№ 23
гр. гр. Д. , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и осми април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500194 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№264061/04.03.2021 год. на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район
Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Г, бул. „Вл. Варненчик” №258 срещу
решение №260149/22.02.2021 год. по гр.д.№4642 /2019 год. на Районен съд
Д.,с което са отхвърлени исковете на дружеството за установяване,че Ш. К.
М., ЕГН **********,от гр.Д., *** дължи сумите, предмет на заповед за
изпълнение №1837/09.10.2019 год. по ч. гр. д. №3635/2019 год. по описа на
ДРС: 3947.66 лева за неплатена цена за доставена електрическа енергия по
фактура №02822072018/21.06.2019 год. за периода от 14.06.2017 год.-
13.06.2018 год. за обект с клиентски номер №*** и абонатен номер
№**********, намиращ се на административен адрес: гр.Д., ***, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението - 07.10.2019 год. до окончателното плащане на задължението и
96.50 лева, представляваща мораторната лихва върху главницата от 3947.66
1
лева, изчислена за периода от 01.07.2019 год. до 27.09.2019 год.
С доводи ,че обжалвания съдебен акт е необоснован и постановен в
отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за
цялостната му отмяна и такова за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски за две съдебни инстанции. Повторно се възпроизвеждат
излаганите пред първата инстанция всички фактически твърдения,
оспорвания и правни доводи,вкл. анализ на промените в нормативната уредба
и приложима съдебна практика, във връзка с основателността и доказаността
на претенцията на търговското дружество.
Въззиваемата страна счита обжалваното решение за мотивирано и ясно,а
жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
–ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците,водещи
до неправилност на решението.
При служебната проверка на обжалваното решение съдът не установи
порок, който да го определя като недопустим или нищожен акт.
Правилността на обжалваното решение е оспорена с доводи ,че титуляр
на задължението за заплащане цената на доставена електрическа енергия
съобразно предвижданията на чл. 11,чл.12 и чл. 17 т.3 от Общите условия на
дружеството за продажба на електрическа енергия е титуляра на партидата на
енергоснабдения имот,а не неговия собственик в случаите,когато крайният
снабдител не е уведомен за промяната в собствеността и новия собственик не
предприел действия за встъпване в договорни правоотношения.
Жалбата е неоснователна по съображения,основани на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
Установява се безспорно по делото,че ответникът Ш. К. М. е отчуждил в
полза на Б. М. Х. и М. Я. Х. с договор за продажба от дата 30.01.2013
2
год.,сключен с н.а.№ *** год. на нотариус с рег.№ *** на НК,вписан в
Службата по вписванията гр.Д. с вх.рег.№ *** год.,АКТ № ***,недвижим
имот –апартамент,находящ се в гр.Д. ,*** .Това е административния адрес на
енергоснабден обект с абонатен №********** и клиентски №***.
Измерването на електрическата енергия,потребявана в обекта се е
извършвало посредством еднофазен статичен електромер ISKRA ME 162 с
идентификационен № 1114 0215 6433 1590.Видно от протокол №
2006983,електромерът е бил монтиран в обекта на дата 09.06.2015 год. в
отсъствието на клиента Ш. К. М..Показанията на този електромер са били
отчетени при демонтажа му на дата 13.06.2018 год. в Констативен протокол
№ 1202250.Този електромер е бил подложен на проверка в БИМ-така
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№ 1112/10.06.2019 год.
Данните от двете проверки са послужили като основание за
преизчисление на количество потребена електрическа
енергия,остойностяването на което по фактура № 02822072018/ 21.06.2019
год. за периода от 14.06.2017 год.-13.06.2018 год. за обект с клиентски номер
№*** и абонатен номер №**********, намиращ се на административен
адрес: гр.Д., *** съставлява вземането,което е предмет на установяване по
делото след проведено производство по чл. 410 от ГПК,заповедта по която е
била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и
установеност,че длъжника не живее на адреса на обекта.
Обстоятелството,че ответникът не живее на този адрес се установява и
от извършената справка в НБД“Население“ относно постоянния и настоящия
му адрес и показанията на св.С. Т. Г. (служител на дружеството,извършил
проверката на дата 13.06.2018 год.) ,узнала и вписала в констативния
протокол данните за новия собственик .
Ищецът е посочил в молба рег.№ 265806/18.11.2020 год. ,че
дружеството не разполага с документи,въз основа на които Ш. К. М. да е
регистриран като титуляр на енергоснабдения обект.
На дата 28.06.2019 год. и въз основа на договор за продажба от дата
30.01.2013 год.,сключен с н.а.№ *** год. на нотариус с рег.№ *** на
НК,вписан в Службата по вписванията гр.Д. с вх.рег.№ *** год.,АКТ №
3
***,купувачите Б. М. Х. и М. Я. Х. са подали заявление за продажба на
електрическа енергия на съществуващ обект с абонатен №**********.
Спора между страните следва да бъде разрешен съобразно посоченото в
решение № 205/28.02.2019 год. по гр.д.№ 439/2018 год. на ВКС,ІІІ г.о. ,че при
действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху
електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е
била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на
доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността.
Съгласно чл. 97 ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без
значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а
или т. 33а от ДР на ЗЕ. Случаят е на законово заместване на страната в
правоотношението по визираната от закона сделка.
ЗЕ регламентира правоотношението за продажба на електрическа
енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа
енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а
купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната
дефиниция на понятието "битов клиент" е дадена в § 1 т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1 т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея
Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик
или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени
битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. След
прехвърлянето на собствеността длъжник по вземането е новият собственик
на имот.
Законът и чл.4 ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия,одобрени и с решение ОУ-061/07.11.2007 год. на
ДКЕВР,приложими в случая след постановяване на решение №
798/20.01.2017 год. на ВАС , обвързват задължението за заплащане на
електрическа енергия с титулярството на вещното право на собственост,
респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за
електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и
4
ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия
имот.
Неизпълненото задължение на бившия собственик на имота в 30-дневен
срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността (чл. 17 т.
3 от публично известните общи условия) може да породи вземане за
обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение по чл. 17 т. 3 от ОУ не
квалифицира ответникът-бивш собственик на имота като длъжник на
вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването
на собствеността, тази доставка обективно не обслужва "собствените битови
нужди" на бившия собственик, а тези на новия.
Искът е за цената на електроенергия ,за която се твърди да е потребена
от ответника.Видно от посоченото по-горе, измерена е с монтирано на дата
09.06.2015 год. СТИ,а периода на потреблението е 14.06.2017 год.-13.06.2018
год. и следва с години датата 30.01.2013 год. на изгубеното от ответника
право на собственост ,което обуславя неоснователност на претенцията.
Обжалваното решение е законосъобразно постановено и на основание
чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260149/22.02.2021 год. по гр.д.№4642
/2019 год. на Районен съд Д..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5