Решение по дело №786/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.Г.Г., с посочен съдебен адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №139/16.05.2023 г., постановено по АНД № 332 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Същото противоречало на доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение. Нарушен бил материалния закон. Съдът бил длъжен да извърши и служебна проверка на обжалвания електронен фиш за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила, което не направил. Решението било постановено в противоречие с практиката на касационната инстанция. Твърди се, че съдът не обсъдил всички твърдения, възражения и доводи в жалбата и писменото становище към нея, и не изложил подробни и обосновани съображения защо не ги приема. Съдът неправилно и необосновано приемал, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна, както и че е приложен правилно материалния закон. Сочи се, че наказанието било наложено на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП и в тази връзка следвало да се има предвид, че в електронния фиш не била посочена датата, на която е влязъл в сила другия електронен фиш №К/5170284, който бил посочен само като номер. Посоченият ЕФ №К/5170284 бил представен по делото, със заверка от коя дата е в сила – 20.12.2021г., но липсвали доказателства на коя дата е връчен. От друга страна, представена била справка за нарушител (без дата и подпис), в която било посочено, че ЕФ №К/5170284 е връчен на 03.12.2021г. Навеждат се доводи, че е недопустимо волята на органа да се извлича по тълкувателен път от други документи по преписката. Това означавало, че наказанието е определено неправилно – и като квалификация, и като размер от АНО. На следващо място се твърди наличие в разпечатката от представената по делото снимка на дописване, че е такава към посочения ЕФ, което било недопустимо и било нарушение на наредбата. Сочи се, че снимките/клиповете се разпечатват във вида, в който са изготвени автоматично от техническото средство, без каквато и да е обработка. Без всякакво значение била и приложената таблица. Освен това, на приложената снимка било видно, че са заснети два автомобила почти успоредно движещи се, при липсата на обективни данни на кой от тях скоростта била измерена с автоматизирано техническо средство. При това положение следвало да се приеме за недоказано по несъмнен начин извършването на санкционираното с електронния фиш административно нарушение и неговото авторство. На приложената снимка не били отразени разпознат от системата рег. № и стойност на превишението след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч. Навеждат се доводи за нарушения на чл.5, ал.1 и чл.16, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. Твърди се също, че в представения Протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 №120ccef, при посочени начало и край на работа - съответни часове, не били вписани № на първо и последно статично изображение, а само, че са заснети 84 броя нарушения (снимки). По този начин не можело да се прецени дали номера на снимката, представена по делото, фигурира сред тези 84 броя, а посоченото несъответствие пораждало съмнение, че представения по делото протокол е относим към твърдяното нарушение, както и представената снимка. Не можело да бъде доказано и заснемането на снимката, както и съответствието на същото АТСС с одобрения тип. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и на потвърдения с него електронния фиш. Претендира се да бъде осъдена ответната страна да заплати на адвоката, който оказва безплатна правна помощ, адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв. за двете съдебни инстанции на основание чл.18, ал.1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В допълнително представено чрез пълномощник писмено становище се моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, както и електронния фиш, като се претендира да бъде осъден ответника да заплати на адвоката, който оказва безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като за въззивната се присъди сума от 500 лева, а за касационната инстанция да се присъди сума от 400 лева.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №6568395 на ОДМВР – Хасково, с който на А.Г.Г., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че атакуваният електронен фиш е законосъобразно издаден. Посочил е, че кумулативно дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на този вид нарушения, са изпълнени в процесния случай. Приел е за обосновани и твърденията за наличие на административно нарушение, наказуемо по чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, поради което правилно на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Обжалваното решение е правилно.

Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

С оглед представените пред районния съд доказателства, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал – снимка № 120CCEF/0091252. Превишаването на скоростта в случая е заснето с техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Мястото, където е констатирано превишение на скоростта, безспорно попада в зоната на населено място с въведено общо ограничение на скоростта от 50 км/ч, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, попълнени в Протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и от посоченото в снимка № 120CCEF/0091252. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесният фиш, не са представени пред районния съд, а приетите и събрани такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 200.00 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.

В тази връзка касационната инстанция, на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното решение.

Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения за недоказаност на повторността на извършеното в случая нарушение, съответно, за неправилно определяне на наказанието като квалификация и като размер. Видно е от обжалваното решение, че посочените възражения са обсъдени, като направените във връзка с тях изводи от районния съд са обосновани и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Доколкото в производството пред районния съд са събрани доказателства за датата на влизане в сила на ЕФ Серия К №5170284, посочен в процесния електронен фиш, включително за заплащане на наложената с този предходен електронен фиш глоба, настоящата инстанция изцяло споделя съображенията, изложени в обжалваното решение, че се установява по несъмнен начин повторността на вмененото на касатора деяние. В допълнение следва да се посочи, че в обжалвания електронен фиш действително не е посочена датата, на която е влязъл в сила предходния такъв с №К/5170284, но при описание на нарушението, доколкото се сочи, че е извършено в условията на повторност, е достатъчно да бъде посочен вида и номера на акта, с който е наложено наказание за същото по вид нарушение, а дори и да е допусната непрецизност и да не е посочено кога този ЕФ е влязъл в сила, това в случая по никакъв начин не препятства наказаното лице да разбере за какво противоправно деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност. Освен това, обстоятелството влязъл ли е в сила електронен фиш №К/5170284 и кога, подлежи на доказване от административнонаказващия орган, а в настоящия случай, както вече се посочи, такива доказателства са представени пред районния съд. От страна на наказаното лице не се представят доказателства, които да оборват представените от страна на административнонаказващия орган и да навеждат съмнения, че ЕФ К/5170284 не е влязъл в сила към момента, когато е извършено процесното нарушение.

Неоснователни са и възраженията относно снимковия материал, послужил за издаване на процесния електронен фиш. Относно направените в тази връзка оплаквания следва да се посочи, че видно от представената по делото снимка №120CCEF/0091252, информацията относно данните за нарушението, съхранявана във формата и вида, изготвен от АТСС, е предоставена като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер, с което са спазени изискванията на чл.16 ал.1 и ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Допълнителното отбелязване, че снимката е към ЕФ Серия К №6568395 по никакъв начин не води до извод, че по някакъв начин са нарушени разпоредбите на наредбата. Относно оплакването за наличие на втори автомобил на снимката следва да се посочи, че същото не е определящо за идентификацията на лекия автомобил, засечен да преминава с превишена скорост на посочените в ЕФ дата и място. Видно е от снимковия материал, че процесният автомобил несъмнено е най-бързо движещия се такъв в транспортния поток, попаднал в обхвата на заснемане в този момент и се намира пред другия автомобил. Следва също да се отбележи, че регистрационният номер на другия заснет автомобил не е съвсем ясно различим, а и АТСС обективно, без каквато и да е намеса, идентифицира и посочва автомобила, който се движи с превишена скорост. С оглед горното, съдът намира, че отразената като регистрирана скорост на снимковия материал касае именно лек автомобил с регистрационен номер Х****КХ, собственост на касатора.

Неоснователни са и възраженията, че на приложената снимка не била отразена стойност на превишението след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч. Следва да се посочи, че подобно изискване няма предвидено в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. От разпоредбата на чл.16, ал.5 от наредбата е видно, че при издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както е направено и в конкретния случай – в електронния фиш вече е отразена превишената след извършеното приспадане скорост.

Не се споделя и оплакването на касатора по повод невписване в Протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на номер на първо и последно статично изображение/видеозапис. От представения по делото и попълнен Протокол за използването на АТСС за дата на използване 13.11.2022г. се установява, че пътният участък, в който е била измерена скоростта на процесния автомобил, е бил контролиран от 09:25 часа до 14:00 часа, като за този времеви период установените от АТСС нарушения са общо 84 броя. Действително, в протокола да не са описани номер на първо и последно статично изображение/видеозапис, но последното в случая не представлява съществен пропуск, доколкото няма спор, че установеното с процесния ЕФ нарушение е заснето в посочения времеви период, а именно в 12:37 часа на 13.11.2022г.

Предвид горното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №139/16.05.2023 г., постановено по АНД № 332 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: