Определение по дело №2251/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.248 ГПК вр.чл.144 АПК.

С определение, постановено в с.з. на 01.07.2024г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на П. П. И. против Заповед Г-356/21.08.2023г. на заместник- кмет на община Варна, с която е одобрен ПУП – план-извадка ПРЗ за УПИ Х-72 „за жилищно строителство“, в кв.91 по плана на 28-ми микрорайон, район “Аспарухово“, гр. Варна, така както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част, представляващ неразделна част от заповедта и е прекратил производството по адм. дело № 2251/2023 г. на Административен съд – Варна.

В хода на производството и в с.з. на 01.07.2024г. процесуалният представител на заинтересованата страна П. С. Д., адв.С., е направил искане за присъждане на направените по делото разноски за процесуално представителство, съгласно приложен списък, а процесуалният представител на ответната страна ю.к. К.- искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Процесуалният представител на жалбоподателката е направила възражение за прекомерност на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение.

По исканията за разноските, съдът не се е произнесъл в с.з. на 01.07.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая исканията за разноски са направени своевременно и са допустими за разглеждане.

Съгласно чл.143 ал.3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.

В случая съдът е прекратил производството, а ответната страна е направила своевременно искане за присъждане на разноски, поради което и съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Съгласно чл.143 ал.4 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Видно от представените списък на разноски и доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, заинтересована страна по делото П. Д. е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото в размер на 1800лв. Насрещната страна- жалбоподателката П. И., чрез процесуалния си представител адв.Д. е направила възражение за прекомерност на така претендираният размер.

Като съобрази и Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, допускащо възможност да се определи възнаграждение под минималния, предвиден по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, и като взе предвид фактическа и правна сложност на спора, броят на проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия и назначени и изслушани заключения на вещи лица, съдът намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. е справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата и следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на заинтересованата страна П. Д. адвокатско възнаграждение в размер на тази сума.

Постъпила е и молба с.д.9443/01.07.2024г. от вещото лице Л. Т. П., с която моли размерът на възнаграждението му като вещо лице да бъде изменен съобразно този по представената от него справка-декларация.

За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното:

С определение от с.з. на 03.06.2024г. съдът е назначил повторна съдебно-техническа експертиза, по която за вещо лице е определил Л. П..

С оглед поставената задача, това, че същата е повторна, предвид обема и сложността на същата, съдът намира, че възнаграждение в размер на 1000лв. е справедливо и отговаря на сложността и обема на извършеното.

Предвид горното, молбата на вещото лице П. следва да бъде оставена без уважение.

С оглед гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА П. П. И., [ЕГН] да заплати на община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

ОСЪЖДА П. П. И., [ЕГН] да заплати П. С. Д., [ЕГН] направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на вещото лице Л. Т. П. за изменение на размера на определеното му в с.з. на 01.07.2024г. окончателно възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните.