че се касае за нарушение,
което и изразявайки се в бездействие, на практика е било извършено на
датата, следваща изтичането на срока за изпълнение на задължителното
предписание, а именно на 01.03.2019година, като съвсем отделен е въпросът,
че е било констатирано в рамките на извършената проверка, имаща характер
на последваща, що се касае до дадените предписания с протокола от
11.02.2019година, осъществена /последващата проверка/, на
12.03.2019година, основно при съпоставка на изисканите и представени от
надлежно представляващ дружеството жалбоподател писмени документи,
насочена /последващата проверка/, тъкмо към това да бъде проследено и
оценено изпълнението на предписанията от проверката, извършена през месец
януари и февруари 2019година, обективирани конкретно и изчерпателно в
съставения при тази проверка, на 11.02.2019година, протокол, изх.№ПР
1904301 по описа на Д”ИТ” София.
Действително при съставянето на акта, а и издаването на наказателното
12
постановление, е посочено като местоизвършване на констатираното
нарушение - “предприятието на работодателя“, но на фона на дефинитивните
разпоредби на т.1 и т.2, §1 от Допълнителните разпоредби към КТ, естеството
на самото нарушение и посочването, както в акта, така и в наказателното
постановление, на адреса на управление на санкционираното лице, според
състава мястото на извършване на констатираното нарушение е видно, ясно и
без съмнение насочващо към град София, ул.“***“ №*** ет.**, ап.**, т.е., че
става въпрос за седалището и адреса на управление на санкционираното
юридическо лице.
В същото време е видно, че процесният акт за установяване на
административно нарушение е бил съставен в присъствието на двама
свидетели, по всичко личи - колеги на актосъставителката Винарска, но
доколкото всеки един от свидетелите е индивидуализиран с три имена,
единен граждански номер и адрес на месторабота, макар без посочен адрес на
местоживеене, категорично не може да става въпрос за пропуск и то
съществен, по смисъла на чл.416,ал.6 КТ вр. чл.42,т.7 ЗАНН, при положение
на първо място, че това не влиза в разрез с относимите нормативни правила, а
и най-вече не внася дори и минимално основание за съмнение, че всеки един
от свидетелите е реално съществуващо лице, при това и при също толкова
реална възможност да бъде призовано при необходимост.
Що се касае до довода за невръчване на атакуваното наказателно
постановление на санкционираното лице, съдът намира и него неоснователен,
преди всичко на фона на наличните писмени материали, а и реализираното в
срок право на съдебно обжалване на наказателното постановление.
На следващо място, от гл.т. разпоредбите на глава ХІХ КТ, както
предвид приобщените като писмени доказателства, заповеди на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция”Главна инспекция по
труда”, ведно с длъжностни характеристики към четири от тях, според съда,
отново в разрез със защитната теза, развита в жалбата, както актът за
установяване на административното нарушение, така и атакуваното
наказателно постановление, се явяват издадени от компетентни длъжностни
лица.
И по същество на казуса, доколкото отчита, че в случая изобщо не става
въпрос за неоказване от санкционираното лице на съдействие на контролните
13
органи, съдът преценява, че събраните в нужната пълнота доказателства,
интерпретирани и оценени в горния смисъл, установяващи изложената
фактическа обстановка, обуславят убедително да се приеме осъществен
състав на административно нарушение по чл.415,ал.1 КТ, за което в случая
законосъобразно и правилно, от гл.т. на основание, е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на “*****”АД, в качеството на
работодател, по смисъла на дефинитивната разпоредба на §1,т.1 от
Допълнителните разпоредби към КТ, която отговорност, от своя страна е
обективна, безвиновна.
Според съда, при формиране на правните изводи по казуса, преди
всичко от значение е, че санкционираното юридическо лице, в качеството на
работодател, несъмнено се явява адресат на нормата, инкорпорирана в
разпоредбата на чл.415,ал.1 КТ, тълкувана във връзка и с конкретното
предписание, по отношение на което е било констатирано неизпълнението - в
изрично дадения за целта срок, но и впоследствие. Важно е също така, че
нормативно установеното задължение за работодателя в случая, а именно да
изпълни, при това срочно, точно и изцяло, включително при липса на
инициирано от свидетел М. исково производство, задължително писмено
предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство,
надлежно и достатъчно време преди крайния срок за изпълнение сведено до
знанието му, е твърде недвусмислено и ясно, като се намира освен това и в
очевидна корелация с основните права на работниците и служителите, респ.
съдът преценява като напълно законосъобразно в случая ангажирането на
административнонаказателната отговорност на “*****”АД, доколкото в
контекста на всичко изложено, обсъдено в съвкупност, конкретно на база
формираната доказателствена маса, без колебание се налага като обоснован
изводът, че в качеството на работодател, санкционираното лице не е
изпълнило задължително предписание на контролен орган, което не е
оспорило, нито се е възползвало от възможност да поиска например
удължаване на срока за изпълнение на предписанието, в случая последното
неизпълнено, нито към крайния момент на изтичането на срока, даден за
изпълнение на конкретното предписание, нито към крайната дата на
проверката, нито към датата на образуване на административнонаказателното
производство, нито в хода на вече образуваното и развиващо се такова, респ.
на тази основа санкционираното лице е осъществило признаците от състава
14
на административно нарушение по чл.415,ал.1 КТ, при това точно така, както
е било констатирано от контролните органи, при неоснователност на
доводите от защитната теза, съобразно изложеното от състава по-горе.
Доколкото обаче, отново видно от доказателствата по делото,
установеното нарушение, макар да не е било преодоляно дори и в рамките на
вече образуваното и водено административнонаказателно производство,
включително на фона на споделеното при проведения й разпит от свидетел
М., е било констатирано в рамките на проверка, в която не е било пречено,
нито дори са били създавани затруднения на контролните органи да
осъществят правомощията си, видно и от показанията на свидетел Винарска,
според съда, макар установеното да носи характеристиките на нарушение на
разпоредбите на трудовото законодателство и в частност да представлява
реализиране на съставомерно поведение, като в същото време и не създава
предпоставки за приложимост към казуса на административнонаказателната
разпоредба на чл.415в,ал.1 КТ - актуална редакция, в сила след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.7 от 24.01.2012г., нито
такива за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, както съдът, в рамките
на собствените си правомощия да приложи правилото, установено в
разпоредбите на чл.11 ЗАНН вр. чл.9,ал.2 НК, съставът все пак намира
предпоставки на плоскостта на казуса да измени атакуваното наказателно
постановление, в насока намаляване като размер на наложената
“имуществена санкция”, конкретно до нормативно предвидения минимум,
като преценява, че дори и да има предпоставки да бъде санкциониран, това по
отношение на жалбоподателя, включително на фона на актуалната социално-
икономическа обстановка в страната, а и изтеклия период от време от
извършването на нарушението, следва да бъде направено с по-малка санкция,
като размер, от първоначално определената, а именно 1 500,00лв.,
съответстваща на предвидената минимална в разпоредбата на чл.415,ал.1 КТ,
като и приема да направи уговорката, че актуалните от ДВ бр.107 от
18.12.2020г. изменения в съдържанието на разпоредбата на чл.415,ал.1 КТ,
тълкувана систематично във връзка с разпоредбите на чл.404,ал.1,т.1 и т.12
КТ, не обуславят обсъждане в аспекта на правилото по чл.3,ал.2 ЗАНН.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането от взелия
участие в откритото съдебно заседание представител по пълномощно на
15
въззиваемата страна, приемайки, че в хипотезата, в която намира основания
да измени атакуваното наказателно постановление, че следва да сподели
становището, възприето в съдебната практика, обобщена в ТРОСНК на ВС
№3/1985г., което не може да се счита загубило изцяло значение, конкретно
касателно обоснованото приравняване на хипотезите, в които атакувано пред
съда наказателно постановление подлежи на потвърждаване и само на
изменяне, при това в контекста на въпроса за разноските по дела от
административнонаказателен характер, съдът в случая преценява, че при
допустимо и своевременно направено искане, са налице предпоставки, в т.ч.
при липса на обективирани други разноски, да възложи в тежест на
жалбоподателя заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
Д“ИТ“ София, в размер на 100,00 /сто/лева, определено при съобразяване на
приложимите правила по чл.416,ал.6 КТ вр. чл.63д,ал.1, ал.4 и ал.5 ЗАНН -
актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. вр. чл.144
Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-процесуален
кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е Наредба за
заплащането на правната помощ, приета на основание последната цитирана
законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06.01.2006година, обнародвана
ДВ бр.5 от 17.01.2006г., в сила от 01.01.2006г., като в случая съдът
съобразява, че по конкретното дело е бил разгледан правен спор,
характеризиращ се по-скоро със стандартна фактическа и правна сложност за
вида правни спорове, това, че делото пред настоящия състав на СРС е било
разгледано и обявено за решаване в рамките на реално проведено едно
открито съдебно заседание, при отменени преди това две открити заседания,
но по обективни причини, свързани с усложнената в страната, действаща към
съответния период, извънредна епидемична обстановка във връзка със
заболеваемостта от коронавирусна инфекция, но в същото време при
съобразяване на обстоятелството, че казусът преди това е бил разгледан от
друг състав на районния съд, както и от състав на Административен съд -
София-град, последният по жалба на санкционираното лице отменил по реда
на касационното обжалване първоначално постановеното решение от състав
на СРС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд,
като настоящият съдебен състав оценява положените усилия от страна на
процесуален представител на въззиваемата страна във всеки един от случаите
16
да се явява и взема участие в открито съдебно заседание, а и да отговори на
доводите от защитната теза на жалбоподателя, в заключение приемайки
тъкмо на тази основа да възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на
посоченото като размер по-горе юрисконсултско възнаграждение, определено
и платимо в полза на Д“ИТ“ София, доколкото орган на последната, в лицето
на директора, е издал атакуваното наказателно постановление.
По изложените доводи в съвкупност, съобразно характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.416,ал.6 КТ вр. чл.63,ал.7,т.4 вр. ал.2,т.4 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН -
редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4
СЪСТАВ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №22-005777, издадено на
18.04.2019година от директора на Дирекция”Инспекция по труда” София, с
което на “*****”АД, ЕИК *****, в качеството на работодател, е наложена
“имуществена санкция”, в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/лева, на
основание чл.415,ал.1 Кодекс на труда, за осъществен състав на
административно нарушение по чл.415,ал.1 Кодекс на труда, описано от
фактическа страна в обстоятелствената част на постановлението и в акт №22-
005777 за установяване на административно нарушение, съставен на
19.03.2019година, като НАМАЛЯВА размера на наложената “имуществена
санкция”, от 2 500 /две хиляди и петстотин/лева на 1 500 /хиляда и
петстотин/лева и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалите му части.
ОСЪЖДА “*****”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление град София, ул.”***” №*** ет.**, ап.**, в процесуалното
качество на жалбоподател, да заплати на ДИРЕКЦИЯ”ИНСПЕКЦИЯ ПО
ТРУДА” СОФИЯ, орган на която е издал наказателното постановление,
предмет на обжалване, направени деловодни разноски /юрисконсултско
възнаграждение/, в размер 100,00 /сто/лева.
17
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18