№ 690
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500594 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 25.10.2020г по гр.д. № 213/2019г Видински окръжен съд, ГО е
отнел в полза на държавата имущество на стойност 977.92лв от Л. М. И., както следва
– на осн. 142,ал.2,т.1 вр. чл.141 от ЗПКОНПИ лек автомобил Мерцедес и е отхвърлил
мотивираното искане на КПКОНПИ за отнемане на суми, внесени по банкови сметки с
титуляр Л.И. на различни посочени основания. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на ВОС в частта, с която е отнет в полза на държавата автомобил, като
необжалвано, е влязло в сила.
Решението на ВОС е обжалвано с въззивна жалба от КПКОНПИ в
отхвърлителната част. Въззивникът счита, че решението е неправилно тъй като
неправилно съдът е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.141 от ЗПКОНПИ и пар.1,
т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. Оспорва извода на съда, че неналичното имущество не
подлежи на отнемане. Счита, че всяко незаконно придобито имущество подлежи на
отнемане в полза на държавата. Счита, че по отношение на сумите в посочените
1
банкови сметки се установяват предпоставките за отнемане в полза на държавата по
реда на ЗПКОНПИ. Поддържа, че решението на ВОС е в противоречие с решения на
други съдилища по сходни казуси. Моли , в обжалваната част решението на ВОС да
бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло, като претендира направените
разноски по делото.
Ответникът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция, не депозира писмен
отговор.
В о.с.з. въззивникът КПКОНПИ се представлява от старши инспектор Т., която
поддържа въззивната жалба. Моли предявеният иск да бъде уважен изцяло .
Претендира заплащане на юрк. възнаграждение.
Въззивникът депозира писмени бележки, съобразно които по делото са
установени кумулативно дадените предпоставки, при наличието на които може да се
отнеме незаконно придобито имущество от ответника в полза на държавата.
Въззивникът сочи, че става въпрос за лично на ответника имущество, че по делото е
установено значително несъответствие между имуществото, притежавано от
ответника и установения му нетен доход, което прави обосновано предположението,
че придобитото имущество е незаконно придобито. Въззивникът поддържа
направените оспорвания на възраженията на ответника за това, че част от процесните
суми са възстановени на трети лица- техни собственици, както и на възражението за
дарствена сделка между ответника и неговия брат. Поддържа, че представените
документи са съставени с оглед процеса. Поддържа, че по делото не се установява
законен доход на ответника и моли предявеният иск за отнемане на парични суми,
представляващи вноски по сметки на ответника, да бъдат отнети в полза на държавата.
Въззиваемата страна Л.И. се представлява от адв. В., която оспорва въззивната
жалба. Поддържа, че по делото е безспорно установено, че сумите, чието отнемане се
претендира, не са налични в имуществото на ответника в края на отчетния период,
поради което не подлежат на отнемане. Поддържа още, че по делото е установено, че
посочените парични средства само са получени по сметката на ответника , за да бъдат
предадени на техния собственик, който ги е получил. Счита, че решението на ВОС е
правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗА.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
2
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно в обжалваната части и като краен резултат не
следва да бъде отменено.
Предявен е иск за отнемане в полза на държавата на имущество от Л. М. И.,
против когото е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 235,ал.3,т.4 НК, което
попада в обхвата на чл.108,т.15 от ЗПКОНПИ. Посочено е , че проверката против
лицето е обхванала периода от 26.03.2008г до 26.03.2018г. Посочено е, че в началния
период ответникът не е имал имущество. В исковата молба са развити съображения, че
за процесния период лицето е придобило един л.а. Мерцедес и през негови банкови
сметки в Интернешънъл Асет банк и Банка ДСК са преминали суми като е посочено, че
сумите са изтеглени и сметките- закрити или занулени .
В отговора на ИМ ответникът навежда възражения, че част от средствата ,
посочени в исковата молба са собственост на трети лица, които са ползвали неговите
банкови сметки и на които той е възстановил сумите, след като ги е изтеглил от
сметките си. Навел е възражение и за получено дарение от своя брат.
С решението си състав на ВОС е отхвърлил иска за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, представляващи част от сумите,
преминали по банковите сметки на ответника като е приел, че не подлежат на отменане
парични средства, които са преминали през банковите сметки на ответника, но не са
налични към края на проверявания период.
Спорен пред настоящата интанция е въпроса дали сумите, който са преминали
през сметките на ответника, но не са налични към края на проверявания период,
подлежат на отнемане в полза на държавата.
Съгласно чл.141 от приложимия ЗПКОНПИ на отнемане в полза на държаване
подлежи незаконно придобито имущество. Легалното определение на понятието
имущество е дадено в пар.1,т.4 от ДР към ЗПКОНПИ, където е посочено , че
имущество е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или
недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи
правото на собственост или други права върху него. Съгласно чл. 142 от ЗПКОНПИ
3
допустимо е да се отнема парична равностойност на имущество, когато не е възможно
да се отнеме обособено имущество или съгласно чл. 151 от ЗПКОНПИ в случай че
имуществото липсва или е отчуждено.
От изложеното следва, че преминали през имуществото на ответника парични
средства, неналични и нетрансформирани в друго имущество към края на
проверявания период, не подлежат на отнемане. На отнемане подлежи имущество,
реално съществуващо и налично към момента на приключване на проверката,
притежавано от проверяваното лице или отчуждено по непротивопоставим на
държавата начин или парична равностойност на имущество- отчуждено , но по начин,
противопоставим на държавата. Липсва законова възможност да се отнема в полза на
държавата парична равностойност на липсващи парични средства. След като не се
установява , като тежестта е върху ищеца, паричните средства в чие държане са или да
са трансформирани, то те не подлежат на отнемане в полза на държавата по реда на
ЗПКОНПИ. В този смисъл е тълкуването на посочените разпоредби и в константната
практика на ВКС – решение № 263/2020г по гр.д. 1293/220г на IV ГО , решение №
191/2021г по гр.д. № 4768/2019г на IV ГО, решение № 208/2021г по гр.д. № 983/2020г
на IV ГО на ВКС.
След като по делото се установява, че липсва годно на отнемане имущество в
полза на държавата е безпредметно да се обсъжда наличието на несъответствие в
имущественото състояние на ответника в началото и края на процесния период, дали
отговаря на критериите за значителност и законността на доходите на ответника.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че предявеният иск за отнемане
равностойност на парични средства, преминали през сметките на ответника, но
неналични, в полза на държавата като незаконно придобито имущество е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски пред настоящата инстанция има
въззиваемата страна. Представителят на въззиваемият претендира възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА. При материален интерес от 210 620лв минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 5742.40лв, която сума следва да се
възложи върху въззивника.
Предвид изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №21, постановено по гр.д. № 213/2019г по описа на
Видински окръжен съд , ГО, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество с адрес гр. София, пл. Света Неделя №6 да заплати
на адвокат М. В. сумата от 5742.40лв- възнаграждение за процесуално
представителство пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5