№ 28
гр. Оряхово, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20221460100601
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищцата Р. Й. Д., ЕГН
********** от ....., действаща чрез адв. О. Н. Начев от ВТАК срещу ТП на
НОИ – Враца, представлявано от И.Г.И. – Директор, с адрес в ....., с искане за
установяване на трудов стаж на ищцата при работодателя ПИМ – гр.
Козлодуй за периода от 29.08.1988 г. до 04.06.1990 г. на длъжност
„счетоводител“ при пълно работно време от осем часа, който трудов стаж да
се вземе предвид при пенсиониране.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 3, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
(ЗУТОССР).
От името на ищцата се твърди, че е работила по трудово
правоотношение в Предприятие за инертни материали /ПИМ/ гр. Козлодуй от
29.08.1988 г. до 04.06.1990 г. на длъжност „счетоводител“ при пълен работен
ден от осем часа. Сочи се, че в трудовата й книжка е отразено, че на
29.11.1988 г. трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 71, вр. с
чл. 328, т. 4 от КТ, в редакцията действала към датата на освобождаване, като
е отразено анулиране на това прекратяване от работодателя и на 29.11.1988 г.
отново е постъпила на работа в ПИМ гр. Козлодуй и е отразен прослужения й
трудов стаж в периода от 29.08.1988 г. до 04.06.1990 г., изчислен на една
година, десет месеца и три дни.
Твърди се, че в последствие й е изплатено и обезщетение за оставане
без работа от 04.06.1990 г. до 04.07.1990 г. в размер на 223,60 лв. – също
отразено в трудовата книжка, след което е регистрирана в Бюро по труда гр.
Оряхово от 04.08.1990 г. до 01.01.1990 г., който период също е признат за
трудов стаж при пенсиониране - в размер на 4 месеца и 27 дни.
През 2022 г. при предстоящо пенсиониране на ищцата и размяна на
кореспонденция с ТП на НОИ гр. Враца е установено, че трудовият й стаж в
1
ПИМ гр. Козлодуй за периода от 29.08.1988 г. до 04.06.1990 г. не се зачита,
въпреки че е отразен в трудовата й книжка. Зачетен е като трудов стаж при
пенсиониране само периода от 04.06.1990 г. до 04.07.1990 г., за който ищцата
е получила обезщетение за оставане без работа при същия работодател на
основание чл. 222 от КТ.
Горните аргументи обуславят правния интерес за предявяване на иска
пред съда от страна на ищцата, като се претендират и разноски в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ТП на НОИ – офис
Враца, представлявано от Директора Иван Грозданов, чрез юрисконсулт
Цветелина Цветкова, с който се оспорва допустимостта и основателността на
иска. Развиват се доводи за неговата недопустимост веднъж в посока на
твърдението, че не е представено удостоверение за изгубени или унищожени
книжа в ПИМ гр. Козлодуй (което се твърди като предпоставка за
допустимост на иска) и втори път – в посока на твърдението, че искът се
явява недопустим, тъй като трудовият стаж за претендирания период е вписан
в трудовата книжка на ищцата. Пояснено е, че именно чрез този документ –
трудовата книжка, се установява наличието на осигурителен стаж съгласно
чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), но не се
сочат аргументи в посока на това – признат ли е този стаж от страна на ТП на
НОИ гр. Враца при пенсиониране на ищцата или не е признат и ако не е –
защо не е зачетен.
При горните съображения е отправена молба за отхвърляне на иска като
недопустим и алтернативно – като неоснователен, с възражение за
недължимост на съдебни разноски на ищцата съгласно чл. 9, ал. 2 от
ЗУТОССР.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
От представеното по делото заверено копие от трудова книжка на
ищцата се установява, че тя е работила по трудово правоотношение в ПИМ
гр. Козлодуй от 29.08.1988 г. на длъжност „счетоводител“ при пълен работен
ден от осем часа. Отразено е, че на 29.11.1988 г. трудовото й правоотношение
е прекратено на осн. чл. 71, вр. с чл. 328, т. 4 от КТ, в редакцията действала
към датата на освобождаване. На същата дата – 29.11.1988 г. е отразено
анулиране на това прекратяване от работодателя – т.е отново е постъпила на
работа в ПИМ гр. Козлодуй, което правоотношение е продължило до
04.06.1990 г. Ясно е отразен прослужения й трудов стаж в периода от
29.08.1988 г. до 04.06.1990 г., изчислен на една година, десет месеца и три
дни. Изплатено й е обезщетение за оставане без работа от 04.06.1990 г. до
04.07.1990 г. в размер на 223,60 лв. – също отразено в трудовата книжка.
Съгласно Удостоверение с Изх. № 5510-06-5/29.09.2022 г. в
осигурителния архив на НОИ Враца липсват писмени данни за положен от
ищцата трудов/осигурителен стаж за периода от 29.08.1988 г. до 04.06.1990 г.
при работодател/осигурител ПИМ гр. Козлодуй.
От представен по делото доклад на ТП на НОИ Враца, съдържащ опис
на осигурителния стаж на ищцата Р. Д., се установява вписаната в трудовата й
книжка с № 1211 информация, че в периода от 29.08.1988 г. до 04.06.1990 г. е
работила в ПИМ гр. Козлодуй, който обаче не се зачита за осигурителен стаж,
2
като е отразено, че „лицето липсва във ведомостите“. Въпреки това е зачетен
като трудов стаж при пенсиониране периодът от 04.06.1990 г. до 04.07.1990 г.,
за който ищцата е получила обезщетение за оставане без работа при същия
работодател на основание чл. 222 от КТ, както и периодът, в който е била
регистрирана като безработно лице в Бюро по труда гр. Оряхово от 04.08.1990
г. до 01.01.1990 г., който период също е признат за трудов стаж при
пенсиониране - в размер на 4 месеца и 27 дни.
По делото са разпитани свидетелите Г. Ф. С. и Ц.П.И., по отношение на
които съдът е констатирал от представените от тях трудови книжки, че са
работили по трудово правоотношение при работодателя ПИМ гр. Козлодуй в
претендирания от ищцата период, а именно св. Г. С. – от 04.02.1986 г. до
18.05.1992 г. на длъжност счетоводител/гл. счетоводител и св. Ц.И. – от
07.06.1989 г. до 28.08.1991 г. на длъжност касиер/касиер-счетоводител. Съдът
възприема с вяра техните показания, тъй като намира същите за
добросъвестно изложени, логични, последователни и отговарящи на
представените от тях за констатация пред съда трудови книжки. И двете
свидетелки споделят, че познават ищцата, с която са работили заедно в
периода 1988 – 1990 г. в ПИМ гр. Козлодуй, по което време в предприятието
са били трима счетоводители – един от които ищцата Д., отговаряла за
сметките за отчитане на материали. Потвърждават, че Р. Д. е работила в
предприятието в процесния период на пълен работен ден, фигурирала е във
ведомостите и е получавала възнаграждение за полагания труд, което
възнаграждение й е изплащано лично от св. Ц.И..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Установяването на трудовият стаж по съдебен ред е един
от правнорелевантните факти, за който е предвидена изрично възможност в
ЗУТОССР. Една от предпоставките за допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1, т.
3 от закона е да са налице доказателства, че осигурителят е прекратил
дейността си, без да има правоприемник и в архивното стопанство на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт
да липсват писмени данни за претендирания стаж (чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР).
В конкретния случай видно от Удостоверение с Изх. № 5510-06-
5/29.09.2022 г., издадено от ТП на НОИ – гр. Враца, понастоящем липсват
разплащателни ведомости и други трудовоправни документи на ПИМ гр.
Козлодуй, което означава, че претендираният от ищцата стаж следва да бъде
установен по предвидения в ЗУТОССР съдебен ред. Представеното
удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР е подкрепено с доказателства, че
посоченият от ищцата трудов стаж, отразен в трудовата й книжка, не е
зачетен за такъв при пенсиониране. Това прави предявения иск процесуално
допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество.
По основателността на иска по чл. 3, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал
труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност,
при съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че ищцата Р. Й. Д. е
провела пълно и главно доказване на релевантните в производството
обстоятелства, което прави искът основателен и доказан. Заеманата от нея
длъжност “счетоводител” на пълно работно време от осем часа, с място на
3
работа в ПИМ гр. Козлодуй и с начин на изплащане на трудовото
възнаграждение по водена ведомост в предприятието, се установява от
представеното заверено копие на трудовата книжка на ищцата, като всички
тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните
свидетели Г. Ф. С. и Ц.П.И., като липсват доказателства в обратна посока.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на
трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия стаж и са издадени от работодателя, при който е придобит стажът, и
по време на полагане на стажа. В чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР са изброени
примерно писмените доказателства. В конкретния случай се представя
трудова книжка на ищцата, удостоверяваща началото и края на трудовото й
правоотношение с ПИМ гр. Козлодуй, а освен това трудовата книжка е
документът, който установява наличието на осигурителен стаж съгласно чл.
40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Представения доклад от ТП на НОИ с опис на осигурителния стаж на ищцата
също потвърждава, че документът, от който са изведени част от данните по
доклада, е именно от трудовата книжка на ищцата с № 1211. Разпитаните
свидетелите също безпротиворечиво установяват, че ищцата е работила в
процесния период на съответната длъжност и е получавала трудово
възнаграждение за пълен работен ден, като свидетелите са полагали труд в
ПИМ гр. Козлодуй както през процесния период, така и след 1990 г., когато
ищцата е била съкратена. Потвърждават също, че е получила обезщетението
си от предприятието за оставане без работа, което се потвърждава и от
писмените доказателства по делото. В посочения смисъл в т. 1 на
Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962 г. на Върховния съд по гр. д. №
54/1962 г. ОСГК, което не е изгубило значението си към момента и при
действието на ЗУТОССР, е прието, че писмени доказателства могат да сочат
на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо да
обхващат целия период от време, което се претендира като трудов
стаж. Преценката, която следва да се прави на представените писмени
доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се
изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на
претендирания стаж или не. В случая безспорно се установи, както от
представената трудова книжка на ищцата, така и от останалите събрани по
делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, че
ищцата е полагала труд при работодателя ПИМ – гр. Козлодуй за периода от
29.08.1988 г. до 04.06.1990 г. на длъжност „счетоводител“ при пълно работно
време от осем часа, който трудов стаж следва да се вземе предвид при
пенсиониране.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане
на разноски от страна на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
й бъдат присъдени такива (Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГК на
ВКС по т. д. № 2/2015 г.) – 700 лв. за заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства и списък на
разноските.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1 от
ЗУТОССР, по отношение на ТП на НОИ – Враца, представлявано от
Директора И.Г.И., с адрес в ....., че Р. Й. Д., ЕГН ********** от ..... е работила
по трудово правоотношение в Предприятие за инертни материали /ПИМ/ гр.
Козлодуй от 29.08.1988 г. до 04.06.1990 г. на длъжност „счетоводител“, на
пълно работно време от осем часа, което време се признава за трудов и
осигурителен стаж.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ТП на НОИ – Враца,
представлявано от Директора И.Г.И., с адрес в ..... ДА ЗАПЛАТИ на Р. Й. Д.,
ЕГН ********** от ..... сумата от 700 лв. (седемстотин
лева), представляваща направени от ищцата разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5