Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 16.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в публичното
заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Членове:
Секретар:
Силвия Димова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1914 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.
В искова молба ищецът В.Д.Д. твърди, че 13.11.2019г.
получил чрез адвоката си съобщение за доброволно изпълнение по ИД
№20198740400789 по описа на ЧСИ **, с което бил уведомен, че е конституиран
като длъжник по изпълнително дело, в качеството на наследник на ***Д. за сумата
от 5303,97 лева-главница, 4733,81 лева-лихви, 106,08 лева- неолихвяема сума, и
324 лева разноски по изп.дело, като и такса по т.26 от Тарифа за таксите и
разноските по ЗЧСИ в размер на 994,36 лева с ДДС, като общото задължение към
05.11.2019г. било в размер на 11462,22 лева. След извършена проверка по
изпълнителното дело ищецът установил, че въз основа на молба от 24.02.2011г.
ответника Кооперация ***“ е поискал образуване на изп.дело въз основа на
издаден в негова полза изпълнителен лист. Той пък бил издаден на основание
запис на заповед, по който длъжниците ***, като издател на записа на заповед от
16.06.2010г., ***и ***Д., като поръчители по записа на заповед, се задължили
солидарно да платят на ответника сумата от 2711,88 евро, ведно със законна
лихва върху сумата от 02.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и 106,08
лева деловодни разноски. Давността за вземането по записа на заповед била
прекъсната с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
15.02.2011г., като от тази дата започвала да тече нова давност от 3 години. По
така подадената молба било образувано ИД №112/2011г. по описа на ЧСИ **, като
до ***Д. била изготвена ПДИ, която обаче не му била връчена. Изготвена била
втора ПДИ, която също не била връчена на адресата, тъй като на 01.04.2014г.
върху нея е отбелязано, че ***Д. е починал на 30.07.2012г. На 13.02.2015г. ЧСИ
изготвил протокол, като приел, че делото е перимирано и съответно прекратено. В
тази връзка ищецът счита, че погасителната давност за събиране на вземането
била изтекла на 02.09.2014г. С молба от 13.02.2015г. ответникът отново поискал
образуване на изп.дело въз основа на същия изпълнителен лист, но с нея не
прекъсвал погасителната давност тъй като не направил искане за извършване на
валидни изпълнителни действия. Във връзка с молбата било образувано ИД
№154/2015г. по описа на ЧСИ **. С молба от 08.04.2015г. ответникът поискал
ищеца да бъде конституиран като длъжник по делото в качеството му на наследник
на ***Д.. ПДИ била изпратена на новия длъжник, но не му била връчена, тъй като
той не бил открит на адреса. На 24.10.2019г. с протокол ЧСИ приел, че делото е
перимирано и прекратил производството по него. С нова молба от 24.10.2019г.,
отново въз основа на същия изп.лист, било образувано ново ИД №789/2019г. по
описа на ЧСИ **, съобщение за доброволно изпълнение по което получил адвоката
на ищеца на 13.11.2019г. В.Д.Д. счита, че към настоящия момент вземането на
взискателя-ответник към него, в качеството му на наследник на ***Д. по ИД
№789/2019г. е погасено по давност, поради което е и недължимо. Вземането не
било установено със съдебно решение, а с разпореждане въз основа на издаден запис
на заповед, поради което погасителната давност била 3 години и съответно е
изтекла. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 106,08 лева- неолихвяема
сума, 5303,97 лева- главница, 4733,81 лева-лихви, 324 лева-разноски по ИД,
предмет на ИД №789/2019г. по описа на ЧСИ **, поради това, че същите са
погасени по давност. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът Кооперация ***“ не депозира отговор на
исковата молба. С молба от 18.02.2020г. моли съдът да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Посочва, че по изп.дело №154/2015г. било
поискано от взискателя с молба да бъде наложен запор на банковите сметки на
длъжника В.Д.Д., с което действие била прекъсната давността за събиране на
вземането.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото
препис от Изпълнителен лист, издаден на 15.02.2011г. от РС-Димитровград по ч.гр.д.
№171/2011г., длъжниците ***, като издател на запис на заповед от 16.06.2010г., ***и
***Д., като поръчители по същия запис на заповед, били осъдени солидарно да
заплатят на кредитора- ответник по настоящото дело Кооперация
„Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани-Стопанин
1“, сумата в размер на 2711 евро,ведно със законната лихва, считано от
02.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и 106,08 лева деловодни
разноски.
Със Заявление изх.№13/24.02.2011г. ответникът е
поискал от ЧСИ ** с рег.№874, да образува изпълнително дело против длъжниците ***,
***и ***Д., въз основа на горепосочения изпълнителен лист, тъй като до този
момент задължението не било заплатено от тях. Иска се ЧСИ да изпрати призовки
за доброволно изпълнение на длъжниците, да наложи запор върху банковите им
сметки и спестявания в банките, да наложи запор върху трудовите им
възнаграждения, да опише техни моторни превозни средства и движими вещи, както
и да извърши опис на недвижимите им имоти.
На 25.02.2011г. до длъжника ***Д. е била
изпратена Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ ** по образуваното при него
изп.дело №20118740400112, като същата покана не е била връчена на адресата.
С Молба изх.№46/02.09.2011г. ответникът е
поискал по горепосоченото изпълнително дело ЧСИ ** да възобнови изпълнителните
действия против четиримата длъжници, тъй като до този момент не били извършени
никакви плащания. Поискал ЧСИ да пристъпи към следните изпълнителни способи:
извършване на запор на движимо и недвижимо имущество, извършване на опис на
движими вещи, както и опис на недвижими имоти на длъжниците. В тази връзка на
26.03.2014г. съдебния изпълнител изпратил втора Покана за доброволно изпълнение
до ***Д.. Тя обаче отново не му била връчена, като на 01.04.2014г. в нея било
отбелязано, че лицето е починало на 30.07.2012г.
На 22.01.2015г. до ответника-взискател по
образуваното изп.дело №20118740400112 по описа на ЧСИ **, било изпратено
съобщение, с което той бил уведомен, че на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното дело било прекратено от съдебния изпълнител, като перемцията
настъпила на 15.03.2013г.
Видно от Молба вх.№1440/13.02.2015г. е, че
ответникът позовавайки се на горепосочения изпълнителен лист, отново е поискал
ЧСИ ** да образува против същите длъжници изпълнително дело. Поискал е на
длъжниците да се връчат покани за доброволно изпълнение, да се извърши пълно
проучване на имущественото им състояние и ЧСИ да определи начина на изпълнение.
Предвид обстоятелството, че длъжника ***Д. бил починал, с Молба от 08.04.2015г.
ответникът поискал по изпълнителното дело в качеството на длъжници да бъдат
конституирани неговите наследници ***и ищеца В.Д.Д.. До последния била
изпратена Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ ** по образуваното при него
изп.дело №20158740400154, като същата покана не е била връчена на адресата с
отбелязване от 17.04.2015г., че по сведение на съседите това лице не живее на
адреса.
Със Заявление
вх.№4364/20.04.2017г. ответникът поискал ЧСИ да възобнови изпълнителните
действия по делото, като направи справка за банковите сметки на длъжниците ***
и ***, като наложи запор върху тези банкови сметки.
На 09.10.2019г. до ответника-взискател по
образуваното изп.дело №20158740400154 по описа на ЧСИ **, било изпратено
съобщение, с което той бил уведомен, че на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното дело било прекратено от съдебния изпълнител, като перемцията
настъпила на 13.02.2013г.
С Молба вх.№12520/24.10.2019г. ответникът за
трети път, позовавайки се на горепосочения изпълнителен лист, поискал ЧСИ ** да
образува против същите длъжници изпълнително дело. Поискал на длъжниците да се
връчат покани за доброволно изпълнение, да се извърши пълно проучване на
имущественото им състояние и ЧСИ да определи начина на изпълнение. Видно от
същата молба е, че в долния край на същата с ръкописен текст е изписана молба
да бъде извършена справка за трудови договори на длъжниците и да бъде наложен запор.
Във връзка с образуваното изп.д.№20198740400789
по описа на ЧСИ **, до ищеца било изпратено на 05.11.2019г. Съобщение за
доброволно изпълнение. Същото било връчено на неговия пълномощник адв.Г.К. на
13.11.2019г.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно
установено по настоящото дело е, че по отношение на ***Д. - наследодател на ищеца
В.Д.Д., на 15.02.2011г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на Кооперация ***“. Няма спор и
относно обстоятелството, че във връзка с така издадения изпълнителен лист, по
искане на кредитора, е било образувано изп.д.№20118740400112
по описа на ЧСИ ** с рег.№874, което е прекратено на 15.03.2013г. на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, а в последствие и изп.дело
№20158740400154 по описа на ЧСИ, което е прекратено на 30.05.2019г.
отново на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Няма спор и относно това, че въз
основа на същия изпълнителен лист, по искане на ответника ЧСИ ** е образувал за
трети път изпълнително дело против длъжниците с 20198740400789. Не се спори
между страните, че първоначалния длъжник ***Д. е починал, като на негово място
по делото е конституиран наследника му ищеца В.Д.Д.. На последно място,
безспорно установено от представените по делото писмени доказателства и материалите
съдържащи се в горепосочените три изпълнителни дела по описа на ЧСИ ** е, че
нито първоначалния длъжник, нито неговия наследник реално са получили покани
или съобщения за доброволно изпълнение на задълженията по процесния
изпълнителен лист, като това е направила едва на 13.11.2019г. пълномощника на
ищеца адв.Г.К.. В този смисъл, установено е, че ищеца е научил за воденото
против него изпълнително производство на 13.11.2019г.
Спорно по делото е
погасено ли е поради изтекла давност вземането на кредитора към длъжника В.Д.,
прекъсната ли е била тази давност в хода на изпълнителното производство по
горепосочените три изпълнителни дела и дължи ли ищеца на ответника по изп.д.№20198740400789 по описа на ЧСИ ** с рег.№874, 106,08 лева- неолихвяема сума, 5303,97 лева-
главница, 4733,81 лева-лихви, 324 лева-разноски по ИД.
Съгласно
разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Доколкото ищецът се
явява длъжник по изп.д.№20198740400789 по описа
на ЧСИ ** с рег.№874, като основава исковата си
претенция на изтекла погасителна давност по отношение на претендираното от
взискателя вземане, факт настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, предявения иск се
явява допустим и няма пречка да бъде разгледан от съда.
В настоящия случай,
вземането на кредитора е възникнало след постановяване на Заповед за незабавно
изпълнение от 15.02.2011г. по ч.гр.д.№171/2011г. по описа на РС-Димитровград и
издаване на изпълнителен лист въз основа на него на 15.02.2011г. На основание
така издадения изпълнителен лист, кредиторът е поискал по отношение на общо
четирима длъжници, в т.ч.и ***Д.- наследодател на ищеца, да бъде образувано
изпълнително дело пред ЧСИ **, като това е направено с молба от 24.02.2011г. В
молбата си взискателят изрично е посочил, че иска съдебния изпълнител да изпрати
призовки за доброволно изпълнение на длъжниците, да наложи запор върху
банковите им сметки и спестявания в банки, както и върху трудовите им
възнаграждения. По образуваното изп.дело ЧСИ е изпратил покана за доброволно
изпълнение до наследодателя на ищеца, която обаче не е била връчена. С
направеното искане от страна на ответника за образуване на изпълнително дело и
налагане на запор върху сметки на длъжника се прекъсва давността, като след
извършването на това действие започва да тече нова такава. Тъй като в
продължение на две години взискателя не поискал извършване на изпълнителни
действия, с постановление от 15.03.2013г. ЧСИ прекратил производството по
делото.
На 13.02.2015г.
взискателят е подал до ЧСИ ** нова молба за образуване на изпълнително
производство против длъжниците посочени в процесния изпълнителен лист, в която
е поискал да бъде извършено пълно проучване на имущественото състояние на
длъжниците, да им се изпратят покани за доброволно изпълнение, както и да се
определи начина на изпълнение.
Във връзка с тази
молба, ЧСИ ** единствено е изискал справки от ТД на НАП-Хасково и е изпратил
покани за доброволно изпълнение, в т.ч. и на новоконституирания длъжник В.Д.,
като наследник на първоначалния длъжник по изпълнителния лист ***Д.. Тази
покана до новия длъжник обаче не му е била връчена надлежно и той не е узнал за
воденото против него изп.дело и задълженията, които се претендират за плащане
от взискателя.
С постановление от
30.05.2019г., на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, ЧСИ е прекратил
производството по делото, поради това, че взискателя отново не бил поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
На 24.10.2019г.
ответникът подал трета молба до ЧСИ ** за образуване на изпълнително дело
против длъжниците, като в нея отново поискал да бъде извършено пълно проучване
на имущественото състояние на длъжниците, да им се изпратят покани за
доброволно изпълнение, както и да се определи начина на изпълнение. С ръкописен текст в долния край на молбата е
записано молба да бъде извършена справка за трудови договори на длъжниците и да
бъде наложен запор.
С оглед спора между
страните налице ли е изтекла погасителна давност за претендираното от ответника
вземане по образуваното против ищеца изпълнително дело №20198740400789 по описа на ЧСИ ** с рег.№874, съдът счита, че съгласно чл.116 б.“в“ от ЗЗД само предприемането на
действия за принудително изпълнение прекъсват давността и от всяко прекъсване
започва да тече нова давност. Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В този смисъл давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1
от ЗЧСИ. Такива изпълнителни действия могат да бъдат насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Същевременно, не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемане на всяко действие за принудително изпълнение. В този смисъл съдът
намира, че с депозиране на молбата от 24.02.2011г. до
ЧСИ, в която изрично е направено и искане за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжниците и спестяванията им в банки, както и върху техните
трудовите възнаграждения, ответникът е прекъснал погасителната давност за
събиране на вземането си. След този момент, нито взискателя, нито ЧСИ е
предприел каквито и да е действия, прекъсващи давността. Няма данни да са
налагани запори или възбрани върху имущество на длъжниците. Не е извършван опис
или оценка на вещи, нито е назначаван пазач на такива. Не е насрочвана или
извършвана продан на описани вещи, собственост на задължените лица.
Действително с молба от 24.04.2017г. взискателя е поискал да бъде наложен запор
на банкови сметки, но изрично е посочил, че това искане е насочено единствено
към длъжниците *** и ***. Предвид това, че след образуването на изп.д.№ 20118740400112, а в последствие и изп.дело №20158740400154, двете по описа на по описа на ЧСИ ** с рег.№874, взискателя не е искал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години, тези две дела са били прекратени съответно на 15.03.2013г. и на 30.05.2019г., на основание чл.433 ал.1 т.8
от ГПК. Едва в молбата от 24.10.2019г.,с която за трети път ответника е поискал
ЧСИ да образува изпълнително дело против горепосочените длъжници, в т.ч. и
ищеца, се съдържа изявление за налагане на запор върху трудовите договори на
същите, като по този начин е извършено действие, с което се прекъсва давността
за събиране на вземането. Предвид това, че от 24.02.2011г. до този момент нито
взискателя, нито ЧСИ по своя преценка, са извършили изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността за вземането, съдът намира, че същата е изтекла
към 24.02.2016г. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Тази давност може да бъде
прекъсната единствено с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Доколкото по делото се установи, че не са извършвани изпълнителни действия през
периода от 24.02.2011г. до 24.10.2019г., когато по искане на настоящия ответник
против ищеца е образувано ново изп.д. №2019********** по описа на ЧСИ
** с рег.№874 и с молбата за това е поискан конкретен
изпълнителен способ за събиране на задължението- налагане на запор върху
вземания на длъжниците, петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД е изтекла на
24.02.2016г.
Предвид изтичането
на погасителната давност за събиране на процесното задължение на ищеца, следва
по отношение на него да се признае за установено, че не дължи на ответника
сумата от 106,08 лева- неолихвяема сума, 5303,97 лева- главница,
4733,81 лева-лихви, 324 лева-разноски по изпълнителното дело, по изп.лист от 15.02.2011г., издаден по
ч.гр.д.№171/2011г. по описа на РС-Димитровград, предмет на изп.дело №20198740400789 по описа
на ЧСИ ** с рег.№874
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, а именно сумата от 418,71 лева за платена държавна такса и 975 лева-
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.Д., с ЕГН **********,***, не
дължи на КООПЕРАЦИЯ “***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявана от председателя ***, по изпълнително дело №20198740400789
по описа на ЧСИ **, с рег.№874 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 15.02.2011г., издаден по ч.гр.д.№171/2011г.
по описа на РС-Димитровград, сумата от 106,08 лева /сто и шест лева и осем
стотинки/- неолихвяема сума, 5303,97 лева /пет хиляди триста и три лева и
деветдесет и седем стотинки/- главница, 4733,81 лева /четири хиляди седемстотин
тридесет и три лева и осемдесет и една стотинки/-лихви, 324 лева /триста
двадесет и четири лева/-разноски по изпълнителното дело, като погасени по давност.
ОСЪЖДА
КООПЕРАЦИЯ “***с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявана от председателя ***, да заплати на В.Д.Д., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер общо на 1393,71 лева /хиляда триста
деветдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: