Определение по дело №190/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 332
Дата: 27 май 2019 г.
Съдия: Ненка Кръстева Цветанкова
Дело: 20193600500190
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 332

град Шумен, 27.05.2019 г.

            Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                             Председател: Мирослав Маринов

                                                                                  Членове:1. Зара И.

     2. мл. с. Ненка Цветанкова

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в. гр. д. № 190 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 191/27.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1922/2018 г. по описа на РС Шумен, е признато за установено по отношение на С.С.С., Д.И.Д. и С.И.Д., че Ц.Ц.Ц., П.П.П., О.П.П., С.С.С., П.С.Б., С.Ц.М., Д.Ц.С., Л.Г.Б., Р.В.С., Г.  В.С., В.И.Ц. и Г.И.И. са собственици по силата на наследствено правоприемство общо на 26/36 ид.ч. от имот с идентификатор 83510.99.37 по скица на поземлен имот на СГКК- Шумен, с площ от 3742 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: недефиниран, находящ се в местността „Чеир дере“ по плана на гр. Шумен, при съседи: 83510.99.53, 83510.99.110, 83510.99.36, 83510.99.35, 83510.99.111 като на основание чл.108 от ЗС ответниците са осъдени да предадат владението върху 26/36 ид.ч. от гореописания недвижим имот на ищците. На основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение  № ....11.2013г.  на Нотариус С.С., рег. № … от НК в частта, в която ответникът С.С.С. е признат за собственик на 26/36 ид.ч. от описания недвижим имот.

По отношение исканията на страните за разноски, съдът на основание чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил ответниците да заплатят на ищците направените от тях съдебни разноски общо в размер на 377,75 лв. Приел е, че за останалите разходи посочени в списъка, включително и за адвокатско възнаграждение, по делото липсват доказателства за реалното им плащане, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 5485/27.03.2019г. от С.С.С., Д.И.Д. и С.И.Д.- ответници по първоинстанционното производство, чрез процесуалния им представител адвокат Г.Т. ***, с която решението на районния съд се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, поради които счита, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, въз основа на което е формирал незаконосъобразни правни изводи. Изложени са подробно доводи за необоснованост на обжалвания акт. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено.

Постъпил е писмен отговор от ищците по първоинстанционното производство чрез процесуалния им представител- адв. Д. ***, в който е изложено становище за неоснователност на жалбата. Към отговора на въззивната жалба е приложена молба, с която се прави искане за присъждане на сумата от 1514 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложеното пълномощно от 06.01.2015г. /копие от същото се намира на л.30 от първоинстанционното дело/.

Като съобрази изложеното, съдът намира, че в приложената към отговора на въззивната жалба молба се съдържа по същество искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Редът за преразглеждане на определените в съдебния акт разноски е установен в разпоредбата на чл. 248 от ГПК, съгласно която изменение или допълнение на съдебния акт в частта за разноските се допуска от съда, постановил последния, като едва този негов акт би подлежал на инстанционен контрол- чл. 248 от ГПК.

Компетентен да разгледа и да се произнесе по молбата е първоинстанционният съд.

При служебно дължимата проверка за редовност на жалбата, съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията на чл.261, т.4 от ГПК вр. чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК- за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. От представеното преводно нареждане е видно, че платената държавна такса за въззивно обжалване в размер на 104,88 лева не е достатъчна. Съгласно представеното удостоверение данъчната оценка на имота е 40 257,90 лв., респ. държавната такса за първоинстанционното производство, определена на основание чл.71, ал.2 от ГПК е в размер на 290,75 лв. Предвид горното и на основание чл. 262, ал. 1 във вр. чл. 261, т.4 от ГПК, въззивната жалба следва да се остави без движение и на жалбоподателите да се предостави едноседмичен срок от уведомяването за отстраняване на констатираната нередовност като довнесат държавна такса в размер на 40,50 лв.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че образуваното в. гр. д. №190/2019 г. по описа на Окръжен съд Шумен, следва да се прекрати, а делото да бъде върнато на Районен съд Шумен за провеждане на производство по чл.248 от ГПК и извършване на необходимите действия по администриране на жалбата, след което делото да бъде върнато на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д .№190/2019 г. по описа на ШОС.

 

ИЗПРАЩА делото на РС Шумен за провеждане на производство по чл.248 от ГПК и извършване на необходимите действия по администриране на жалбата, след което делото да бъде върнато на ОС Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.