РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Попово, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100726 по описа за 2021 година
Предявен е иск за собственост по чл.108 от ЗС, във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът -КР. ЕНЧ. ЕНЧ. от гр.С., действащ чрез адв.В.Ц. от САК твърди, че е
собственик по наследство на земеделски земи, находящи се в землището на с.Г., общ.П., а
именно: 1.Поземлен имот, с идентификатор 15103.222.1, с площ 5.402дка, местност "И. г.",
представляващ нива, четвърта категория; 2. Поземлен имот, с идентификатор 15103.76.5, с
площ 9.575дка, местност „П.", представляващ нива, четвърта категория; 3. Поземлен имот, с
идентификатор 15103.77.9, с площ 9.500дка. местност „К.г.", представляващ изоставена
нива, от която 1.087дка шеста категория, 8.413дка четвърта категория; 4. Поземлен имот, с
идентификатор 15103.116.4, с площ 16.012дка, местност „Ю.", представляващ нива, от която
7.958дка пета категория, 8.054дка трета категория и 5. Поземлен имот, с идентификатор
15103.142.2, с площ 13.396дка. местност „Д.", представляващ нива, от която 2.164 дка пета
категория, 11.232 дка трета категория, при съответни граници и съседи.
Собствеността върху тези недвижими имоти била възстановена на баща му Е.Д. Е.,
поч. на 29.04.2006г., съгласно две решения за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи. съгласно плана за земеразделяне, в землището на с.Г., от 13.01.1999г. на
ПК гр. П..
Твърди, че от момента на възстановяване до смъртта на наследодателя му, същия
ползвал и владеел тези имоти, като всяка година ги отдавал под аренда и получавал годишна
рента за тях.
След неговата смърт, ищеца започнал да ползва и владее тези имоти, като ги отдавал
под наем и получавал рента, в продължение на 5 години- до 2011г.
Твърди, че след 2011г. не бил сключвал договори за наем или рента. Поради семейни
причини и отдалечеността му от с.Г., през пролетта на 2011г. подал заявление до Община П., че
желае имотите му да се разпределят за ползване, като „бели петна", за което да получава годишна
рента от ползвателите на същите
Твърди се още, че през месец април 2021г. посетил с.Г., с цел да подаде заявление в
1
Община П. за ползване на процесните имоти, но от познати разбрал, че същите били
обработвани от друг човек, който се представял за техен собственик. Направил справка в
Имотния регистър към СВ- П. и установил, че след проведено нотариално производство по
издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, било признато правото на
собственост върху процесните имоти на А.С.А.. Установил още, че след извършената
обстоятелствена проверка имотите били препродадени няколко пъти, като към настоящия
момент собственик, на описаните в настоящата искова молба недвижими имоти, бил
ответника Б. Г. УЗ., който придобил имотите с покупко-продажба от „М.К.“, съгласно
нотариален акт от 02.07.2020г.
Ищецът оспорва собствеността на ответника. Счита, че той е собственик на тези
имоти, като собствеността му била възникнала по силата на наследство от баща му Е.Д. Е.,
поч. на 29.04.2006г. и ответникът държал недвижимите имоти без правно основание.
Твърди, че А.С.А.- молител по нотариалното дело за обстоятелствена проверка, не бил
придобил правото на собственост върху имотите, поради липса на изтекла придобивна
давност. Тези имоти за периода от 2011г. до 2015г. били ползвани от други физически и
юридически лица, т. е. А.С.А. не бил ползвал имотите през посочения период, поради което
не могъл да ги придобие по давност, поради липса на изтекла 10 годишна придобивна
давност, към датата на извършването на обстоятелствената проверка.
В тази връзка оспорва издадения констативен нотариален акт за обстоятелствена
проверка, тъй като същият бил издаден преди да е изтекла в полза на А.С.А. обща
придобивна давност, относно имотите. Твърди, че въз основа на събраните в нотариалното
производство писмени и гласни доказателства, не ставало ясно от кога А.С.А. започнал да
упражнява фактическата власт върху имотите и за какъв период от време.
Ищецът счита още, че на никой от купувачите, по разпоредителните сделки за
покупко-продажба на процесните имоти, не можело да му бъде признато качеството
добросъвестен владелец. Твърди, че А.С.А. придобил собствеността върху процесиите
имоти, чрез извършената обстоятелствена проверка, на 26.11.2015г. и веднага на същата
дата продал имотите на „П." ООД. След учредяване на договорни ипотеки и възбрани „М."
ЕАД станал собственик на имотите, чрез постановление за възлагане при извършена
публична продан на 11.10.2017 г. На 24.10.2018г. „М." ЕАД продало имотите на „М.К."
ЕООД, който от своя страна ги продал на ответника на 02.07.2020 г.
Излага твърдения, че извършената от А.С.А. продажба на имота и последващите
продажби не били прехвърлили вещни права и ответникът по настоящето дело получил
имотите от несобственик.
Предвид изложените подробни доводи, ищецът моли съда да признае за да признае за
установено, че той е собственик на недвижими имоти- земеделски земи, в землището на с.Г.,
общ.П., а именно: Поземлен имот, с идентификатор 15103.222.1, с площ 5.402дка, местност
"И. г.", представляващ нива, четвърта категория; 2. Поземлен имот, с идентификатор
15103.76.5, с площ 9.575дка, местност „П.", представляващ нива, четвърта категория; 3.
Поземлен имот, с идентификатор 15103.77.9, с площ 9.500дка. местност „К.г.",
представляващ изоставена нива, от която 1.087дка шеста категория, 8.413дка четвърта
категория; 4. Поземлен имот, с идентификатор 15103.116.4, с площ 16.012дка, местност
„Ю.", представляващ нива, от която 7.958дка пета категория, 8.054дка трета категория и 5.
Поземлен имот, с идентификатор 15103.142.2, с площ 13.396дка. местност „Д.",
представляващ нива, от която 2.164 дка пета категория, 11.232 дка трета категория, при
съответни граници и съседи; да се осъди ответника да предаде на ищеца владението върху
тези недвижимите имоти, както и да се отмени констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 57, том VI, peг. № 4442, дело № 1057/26.11.2015г., издаден от
нот. Е. Д.а, рег. № 495 на НК, с район на действие Районен съд- П., вписан в АВ с акт №
187, том 14, № 2741 /26.11.2015г. Претендира и разноски.
2
В с.з. редовно призован се явява лично и с упълномощен представител-адв.В.Ц. от
САК, която по същество пледира за уважаване на предявения от тях иск за собственост.
В срока по чл. 131 от ГПК, е подаден писмен отговор от ответника Б. Г. УЗ. от гр.Т.,
действащ чрез адв.Ц.Х. от ТАК, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Не оспорва, че с нотариален акт №32, том 2, дело №166/2020год. на Нотариус с рег.
№497 с район на действие PC-Попово, вписан в СВ при РС-Попово, придобил на валидно
правно основание от лигитимиралият се като собственик с нотариален акт №126, том 9, дело
1678/2018 год. вписан в СВ при PC-П. - „М.К." ЕООД, процесните недвижими имоти.
Твърди, че преди изповядване на сделката, нотариусът направил обстойна проверка
на документите установяващи правото на собственост, както и цялата история, касаеща
същите имоти, и след като не намерил доказателства, които да будели съмнение, относно
правата на продавача върху същите, липсата на евентуални права на трети лица, както и
вписани вещни тежести касаещи имотите, сделката била изповядана, съответно
договорената продажна цена била заплатена на продавача.
Оспорва иска като неоснователен, като счита, че лицето А.А. бил признат за
собственик след обстоен анализ от страна на нотариуса признал правото му на собственост
въз основа на събраните в хода на нотариалното производство доказателства, както
писмени, така и устни такива. На същата дата, на която последния бил признат за
собственик, А. се разпоредил с имотите, обективирано в нот.акт за продажба с купувач „П."
ЕООД. През 2017г. „М." ЕАД придобило недвижимите имоти, чрез публичен търг, а
следващата година 2018г. имотите били закупени от „М. К." ЕООД, от който през 2020г.
ответника придобил имотите.
Твърди, че той бил добросъвестен купувач, който е придобил имота на валидно
правно основание и давностно владение, изтекла в негова полза, а преди това в полза на
прехвърлителите по предходните сделки посочени по-горе, което възражение
противопоставя на твърденията на ищеца. Твърди, че сключеният между него и „М. К."
ЕООД нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти било основание, годно да направи
купувача собственик, дори и продавачът да не е бил собственик. В конкретният случай,
счита, че бил изтекъл предвиденият от закона 5 годишен давностен срок, необходим за
придобиване на собствеността по давност, след присъединяване на владението на
приобретателите си.
Във връзка с изложените доводи, моли съда да отхвърли така предявения срещу него
иск като неоснователен.
В с.з. редовно призован се явява упълномощен представител-адв.Ц.Х. от ТАК, която
по същество пледира за отхвърляне на предявения иск.
На основание чл.219 от ГПК с Определение №337/09.11.2021г. съдът е конституирал
на основание чл.219, ал. 1 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника- „М.К.“
ЕООД, гр.С..
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от третото
лице помагач-„М.К.“ ЕООД, гр.С., с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че на 26.11.2015г. А.С.А. бил признат за собственик на процесните пет
недвижими имота по силата на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка,
като счита, че същия към момента все още бил валиден и действащ документ, който
породил валидни вещно правни последици и се явявал валидно правно основание за
собственост на недвижим имот.Твърди се, че валиден и действащ се явявал и последващия
нотариален акт за продажба на тези имоти на „П.“ ЕООД, който от 26.11.2015г. започнал
добросъвестно да владее имотите.
Като собственик на имотите „П.“ ЕООД учредил договорна ипотека върху имотите в
3
полза на „М. АД, съгласно нотариален акт за учредяване на ипотека № 97, том VI, peг. №
4620, дело № 1097 от 04.12.2015г. издаден от нот. Е. Д.а. Учредената договорна ипотека
обезпечавала предоставен паричен заем , като след учредяването на ипотека „М. АД се
снабдил с 5 бр. удостоверения за вписване, отбелязвания и заличаване за имот, от които се
установявало, че за период за 10 години назад от датата на ипотеката - от 09.12.2005г. до
09.12.2015г., нямало вписани други обстоятелства и права в полза на трети лица от 2005 до
2015г.
Твърди се още, че след като „П.“ ЕООД спряло да погасява месечните вноски по
получения заем петте процесни имота били изнесени на публична продан и били възложени
на взискателя-„М. АД, по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от
08.06.2017 г., на ЧСИ А. З., с Район на действие ОС-Търговище, и вписано в СВ-Попово с
акт № 163, том № VIII от11.07.2017г. Твърди, че постановлението за възлагане бил валиден
документ за собственост, който породил вещно - правните си последици и се явявал валидно
правно основание за владение на имота от „М. АД. Впоследствие на 24.10.2018г. „М. АД,
съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 42, том IV, per. № 5416, дело №
428 от 2018г. продало процесните пет недвижими имота на „М.К.“ ЕООД, който пък на
02.07.2020г. ги продал на ответника по силата на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 32, том 2, peг. № 1914, дело № 166 от 2020г. Тези актове също се явявали валидни
документи за собственост, които породили вещно - правните си последици, и се явявали
валидно правно основание за владение на имота от ответника.
Счита се, че ищеца не доказва правото си на собственост по делото. Представените от
него решения на поземлената комисия били от 1999г. и дори и да били породили права на
собственост към онзи момент, те не изключвали правата на собственост на ответника и
неговите праводатели, които са придобити значително по-късно - след 2005г. на валидни
правни основания. Липсвали доказателства за владение или упражняване на право на
собственост след 1999г. от страна на ищеца Твърденията на ищеца за отдаване под наем или
аренда на имотите не били подкрепени с никакви доказателства, а по партидата на имотите
липсвали данни за вписване на договори за аренда, договори за наем или каквото и да било
друго обстоятелство, подлежащо на вписване, което да обективирало управление или
разпореждане с имотите, или някой от тях. Счита, че твърдението за плащане за „бели петна"
от Община П. не доказвало само по себе си право на собственост, а и се отнасяло за период
до 2015г.
Въз основа на изложеното, третото лице счита, че правата на собственост на ищеца
не били доказани, а дори и някога да е бил собственик, то това не изключвало правата на
собственост на последващите собственици. Твърди още, че в случая не били налице
предпоставките на чл.108 от ЗС, поради което иска се явявал неоснователен и недоказан.
В режим на евентуалност прави се възражение, че ответникът е придобил правото на
собственост върху петте имота въз основа на придобивна давност. Счита, че всички
собственици на имотите в периода от 26.11.2015г. до 07.09.2021г. били добросъвестни и по
този начин ответникът придобил имотите на самостоятелно правно основание - кратка 5
годишна придобивна давност като добросъвестен владелец, който присъединявал своето
владение към това на своите праводатели.
Редовно призовано третото лице помага, на страната на ответника не се явява, не
изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С решения №34/13.01.1999г., ОСЗ-П., е възстановена собствеността на Е.Д. Е. от
гр.С. върху следните земеделски земи в землището на с.Г., общ.П.: 1.Нива с площ 5.402 дка,
четвърта категория, представляваща имот №222001, в местността „И.- г.”; 2. Нива с площ
4
9.575 дка, четвърта категория, представляваща имот №076005, в местността „П. м. ч.”; 3.
Изоставена нива с площ 9.500 дка, шеста и четвърта категория, представляваща имот
№077009, в местността „К.г.”; 4.Нива с площ от 16.012 дка, пета и трета категория,
представляваща имот №116004, в местността „Ю.”; 5. Нива с площ от 13.396 дка, пета и
трета категория, представляваща имот №142002, в местността „Д.”, при съответни граници и
съседи.
Понастоящем съгласно представените скици, издадени от СГКК-гр.Търговище тези
имоти представляват 1.Поземлен имот с идентификатор 15103.222.1, с.Г., общ.П., обл.Т., по
кадастрална карта и регистри, одобрени със заповед №**** на изп.директор на АГКК,
площ- 5402 кв.м., с адрес на ПИ: с.Г., местност "И. г.", трайно предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване -нива, категория: 4, номер по предходен
план-222001; 2.Поземлен имот с идентификатор 15103.76.5, с.Г., общ.П., обл.Т., по
кадастрална карта и регистри, одобрени със заповед №***/21.11.2017 на изп.директор на
АГКК, площ- 9575кв.м., с адрес на ПИ:с.Г., местност „П.", трайно предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване -нива, категория: 4, номер по предходен
план-076005; 3.Поземлен имот с идентификатор 15103.77.9, с.Г., общ.П., обл.Т., по
кадастрална карта и регистри, одобрени със заповед №****/21.11.2017 на изп.директор на
АГКК, площ- 9500 кв.м., с адрес на ПИ:с.Г., местност „К.г. ", трайно предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване –изоставена нива, категория: 4, номер
по предходен план-077009; 4.Поземлен имот с идентификатор 15103.116.4, с.Г., общ.П.,
обл.Т., по кадастрална карта и регистри, одобрени със заповед №РД-18-750/21.11.2017 на
изп.директор на АГКК, площ- 16011 кв.м., с адрес на ПИ:с.Г., местност „Ю.", трайно
предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване –нива, категория: 3,
номер по предходен план-116004 и 5.Поземлен имот с идентификатор 15103.142.2, с.Г.,
общ.П., обл.Т., по кадастрална карта и регистри, одобрени със заповед №РД-18-
750/21.11.2017 на изп.директор на АГКК, площ- 13396 кв.м., с адрес на ПИ:с.Г., местност
„Д. ", трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване –нива,
категория: 3, номер по предходен план-142002, при съответни граници и съседи.
От представеното удостоверение за наследници, изх.№***/27.09.18/П от 09.04.2021г.,
на Столична Община, р-н Н., се установява, че Е.Д. Е. от гр.С., е поч. на ***г., като след
смъртта си е наследен от сина си-КР. ЕНЧ. ЕНЧ.-ищец по настоящото дело.
С констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 57, том VI, peг. №
4442, дело № 1057/26.11.2015г., издаден от нот. Е. Д.а, рег.№ 495 на НК, с район на действие
ПпРС, вписан под акт № 187, т.ХІV, дело №2741/2015г. на СВ при ПпРС, лицето А.С.А. от
гр.П. е признат за собственик по давностно владение на описаните по-горе зем.земи. Към
делото е приложено както цялото нотариално дело, така и протокол от 26.11.2015г. и
Постановление на нотариуса от същата дата.
На същата дата-26.11.2015г., А.С.А. от гр.П. прехвърлил тези имоти на „П.“ ЕООД
гр.П., с нотариален акт за покупко-продажба № 58, том VI, peг. № 4443, дело №
1058/26.11.2015г., издаден от нот. Е. Д.а, рег.№ 495 на НК, с район на действие ПпРС,
вписан под акт № 188, т.ХІV, дело №2742/2015г. на СВ при ПпРС.
Видно от приложения нотариален акт №97 том VI, peг. № 4620, дело №
1097/04.12.2015г., издаден от нот. Е. Д.а, рег.№ 495 на НК, с район на действие ПпРС,
вписан под акт № 60, т.І, дело №2839/2015г. на СВ при ПпРС е учредена договорна ипотека
върху процесните земеделски земи, от „П.“ ЕООД гр.П., в полза на „М.“ АД, гр.С..
Впоследствие с Постановление за възлагане на недвижими имоти от 08.06.2017г. на
ЧСИ А.З., рег.№769 с район на действие ОС-Търговище, вписано в СВ-Попово, с акт №163,
т.VIII дело №69/11.06.2017г., процесните земеделски земи са възложени на „М.“ АД гр.С.,
като купувач по публична продан по изп.д. №20167690400193 по описа на ЧСИ А.З..
5
С нотариален акт за покупко-продажба №42, т.IV, рег.№5416, дело №428/24.10.2018г.
на нотариус Ю.Й., рег. № 497 на НК, с район на действие Районен съд- Попово, вписан под
акт № 126, т.ІX, дело №1678/2018г. на СВ при ПпРС „М.“ АД гр.С. продал процесните
земеделски земи на „М.К.“ ЕООД гр.С.
От своя страна „М.К.“ ЕООД гр.С. продал тези земи на ответника по делото –Б. Г.
У., съгласно нотариален акт №32, т.II, рег.№1914, дело №166/02.07.2020г. на нотариус Ю.Й.,
рег. № 497 на НК, с район на действие Районен съд- Попово, вписан под акт № 30, т.VI, дело
№1024/2020г. на СВ при ПпРС. Не се спори , а и от приложените доказателства се
установява, че купувача по тази сделка е заплатил изцяло продажната цена на продавача,
както и всички такси п прехвърляне на имотите ( л.59 и л.60 от делото).
За процесните имоти са приложени справки от АВ чрез отдалечен достъп по данни за
имот, удостоверение за данъчна оценка на имотите, удостоверения за вписвания,
отбелязвания и заличавания, изд. от АВ, за периода от 09.12.2005г. до 09.12.2015г. и пълна
история на имотите, издадени от ОСЗ-П. към 08.06.2021г.
От приложеното по делото писмо от Община П., изх. № ****/ 29.06.2021г. се
установява, че за периода от 2011 до 2015г. (стопански години), четири от процесните
имоти са ползвани от различни ползватели, като единствено само за имот №077009 няма
данни в регистъра за т.нар.“бели петна“.
Видно от приложеното заявление от адв. Ц. до кмета на Община П. от 08.07.2021 г.,
и извлечение от сметка, на 30.07.2021г. Община П. е заплатила на ищеца за посочения
период като „бели петна“ сумата от 3528.22лв. На 25.02.2022г. Община П.превела на ищеца
и сумата от 949.60лв., за стопанската 2015/2016г.
От приложения договор за наем на зем. земя от 15.03.2016г., се установява, че „П.“
ЕООД гр.П. отдало под наем три от процесните имоти: имот №076005, №116004 и
№222001 за временно и възмездно ползване от „А. т.“ ООД гр.П., за срок от 10 стопански
години- до 01.10.2026г.
От приложения отговор от ОСЗ-П. ( на л.110 от делото) се установява за тези три
имота, по повод сключения договор за наем от 10 години, управителя на „А. т.“ ООД гр.П. е
подавал заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ от стопанската 2016/2017г. до 2021/2022г. вкл. За
другите два имота №15103.77.9 и 15103.142.2 няма регистрирана договор, не са подавани
декларации и заявления по ЗСПЗЗ, като тези два имота са свободни, необработваеми, не
попадат във физически блок ОЗ, съотв. не са били включвани в процедура за създаване на
масиви за ползване. От това писмо се установява още, че всичките имоти-собственост на
Е.Д. Е., в периода 2011г.-2015г. са били в регистъра без правно основание или т.нар.“бели
петна“. Към този отговор са предоставени и справки от регистър на имотите „бели петна“ от
2011г.-2016г., както и справка от регистър на имотите по ползватели от 2016- до 2021/2022г.
така предоставените справки от регистрите са приложени и по настоящото дело.
По делото са разпитани свидетели на ищцовата страна.От разпитаните по делото
свидетели се установи, че след смъртта на Е. Е., сина му К. получавал рента за земите до
2011-2012г., чрез близък приятел на баща му-Г. П.. След това през 2017г., К. посетил с.Г.
два пъти. През пролетта на тази година дошъл, за да провери земите, да сключи договори и
да си получи рента. Тогава от Поземлената комисия разбрал, че част от земите му не се
обработват и нямал право да получи рента, тъй като били обрасли с храсталаци. Според св.Е.
и св.Й. тогава ищеца получил пари за имотите си, като според първия свидетел те били за
т.нар.“бели петна“, а според втория свидетел К.получил пари от арендатор. През лятото на
2017г. отново дошъл в с.Г. и наел хора да изчистят пустеещите земи, за да могат да се
включат в обработваемите площи, и да получава рента. През лятото на 2021г. св.Е. и св.Й. от
хора в селото разбрали, че нивите на К.били продадени. Още същата вечер му се обадили, а
на следващия ден К. заедно със св.В. дошли в гр.П., за да разберат какво се е случило.
6
Посетили СВ-Попово, откъдето К.разбрал, че земите му били препродадени няколко пъти,
без негово знание. След това завел и настоящия иск
Съдът не намира основания да не кредитира така дадените показания, тъй като
същите са от не заинтересовани страни от изхода на делото, логични са, последователни са и
кореспондират както едни с други, така и с останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
За да е основателен ревандикационният иск – по чл.108 ЗС следва да са налице в
съвкупност три определени предпоставки: ищецът да е собственик на спорните имоти,
ответника да владее същите, и това владение да е без правно основание.
Ищецът основава своето право на собственост въз основа на наследствено
правоприемство.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че ищеца е наследник на
Е.Д. Е., б.ж. на гр.С., поч. на 29.04.2006г., и има право на наследството, оставено от него .
Безспорно на наследодателя на ищеца е било възстановено правото на собственост върху
следните земеделски земи в землището на с.Г., общ.П.: 1.Нива с площ 5.402 дка, четвърта
категория, представляваща имот №222001, в местността „И.к- г.”; 2. Нива с площ 9.575 дка,
четвърта категория, представляваща имот №076005, в местността „П.м.ч.”; 3. Изоставена
нива с площ 9.500 дка, шеста и четвърта категория, представляваща имот №077009, в
местността „К.г.”; 4.Нива с площ от 16.012 дка, пета и трета категория, представляваща
имот №116004, в местността „Ю.”; 5. Нива с площ от 13.396 дка, пета и трета категория,
представляваща имот №142002, в местността „Д.”, при съответни граници и съседи,
съгласно двете решения от 1999г., издадени от ОСЗ-П.. Дотук изложеното дава основание
да се счита, че ищеца има право на собственост върху процесните земеделски земя, на
основание твърдяното от него наследствено правоприемство, съгл. чл.5, ал.1 от ЗН
Основното възражение на ответника е че придобил собствеността върху процесните
зем.земи, на основание годно да го направи собственик, както и че придобил същите въз
основа на изтекла кратка петгодишна придобивна давност, в негова полза като
добросъвестен владелец, присъединявайки се към владението на предходните
приобритатели, съотв. праводатели.
Предвид на това следва по делото да се изследва въпроса налице ли е годно
основание да направи ответника собственик на имота, съотв. дали същият е бил
добросъвестен по смисъла на чл. 70 от ЗС, колко е продължило владението, като отчита
срока на владението чрез присъединяване на владението и на своите праводатели, и дали е
било явно, непрекъснато и необезпокоявано.
След преценка на всички събрани по делото доказателства в процеса съдът намира
следното:
Не се спори за това, а и от доказателствата се установява, че през 2015г. за тези
земеделски земи е бил съставен констативен нотариален акт за собственост, съгласно който
за собственик е признат А.С.А.. Посредством събраните гласни доказателства съдът приема,
че констатациите отразени в този нотариален акт, че лицето А.А. е станал собственик на
тези имот на основание давностно владение са оборени от ищеца. В този смисъл съдът
кредитира напълно дадените показания на свидетелите по делото, че до 2011-2012г. първо
наследодателя, а след неговата смърт през 2006г., неговия син-ищеца по делото не са
загубили собствеността върху тези имоти. Това е така тъй като се установява, че същите са
осъществявали фактически действия по отношения на тях, като са ги отдавали под
наем/аренда,респ. получавали възнаграждение за ползването им от други лица. В този
смисъл, съдът приема, че А.С.А. не е владял непрекъснато, спокойно и необезпокоявано в
продължение на 10 години тези имоти, поради което не е могъл да стане и техен
7
собственик, на това основание.
Не така седи въпроса, обаче с последващите действия и последващите собственици
по отношение на тази имоти. Действително никой не може да прехвърли права, които не
притежава, поради което последващите правни сделки макар и да не са породили вещно-
правно действие, то съдът приема, че ответника като последен приобритател е придобил
собственически права върху процесните имоти. Този извод на съда се налага
проследявайки хронологично разпорежданията с тези имоти от 26.11.2015г. до момента на
предявяване на настоящия иск-07.09.2021г.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността предвижда, че владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание.
По делото няма събрани доказателства, че закупувайки процесните имоти на
26.11.2015г. „П.” ООД гр.П. е знаело, че купува от лице, което не е собственик. Това ,че
обстоятелствената проверка и покупко-продажбата са извършени в един ден-26.11., не може
да обоснове извод сам по себе си за недобросъвестност, нито пък за знание за това в
купувача дали продавача е собственик или не на тези имоти. Още по-малко това важи за
„М.“ ЕАД, което е придобило имотите през 2017г. на основание публична продан, след
учредена договорна ипотека и вписани възбрани. Това според настоящия състав на съда не
важи и за последващите купувачи на тези земи- „М.К.“ ЕООД и Б.У.. Нито едно от тези лица
е нямало как да разбере, че купуват от несобственик. В този смисъл, според съда се налага
извода, че ответника Б.У. не е знаел, че купува имотите от лице, което не ги притежава. От
изложеното тук и въз основа на цитираната по-горе разпоредба, съдът намира, че
дружествата- „П.“ ООД, „М.“ ЕАД, „М.К.“ ЕООД и ответника по делото са били
добросъвестни владелци – владели са имота въз основа на правно основание, годно да ги
направи собственици по силата на договори за покупко-продажба и постановление за
възлагане, като не са знаели, че праводателят им по всяко едно от тези разпореждания не е
собственик на тези имоти.
На следващо място съдът намира, че от 26.11.2015г. дружеството „П.“ ООД е
започнало да упражнява фактическата власт върху имотите, да ги ползва като свои и никой
не е оспорвал това му право на собственост. В подкрепа на този извод на съда е сключения
договор за наем на зем.земя от 15.03.2016г. Това владението е било явно, открито и
непрекъснато и е продължило до 08.06.2017г., когато с постановление за възлагане на
недвижим имот фактическата власт върху процесните имоти е започнала да се упражнява
от „М.“ АД, а след това от М.К.“ ЕООД, а от 02.07.2020г. и от ответника по делото.
Разпоредбата на чл.79, ал. 2 от ЗС предвижда, че ако владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Ответникът по делото се позовават и на разпоредбата на чл.82 от Закона за собствеността,
според който владелецът може да присъедини към своето владение и владението на
праводателя си. Това означава,че при изчисляване на периода за придобивна давност,
ответника може да присъединят и времето, през което неговия праводател е владял. С оглед
на това и предвид разпоредбата на чл. 70 от ЗС съдът счита, че от 26.11.2015г. до завеждане
на настоящото дело-07.09.2021г. ответника е упражнявал добросъвестно владение върху
процесните имоти, повече от 5 години.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по делото безспорно се установи, че при
условията на чл.79, ал. 2, във вр. с чл.82 от Закона за собствеността владението упражнявано
от ответника е било непрекъснато и необезпокоявано повече от пет години. Предвид извода
на съда за добросъвестност на владението и с оглед направеното в отговора възражение за
придобиване на процесните имоти по давност, съдът счита, че ответника ги е придобил
8
чрез този първичен придобивен способ.
Идеята на законодателя за въвеждането на тези норми е била да защити сигурността
на гражданския оборот. По този начин, ако едно лице владее като собственик един имот за
продължителен период от време и никой не му се противопостави, той може да го придобие
по давност. Това е и своеобразна форма на санкция, която законодателят е предвидил за
собственика, който в толкова продължителен период от време не е защитил правото си на
собственост. Тук трябва да се има предвид и една съществена разлика според това дали
владелец е добросъвестен или недобросъвестен. Макар да не е изрично споменато в закона,
недобросъвестният владелец, понеже знае, че не е собственик на имота, той трябва да
демонстрира своето владение именно спрямо истинския собственик на вещта, за да отблъсне
неговите права. Добросъвестния владелец обаче не знае, че не е станал собственик, тъй като
актът, с който е получил имота е валиден от външна страна. Той не знае и кой е истинският
собственик на имота. По тази причина за него е достатъчно да е демонстрирал владението си
явно пред всички останали, които биха се позаинтересували в т.ч. и чрез вписване на акта,
или на отделните действия по упражняване на фактическата власт като договор за наем,
аренда и т.н.. В този см. и Решение №11/13.07.2018г. по гр.д. №1451/2017г., на ВКС, I г.о., в
което е посочено, че правното основание на което се установява владението представлява и
основание за демонстриране на завладяването. За придобиване на собствеността е
достатъчно владелеца да упражнява фактическа власт в определения от закона 5-годишен
срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия,
които да са противопоставени на действителния собственик.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че това владение е било и
непрекъснато и в този смисъл възражението на ищеца, че давността била прекъсната по см.
на чл.81 от ЗС през 2017г. не намира опора в доказателствата по делото.
В редица решения на ВКС е посочено, че веднъж установена фактическа власт върху
недвижим имот се предполага,че продължава да бъде упражнявана от владелеца
непрекъснато до момента,в който по несъмнен начин не бъде доказано,че е осъществено
прекъсване на владението,а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца
придобивна давност.Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е
осъществило такова действие,с което е попречило на владелеца да упражнява занапред
установената от него фактическа власт върху имота,като тези действия следва да са
доведели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл
разпоредбата на чл.81 ЗС изрично предвижда,че давността се прекъсва с изгубване на
владението в продължение на повече от шест месеца. Давността се прекъсва и чрез
предявяване на иск за защита на правото на собственика върху имота. Ако обаче в имота са
извършени еднократни действия,които не са станали известни на владелеца и посредством
които фактическата му власт не е била отблъсната, нито е бил отстранен от имота за повече
от шест месеца,не може да се приеме,че придобивната давност е била прекъсната. С оглед на
гореизложеното следва да се приеме също така,че след като едно лице веднъж е установило
фактическа власт върху един имот, предполага се до доказване на противното,че упражнява
тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента,в който не се установи
осъществяване от трето лице на такова действие,което явно и категорично препятствува
възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота или както
вече беше посочено, да бъде осъществено такова действие, което има за последица
отстраняване на владелеца от имота. В този см. Решение №330/28.11.2011г. по гр.д.
№1519/2010г. на ВКС, II г.о., Решение №80/23.12.2020г. по гр.д. №2727/2019г. на ВКС, II
г.о., Решение №80/11.06.2015г. по гр.д. №7444/2014г. на ВКС, II г.о., Решение
№170/11.04.2012г. по гр.д. №961/2011г. на ВКС, I г.о. и др.
С оглед на така изложеното , и предвид събраните по делото доказателства съдът
приема, че през 2017г. ищеца не е прекъснал владението върху процесните имоти. От
9
свидетелските показания се установи, че действително през 2017г. ищецът посетил с.Г. два
пъти-веднъж през пролетта когато дошъл да провери и сключи рентен договор (св.Й-) и
втори път през лятото на 2017г. когато наел хора, за да изчистят част от имотите, които били
пустеещи, за да може да сключи договор за тях (св.Е-и св.Й-). И двамата свидетели заявиха,
че тогава ищеца посетил ОСЗ-П., както и че получил рента за земите си, но същите не бяха
категорични и ясни от кого същия е получил рента, за кои години и в какъв размер, тъй като
първия свидетел заяви, че е получил пари за т.нар. „бели петна“, от фонд „Земеделие“, а
втория свидетел заяви, че е получил пари от арендатор. Същите обаче не знаят дали в
действителност тези имоти са изчистени, дали за тях е сключен договор и дали ищеца е
започнал да получава рента за тях. Но независимо от това, съдът приема, че в случая се
касае за предприемане на еднократни действия, което не са станали известни на тогавашния
владелеца, и посредством които фактическата му власт не е била нито отблъсната, нито пък
е бил отстранен от имотите. Следва да се отбележи и друго, че както договора за наем от
2016г., така и две от сделките са били не само вписани, но и са били известни на ОСЗ-П.,
през лятото на 2017г. При една по внимателна и щателна проверка още тогава ищеца е
могъл да узнае за промяната на собствеността на тези зем.земи, и да предприеме съответни
действия за защита на своето право. Затова и съдът подлага на основателно съмнение дали
същия действително при престоя си в с.Г. през 2017г. е посетил ОСЗ-П., и ако това е така
какво точно е установил и разбрал.
Ето защо съда счита, че след като по делото безспорно са доказани възраженията на
ответната страна, а именно придобиването на имотите въз основа на правна сделка и
давност, ищеца е загубил, на осн. чл.99 от ЗС правото си на собственост върху тези земи,
поради което иска по чл.108 от ЗС се явява неоснователен, и като такъв следва да се
отхвърли.
Предвид неоснователността на иска по чл.108 от ЗС, съдът счита, че неоснователно
се явява и искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт за собственост върху
поземлени имот-земеделски земи, придобит по давностно владение № 57, том VI, peг. №
4442, дело № 1057/26.11.2015г., издаден от нот. Е. Д.а, рег.№ 495 на НК, с район на действие
ПпРС, вписан под акт № 187, т.ХІV, дело №2741/2015г. на СВ при ПпРС, поради което
също следва да бъде отхвърлено.
При този изход на делото съдът следва да се произнесе и по дължимостта на
разноските
Така, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част на иска. В конкретния случай на адвокатско възнаграждение. По
отношение на размера съдът намира, че възражението на ищцовата страна за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е основателно.
При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от ответната страна писмени доказателства във връзка с предявения иск е
било заплатено възнаграждение в размер на 1741.00 лв. Имайки предвид естеството на иска,
неговата фактическа и правна сложност, както и правилата за определяне на съответното
минимално адвокатско възнаграждение, визирани в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че
възнаграждението е определено в размер над минималния размер, посочен в разпоредбата
чл.7, ал.2, т.3 от същата наредба. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че размерът
на дължимото възнаграждение за предявения иск адвокатското възнаграждение следва да
бъде в размер на 659.96 лв. , изчислен по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. Доколкото заплатеното и претендирано от страната
възнаграждение е в размер на 1741.00 лв. се налага извода, че същото е прекомерно, поради
което и възражението за неговото намаляване, на осн. разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК
следва да бъде уважено.
10
Предвид изложеното ищецът следва да заплати на ответника сумата от 659.96 лв.,
представляващи разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Третото лице-помагач не е претендирало разноски, и такива не му се дължат от
никоя от страните
Тъй като ищеца при образуване на делото е внесъл сумата от 264.00лв. като държавна
такса, при дължима такава от 65.99 лв., то разликата от 198.01лв. се явява надвнесена и
подлежи на връщане, след депозиране на изрична молба за това
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. ЕНЧ. ЕНЧ., ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“Н.****
против Б. Г. УЗ. , ЕГН ********** от гр.Т., ул.“С.*****иск по чл.108 ЗС за предаване
СОБСТВЕНОСТТА И ВЛАДЕНИЕТО на следните земеделски земи, находящи се в
землището на с.Г., общ.П.:
1.Поз***21.11.2017 на изп.директор на АГКК, площ- 5402 кв.м., с адрес на ПИ:с.Г.,
местност "И. г.", трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно
ползване -нива, категория: 4, номер по предходен план-222001, при съседи на имота:
15103.222.14; 15103.222.2; 15103.222.3 и 15103.249.3.
2.Поземлен имот с идентификатор 15103.76.5, с.Г., общ.П., обл.Т., по кадастрална
карта и регистри, одобрени със заповед №****/21.11.2017 на изп.директор на АГКК, площ-
9575кв.м., с адрес на ПИ:с.Г., местност „П.", трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване -нива, категория: 4, номер по предходен план-
076005, при съседи на имота: 15103.76.10; 15103.76.11; 15103.76.12, 15103.76.4, 15103.76.6,
15103.76.9 и 15103.72.20.
3.Поземлен имот с идентификатор 15103.77.9, с.Г., общ.П., обл.Т*, по кадастрална
карта и регистри, одобрени със заповед №****/21.11.2017 на изп.директор на АГКК, площ-
9500 кв.м., с адрес на ПИ:с.Г., местност „К. г. ", трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване –изоставена нива, категория: 4, номер по предходен
план-077009, при съседи на имота: 15103.77.7; 15103.77.8; 15103.77.11, 15103.77.10,
15103.69.22 и 15103.77.6.
4.Поземлен имот с идентификатор 15103.116.4, с.Г., общ.П., обл.Т., по кадастрална
карта и регистри, одобрени със заповед №РД-18-750/21.11.2017 на изп.директор на АГКК,
площ- 16011 кв.м., с адрес на ПИ:с.Г., местност „Ю.", трайно предназначение на
територията-земеделска, начин на трайно ползване –нива, категория: 3, номер по предходен
план-116004, при съседи на имота: 15103.116.15; 15103.116.5; 15103.115.20 и 15103.116.3.
5.Поземлен имот с идентификатор 15103.142.2, с.Г., общ.П., обл.Т., по кадастрална
карта и регистри, одобрени със заповед №***/21.11.2017 на изп.директор на АГКК, площ-
13396 кв.м., с адрес на ПИ:с.Г., местност „Д. ", трайно предназначение на територията-
земеделска, начин на трайно ползване –нива, категория: 3, номер по предходен план-
142002, при съседи на имота: 15103.142.10; 15103.142.1; 15103.34.22 и 15103.142.11.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от КР. ЕНЧ. ЕНЧ., ЕГН ********** от гр.С.,
ж.к.“Н.******* против Б. Г. УЗ. , ЕГН ********** от гр.Т., ул.“С.***** искането по чл.537,
ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт за собственост върху поземлени имот-земеделски земи,
придобит по давностно владение № 57, том VI, peг. № 4442, дело № 1057/26.11.2015г.,
издаден от нот. Е. Д.а, рег.№ 495 на НК, с район на действие ПпРС, вписан под акт № 187,
т.ХІV, дело №2741/2015г. на СВ при ПпРС
11
ОСЪЖДА КР. ЕНЧ. ЕНЧ., ЕГН ********** от гр.С., ж.к.“Н.**** ДА ЗАПЛАТИ НА
Б. Г. УЗ., ЕГН ********** от гр.Т., ул.“С.**** СУМАТА 659.96лв. (шестстотин петдесет и
девет лева и 96ст.), представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Настоящото съдебно решение е постановено при участието на трето лице – помагач:
„М.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление-гр.С. , район Л. ул.“Д.****
представлявано от Г.А.Б., привлечено от ответната страна, на основание чл.219 от ГПК, и
мотивите имат задължително действие за него в отношенията му със страната, която го е
привлякла, а в отношенията на третото лице и насрещната страна решението има
установително действие, на основание чл.223 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
12