№ 208
гр. В.П., 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100111 по описа за 2022 година
Производство за делба на недвижими имоти във фазата по допускане на делбата.
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с конститутивен иск за делба с
правно основание чл.34, ал.1 от Закона за собствеността, вр. чл. 341 и сл. от ГПК, по който
ищецът С. Г. Ж. моли съда да допусне до делба следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 58222.495.1101.1.62 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД18- 44/09.0*.2010
год. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор №
58222.495.1101.1, разположена в ПИ с идентификатор № 58222.495.1101, с административен
адрес: гр.В.П., ул. ”Н.Р.” № 13, вх. Г, ет. 3, ап.62; с предназначение на сградата: жилищна
сграда – многофамилна; с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с
площ от **.48 кв.м., при граници: На същия етаж: самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори 58222.495.1101.1.63, 58222.495.1101.1.82. Под обекта: самостоятелен обект
в сградата с идентификатор 58222.495.1101.1.59. Над обекта: самостоятелен обект в сградата
с идентификатор 58222.495.1101.1.65 и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № * със застроена площ от
5.98 кв.м., при граници: югоизток - двор, северозапад – общ коридор, североизток - изба № 8,
югозапад - общ коридор, както и 1606/100 000 идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото с площ от 4 836 кв.м., при граници на ПИ: югоизток -
имот пл.№ 443 и 449, северозапад - ул.“Н.Р.“, северозиток - ул.“Р.Д.“, югозапад - ул.“В.“ в
гр.В.П., при следните квоти: 10/12 идеални части за ищцата, 1/12 идеална част за ответника
М. Ж. и 1/12 идеална част за ответника А. Г..
Ищцата релевира, че е придобила правото на собственост върху твърдените идеални
части от описания недвижим имот в качеството й на наследник на баща й Г.Ж.А. и чрез
покупко - продажба на дела на майка й А.ка Д.А. от имота. Твърди, че ответниците са
наследници на брат й Ж. Г. Ж. (съответно негова съпруга и син). Акцентира, че върху имота
било учредено запазено пожизнено право на ползване в полза на майка й А.ка А., която
починала на 1*.02.2022 год. Сочи, че понастоящем тя живее в апартамента, а избеното
помещение се ползва от втория ответник. Наведени са допълнителни твърдения, касаещи
1
втората фаза на делбата.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява лично, представлява се от
редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа исковата претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който
взимат становище по нейната допустимост и частична неоснователност като заявяват, че
претендираните от ищцата квоти не съответстват на действителното участие на страните в
съсобствеността. Ответниците не оспорват, че заедно с ищцата са наследници по закон на
Г.Ж.А., б.ж.на гр.В.П., починал на 04.11.1985г., като ищцата е негова дъщеря, а ответниците
- негови съпруга и син на другото дете на общия наследодател - Ж. Г. Ж., починал на
11.02.2020г. Релевират, че общият наследодател е станал собственик на делбения имот, тъй
като му бил прехвърлен като обезщетение за отчужден негов имот индивидуална
собственост, оценен на сумата от 10929 лева, и доплащане чрез заем в размер на 1100 лева,
теглен от банка ДСК. Сочат, че общата стойност на имота възлиза на 12029 лева. Предвид
изложеното считат, че е налице частична трансформация на индивидуален имот лична
собственост на Георги Ж. в такъв, придобит по време на брака с А.ка Д.А., като след
смъртта на общия наследодател имотът е СИО само до размер на 1100/12029 идеални части,
колкото е бил и изтегленият заем за доплащането му, а по-големият дял от 10929/12029
ид.части е индивидуална собственост на общия наследодател. Т.е. ответниците не оспорват,
че делбеният имот е придобит по време на брака на общия наследодател с А.ка Д.А.. С оглед
на това навеждат твърдение, че след смъртта на общия наследодател съпругата му А.ка А. е
станала собственик на 43**/12029 ид.части, а децата му Ж. Г. Ж. и С. Ж. са наследили всеки
по 3826/12029 ид.ч. Ответниците считат, че А.ка А. не е могла да прехвърли 4/6 ид.части от
делбения недвижим имот, предвид правата й в съсобствеността, поради което считат, че
прехвърлителната сделка, обективирана в Нот.Акт №95 том I, рег. № 429, дело № *1/2020 г.
по описа на Нотариус С.Н., рег. № 592 на НК, е нищожна на това основание. Излагат, че
А.ка А. е можела да се разпореди валидно само с 43**/12029 идеални части от имота.
Навеждат доводи за симулация, като заявяват, че изповяданата покупко-подажба прикривала
дарение, тъй като договорената в договора продажна цена не била реалната пазарна цена.
Освен това считат, че действително плащане на посочената сума от 3800лева не било
извършвано. Моли за отмяна на горецитирания нотариален акт и извършване на делбата при
квоти 2/4 ид.части за С. Ж. и по ¼ ид.части за М. Ж. и за /А. Г.. В условие на евентуалност
релевира възражение по чл. *6 от ЗН за прогласяване относителна недействителност на
разпоредителната сделка, обективирана в Нот.Акт №95 том I, рег. № 429, дело № *1/2020 г.
по описа на Нотариус С.Н., рег. № 592 на НК, като моли делбата да бъде допусната при
квоти, както следва за С. Ж. - 8203/12029 идеални части и съответно по 1913/12029 ид.части
за М. Х. Ж. и за А. Г.. Релевирани са допълнителни твърдения и възражения и са направени
доказателствени искания, касаещи втората фаза на делбата, поради което същите ще бъдат
предмет на обсъждане след влизане в сила на решението по допускане на делбата.
С оглед наведените в отговора на исковата молба твърдения и възражения с
разпореждане № 446/21.0*.2022 год., постановено по настоящото дело, съдът е дал
възможност на ответниците да уточнят направените от тях възражения, да конкретизират
твърденията си, да ангажират доказателства и да направят доказателствени искания.
В предоставения от съда срок, ответниците не са изпълнили указанията на съда.
В съдебно заседание, ответниците редовно призовани не се явяват. Представляват се от
процесуалния си представител, който заявява, че до получаване на препис от исковата молба
доверителите му не са били наясно по какъв начин е бил придобит процесния недвижим
имот, а именно, че е бил прехвърлен като обезщетение за отчужден имот индивидуална
собственост на общия наследодател, оценен на сумата от 10929 лева, и доплащане на
парична сума. Заявява, че не поддържа претенцията по чл. 23 от СК и останалите
2
възражения, релевирани в отговора на исковата молба. Моли съдът да съобрази
ангажираните писмени доказателства и да допусне делба на процесния недвижим имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост на жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № *4, том 1, дело №
118/1980 год. по описа на Районен съдия при РС-В.П., Г.Ж.А. е признат за собственик на
недвижим имот, находящ се в град В.П., ул. „Н.Р.“, представляващ жилище № 62, находящо
се на трети жилищен етаж в жилищна сграда ЕЖБ, кв. 109, вход 4, построена върху
държавна земя, парцел №1, с площ от **,46 кв.метра, състоящ се от 3 стаи, кухня и сервизни
помещения, при граници и съседи на жилището: югоизток – двор, североизток – жилище №
82 държавно, югозапад – общо стълбище и жилище № 63 държавно, ведно с избено
помещение № * със застроена площ от 5,98 кв.метра, при граници и съседи на избеното
помещение: югоизток – двор, северозапад – общ коридор, североизток – изба № 8 на А.А.,
югозапад - общ коридор, отгоре – първи жилищен етаж, отдолу – земя, както и 1606/ 100000
ид.части от правото на строеж върху мястото. В нотариалния акт е посочено, че жилището е
придобито като обезщетение срещу отчужден имот, находящ се в град В.П., парцел № 444,
кв. 109 въз основа на заповед № 185/2*.02.19*8 год. на Председателя на изпълнителния
комитет на градския (окръжния) народен съвет – гр.Ш.. Цената на жилището възлиза на
10*21 лева, а на жилището и избата общо – 12029 лева. Отразено е, че цената на дадения
като обезщетение недвижим имот се покрива от стойността на отчуждения имот, възлизаща
на 10929 лева и разрешен заем от Държавна спестовна каса в размер на 1100 лева.
Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 26/20.01.2022 год., изд. от
общ. В.П., общият наследодател Г.Ж.А. е оставил следните наследници: съпруга А.ка Д.А. и
деца С. Г. Ж. (ищцата) и Ж. Г. Ж., починал на 11.02.2020 год., оставил съответно за свои
законни наследници ответниците М. Х. Ж. (съпруга) и А. Ж. Г. (син).
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 95,
том 1, рег. № 429, дело № *1 от 2020 год. по описа на Нотариус Св. Николов, рег. № 592 на
НК, с район на действие Районен съд – В.П. А.ка Д.А. е прехвърлила на ищцата С. Г. Ж.
своите 4/6 ид.части, от които 1/6 ид.част притежава по наследство, от следния недвижим
имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 58222.495.1101.1.62 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД18- 44/09.0*.2010
год. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор №
58222.495.1101.1, разположена в ПИ с идентификатор № 58222.495.1101, с административен
адрес: гр.В.П., ул. ”Н.Р.” № 13, вх. Г, ет. 3, ап.62; с предназначение на сградата: жилищна
сграда – многофамилна; с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с
площ от **.48 кв.м., при граници: На същия етаж: самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори 58222.495.1101.1.63, 58222.495.1101.1.82. Под обекта: самостоятелен обект
в сградата с идентификатор 58222.495.1101.1.59. Над обекта: самостоятелен обект в сградата
с идентификатор 58222.495.1101.1.65 и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № * със застроена площ от
5.98 кв.м., при граници: югоизток - двор, северозапад – общ коридор, североизток - изба № 8,
югозапад - общ коридор, както и 1606/100 000 идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото с площ от 4 836 кв.м., при граници на ПИ: югоизток -
имот пл.№ 443 и 449, северозапад - ул.“Н.Р.“, северозиток - ул.“Р.Д.“, югозапад - ул.“В.“ в
гр.В.П..
Не е спорно, а и от приложената по делото скица № 15-141*51 от 11.02.2022 год., изд. от
СГКК – Ш. се установява, че описания в нотариален акт № 95, том 1, рег. № 429, дело № *1
от 2020 год. недвижим имот е идентичен на описания в нотариален акт за собственост на
3
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № *4, том 1, дело № 118/1980 год., а като негови съсобственици са вписани Г.Ж.А.
(без данни за притежаваните идеални части) и С. Г. Ж. (притежаваща 4/6 ид.части от правото
на собственост).
Съгласно удостоверение за данъчна оценка изх. № **01000168/ 04.03.2022 год., изд. от
Общ. В.П., данъчната оценка на процесния недвижим имот възлиза на 5542,60 лева.
Представени са покана от ответниците до ищцата и съответно отговор на покана за
доброволно уреждане на спора между страните.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Успешното осъществяване на потестативното право за прекратяване състоянието на
съсобственост посредством провеждане на конститутивен иск по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗС е
предпоставено от установяване действителното наличие на такова състояние, възникнало по
силата на конкретен придобивен способ, лицата между които съществува и обема от права в
съсобствената вещ или съвкупност от вещи на всяко от тях. Същевременно естеството или
предназначението на самата вещ следва да са съвместими с делбата, както и законът
изрично да не забранява последната.Произнасяйки се с решение в първата фаза по
извършване на съдебната делба - по допускането й, съдът определя между кои лица следва
да се допусне делба, за кои имоти и каква е частта на участие в прекратяваната
съсобственост на всеки от съделителите.
Не е спорно, че страните по делото са наследници на общия наследодател Г.Ж.А..
Не се спори също така, че описаният в исковата молба недвижим имот е съсобствен
между страните в производството, като последните са единодушни, че е придобит по време
на брака между Г.Ж.А. и А.ка Д.А..
Няма разногласия и по въпроса, че описаният в нотариален акт № 95, том 1, рег. № 429,
дело № *1 от 2020 год. недвижим имот (процесният) е идентичен на описания в нотариален
акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ № *4, том 1, дело № 118/1980 год.
Налице е спор единствено досежно квотите, при които следва да бъде допусната делбата,
като ищцата поддържа становище, че имотът е придобит от родителите й в режим на СИО, а
ответниците оспорват това твърдение и считат, че само малка част от делбения имот е бил
придобит в режим на СИО (1100/12029 ид.части), докато по-големият дял от 10929/12029
ид.части е бил индивидуална собственост на общия наследодател. Позовават се на
обстоятелството, че съгласно отразеното в представения от ищеца нотариален акт Г.Ж.А. е
бил признат за собственик на процесния делбен имот, който е бил придобит на него като
обезщетение за отчужден негов имот индивидуална собственост, оценен на сумата от 10929
лева.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК презюмира съвместния принос на съпрузите по време на
брака в придобИ.ето на вещни права, поради което създава съпружеска имуществена
общност по отношение на тях, независимо на чие име е станало придобИ.ето. Тази
презумпция е била възпроизведена и в отменените семейни кодекси, приложими по времето,
когато страните са били в брак - в чл. 13, ал. 1 от СК (отм. 1985 год.) още в редакцията й от
1968 год. и в чл. 19, ал. 1 от СК (отм. 2008 год.). Липсата на принос на единия съпруг ще
означава индивидуална собственост върху вещта на другия съпруг. Съпругът, който твърди
липса на такъв принос от другия съпруг, следва да го докаже.
С Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че придобитото по време на брака, независимо на чие име е придобито, е с характер
на вложените в придобИ.ето средства.
Както по-горе беше посочено, съдът неколкократно предостави възможност на
4
ответниците да ангажират доказателства във връзка с възражението си по чл. 23, ал. 2 от СК.
Първо, преди насрочване на делото им беше предоставена възможност да конкретизират
възраженията и твърденията си в отговора на исковата молба и да представят доказателства,
от която възможност ответниците не се възползваха. След това, както в проекто-доклада на
делото по чл. 140 от ГПК, така и в окончателния доклад на делото по чл. 146 от ГПК, съдът
изрично указа на ответниците, че е в тяхна доказателствена тежест да оборят въведената от
закона презумпция по чл. 21, ал. 3 от СК за съвместен принос, като установят, че процесният
имот е придобит частично с лично имущество на Г.Ж.А. – в случая като обезщетение за
отчужден негов имот индивидуална собственост, какъв е размерът на вложените лични
средства (в случая размерът на отчуждения имот и собствените средства), както и че
размерът на вложените лични, извън семейни средства, не е незначителен. В съдебно
заседание ответната страна също имаше възможност да представи доказателства и да
направи доказателствени искания във връзка с възражението си, но такива не бяха
ангажирани.
Отразеното в представения от ищцовата страна нотариален акт за собственост на
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ не е достатъчно, за да се достигне до извод, че отчужденият имот е действително е
бил индивидуална собственост на Г.Ж.А., тъй като няма никакви данни досежно това какъв
е бил този отчужден недвижим имот и на какво основание Георги Ангелов се е легитимирал
като негов едноличен собственик. В нотариалния акт липсва информация въз основа на
какви документи и на какво правно основание Георги Ангелов е придобил собствеността
върху отчуждения недвижим имот. Посочено е единствено, че нотариалният акт е издаден
на осн. чл. 134, ал. 4 от ЗТСУ по искане на СД „Изграждане на населените места“ Ш. с
писмо № XII- 20*0 от 08.04.1980 год. Нормата на чл. 134, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) гласи, че за
недвижими имоти, отчуждени за мероприятия на общините и държавата, се съставя акт за
държавна собственост, след като условията за заемане на имота са изпълнени. Съгласно ал. 4
на същата разпоредба за недвижимите имоти, отстъпени като обезщетение или купени с
договор от предприятията-инвеститори при общините, правоимащите се легитимират като
собственици с акта за обезщетяване или с договора. Правоимащият може да поиска да му
бъде издаден и нотариален акт.
Както се възприема трайно в съдебната практика, обективирана в множество съдебни
решения констативният нотариален акт, който се издава на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ
(отм.), какъвто е и приложения по делото, не създава права, а само констатира притежанието
на такива. Вещно действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), с
която се предоставя недвижим имот като обезщетение (Решение № 26/28.01.2010 год. по
гр.д. № 3124/2008 год. на ВКС, първо г.о.; Решение № 145 от 2*.06.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1352/2013 г., I г. о.; Решение № 45/08.0*.2020 год. на ВКС по гр.д. № 2510/2019 год.,
второ г.о. и др.).
Обстоятелството, че соченият нотариален акт е издаден на осн. чл. 134, ал. 4 от ЗТСУ
(отм.) не доказва по никакъв начин, че имотът, който е бил отчужден, е бил индивидуална
собственост на Г.Ж.А.. В случая ответниците, чиято беше доказателствената тежест да
установят възражението си, не представиха цитираната в нотариалния акт заповед на
председателя на изпълнителния комитет на градския (окръжен) съвет – гр. Ш. (нито
поискаха от съда да им съдейства за снабдяването си с нея), не представиха протокол за
оценка на отчуждения имот. На практика не бяха ангажирани никакви доказателства,
установяващи какъв е бил отчужденият недвижим имот, кога, на какво основание и от кого е
бил придобит. Без да се е запознал със съдържанието на заповедта и без да е изследвал
правото на собственост върху отчуждения недвижим имот, съдът не може да достигне до
категоричен и непротиворечив извод, че отчужденият недвижим имот действително е бил
5
индивидуална собственост на Г.Ж.А..
Предвид изложеното и доколкото изводите на съда, че произходът на вложените
средства е личен /извънбрачен/ не може да почива на предположения, възражението по чл.
23, ал. 2 от СК на ответниците не беше доказано.
Със смъртта на общия наследодател Г.Ж.А., бездяловата СИО върху процесния
недвижим имот се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост, при квоти по 1/2
за всеки от тях, като частта на Георги Ангелов е била наследена при равни квоти от неговата
съпруга А.ка Д.А. и двете му деца – С. Г. Ж. и Ж. Г. Ж., на осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от
ЗН, т.е. по 1/6 ид.част. Доколкото Ж. Г. Ж. също е починал, то негови наследници са
съпругата му М. Х. Ж. и синът му А. Ж. Г. – ответниците, които наследяват неговия дял при
равни квоти – по 1/12 ид.част.
По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 95, том 1, рег. № 429, дело № *1 от 2020 год. С. Г. Ж. е прехвърлила на
дъщеря си ищцата по делото своите ½ ид.части от процесния недвижим имот, както и 1/6
ид.част, придобита по наследство от съпруга й (общо 4/6 ид.части).
Предвид констатациите на съда досежно недоказаността на възражението с пр. осн. чл.
23, ал. 2 от СК, то неоснователно се явява и възражението по чл. *6 от ЗН.
По наведеното от ответниците възражение за нищожност на договора за покупко-
продажба, от който ищцата черпи права в претендирания размер, с твърдение, че същият е
привиден и прикрива дарение, съдът намира същото за недоказано. Въпреки дадените
изрични указания и разпределената доказателствена тежест, ответниците не ангажираха
никакви доказателства, установяващи твърдението им за наличие на симулация.
В обобщение на изложеното съдът намира за доказано, че страните по делото са
съсобственици на описания недвижим имот, като притежават дялове както следва: 4/6
(равняващи се на 10/12 ид.части) ид.части за ищцата и по 1/12 ид.части за ответниците.
Водим от горното и на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между:
С. Г. Ж., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „К.М.“ № *,
М. Х. Ж., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Н.Р.“ № 13,
вх.Г, ет. 2, ап. 59 и
А. Ж. Г., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В.П., общ. В.П., обл. Ш., ул. „Н.Р.“ № 13,
вх.Г, ет. 2, ап. 59
на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 58222.495.1101.1.62 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД18- 44/09.0*.2010
год. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор №
58222.495.1101.1, разположена в ПИ с идентификатор № 58222.495.1101, с административен
адрес: гр.В.П., ул. ”Н.Р.” № 13, вх. Г, ет. 3, ап.62; с предназначение на сградата: жилищна
сграда – многофамилна; с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с
площ от **.48 кв.м., при граници: На същия етаж: самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори 58222.495.1101.1.63, 58222.495.1101.1.82. Под обекта: самостоятелен обект
в сградата с идентификатор 58222.495.1101.1.59. Над обекта: самостоятелен обект в сградата
с идентификатор 58222.495.1101.1.65 и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № * със застроена площ от
5.98 кв.м., при граници: югоизток - двор, северозапад – общ коридор, североизток - изба № 8,
6
югозапад - общ коридор, както и 1606/100 000 идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото с площ от 4 836 кв.м., при граници на ПИ: югоизток -
имот пл.№ 443 и 449, северозапад - ул.“Н.Р.“, северозиток - ул.“Р.Д.“, югозапад - ул.“В.“ в
гр.В.П.
ПРИ КВОТИ:
10/12 ид.част за С. Г. Ж.
1/12 ид.част за М. Х. Ж. и
1/12 ид.част за А. Ж. Г.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на настоящото съдебно решение в
Службата по вписвания при Районен съд – В.П., след влизането му в законна сила.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Ш., в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото решение, делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за назначаване
на експертиза по въпроса за поделяемостта на имотите и за насрочване в открито първо
заседание след допускане на делбата.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
7