№ 6934
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110164550 по описа за 2023 година
Производството е по чл.422 ГПК.
Предявен е иск от В. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Георги Сава
Раковски 166, вх.А, ап.9, чрез адв. А. Н. И., САК, със съдебен адрес: ул. “Солунска” № 59,
ет.4, София 1000, срещу УЕУ Црт. ( Унгария ), извършващо дейност на територията на Б-я
чрез УЕУ Црт. – клон Б-я, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.
зона Летище София, сграда ИВТ, представлявано от Хайко Холм, Себьок Андраш и Джордж
Деметр Михалопулос, да се признае за установено, че дължи на ищеца сумата от 400 евро,
представляваща парично обезщетение за закъснял полет на основание чл. 7, т. 1, буква „б“
на Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната лихва от 05.09.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр. дело № 49672 по описа
на съда за 2023г.
Ищецът твърди, че като страна по договор за въздушен превоз с ответника, сключен
със закупуването на самолетен билет, дружеството се е задължило да изпълни полет W64413
по направление София – Аликанте ( Испания ) на 13.07.2023г. Полетът следвало да бъде
изпълнен в час по график – излитане от летище София на 13.07.2023г. в 18:15 ч., като в
исковата молба се твърди, че ищецът е пристигнал в крайния пункт с повече от 3 часа
закъснение, спрямо планираното разписание. Сочи, че разстоянието на полета от летище
София до летище Аликанте е над 1500 километра. Излага твърдения, че на 27.07.2023г. е
предявил извънсъдебна претенция към “УЕУ Црт.” за изплащане на обезщетение на сумата
от 400 евро ( 782,33 лева ), но не е постъпило плащане. Съобразно изложеното, е направено
искане съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 400 евро,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, т. 1, буква „б“ на Регламент (ЕО) 261/2004.
във връзка със закъснение на полет W64413 по направление София – Аликанте на
13.08.2023г. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде уважен с присъждане на
разноските в полза на ищеца.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът “ УЕУ Црт.” АД,
представлявано от “ УЕУ Црт. – клон Б-я” КТЧ е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че причина за закъснение на
процесния полет са обстоятелства, освобождаващи въздушния превозвач от отговорност,
определени в чл.5, пар.3 от Регламент (ЕО) 261/2004, като извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Твърди, че
1
процесният полет действително е имал закъснение поради удар на самолет № HA LTA,
изпълняващ предходен полет, от птица. Моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приобщената по настоящото дело преписка по ч.гр. дело № 6819/23г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), се установява, че на 07.09.2023г. ищецът В. С. П. е подал
заявление по чл.410 ГПК. На основание чл.411 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение за
сумата от 782,33 лева, представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, т. 1,
буква „б“ на Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет W64413 от 13.07.2023г., ведно
със законна лихва за период от 05.09.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна
такса в размер 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника. Вследствие на направено възражение в
законоустановения срок по чл.414 ГПК, ищецът предявява настоящия иск.
Сключен е договор за въздушен превоз за редовен полет W64413 между ищеца В. С.
П. и ответника “ УЕУ Црт. – клон Б-я” с резервационен код WK7J5N, с предназначение от
София до Аликанте, определен за изпълнение по разписание на 13.07.2023г. от 18:15 часа.
Издадена е бордна карта за съответния полет и е запазено място 34E. Видно от същата,
самолетът е трябвало да излети на 13.07.2023г. в 18:15 часа и да пристигне по
местоназначение в 20:50 часа. От представения Списък на полетите на самолет 321 HA-LTA
се установява, че общото закъснение на процесния полет е 3:41 часа, като самолетът е
излетял в 13:30 часа и е пристигнал на местоназначението си в 22:31 часа. Същите
обстоятелства не се оспорват от ответника.
От представените доказателства се установява, че разстоянието между летище София
и летище Аликанте се равнява на 2082 км, измерено по метода на дъгата на големия кръг,
както и че авиокомпанията ответник по настоящото производство е отказала да заплати
парично обезщетение по заявена извънсъдебно претенция.
От представена “ Поръчка за работа” е видно, че самолетът, който е осъществил
процесния полет се е сблъскал с птица по време на кацане със скорост от около 70 възела.
Ударът е настъпил по предишен курс при приземяване на летище Меминген. Извършена е
проверка на летателния апарат, която е продължила от 12:51 часа до 13:55 часа на
13.07.2023г. Не са открити щети. Установява се, че процесният самолет е пуснат в
експлоатация непосредствено след извършената проверка, като е излетял в посока летище
София в 14:58 часа на 13.07.2023г.
` При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Относно основателността на иска по чл. 7, т. 1, пар. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 на ЕП и Съвета
За да възникне вземането на ищеца, трябва да са налице следните факти: 1) наличие на
валиден договор за въздушен превоз за редовен полет; 2) закъснение на полета с повече от 3
часа; 3) липса на т.нар. „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, пар. 3 от същия
регламент, което освобождава ответника от отговорност.
По делото безспорно се установи наличието на валиден договор за въздушен превоз
за редовен полет, както и закъснение на полета с повече от 3 часа. Същите обстоятелства не
се оспорват и от ответната страна.
Спорен е въпросът налице ли е “извънредно обстоятелство” по смисъла на
регламента. От значение в тази връзка е Указание 14 от Регламент (ЕО) 261/2004, според
което съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни
превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при
вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в
случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
2
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач. Същите обстоятелства следва да водят до несъвместимост с
експлоатацията на процесния самолет. Следва да се посочи, обаче, че не всички
обстоятелства следва да бъдат третирани като извънредни такива, а само тези, които се
отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този
регламент не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.
В тази връзка следва да бъде посочено Решение на съда но ЕС по дело С-315/15 Marcela
Pešková и Jiří Peška срещу Travel Service a.s., в което се приема, че “сблъсъкът на самолета с
птица, както и евентуално причинените от това повреди не са неразривно свързани с
операционната система на самолета, тъй като поради своето естество или произход този
сблъсък не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намира извън ефективния му контрол. Следователно такъв сблъсък трябва да
се квалифицира като „извънредно обстоятелство“ по смисъла на член 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004.“ В същото решение се посочва, че не всяко подобно обстоятелство
освобождава превозвача от отговорност, а само това, което се намира извън ефективния му
контрол, т.е. такова, което не може да бъде избегнато дори при предприемане на
необходимите мерки.
Настоящият състав споделя горепосоченото становище, тъй като сблъсъкът с птица,
какъвто безспорно се установи по настоящото производство, не може да се разглежда като
обстоятелство, което е обичайно за изпълняваната от превозвача дейност. Често такива
удари водят да сериозно нарушаване на целостта на летателното средство, водещо до
несъвместимост с експлоатацията му. За да се освободи от отговорност, обаче, превозвачът
следва да докаже също така, че е положил дължимата грижа за предотвратяване както на
настъпилото събитие, така и на закъснението на полета – т.е. че събитието се намира извън
ефективния контрол на превозвача.
Следва да се посочи, че закъснението, вследствие на извършения преглед на
летателното средство, чиято наложителност е възникнала вследствие удара от птица, е с
продължителност от приблизително един час. Доколкото по настоящото дело безспорно се
установи закъснение с обща продължителност от 3:41 часа, то настоящият състав не счита,
че превозвачът е положил дължимата грижа на професионалист, който извлича облагите от
тази своя дейност да организира дейността си така, че да може да не допуска закъснение на
полета. Същата грижа включва не само обезпечаване безопасността на извършваните полети
и изправността на летателните апарати, но и планиране и предвиждане на такъв времеви
буфер между полетите, който да компенсира евентуално настъпилите закъснения,
независимо от тяхната причина. Съдът не счита, че дължимата грижа действително е
положена, доколкото сблъсъкът с птица, макар и да се разглежда като извънредно
обстоятелство, не може да оправдае закъснение с продължителност над 3 часа. От друга
страна ответникът не ангажира доказателства, годни да установят, че е взел необходимите
мерки, за да намали и дори да предотврати сблъсък с птица, тоест че е използвал контролни
мерки за предотвратяване на наличие на птици, каквито контролни мерки задължително се
вземат при всеки един извършван полет. С оглед посоченото, настоящият състав счита,
че превозвачът не е предприел всички разумни мерки, за да избегне закъснението на
полета.
По отношение на релевираното от ответника възражение, според което следва да се
приложи т.4 от диспозитива на Решение на съда но ЕС по дело С-315/15 Marcela Pešková и
Jiří Peška срещу Travel Service a.s., съгласно което член 5, параграф 3 от Регламент
№ 261/2004, във връзка със съображение 14 от същия регламент, трябва да се тълкува в
смисъл, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при пристигане, причинено
не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със съобразени със
ситуацията мерки и по отношение на което въздушният предприемач е взел всички
необходими мерки за предотвратяване дори и на последиците му, но и от друго
обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението поради първото
обстоятелство трябва да се извади от общата продължителност на закъснението при
пристигане на съответния полет, за да се прецени дали за закъснението при пристигане на
този полет се дължи обезщетение по член 7 от този регламент, съдът намира следното:
3
Неоснователно е възражението на ответника в тази насока, доколкото
горепосоченото обстоятелство, дори и да има извънреден характер, не е настъпило по време
на процесния полет, а при предхождащия го такъв, макар и двата полета да са извършени с
един и същи самолет. Видно от посоченото решение се установява, че извънредните
обстоятелства следва да се отнасят единствено и само до процесния полет. Действително
съгласно решение от 22.04.2021 г. на съда на ЕС по дело С-826/2019 г. : “Член 5, пар.3 от
Регламент №261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се освободи от задължението
си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение на полет при пристигането,
опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство, което е
засегнало не посочения закъснял полет, а предишен полет, опериран от самия него със
същото въздухоплавателно средство, в рамките на неговата предпоследна ротация, при
условие че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това
обстоятелство и голямото закъснение на следващия полет при пристигането”. По
настоящото дело, обаче, не се установява такава пряка причинно-следствена връзка между
процесния сблъсък с птица и процесното закъснение, доколкото ударът е довел да забавяне с
продължителност приблизително един астрономически час, част от общата
продължителност на закъснението от 3:41 часа. Не се установява дали при ненастъпването
на посоченото обстоятелство процесният полет щеше да бъде осъществен по утвърдения
график. С оглед посоченото, съдът счита, че закъснението поради първото
обстоятелство не следва да се извади от общата продължителност на закъснението при
пристигане на съответния полет, за да се прецени дали за закъснението при пристигане
на този полет се дължи обезщетение.
В тази връзка следва да се посочи, че дължимата грижа на авиопревозвача се извлича
от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото
съображение от преамбюла на Регламент /ЕО/ 261/2004, което установява възможност на
превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети. Особено
показателно е и дванадесетото съображение от същия регламент, което предвижда право на
информация на пътниците и подбиране на подходящи възможности за премаршрутиране. В
тази връзка дължимата грижа от страна на превозвача обхваща и задължението за
своевременно уведомяване на пътниците за настъпилото закъснение, а при необходимост –
осигуряването на друг самолет, който да извърши планирания полет в насрочения час,
минимизирайки възможни или настъпили закъснения поради предвидени или непредвидени
обстоятелства. Последното се явява въпрос на вътрешна организация на превозвача,
доколкото превозът би могъл да бъде извършен и с друго въздухоплавателно средство.
При определяне на дължимата грижа Регламент /ЕО/ 261/2004 препраща и към
Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен
превоз (публикувана ДВ, бр.67/2003 г., в сила за Б-я от 9 януари 2004 г.), която в чл. 19
изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че забавата на полета е била
неизбежна с оглед на всички разумни мерки, които биха могли да се изискват от един
въздушен превозвач.
Доколкото по настоящото дело ответникът не доказа при условията на пълно и
главно доказване, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, изключващи отговорността обстоятелства,
съдът счита че ответната авиокомпания не е положила дължимата грижа, чрез която да
осигури своевременно изпълнение на поетите от нея задължения, поради което чл.5, пар. 3
от Регламент (ЕО) 261/2004 е неприложим, е следователно на ищеца следва да бъде
заплатено претендираното обезщетение. Доколкото по настоящото дело не се установи
такова реално да е било заплатено от страна на ответника, релевираната претенция е
основателна.
В решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички
необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при
планирането на полета, въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от
закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той
трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да
осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства, като не следва да се
изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е принуден за направи
непоносими жертви, с оглед капацитета на предприятието му към дадения момент.
4
В цитираното по – горе решение на СЕС С-94/19, т. 57 вр. с т. 36 е прието, че
въздушният оператор се освобождава от задължението си за плащане на обезщетение,
предвидено в чл. 5, § 1, б. "а" и чл. 7, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004, само ако може да
докаже, че е взел съобразените с положението мерки, като е използвал всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал, за да не допусне това
обстоятелство да доведе до отмяна или голямо закъснение на съответния полет, като обаче
не могат от него да се изискват жертви, непоносими, с оглед на капацитета на
предприятието му към релевантния момент. В т. 59 е разяснено, че грижата, която се изисква
да положи въздушния превозвач, за да може да се освободи от задължението си за плащане
на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за да
осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност,
едно от които е да потърси други полети, директни или с връзка, евентуално оперирани от
други въздушни превозвачи от същия или друг въздушен алианс и с не толкова късно време
на пристигане, като това на следващия полет на съответния въздушен превозвач.
Следователно, само ако няма нито едно свободно място на друг полет, директен или с
връзка, позволяващ на съответния пътник да достигне до крайния пункт на пристигане не
така късно както със следващия полет на съответния въздушен превозвач, или ако
извършването на такова премаршрутиране представлява жертва, непоносима с оглед
капацитета на предприятието му към релевантния момент, трябва да се приеме, че
посоченият въздушен превозвач е използвал всички средства, с които разполага, като е
премаршрутирал съответния пътник към следващия опериран от него полет (т. 60).
В конкретния случай сблъсъкът с птица е бил докладван от пилота на
въздухоплавателното средство и предвид това своевременно са предприети необходимите
мерки за отстраняване на повредата, което е довело до забавяне на процесния полет. По този
начин е гарантирана безопасността на пасажерите при последващото излитане на самолета.
Това обаче не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорност, доколкото същият
следва да ангажира доказателства по делото, че е положил дължимата грижа и взел всички
необходими мерки, за да изпълни полета без толкова голямо закъснение. Ответникът не е
ангажирал никакви доказателства, че осигуряването на резервно въздухоплавателно
средство би било непоносима жертва, с оглед на капацитета на предприятието му към
момента на извършване на процесния полет. Липсват и доказателства, че е взел
съобразените с положението мерки, използвайки всички човешки, материални и финансови
ресурси, с които разполага, за да не допусне толкова голямо закъснение на полета. Ето защо
следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи
тези обстоятелства, поради което съдът следва да приеме за ненастъпили правните
последици, чийто юридически факт е останал недоказан, а именно: че сблъсъкът с птица не
освобождава ответника от отговорността по чл. 7, § 1, б. "б. " от Регламент (ЕО) № 261/2004.
В този смисъл и константната практика Решение № 2661 от 6.10.2022 г. на СГС по в.
гр. д. № 11482/2021 г., Решение № 264347 от 30.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10430/2020
г.
С оглед гореизложеното предявеният иск се явява основателен, поради което
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като в негова полза следва да бъдат присъдени сторените в хода на заповедното
производство разноски за внесена държавна такса в размер на 25,00 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер 400,00 лв., както и сторените в настоящото исково
производство разноски за внесени държавна такса за производството в размер на 25,60 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
С оглед горепосоченото, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че УЕУ Црт. (
Унгария ), извършващо дейност на територията на Б-я чрез УЕУ Црт. – клон Б-я, ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ,
ДЪЛЖИ на В. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Георги Сава Раковски 166,
вх.А, ап.9, сумата от 782,33 лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет
W64413 по направление София – Аликанте ( Испания ) на 13.07.2023г., на основание чл. 7,
т. 1, буква „б“ на Регламент (ЕО) 261/2004, ведно със законната лихва от 05.09.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №28766 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.09.2023г. по ч.гр. дело № 6819/23г. по описа на
Софийски районен съд (СРС).
ОСЪЖДА УЕУ Црт. ( Унгария ), извършващо дейност на територията на Б-я чрез
УЕУ Црт. – клон Б-я, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. зона
Летище София, сграда ИВТ, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на В. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. Георги Сава Раковски 166, вх.А, ап.9 сторените в
заповедното производство разноски в размер на 425,00 лева – 25,00 лева държавна такса и
400,00 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА УЕУ Црт. ( Унгария ), извършващо дейност на територията на Б-я чрез
УЕУ Црт. – клон Б-я, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. зона
Летище София, сграда ИВТ, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на В. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. Георги Сава Раковски 166, вх.А, ап.9 сторените в
настоящото производство разноски в размер на 425,60 лева – 25,60 лева държавна такса и
400,00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 14-дневен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6