№ 3678
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110131222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявени са установителни искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване
нищожност на Договор за паричен заем №4410707, сключен между Д. И. Д. и „*********“
АД, с евентуален иск за обявяване на нищожност на клузата на чл. 4 от договора; и за
прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство №4410707, сключен
между „*********“ АД, Д. И. Д. и „********“ ЕООД.
В искова молба, с молба-уточнение от 26.08.2020 г., Д. Д. твърди, че сключил с
„*********“ АД договор за паричен заем №4410707 за заемната сума 1000 лв., с ГПР 49 %,
ГЛП 40 %, без посочен размер на месечен лихвен процент. С клаузата на чл.4 от договора е
уговорено, че договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители,
които да отговарят на определени условия, банкова гаранция, или одобрено от заемодателя
дружество-поръчител. Твърди, че на датата на сключване на договора за заем е сключен
ищецът, „*********“ АД и „********“ ЕООД сключили договор за предоставяне на
поръчителство №4410707, съгласно който „********“ ЕООД е поело задължението да
обезпечи пред заемодателя задълженията на заемополучателя Д.. По така сключения
договор ищецът се задължил да плати на поръчителя възнаграждение от 710,16 лв., която
сума е разпределена за плащане в месечните вноски по договора за кредит. Пояснява, че
ответниците са свързани лица, тъй като заемодателят е едноличен собственик на капитала на
дружеството-поръчител. Поддържа, че действието на договора за поръчителство е
обусловено от валидността на заемното правоотношение. В тази връзка сочи, че
изискванията, които клаузата на чл. 4 от договора за заем налага на потребителя да намери
две физически лица, поръчители, са фактически неизпълними и го поставя пред единствения
избор да сключи на договор за поръчителство, като необходимо условие за получаване на
заемните средства. Предвид това сочи, че заемодателят не е включил като разход по кредита
възнаграждението за поръчителство и по този начин се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК;
договорът за кредит е недействителен на осн. чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, защото не е посочен
ГПР и общата дължима сума, вкл. как се формира и потребителят е заблуден за
действителната стойност на ГПР; не е подписан на всяка страница и не е предоставено
1
копие от договора за креди и погасителен план и договора за поръчителство. Твърди, че
договорът за поръчителство е лишен от основание, защото по него не се предоставя услуга
на потребителя; противоречи на добрите нрави, вкл. поради това, че възнаграждението на
поръчителя е в размер повече от половината от заемната сума.
Ответното „*********“ АД оспорва предявените искове и поддържа подробни
съображения за съотвествие на договора за заем с волята на длъжника и с чл. 19, ал.3, т.1, ал.
4 и чл. 11, ал.1,т.10 и т.11 от ЗПК. ГПР е във фиксиран размер, посочена е общата сума за
плащане по договора; механизмът за пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в
приложение 1 към ЗПК, и няма законово изискване да бъде отразен в договора, в който също
не са предвидени хипотези за промяна на ГПР, поради което и не са уговорени
допълнителни допускания, довели до неговата промяна. Счита, че с оглед на съдържанието
на отделните уговорки договорът за предоставяне на гаранция /поръчителство/ е второ,
акцесорно, облигационно правоотношение и възнаграждението по него не би могло да се
включи в ГПР по договора за заем, съответно изпълнението по двата договора не е
обвързано. Оспорва твърденията за недействителност на договора за предоставяне на
поръчителствос подробни съображения за необоснованост и неоснователност на иска.
Ответното „********“ ЕООД оспорва исковете и поддържа, че договорът за
предоставяне на поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията на
договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване
на добрите нрави, в т.ч. договорът е възмезден за услуга
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите писмени доказателства се установява, че между Д. И. Д., като заемател,
и „*********“ АД, като заемодател, е сключен Договор за паричен заем №4410707 на
24.02.2022 г., съгласно който са предоставени заемни средства от 1000,00 лева, платими от
заемателя за срок 26 седмици със 13 вноски, с размер на двуседмична погасителна вноска от
84,37 лв., с фиксиран годишен лихвен процент от 35 %, на ден 0,10 %, с годишен процент на
разходи 40,24 %. Не е спорно и изложеното дава основание да се приеме, че ищецът има
качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Според оспорената клауза на чл. 4, заемателят се задължава в срок
от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: 1)две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на
изискванията: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, нетния размер на трудовия му доход да е в размер на 1000лв, да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричн заем,
сключен с кредитора, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история
в ЦКР към БНБ една година назад да е статус не по-лощ от „Редовен“, поръчителят
подписва договор за поръчителство; 2) банкова гаранция с бенефициер-заемодателя за обща
дължима сума 1096,81лв. по чл.2,т.7 от договора; 3)одобрено от заемодателя дружество-
гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От Договор за предоставяне на гаранция №4410707/24.02.2022 г. се установява, че е
сключен между „********“ ЕООД, като гарант, и Д. И. Д., като потребител, съгласно който
потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за
изпълнение на парични задължения) в полза на „*********“ АД, с наредител потребителят,
с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем, и в случай, че не е изпълнено
задължение по чл.4,т.1 или чл.4,т.2 от договора за заем, за което потребителят дължи
възнаграждение 463,19 лв., платимо на вноски от по 35,63 лв. на дати, съответни на
падежните дати, посочени чл. 2, т.5 от договора за паричен заем. Според този договор
2
заемодателят е овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението за плащане
на възнаграждение, както и че при поискване от заемодателя гарантът да плати всички
изискуеми задължения на потребителя по договора за заем.
Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
сключен в нарушение на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, ако не е посочен действителния размер на
разходите по кредита, когато разходите, които не са включени са условие без което не може
да се отпусне заема или потребителят няма избор да договаря без тези разходи; и те касаят
неговата основна престация по договора или са свързани пряко с нея. В този случай може да
се претендира недействителност на целия договор за кредит.
От обявените и общоизвестни обстоятелства в Търговския регистър се установява, че
„*********“ АД е едноличен собственик на капитала на „********“ ЕООД, поради което са
свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че
търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества
упражняват дейността си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира
наличието на знание у лицата, участващи в управлението им, респ. представителство,
досежно търговските дела на другото дружество. Това се потвърждава и от чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на поръчителство, „*********“ АД е овластено да приема вместо
гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност
обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя,
последният може да получи като одобри за гарант. Следователно, договорът за заем и
договорът за предоставяне на гаранция се счита за сключен от потребителя с един и същ
търговец, от една страна, а от друга – договорът за предоставяне на гаранция представлява
допълнителна уговорка между потребителя и заемодателя, сключена в противоречие с чл. 16
от ЗПК. Това е така, защото договорът за предоставяне на гаранция няма самостоятелен
характер, неговия предмет и уговорените права и задължения могат да бъдат предоставени
във връзка с усвояване и управление на договора за кредит; условията и сумата по
гаранцията зависят изцяло от главното задължение по заема. Договорът за потребителски
кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за
предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете съглашения се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без всякаква друга възможна
алтернатива, чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в
който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното задължение по кредита, както и
че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да
се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на
потребителя за обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на потребителя
следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а
именно да предостави обезпечение, при условия- обективно неизпълними за посочения срок
от всеки средно информиран потребител на финансови услуги, които изрично зависят от
преценката на кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното
обезпечение. Клаузата на чл. 4 от договора е уговорена изцяло в противоречие с чл. 16 от
ЗПК, тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за дължимата
професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. Възнаграждението на гаранта
обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за
правилната преценка за кредитиране. Тъй като са свързани лица двете дружества и
сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо
условие по чл. 4 от договора за заем, следва да се приеме, че разходите, които потребителя
трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция за пряко свързани с основната му
престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което следва да бъде обявен в общия му размер. Има
характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да
бъде включена изначално при формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за
потребителски кредит и който потребителят трябва да заплати. Ето защо в конкретния
3
случай съдът приема, че договорът за паричен заем е сключен в нарушение на чл.11,
ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като не е посочен действителния размер на разходите по кредита,
който включва всички лихви и такси, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Договорът само
формално покрива изискването за посочване на ГПР, но реалната му стойност не
съответства на заявеното от кредитора. Това поведение кореспондира и с търговска
практика, от страна на търговеца към потребителя, която е заблуждаваща, тъй като
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, и
съдържа невярна информация, която възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител да вземе информирано решение за стойността на кредита
и дали да договаря с този кредитор – арг. от чл.68д от ЗПП. Обстоятелството, че в договора
не е посочен действителния размер на ГПР е равнозначно на неизпълнение на задължението
по чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК и води до нищожност на целия договор за паричен заем, на осн.
чл.22 от ЗПК, като е ирелевантно дали съществува противоречие с чл.19,ал.4-5 от ЗПК (вж.
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. на Софийски градски съд, Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. по в. гр. д. № 2806/2021 г. на Софийски градски съд, Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение № 28
от 11.02.2022 г. по в. гр. д. № 561/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч и др.). С тези
съображения, съдът приема за основателни предявените искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. чл. 22 от ЗПК, за прогласяване нищожността на договора за паричен заем №4410707,
сключен между Д. И. Д. и „*********“ АД, поради което съдът не дължи разглеждане на
евентуалния иск; и за основателен иска за прогласяване нищожност на договора за
предоставяне на гаранция, сключен между Д. И. Д. и „********“ ЕООД.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответнатата страна трябва
да заплати на ищеца сторените разноски 100 лв. -платена държавна такса по 50 лв. за всеки
иск.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, при предоставена безплатна правна помощ, съобразно
изхода на спора, насрещната страна дължи на адвоката разноските за адвокатско
възнаграждение. Неоснователна е претенцията за пресъждане на адвокатско възнаграждение
в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“. От представения договор за правна
помощ се установява, че адвокатската защита в полза на ищеца е безвъзмездна, при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Ответната страна оспори
наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ и представи
доказателства, с оглед на които съдът приема, че ищецът разполага с добри финансови
възможности и имущественото му състояние не е в такава степен утежнено, че да е пречка
да заплати претендираното от адвоката възнаграждение. Това се потвърждава
недвусмислено от процесуалното поведение на ищеца след като узна оспорването на
ответника за възниквне на правото на парично вземане по чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА, тъй като
представи разписка за платено възнаграждение на адвокатското дружество от 480 лв.
Ищецът обаче в окончателното си изявление по чл. 81 от ГПК заявява разноската да бъде
присъдена не в полза на страната, сторила разноската, а в полза на адвокатското дружество
и по реда на чл. 38 от ЗА. При така направеното искане, съдът няма основание да присъжда
възнаграждение в полза на адвокатското дружество, тъй като не е титуляр на вземането
спрямо ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Д. И. Д., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, срещу „*********“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
***********, иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, на Договор за паричен заем
4
№4410707/24.02.2022 г.
ПРОГЛАСЯВА нищожност по предявения от Д. И. Д., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, срещу „********“ ЕООД, с ЕИК:**********, и „*********“ АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***********, иск по чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, на Договор за предоставяне на гаранция №4410707/24.02.2022 г.
ОСЪЖДА „*********“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
***********, и „********“ ЕООД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплатят разделно и поравно на Д. И. Д., с ЕГН:**********, с адрес:
*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 100,00 лева– съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5