№ 1203
гр. Варна , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100501425 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № при ВРС
283642/15.04.2021 г. от Ф. Д. Ч., гр. Цар К., обл. Разград, чрез пълномощник
срещу решение № 261047/24.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1281/2020 г.
по описа на ВРС.
В жалбата си въззивникът обосновава подробно оплаквания за
неправилност на постановеното решение в частта относно размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди като претендира, че при
определянето му не е отчетена в достатъчна степен значимостта на
продължителността на страха от инциденти, лечението и медицинските
манипулации, перспективата и трайните последици относими към възрастта и
професионалната ангажираност на увреденото лице, включително реалната
възможност за бъдещи усложнения в здравословното й състояние. Настоява,
че за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
1
неправилно е преценена съществуващата към датата на определянето му
икономическа обстановка в страната. Претендира отмяна на решението в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск за претърпени неимуществени
вреди вследствие на ПТП от 08.05.2019 г. в гр. Варна за горницата над 2000
лева и моли за присъждане на търсените по частичния иск 4 000 лева.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна
жалба не е постъпил такъв от въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител
поддържа жалбата на изложените в нея доводи.
В писмено становище по делото, въззиваемата страна изразява
несъгласие с жалбата и моли да се остави без уважение.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено от фактическа страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
В изпълнение на императивно вмененото в чл. 380 от КЗ задължение,
увреденото лице, чрез процесуален представител е отправило искане до
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, изпратено при
ползване услугите на пощенски оператор, получено на 10.06.2019 г. от
служител при застрахователя.
В рамките на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася
по приложението на импреративни правни норми и доводите в жалбата.
Пред ВРС е заявена претенция на увредено лице за осъждане на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ да заплати обезщетение в размер на 4000 лева /частичен
иск от 8 000 лева/ на Ф. Д. Ч. за претърпени неимуществени вреди следствие
ПТП допуснато на 08.05.2019 г. по вина на В.Р.И. при управление на МПС
марка „Ситроен С3“ с ДК№ *** и при валидна застраховка за МПС-то при
2
ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД към датата на ПТП. Претенцията за
имуществени вреди не е предмет на въззивното производство.
Твърденията са, че следствие на ПТП на ищцата са причинени
множество телесни увреждания, които и към момента на сезиране на съда не
са отшумели като това препятства и стабилизирането на психиката й след
изживяния стрес от ПТП и отключилите се страхове, обичайни при този вид
събития – страх от пресичане на улици, страх от пътуване в автомобил и
други.
Застрахователят е оспорил механизма на ПТП, навел е възражения за
съпричиняване и становище за завишен размер на претенцията.
1. По фактите:
По механизма на ПТП не се повдига спор пред въззивната инстанция,
поради което и съдът накратко възпроизвежда фактологията както следва: на
08.05.2019 г. в гр. Варна на кръстовището на ул. „Чаталджа“ и бул. „Осми
Приморски полк“ в гр. Варна настъпва ПТП с участник В.И., управляваща
МПС м. „Ситроен С3“ с ДК№ *** и ищцата Ф.Ч. – пешеходец. Съгласно
всички събрани доказателства по делото – протоколът за ПТП, САТЕ, разпита
на свид. В.И., писмените доказателства, в това число издаденото НП на
нарушителя в сила от 18.07.2019 година се установява, че водачът на МПС е
нарушил правилата на чл. 119 ал.4 от ЗДвП и при извършване на маневра ляв
завой не е пропуснал пешеходеца, който е с предимство при пресичане на
работеща светофарна уредба на посоченото кръстовище.
Експертизата /СМЕ/ и писмените доказателства установяват причинната
връзка между ПТП и получените телесни увреждания, а именно: контузия на
опашната кост и поясната област. В процеса на възстановяване болковият
синдром се е засилил като освен в поясната област болката е преминала и към
десния долен крайник, а в последствие и към левия. Допълнително се
проявяват изтръпвания и мускулна слабост в долните крайници. Проведените
консултативни прегледи от 29.05.2019 г. и последващите установяват
симптоми за увреда в отделни коренчета на периферните седалищно-
кръстцови нерви, обобщени с клиничните диагнози мононевралгии на долен
крайник, лумбосакрален радикулбит, приети като последици от травмената
3
увреда. СМЕ сочи, че тези увреждания са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и е възможно да бъдат получени при ПТП по
описания механизъм – блъскане от автомобил и падане върху седалище.
Според експертизата подобни симптоми създават неудобство и затруднения в
бита и трудовата дейност, без да обуславят отнемане или трайно затруднение
в движенията на тялото или крайниците. Според експертизата поради
отшумяване на по-сериозните оплаквания възстановителният период, който
обичайно е от порядъка на три-четири седмици може да се приеме за
приключил.
Според свидетелските показания на Г.С., който живее на семейни
начала с ищцата ПТП е предизвикало силен стрес у пострадалата, който не е
отшумял – уплах при пресичане на улици, при пътуване с МПС, ищцата не
шофира поради страх. Свидетелят сочи, че ищцата продължава да работи,
доколкото живее под наем и се налага да погасява изтеглен непосредствено
преди инцидента кредит.
2. По размера:
При безспорно доказан фактически състав по чл. 45 от ЗЗД, относно
спорния въпрос, а именно размера на обезщетението следва да се отчете:
При претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага
принципа на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно
чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни
обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от
тях за пострадалото лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за
размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно
покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент.
Претърпялата инцидента ищца към него момент е в активна трудова
възраст от 44 години, без данни за съпътстващи заболявания. Следствие ПТП
са получени травматични увреждания, по отношение на които оздравителният
процес може да е приключил за около месец, който период всъщност не може
да се приеме за кратък, но психическите травми, които отключват такъв тип
инциденти, изключение от което не прави ищцата, в много по-голяма степен
4
от физическите травми променят ежедневието, мисленето на пострадалия и
обичайно много по-дълъг период е необходим за възстановяване от
последните. Това в съвкупност с обстоятелството, че продължават в
посттармения процес да се появяват оплаквания от болки и други мускулно-
нервни нарушения в травмираната анатомна област налага извод, че всъщност
на пръв поглед получената лека телесна повреда всъщност изисква времеви
период за възстановяване – физически, психо и емоционално, в рамките на
който потърпевшият търпи значителни негативи в конкретния случай – от
невъзможността ефективно да осъществява трудови функции през
необходимост от работа, въпреки болките с цел реализиране на приходи, част
от които необходими за погасяване на кредитни задължения, а друга
естествено за задоволяване на основни нужди в ежедневието.
Като се имат предвид лимитите на застрахователните обезщетения по
застраховка „Гражданска отговорност“ посочени в КЗ, търсеното
обезщетение е в изключителния минимум и редукцията му не следва да се
коментира.
Затова и претендираната сума от 8 000 лева, част от която заявена в
настоящото производство е изцяло съответна на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания. В контекста на
изложеното частичният иск за 4 000 лева от 8 000 лева се явява основателен в
цялост, а решението на ВРС ще бъде изменено съответно на формираните от
настоящата инстанция изводи.
3. По разноските:
При този изход от спора се налага корекция на разноските, присъдени
от първоинстанционния съд в полза изцяло на ищцата, респективно
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ – в полза на адв.
М..
За настоящата инстанция въззиваемата страна ще понесе разноските за
държавната такса както и за осъществената адвокатска защита.
Съдът намира, че следва да определи разноски общо за двете инстанции
както следва: за държавна такса и експертизи в първата инстанция 725 лева, а
за въззивна още 40 лева за държавна такса или общо 765 лева.
5
За адвокатска защита – за първа инстанция сумата от 587.03 лева по
реда на чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а за въззивна още 510 лева по чл. 7 ал.2 т.2 от
същата Наредба или общо 1097.03 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261047/24.03.2021 г., постановено по гр.д. №
1281/2020 г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
от Ф. Д. Ч., гр. Цар К., обл. Разград против ЗД «БУЛ ИНС» АД гр. София иск
с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати
сумата от 2000 лева, разлика между присъденото от 2000 лева и
претендираното от 4 000 лева /частичен иск от 8 000 лева/ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следствие настъпило на 08.05.2019 г. в гр.
Варна ПТП, допуснато по вина на В.Р.И. при управление на МПС с ДК№ ***,
при валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
«Гражданска отговорност на автомобилистите», сключена с ответното
дружество ЗД «БУЛ ИНС» АД и валидна към датата на ПТП, както и изцяло
в ЧАСТТА за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД «БУЛ ИНС» АД, ЕИК *********, гр. София да заплати
на Ф. Д. Ч., ЕГН **********, гр. Цар К., обл. Разград сумата от 2000 /две
хиляди/ лева, разлика между присъдените с решението на ВРС до пълно
претендираните 4 000 /четири хиляди/ лева, по заведения частичен иск от
8 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания следствие настъпило на 08.05.2019 г. в гр. Варна ПТП, допуснато
по вина на В.Р.И. при управление на МПС с ДК№ ***, при валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност на автомобилистите», сключена с ответното дружество ЗД «БУЛ
ИНС» АД и валидна към датата на ПТП както и сумата от 765 /седемстотин
шестдесет и пет/ лева разноски за държавна такса и експертизи за първа и
въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД «БУЛ ИНС» АД, ЕИК *********, гр. София да заплати
6
на адв. Е.М., ЕГН **********, вписана в АК Варна с личен номер
**********, гр. Варна сумата от 1097.03 /хиляда деветдесет и седем и 0.03/
лева за осъществена процесуална защита по реда на чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от
ЗАдв, на осн. чл. 7 ал.1 от ГПК.
В останалите части решението на ВРС като необжалвано е влязло в
законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7