Р Е Ш
Е Н И Е
№ 196
гр.Добрич
03.08.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На първи юли 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №343 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази
следното:
Производството е по реда на
глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна
жалба от В.Н.Г. *** срещу решение №206/19.12.2019 г. по гр.д.№365/2019 г. на
Балчишкия районен съд,с което е отхвърлен предявеният
от въззивника срещу „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна отрицателен установителен иск за установяване,че
въззивникът не дължи на горното дружество сумата от 7 388,17 лв,представляваща
начислена сума по корекционна процедура за периода от 18.01.2017 г.
до 17.01.2018 г. за обект,находящ се в с.З.,***,с клиентски №***,като въззивникът е осъден да
заплати на „Енерго-Про Продажби”
АД-гр.Варна сумата от 1 000 лв съдебно-деловодни разноски.Подадена е и частна жалба от „Енерго-Про
Продажби” АД-гр.Варна срещу определение №55/30.01.2020 г. по цитираното дело на
БРС,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на
горното първоинстанционно решение в частта за разноските досежно присъденото
адвокатско възнаграждение.
Според въззивника Г.
атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.Липсвали доказателства,че потребителят е въздействал
неправомерно върху електромера,както и такива кога последният е бил монтиран в
обекта на въззивника,поради което нямало как съдът да е убеден,че процесните
количества ел.енергия са натрупани именно по време на ползване на СТИ от
въззивника.Презюмирането на виновно поведение на абоната било напълно
необосновано.Липсвала нормативна база за извършване на процесната корекция на
сметка,в каквато насока са развити подробни доводи от въззивника,който сочи,че
към момента на проверката на СТИ не е имало действащи ПИКЕЕ,нито ОУ на
електроразпределителното и електроснабдителното дружества.Липсващата специална
нормативна уредба не можело да бъде заместена по аналогия с друга,защото ЗЗД не
давал отговор на редица специфични въпроси като напр. кои са ценообразуващите
компоненти и как се определя дължимата сума.Дори и да се приемело,че е била
налице приложима нормативна база,настоящият случай не попадал в нито една от
хипотезите на чл.48 и чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г.,поради което едностранна
корекция на сметката на въззивника не била допустима.Настоява се за отмяна на
решението и за уважаване на иска.Претендират се сторените от въззивника
разноски в двете инстанции.
В писмен отговор въззиваемото
дружество изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на атакуваното решение.Претендира сторените в настоящата
инстанция разноски,като навежда възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,платено от другата страна.
С частната си жалба
„Енерго-Про Продажби“ АД настоява за отмяна на атакуваното определение по
чл.248 от ГПК и за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските чрез начисляване на ДДС върху признатия размер на адвокатското
възнаграждение от 800 лв.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство В. Н.Г. изразява
становище за неоснователност на частната жалба и настоява за потвърждаване на
обжалваното определение.
Като постави на разглеждане подадените жалби,Добричкият
окръжен съд установи следното:
Жалбите са депозирани в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът В. Н.Г. е получил препис
от първоинстанционното решение на 06.01.2020 г.,а жалбата е подадена по пощата
на 20.01.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на
20.01.2020 г.;частният жалбоподател „Енерго-Про Продажби“ АД е получил препис
от атакуваното определение по чл.248 от ГПК на 14.02.2020 г.,а частната жалба е
депозирана на 19.02.2020 г. в рамките на указания от районния съд двуседмичен
срок за обжалване,изтекъл на 28.02.2020 г./.Жалбите са процесуално допустими
предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица-страни в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодните за тях
първоинстанционно решение и определение.
По
въззивната жалба на В.Н.Г. срещу решението на БРС:
Разгледана по същество,същата е
основателна,като съображенията за този извод са следните:
Първоинстанционното решение е валидно като
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в
изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено
по предявения допустим иск при наличие на правен интерес за ищеца от
установяване недължимостта на процесната сума.Атакуваното решение е обаче
неправилно и следва да бъде отменено,като съображенията за горния извод са
следните:
Гр.д.№365/2019 г. на БРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен отрицателен установителен иск на
основание чл.124 ал.1 от ГПК от В.Н.Г. *** срещу
„Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна за установяване,че ищецът в качеството на потребител с клиентски №*** и абонатен №********** за обект,находящ се в с.З.,общ.Б.,***,не дължи на ответника сума от 7 388,17 лв,начислена като корекция на
сметката за електрическа енергия за посочения по-горе обект на потребление за
периода от 18.01.2017
г. до 17.01.2018 г.,за която сума е издадена фактура №**********/17.04.2019 г.Искът е отхвърлен от първоинстанционния съд,чието решение въззивният
съд намира за неправилно.
На 17.01.2018 г. от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД-гр.Варна /сега
с променено наименование „Електроразпределение Север” АД-гр.Варна/ е извършена
проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен №1115031400701673,с който се
измерва доставената в имота на ищеца в с.З.,общ.Б.,*** електрическа енергия,за което е съставен и констативен
протокол №1202053/17.01.2018 г. /на лист 53 от делото на БРС/.Електромерът е демонтиран за експертиза и е
подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен
протокол №983/09.04.2019 г. на БИМ,ГД „Мерки и
измервателни уреди”,РО-гр.Варна /на лист 64 от делото на БРС/.Установено е,че отсъстват механични дефекти по
кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и необходимите
обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването.Не е
отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е. електромерът е
технически изправен.При софтуерно четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната
схема на СТИ,а именно наличие на преминала енергия по тарифа Т3 в размер на 043550,7
кВТч,която не е визуализирана на дисплея.
Ответникът по делото „Енерго-Про
Продажби” АД-гр.Варна коригира сметката на потребителя В.Н.Г. за посочения обект за период от 18.01.2017 г. до 17.01.2018 г. и е издадена фактура №**********/17.04.2019 г. на стойност 7 388,17 лв със срок за плащане до 30.04.2019 г.Корекцията е извършена след софтуерно прочитане на
паметта на СТИ /виж и становище за начисление на електрическа енергия от 15.04.2019 г. на лист 63 от
делото на БРС/.
Не е спорно,че страните са
обвързани от валидно облигационно правоотношение,по силата на което електроснабдителното дружество-ответник доставя,а ищецът заплаща доставената за собствения му недвижим имот в с.З.,общ.Б. електроенергия,отчитането на която се
извършва с демонтирания електромер до датата 17.01.2018 г..Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от
17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР /сега КЕВР/ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с
решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ,като и последните са отменени с решение
№2315/21.02.2018 г. по адм.д.№3879/2017 г. на ВАС,ДВ бр.97/23.11.2018 г.,но са
били действащи и приложими към момента на проверката на процесното СТИ и за
периода на корекцията на сметката на ищеца.Ищецът Г. не дължи
коригираната сума от 7 388,17 лв за периода от 18.01.2017 г. до 17.01.2018 г. поради следните съображения:
От заключението на вещото
лице В. Ч.по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза се
установява,че в случая потребената енергия е измерена,като част от нея се е
записвала в невизуализиран за отчет регистър Т3 /трети тарифен регистър/,поради което тази част не е отчитана като
потребена.Отчетена е едва при проверката на 17.01.2018 г.Преминалата от
захранващия кабел към абоната ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в
тарифните регистри на паметта,но част от нея не е отчетена за съответните
периоди на фактуриране.В случая е налице метрологически изправно СТИ,но по
начина,по който е установено,че е параметризирано,не се отчита правилно
потребената ел.енергия в неизвестен период от време,начиная от неустановена
дата на активиране на регистър Т3 до демонтажа на
СТИ.Вещото лице е констатирало,че в случая корекция не е извършена по
методиката на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ от 2013 г.,а
допълнително е начислено цялото количество ел.енергия,записано в
невизуализирания трети регистър.Корекционни изчисления не са извършвани,като в
цитираната фактура от 17.04.2019 г. са приложени цени на
технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител.Изчисленията по фактурата са верни,като количеството
енергия за плащане съответства на посоченото в становището на лист 63 от делото на БРС.Корекцията е извършена на
основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ,а периодът на корекцията е 365
дни.Крайната дата на периода 17.01.2018 г. е датата на извършената от
електроразпределителното дружество проверка,при която е установеното
натрупването на електроенергия в третия тарифен регистър.От отговора на вещото лице по поставените
му задачи се установява,че процесното СТИ не е програмирано от „Енерго-Про
Мрежи” АД /“Електроразпределение
Север“ АД/ при монтажа му,а
параметризацията му е извършена от производителя,като са зададени два активни
тарифни регистъра-Т1 /нощна тарифа/ и Т2 /дневна тарифа/.Третият тарифен регистър /Т3/ не съответства на
тарифните зони,избрани от ищеца.
Спорното
правоотношение се е развило при положение,в което ПИКЕЕ /ДВ,бр.98/2013 г./ са отменени /с изключение
на чл.48-чл.51/,като към датата на проверката на СТИ-17.01.2018 г. и през периода на
начисляване на електроенергия по процесната фактура /18.01.2017 г.-17.01.2018
г./ разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г. все още са били действащи
/отм.ДВ бр.97/23.11.2018 г./.В случая обаче начислената сума по процесната
фактура не е вследствие проведена по реда на чл.48-50 от ПИКЕЕ от 2013 г.
корекционна процедура,защото хипотезата не попада в нито една от
хипотезите,визирани в горните разпоредби.Последните не предвиждат извършване на
корекция на сметката на потребителя при неотчитане на действително потребено
количество електрическа енергия вследствие записването му в невизуализиран на
дисплея на СТИ тарифен регистър.Не е налице в частност и хипотезата на чл.50 от
ПИКЕЕ от 2013 г.Визираното в тази норма несъответствие между данните за
параметрите на СТИ при ищеца и тези,въведени в информационната система при
ответника,не е осъществено,тъй като няма данни по делото процесното СТИ да е
„смарт“ и да се отчита дистанционно,а горната хипотеза на чл.50 от ПИКЕЕ е
възможна само при дистанционно отчитане.В този случай следва да се приеме,че действително
е липсвала специална подзаконова уредба за преизчисляване на
сметки за
електроенергия за минал период
поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребеното,както твърди ищецът.Ответното
дружество обаче не е провело корекционна процедура по реда на чл.48-50 от ПИКЕЕ
от 2013 г.,а директно е начислило потребеното,но неотчетено количество
електрическа енергия.
Правоотношението
между страните
съставлява договор за продажба
на електроенергия при публично известни общи условия.Те имат своята специална регламентация в ЗЕ,която не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД касателно задължението на
купувача да плати цената на продадената енергия.В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД,когато
е доставено определено количество енергия,но поради
грешка то е отчетено
в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена,купувачът
дължи доплащане на разликата.Дори да липсва специална правна уредба,този извод следва от общото правило,че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока,и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за техническо измерване,той дължи да заплати реално
потребената електроенергия,ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер.Извършеното от потребителя софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване,вследствие на което част от действително потребената
електроенергия не е отчетена от електроразпределителното
дружество,влече като последица ангажиране
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019 г. по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ
г.о.,ГК на ВКС/.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането исковото производство е
достатъчна гаранция за равни права на страните
и за защита на добросъвестните крайни потребители /решение №124/18.06.2019 г. по гр.д.№2991/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
Горните изводи щяха да обосноват дължимост
на начислената по процесната фактура сума за визирания в нея период,но само ако
ответникът бе доказал,че
неправомерното вмешателство
в софтуера на СТИ е
осъществено след монтиране на средството в обекта на ищеца /неправомерното
вмешателство би следвало от установената параметризация в две тарифи от
производителя и факта,че електроразпределителното дружество не разполага със
софтуера за програмиране/.Ако вмешателството е сторено след монтажа в
обекта,същото би следвало да се отчете като
свързано с противоправно виновно поведение на ищеца,защото съставлява човешка
намеса в паметта на електромера и единствената възможна причина за
осъществяването му следва да е виновното поведение на ищеца-купувач,като се има
предвид,че ответникът,електроразпределителното дружество и БИМ,извършил
експертизата на СТИ,не разполагат с необходимия софтуер за въвеждане на данни в
паметта на СТИ,а реализираната
цел /скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена
електрическа енергия/ би ползвала само купувача /ищеца/.
По настоящото дело
обаче не е доказан началният момент на периода,през който е натрупана
незаплатената ел.енергия.По правило релевантен пределен начален момент е датата
на монтиране на СТИ в процесния обект.По делото обаче не е установена датата на
монтажа на СТИ в обекта на ищеца.В заключението си по допуснатата от
първоинстанционния съд СТЕ вещото лице В.Ч.сочи /т.6 от заключителната част/,че
не е получило поисканата от „ЕРП Север“ АД информация относно датата на монтажа
на СТИ в обекта на ищеца и относно показанията на отделните тарифи при
поставяне на електромера.Във въззивното производство с определение
№416/08.06.2020 г. ДОС изрично указа на въззиваемото дружество „Енерго-Про
Продажби“ АД да представи в срок до края на насроченото открито съдебно
заседание протокола за монтажа на СТИ,като препис от определението е връчен на
дружеството на 11.06.2020 г.В рамките на проведеното съдебно заседание на
01.07.2020 г. такъв протокол или други доказателства,удостоверяващи датата на
монтажа на СТИ в обекта на ищеца,не са представени.Така при неустановена дата
на монтажа ответното дружество-въззиваем не е мотивирало периода,за който е
начислено процесното количество електрическа енергия.Не е ясно дали началната
дата на периода,визиран във фактурата,18.01.2017 г. предхожда или следва датата
на монтажа на СТИ в обекта на потребление.Начална дата на периода на начисление
може да бъде най-рано датата на монтажа на СТИ.В случая не се обосновава,че
определеният период за начисляване на натрупаното количество в регистър Т3
обхваща именно период,през който СТИ е било монтирано в обекта на ищеца,като
при това положение хипотетично е възможно този период да включва и такъв,в
който СТИ не е отчитало потреблението в обекта на ищеца.След като ответното
дружество не е обосновало периода на натрупване на начисленото в процесната
фактура количество енергия,то не обосновава и дължимост на вземането по
фактурата за визирания в нея период и размер.Тази неопределеност на началната
дата на периода,за който се начислява ел.енергия,разколебава претендирания
размер на начисленото задължение.По издадената от ответника фактура от
17.04.2019 г. сумата от 7 388,17 лв е начислена за три отделни подпериода
в зависимост от промяната в цените на енергията.Не се удостоверява обаче,че
тези подпериоди действително следват датата на монтажа на СТИ в обекта на
ищеца,поради което и не може да се приеме,че цените,по които е начислена
енергията,са действали именно в период след монтажа на СТИ в обекта.Следователно
дължимостта на вземането за визирания във фактурата период и в посочения размер
не е убедително доказана от ответното дружество.Искът за установяване
недължимост на вземането е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изложеното
първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено,вкл. в
частта за разноските,присъдени в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД,които не се
дължат на дружеството поради уважаване на иска срещу него.В полза на ищеца по
делото В.Г. следва да се присъдят на основание чл.78 ал.1 от ГПК всички сторени
от същия разноски в първоинстанционното производство.В първата инстанция Г. е
сторил разноски,както следва:295,53 лв държавна такса за водене на делото+2 лв
банкова такса /лист 8 от делото на БРС/;700 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договор за правна защита и съдействие на лист
106 от делото на БРС.Наведено е възражение от ответното дружество по чл.78 ал.5
от ГПК за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение,което
е основателно.Към настоящия момент с оглед решение №5419/08.05.2020 год. по адм.д.№14384/2019 год.,5-членен състав на ВАС,обн.ДВ,бр.45/2020 год.,в сила от 15.05.2020
год.,минимално предвиденият размер на
адвокатското възнаграждение при цена на иска 7 388,17 лв
възлиза на сума от 545,53 лв съгласно чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
според редакцията на разпоредбата към настоящия момент.Съдът съблюдава именно
редакцията към настоящия момент,а не тази към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие.В случай че в хода на делото настъпи промяна в нормативната уредба,с влизането на
която в сила бъде установен друг минимален размер на адвокатското
възнаграждение,именно новият размер следва да бъде съобразяван
при произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност.Съдът
следва да приложи Наредба №1/2004 год. съобразно изменението й,тъй като се касае
за материално-правна норма,която става действащо право и намира приложение с
влизането й в сила занапред.Към датата на приключване на съдебното дирене и даване
ход на делото по същество в настоящата инстанция,когато страните правят искане за
разноски,съответно възражение за прекомерност,при определяне на разноските съдът
прилага нормативната уредба,действаща
към този момент,а не нормативната уредба,действаща към момента на договаряне и
заплащане на адвокатското възнаграждение-така определение №782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №3545/2014 г.,II т. о.,ТК и определение
№185/16.03.2018 год. на ВКС по к.гр.д.№3492/2017 год. на ІІІ г.о.
В случая съдът
намира,че изплатеното от ищеца по делото в първата инстанция адвокатско
възнаграждение е прекомерно.Защитаваният материален интерес в областта на доставката и заплащането на електрическа
енергия в стойностно изражение е висок /7 388,17 лв/,но делото не се отличава с голяма правна и
фактическа сложност /в тази насока и становището на самия ищец В.Г. в отговора
на частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК на лист 33 от делото на
ДОС,както и изразено от процесуалния представител на ищеца становище в хода на
устните състезания пред въззивната инстанция/.Изплатеното възнаграждение от 700
лв надвишава минималното със 154,47 лв,поради което следва да бъде намалено до
размер от 545,53 лв.Така за първата инстанция в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 843,06 лв /297,53 лв ДТ и банков комисион+545,53
лв адвокатско възнаграждение/.
По частната жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД срещу определение №55/30.01.2020 г.,с което е оставена без
уважение молба на дружеството по чл.248 от ГПК за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските:
Молбата по чл.248 от ГПК вх.№61/08.01.2020 г. е депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД в рамките на
срока по чл.248 ал.1 от ГПК при представен от страната списък на разноските по
чл.80 от ГПК,поради което е допустима,респ. атакуваното определение е
допустимо.Тъй като разпределението на отговорността за разноски е изцяло в
зависимост от изхода на спора,то при постановения от въззивния съд резултат
/уважаване на предявения иск/ ответното дружество няма право на разноски за първата
инстанция.В този смисъл и искането му за изменение решението на БРС в частта за
разноските чрез присъждане в полза на дружеството на допълнителен размер
разноски за адвокатско възнаграждение и ДДС върху него,се явява неоснователно
/при изцяло уважен иск ответникът няма право на никакви разноски/,поради което
и частната жалба се явява неоснователна,респ. първоинстанционното определение
следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния
резултат от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът и въззиваем „Енерго-Про
Продажби“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г. сторените от
последния съдебно-деловодни разноски и във въззивната инстанция,които изрично
са претендирани от него.По делото са налице доказателства за следните
разноски,сторени от въззивника:147,76 лв държавна такса за въззивното обжалване
и 700 лв адвокатско възнаграждение съгласно договора на лист 44 от делото на
ДОС.С отговора на въззивната жалба „Енерго-Про Продажби“ АД отново е навело
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,изплатено от
ищеца,което като основателно следва да бъде уважено по съображенията,изложени
по-горе досежно разноските в първата инстанция.Така за настоящата инстанция в
полза на въззивника Г. следва да се присъдят разноски в размер на 693,29 лв
/147,76 лв ДТ+545,53 лв адвокатско възнаграждение/.
При настоящия изход
от спора въззиваемото дружество и ответник по делото няма право на разноски и
такива не следва да му се присъждат за въззивната инстанция.
Водим от
гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №206/19.12.2019 г. по гр.д.№365/2019 г. на Балчишкия
районен съд,като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че В.Н.Г. с ЕГН **********
*** в качеството на
потребител с клиентски №*** и абонатен №********** за обект,находящ се в с.З.,общ.Б.,***,не
дължи на „Енерго-Про Продажби”
АД-гр.Варна,Варна Тауърс-Г,бул.„Владислав Варненчик” №258,ЕИК ********* сума от 7 388,17 лв,начислена
като стойност
на потребена електрическа
енергия за посочения по-горе обект на потребление за периода от 18.01.2017 г. до 17.01.2018 г.,за която сума е
издадена фактура №**********/17.04.2019 г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна,Варна Тауърс-Г,бул.„Владислав Варненчик” №258,ЕИК ********* да заплати на В.Н.Г.
с ЕГН ********** *** сума в размер на 843,06 лв /осемстотин
четиридесет и три лева и шест стотинки/ сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна,Варна Тауърс-Г,бул.„Владислав Варненчик” №258,ЕИК ********* да заплати на В.Н.Г.
с ЕГН ********** *** сума в размер на 693,29 лв
/шестстотин деветдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/ сторени във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА
определение №55/30.01.2020 г. по гр.д.№365/2019
г. на Балчишкия районен съд.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.