РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Благоевград, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210101694 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№1694/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба на „Каседалище и адрес на управление: с.П представлявано от
И, против Т. Г. Т., ЕГН **********, гр. с която е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр.
с чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 от ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8438.56 лв.,
представляваща дължима сума за извършени услуги и поддръжка на имоти с
идентификатори 61813.93.24.1. и 61813.93.26.1., находящи се в гр.Рпредставляващи къщи-
еднофамилна сгради, за което са издадени 4 бр. данъчни фактури - Данъчна фактура
№**********/12.01.2018г. на стойност 2287.71 лв., и Данъчна фактура №********** от
05.01.2019г. на стойност 2287.71 лв. за имот с идентификатор 61813.93.24.1, както и
Данъчна фактура №********** от 12.01.2018г. на стойност 1931.57 лв. и Данъчна фактура
№********** от 05.01.2019г. на стойност 1931.57 лв. за имот с идентификатор
61813.93.26.1.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на следните недвижими имоти –
сгради с идентификатор 61813.93.24.1. и 61813.93.26.1., находящи се в гр.Р„Б
представляващи еднофамилни къщи.
Твърди се, че в началото на 2018г. между страните е възникнало правоотношение във
връзка с поддръжка и управление на недвижимите имоти, собственост на ответника,
разположени и намиращи се в хотелски комплекс К СПА, които се поддържат, стопанисват и
управляват от ищеца. Твърди се, че целият комплекс К СПА се поддържа, управлява и
стопанисва от ищеца.
Излага се, че в началото на 2018г. ищецът и ответникът са постигнали устно съгласие
/сключен неформален договор/, по силата на което ищецът е започнал да предоставя на
ответника услуги по поддръжка и управление на собствените на ответника имоти, описани
по-горе и разположени на територията на комплекс К СПА. Уточнява се, че писмен договор
за поддръжка и управление не е подписван между страните.
Твърди се, че за процесния период от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. ищецът е предоставил на
ответника ежемесечни услуги по поддръжка и управление на собствените му имоти, а
именно: почистване на имота, почистване с вода на улици и паркинги през летния период,
ежедневна подмяна на електрически крушки за улично и фасадно осветление пред имота,
денонощна портиерска служба на главен портал и контрол на достъпа на трети лица до
имота, денонощна жива охрана, денонощно видеонаблюдение, напояване и поддържане на
зелените площи на имота, допълнително озеленяване и подобряване на озеленяването на
1
имота, ежеседмично сметоизвозване, ремонт и подмяна на контейнери за отпадъци и кошове
за отпадъци, снегопочистване и почистване на лед на вътрешен път до имота, използване на
паркинг на комплекс С, както и ежемесечна услуга дезинфекция, дезинсекция и дератизация
на имота.
Твърди се, че ответникът се е възползвал от предоставените услуги и е приел
извършените услуги без възражения.
За предоставените услуги ищецът е издал следните фактури: Данъчна фактура
№**********/12.01.2018г. на стойност 2287.71 лв., за предоставени услуги за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2018г., и Данъчна фактура №********** от 05.01.2019г. на стойност
2287.71 лв., за предоставени услуги за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., и двете за
имот с идентификатор 61813.93.24.1; както и Данъчна фактура №********** от 12.01.2018г.
на стойност 1931.57 лв., за предоставени услуги за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и
Данъчна фактура №********** от 05.01.2019г., за предоставени услуги за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2019г. на стойност 1931.57 лв., и двете за имот с идентификатор
61813.93.26.1.
За дължимите суми ищецът отправил и нотариална покана до ответника, но не постъпило
плащане.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен.
Оспорва твърдението, че ответникът е собственик на имот с идентификатор
61813.93.26.1. Оспорва се твърдението, че в началото на 2018г. между страните е сключен
неформален договор за поддръжка и управление на собствени на ответника имоти.
Твърди се, че Комплекс К Спа се състои от две части – „Х. Жилищните сгради
представляват вилни едноетажни къщи, изградени върху самостоятелни поземлени имоти.
Ответникът Т. Т. е собственик на такава едноетажна къща с двор, представляваща сграда с
идентификатор 61813.93.24.1, построена в поземлен имот с идентификатор 61813.93.24.
Твърди се, че имотът на ответника е напълно самостоятелен и обособен, макар да е в
съседство с инфраструктурата на Хотелската част. Ответникът не притежавал общи части от
инфраструктурата на комплекса – вътрешни улици, зелени площи, басейни, алеи и т.н. –
същите били собственост на ищеца. Настоява се, че дейностите, за които ищецът претендира
заплащане, са извършени в негови собствени имоти, но не и в имота на ответника. Твърди
се, че ищецът фактурира дейности, за които е извършил поддръжка на собствения си имот,
като се опитва да ги възлага в тежест на собствениците на къщи/вили в съседство с него.
В тази връзка се оспорва ответникът да е възлагал на ищеца да поддържа и управлява
имота, собственост на ответника; оспорва се ищецът да е извършвал действия по поддръжка
и управление на този имот, както и се твърди, че ответникът не се е съгласявал и не е
предоставял на ищеца достъп до имота си, за да извършва такива действия. Напротив,
твърди, че вилата и дворът към нея се поддържат от трето лице, което извършва косене и
подрязване, боядисване на дървени фасади, почистване.
Оспорва се описаните дейности да са извършени, както и че същите са приети от
ответника без възражения. Твърди се, че веднага след получаване на фактурите и
нотариалната покана, ответникът е възразил срещу претенцията на ищеца, с мотива, че
услугите не са възлагани и приемани от него.
Навежда се, че не е ясен начина на формиране на цената за предоставените услуги. Не
ставало ясно дали се касае за договорена годишна такса във фиксиран размер /каквато
уговорка се оспорва да е постигната между страните/ или за фактуриране на отделни
дейности, които не били посочени като количество и единична цена.
Твърди се, че с фактурите била начислявана авансово годишна такса за управление и
поддръжка, дължима в началото на годината, за която се отнася, и срещу която ответникът
възразил.
Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията по процесните 4
фактури с изтичане на тригодишна давност, доколкото ответникът претендирал заплащане
на годишна такса, платима периодично и авансово. Навежда се, че към датата на образуване
на заповедното производство бил изтекъл и 5-годишният давноствен срок.
В съдебно заседание ищецът „Катарино Спа Хотел“ ЕАД се представлява от адв.Х. Х.,
който поддържа иска и пледира за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът Т. Г. Т. се явява лично и с адв.М. З.. Оспорват иска и
молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази приложимия закон, съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
От последната поправена искова молба по делото от 12.06.2024г. /л.81-82 от делото/ и
молбата-уточнение към нея от 30.07.2024г. /л.89 от делото/ се установява основанието, на
което ищецът претендира заплащане на процесните суми – сключен в началото на 2018г.
между страните устен договор за управление и поддръжка на собствени на ответника имоти,
намиращи се в комплекс Катарино Спа. Твърди се, че страните са уточнили видовете
дейности /услуги/, които ищецът следва да предоставя, срещу дължимо възнаграждение, за
което страните се съгласили, че ищецът издава фактура авансово в началото на годината, в
която ще бъдат предоставени услугите.
По така предявения иск ищецът следва установи при пълно и главно доказване фактът, че
между него и ответника е бил сключен неформален договор за изработка, да установи
съдържанието на това правоотношение – правата и задълженията на страните по него, да
установи факта, че е изправна страна по този договор, като е изпълнил договореното по
време, място и начин, както и да установи размера на всяко едно от вземанията си, и по-
конкретно - да докаже, че по силата на сключения неформален договор между страните, за
периода от 01.08.2018г. до 31.12.2019г. е извършил дейности по поддръжка и управление на
собствени на ответника имоти, за които са издадени 4 бр. фактури; че ответникът е приел
извършената работа без възражения, поради което дължи договореното между страните
възнаграждение за нея.
Горепосочените предпоставки на предявения иск по чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 от
ЗЗД не бяха доказани съобразно тежестта на доказване в производството.
Не се доказа страните да са постигнали устна договореност ищецът да осъществява
управление и поддръжка на имоти на ответника.
Не е спорно между страните, а и се установи от писмените и гласни доказателства по
делото, че Комплекс Ксе състои от две части – „Хотел“ и „Жилищни сгради“, разположен на
площ от 35 дка /л.10/. Жилищните сгради представляват 64 броя вилни едноетажни къщи,
построени върху самостоятелни поземлени имоти. Целият комплекс е ограден с обща ограда.
В комплекса се влиза през главен портал, на който денонощно има портиерска служба. В
комплекса има изградена инфраструктура – вътрешни пътища, паркинги и зелени площи,
които са разположени върху поземлени имоти, собственост на ищеца „К който притежава и
земята и сградата на Хотела. Вътрешните пътища и зелените площи в комплекса се
поддържат от собственика им – Кл – почистване на улиците с вода, поддръжка на пътната
настилка, снегопочистване и отледяване на улиците, поддържане на улично осветление,
виденонаблюдение, жива охрана, напояване и поддържане на зелените площи, поддръжка на
улични кофи и сметоизвозване, отстраняване на бездомни животни /св.П/.
Ответникът Т. Т. е собственик на една от вилите, разположени в Комплекса - едноетажна
къща с двор, представляваща сграда с идентификатор 61813.93.24.1, заедно с поземления
имот, върху който е построена - поземлен имот с идентификатор 61813.93.24, по силата на
Нотариален акт за покупко-продажба от 11.01.2012г. Къщата с дворното място към нея са
оградени със самостоятелна ограда. Ответницата не притежава идеални части от поземления
имот/и, върху който е изградена инфраструктурата на комплекса – вътрешни улици, зелени
площи, алеи, като тези имоти са собственост на ищеца.
Собственик на вила с идентификатор 61813.93.26.1, заедно с поземления имот, върху
който е построена - поземлен имот с идентификатор 61813.93.26 е лицето Велицар Бойков
Трайков, по силата на Нотариален акт от 20.09.2016г.
От показанията на св.Петър Захов се установява, че през 2017г. Комплексът бил
реновиран и оттогава той е управител на Хотел Катарино Спа. В този период до г-жа Т. Т.
като собственик на една от вилите в комплекса била отправена покана за сключване на
договор за управление и поддръжка на комплекса. Свидетелят П, който е ангажиран от
ищцовата страна, заявява, че между ищеца К и Т. Т. няма сключен договор за управление и
поддръжка с договорена такса. Свидетелят твърди, че до ответницата са изпратени фактури
за дължими такси за поддръжка на вътрешните улици и зелените площи в комплекса.
Установява се, че ищецът е издал следните фактури, по които претендира плащане в
настоящото производство: Данъчна фактура №**********/12.01.2018г. на стойност 2287.71
лв., с основание годишна такса поддръжка, Данъчна фактура №********** от 12.01.2018г.
3
на стойност 1931.57 лв. с основание годишна такса поддръжка, изпратени по имейл на
ответницата на 15.01.2018г., срещу дължимостта на които суми ответницата е възразила след
получаване на фактурите /л.108/, заявявайки, че няма сключен договор с ищеца за заплащане
на такава такса за 2018г. В началото на следващата 2019г. ищецът е издал още 2 фактури -
Данъчна фактура №********** от 05.01.2019г. на стойност 2287.71 лв., с основание
годишна такса поддръжка и Данъчна фактура №********** от 05.01.2019г., с основание
годишна такса поддръжка, изпратени на ответницата по имейл на 08.01.20219г., срещу
дължимостта на които суми ответницата е възразила незабавно след получаването на същия
ден /л.107/, заявявайки, че няма сключен договор с ищеца за 2019г. и не е ползвала услуги.
Фактът, че ответницата е възразила срещу претенцията на ищеца, се потвърждава и от
показанията на св.К
Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът не успя да ангажира доказателства, с
които да докаже, че в началото на 2018г. ищецът и ответникът са постигнали устно съгласие
/са сключили неформален договор за изработка/, както и да докаже съдържанието на същия
– договорените права и задължения на страните по същия, в т.ч. вида на услугите и размера
на дължимото възнаграждение за същите. Напротив – установи се от доказателствата, вкл. от
ангажирания от ищцовата страна свидетел, че ищецът е отправил предложение до
ответницата за сключване на такъв договор, което предложение не е било прието, дори
изрично е възразено от ответната страна.
Издадените фактури не могат да докажат възникване на договорно правоотношение
между страните. Фактурата се издава за извършена доставка на стока или услуга. В случая
ищецът сам твърди, че фактурите са издадени преди да бъдат извършени фактурираните
услуги, а срещу същите ответницата изрично е възразила още след получаване на фактурата.
На следващо място, не се доказа за посочения в исковата молба период от 01.08.2018г. до
31.12.2019г. ищецът да е извършвал дейности по поддръжка и управление на собствения на
ответницата имот 61813.93.24. Напротив – дори ангажирания от ищцовата страна свидетел
П заяви, че имотът на ответницата е ограден, представлява самостоятелно УПИ, като в
нейния двор не се влиза и в имота й не се извършват от страна на ищеца никакви дейности
по почистване, озеленяване и т.н. В тази насока са и показанията на св.К...които
потвърждават, че дейностите по поддръжка на къщата и дворното място на ответницата Т. Т.
не се осъществяват от ищеца, а от ангажирано от собственика на имота /Т. Т./ лице – св.И
Последният поддържа двора – косене на трева, поливане и подрязване на дръвчета, садете,
пръскане на растенията, сметоизвозване, ремонти по къщата. В този смисъл недоказани
останаха изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е извършвал следните
дейности в имота на ответницата, посочени в исковата молба - „почистване на имота“,
„напояване и поддържане на зелените площи на имота, допълнително озеленяване и
подобряване на озеленяването на имота“, „дезинфекция, дезинсекция и дератизация на
имота“. Не се доказа ответницата да изполва и паркинг на ищеца. От показанията на св.К се
установи, че ответницата няма закупено паркомясто, нито от страна на ищеца й е
предоставено за ползване такова място срещу заплащане. Установи се, че на ответницата
било забранено от ищцовата страна да паркира на улицата пред нейната къща, поради което
тя спряла да посещава имота, тъй като нямало къде да си остави колата. Не се доказа
ответницата да е собственик на вила с идентификатор 61813.93.26.1, нито да е постигала
уговорка с ищеца за управлението и поддръжката на същия.
Като краен извод, настоящият състав намира, че по делото не беше доказано страните да
са сключили неформален договор за управление и поддръжка на собствения на ответницата
имот, нито се установи ищецът да е извършвал дейности по поддръжка на този имот за
претендирания период, изразяващи се в почистване, озеленяване, напояване, дезинфекция в
имота. Установи се, че такива дейности са извършвани в собствения на ищеца имот, с който
имотът на ответницата граничи. Или ищецът претендира заплащане на такса за това, че
ответницата преминава през негов имот – а именно през вътрешни пътища в комплекса, за
да достигне до своя имот, и които пътища се поддържат от собственика им. Не се доказаха
обаче твърденията на ищеца за постигнати между страните конкретни договорености във
връзка с преминаването през чуждия имот, поради което и претенцията на ищеца, основана
на неизпълнение на договорно задължение, се явява неоснователна. В случая не се касае за
„общи части“, за поддръжката на които ответницата да дължи припадащата й се част от
разходите за необходими разноски, доколкото ответницата не е съсобственик на
4
поддържаните имоти.
В случая не се касае за общи части, от които ответницата има съответна идеална част. Не
е налице хипотезата на т.нар. хоризонтална етажна собственост. Не се твърди, а и не се
установи К да представлява жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на пар.1, т.3 от
З- комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, с който са построени една
или повече жилищни сгради в режим на етажна собственост и други обекти и съоръжения за
общо ползване от собствениците, ползвателите и обитателите, при спазване на изисквания
на контролиран достъп за външни лица. В този случай обаче законът изисква поддръжката
на общите части в комплекса да се осъществява на основание сключен договор съгласно
изискването на чл.2 от ЗУЕС за управление на общите части в комплекса между инвеститора
и собствениците на самостоятелни обекти с нотариална заверка на подписите, какъвто в
настоящата хипотеза не е подписван. В случай, че се касае за разходи за управление и
поддръжка на общи части в жилищен комплекс от затворен тип и няма сключен договор с
инвеститор, в ЗУЕС е предвидено, че тези разходи се дължат на етажната собственост,
представлявана от управителя. Предвид изложеното, липсва основание ответницата да
заплаща „припадащата й се част“ от разходите за поддръжка на собствени на ищеца имоти,
от които тя не притежава идеални части.
Предвид гореизложеното, предявеният иск като неоснователен и недоказан, следва да
бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има ответницата, която претендира
адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство. В заповедното
производство ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК чрез упълномощен адвокат
– адв.Дерменджиева, по което дело обаче не са представени доказателства за договорено и
платено адвокатско възнаграждение /такива са представени едва по настоящото дело/,
поради което не подлежи на присъждане. Отделно от това, в съдебната практика се приема,
че присъждането на разноски за подаване и мотивиране на възражение по чл.414 от ГПК
представлява злоупотреба с право. Това е така, тъй като възражението не се постановява в
самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на
материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът
следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и
доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 от ГПК би била напълно
аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо
/Определение №45/23.02.2019г. по ч.т.д.№3074/2018г., I т.о. на ВКС/. Поради това на
присъждане подлежи единствено платеното адвокатско възнаграждение в исковото
производство. Основателно е възражението на ищцовата страна за прекомерност на същото
в претендирания размер от 3000 лв. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и
реално извършената от адвоката работа, съдът намира, че следва да намали същото до
минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.04.2004г. – 1 143.86 лв., която
наредба макар да няма задължителен характер, служи като ориентир на съда при
определянето на възнагражденията при направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „К седалище и адрес на управление: с.П
ул.“И представлявано от Ив, против Т. Г. Т., ЕГН **********, гр.Б... иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД
във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.258 от ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
8438.56 лв., представляваща дължима сума за извършени услуги и поддръжка на имоти с
идентификатори 61813.93.24.1. и 61813.93.26.1., находящи се в гр.Р, представляващи къщи-
еднофамилна сгради, за което са издадени 4 бр. данъчни фактури - Данъчна фактура
№**********/12.01.2018г. на стойност 2287.71 лв., и Данъчна фактура №********** от
05.01.2019г. на стойност 2287.71 лв. за имот с идентификатор 61813.93.24.1, както и
Данъчна фактура №********** от 12.01.2018г. на стойност 1931.57 лв. и Данъчна фактура
№********** от 05.01.2019г. на стойност 1931.57 лв. за имот с идентификатор
5
61813.93.26.1, по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №590/02.07.2023г. по ч.гр.д.№1329/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА „Ка, седалище и адрес на управление: с.Покровник, общ.Бл да заплати на Т. Г.
Т., ЕГН **********, гр.Б сумата от 1 143.85 лв. /хиляда сто четиридесет и три лева и
осемдесет и пет стотинки/ за разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6