М
О Т И
В И
към присъда по НОХД № 233 по описа за 2020 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И
ВТОРИ наказателен
състав.
Варненска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н.Г.Г., за това , че:
На 29.06.2018 г. в гр. в., без надлежно разрешително
държал високорисково наркотично вещество - метамфетамин с общо нетно тегло 0,96
гр. /разпределено в 2 бр. полиетиленови пликчета с нетно тегло 0,51 грама и
нетно тегло 0,45 грама/, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент метамфетамин 76,5 % във всяко едно от пликчетата, на обща стойност
24.00 (двадесет и четири) лева.– престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, пр. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП
поддържа внесеното обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация,
посочени в обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен
начин. Пледира предвид малкото
количество наркотично вещество, което е предмет на деянието, на подсъдимия да
бъде наложено наказание към минималния размер, както и на същия да бъде
присъдено заплащане на разноските по делото.
Защитникът на подсъдимия – адв. А., пледира, деянието
да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и да се
приложи хипотезата на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 от НК, , като се вземе предвид че количеството
наркотично вещество, намерено у подсъдимия е в малки количество и стойност,
както и обстоятелството, че предвид събраните по делото доказателства за
наличието на вредна употреба на наркотични вещества от същия, наркотикът,
предмет на процесното престъпление , е бил предназначен за лична употреба.
Излага се становище, че законът не е имал предвид наказателна отговорност да се
носи от субекти, които застрашават собственото си здраве от държането на
наркотични вещества. Сочи се, че откъсването на подсъдимия от обществото с
налагане на същия на наказание „Лишаване от свобода“ не би изпълнило целите,
визирани в чл. 36 от НК.
Подсъдимият Н.Г.Г.
се признава за виновен - признава изцяло фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителният акт.
В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за
стореното и иска налагане на по-леко наказание.
Съдът като
съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид
доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Н.Г.Г.
е осъждан многократно, включително за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.
3, т.1 НК.
На 29.06.2018 г., около 00.10 ч., Н.Г. *** и носел със
себе си 2 броя прозрачни полиетиленови самозалепващи се пликчета, които
съдържали бяло кристалообразно вещество - метамфетамин. По същото време
свидетелите Ат. Н. К. и В. В.Вл. - полицейски служители при 01 РУ-гр. в., били
на смяна като автопатрул с позивна № 112А и се движели със служебния автомобил
по ул. „Александър Василев", когато забелязали подсъдимия. Г. им бил
познат като лице от криминалния контингент и наркозависим, поради което решили
да извършат проверка на същия. В хода на проверката на лицето, полицейските
служители забелязали, че Г. държи лявата си ръка свита в юмрук. Попитали го
дали има у себе си забранени от закона вещества и предмети и му разпоредили да
отвори лявата си ръка. След като подсъдимият изпълнил разпореждането им,
полицаите установили, че в лявата ръка на Г. има 2 броя прозрачни полиетиленови
самозалепващи се пликчета, съдържащи бяло кристалообразно вещество, по
отношение на които подсъдимият обяснил, че са негови. Впоследствие Г. бил отведен в сградата на 01 РУ-гр. в.,
където предал доброволно 2 броя прозрачни полиетиленови самозалепващи се
пликчета, които съдържали бяло кристалообразно вещество -метамфетамин.
В хода на разследването била назначена и изготвена
физико-химическа експертиза № 19/НАР-1088/21.10.2019 г. на НИК - МВР. От
заключението й е видно следното:
Бялото
кристалообразно вещество, съдържащо се в 2 броя прозрачни полиетиленови
самозалепващи се пликчета, предадени на 29.06.2018 г. с протокол за доброволно
предаване от лицето Н.Г.Г., представлява метамфетамин с общо нетно тегло 0,96
грама, разпределено в тях както следва: 1 брой х 0,51 грама и 1 брой х 0,45
грама. Определеното съдържание на активния наркотично действащ компонент -
метамфетамин, в изследваното наркотично вещество от двата броя пликчета е 76,5
%.
Метамфетаминът представлява високорисково наркотично
вещество, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под контрол
в Списък I: "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Обвиняемият държал
посоченото високорисково наркотично вещество без да има за това надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКНВП).
Стойността на високорисковото наркотично вещество
метамфетамин възлиза на 24 (двадесет и четири) лв., изчислена съгласно
Постановление № 23 на Министерския съвет от 1998 г.
Видно от заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза, обвиняемият Г. не страда от психично заболяване. Налице е при него
вредна употреба на кабиноиди и психостимуланти от амфетаминовата група. Към
момента на извършване на деянието на 29.06.2018 г. той е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и
може да носи наказателна отговорност
Подс. Н.Г.Г., с ЕГН: ********** е роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, безработен,
живущ ***.
Същият е
осъждан към момента на извършване на деянието, а именно, както следва:
- С определение за одобряване на
споразумение по нохд № 1409/2005 г. по описа на РС-в. , влязло в сила на
17.03.2005 г., зарестъпление по чл. 197 т.3 , вр. с чл. 195 ал.1 т.3, вр. чл.
20 ал.2, вр. с чл. 26 ал.1 от НК , извършено на 08.03.2005 г. му е наложено
наказание „Пробация“ в съвкупност от задължителните пробационни мерки за срок
от шест месеца и пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“
за срок от една година. Наказанието „Пробация“ е изтърпяно на 26.09.2006 г. и
подсъдимият е реабилитиран за осъждането на основание чл. 88а ал.1 от НК,
считано от 27.09.2008 г.
- С присъда по нохд № 318/2010 г. по
описа на Окръжен съд – в., влязла в сила на 29.05.2020 г. за престъпление по чл. 354а, ал.1, вр. с чл.
26 ал.1 от НК , извършено в периода
23.05.2009 г. -27.05.2009 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година и осем месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66
ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години;
С определение за одобряване на споразумение по
нохд № 3646/2017 г. по описа на РС-в., влязло в сила на 20.09.2017 г., за
престъпление по чл. 354а ал.5 от НК, извършено на 05.08.2017 г. му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева;
С определение за одобряване на споразумение по
нохд № 5489/2018 г. по описа на РС-в., влязло в сила на 25.03.2019 г. за
престъпление по чл. 197 т.3, вр. с чл. 195 ал.1 т.3 от НК му е наложено
наказание „Пробация“ в съвкупност от задължителните пробационни мерки за срок
от осем месеца;
Горепосочената
фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните по реда на
глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на подс. Г., направени по реда на чл.371
ал.1 т.2 от НПК, показанията на св.К. и св. Вл., т заключението на изготвената
съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на извършената физико-химична
експертиза, протоколът за оценка на
наркотични вещества, от протоколът за доброволно предаване,
приемо-предавателните протоколи и справката за съдимост на подсъдимия.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те
очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е
посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от
подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът
приема за установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът
намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради
което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че подсъдимият Н.Г.Г. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал.3 т.1 пр. 1 от НК, като На
29.06.2018 г. в гр. в., без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество - метамфетамин с общо нетно тегло 0,96 гр. /разпределено в
2 бр. полиетиленови пликчета с нетно тегло 0,51 грама и нетно тегло 0,45
грама/, със съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин
76,5 % във всяко едно от пликчетата, на обща стойност 24.00 (двадесет и четири)
лева.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че подсъдимият е осъществил една от
формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК, а
именно държал наркотични вещества.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на легалната дефиниция на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК, като подсъдимият е съзнавал, че осъществява държане на вещества, които са
наркотични такива и е искал това.
Като
неоснователни съдът оцени доводите на защитника за маловажност на случая по
смисъла на чл. 354а, ал.5 от НК. Съгласно съдебната практика при преценка наличието на маловажност на случая по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, се съобразяват както
обстоятелствата, определящи обществената опасност на деянието, така и тези
относно обществената опасност на дееца. Видно от справката за съдимост на
подсъдимия, същият е осъждан нееднократно , включително за деяние, квалифицирано по чл.
354а, ал.5 от НК и деяние по
чл. 354а ал.1 от НК, и в период по-малък
от една година от налагане на наказание по последното осъждане е осъществил
процесното деяние. Видно от свидетелството за съдимост, приложено по делото
подс. Г. проявява склонност към незачитане на обществения ред, като реализира и
престъпни деяния против собствеността на гражданите, предвид наличието на
влязъл в сила съдебен акт за извършено в съвкупност с настоящото деяние
престъпление по чл. 197 т.3 от НК, идентично по вид с престъпление, за което е
реабилитиран. Данните за съдимостта на подс. Г. сочат за високата му обществена
опасност и предвид обстоятелството, че наложените му три вида санкции да
различните престъпни прояви, не са постигнали целите, визирани в чл. 36 от НК
по отношение на индивидуалната превенция.
Съдът не споделя доводите на въззивника досежно
предназначението на процесното наркотичното вещество за лична употреба. Нормата
на чл. 354а ал.3 от НК възвежда като престъпно всяко държане на вещества с
посочените характеристики, независимо от предназначението им, а държането на
същите с цел разпространение е въздигнато в отделен състав на престъпление, за
което е предвидена по-тежка наказателна отговорност. С оглед на изложеното,
съдът намира, че установената вредна употреба на наркотични вещества от
подсъдимия и възможността държането на процесните такива са е било насочена да
обслужва неговите нужди е ирелевантно за обществената опасност на осъщественото
деяние.
Действително количеството на иззетото наркотично вещество и
неговата стойност не са значителни като параметри, но с оглед комплексната
оценка на обществената опасност на деянието, отнесена към данните са личността
на подсъдимия, престъплението
не следва да се характеризира като малозначително по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 354а ал.5 от НК в случая.
Количеството на наркотичното общество обаче бе
съобразено от съда като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, с
оглед на което констатира, че са налице предпоставките за прилагане на нормата
на чл. 55 ал.1 от НК при определяне на наказанието. С оглед на изложеното и
като съобрази, че съдебното следствие е преминало по реда на глава 27 от НПК,
съдът приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като взе предвид диспозицията на
нормата на чл. 58а ал.4 от НПК.
При индивидуализацията на
наказанието, съдът взе предвид като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство предходната съдимост на
лицето. Като смекчаващи отговорността му факти бе съобразено направеното от
същия самопризнание, което с оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 55 ал.1
т.1 НК, не обуславя редукция на
наказанието на основание чл. 58а ал.1 от НПК и следва да бъде съобразено при
посочената категория факти.
Поради изложените съображения, като взе предвид, че
подсъдимият е осъществил престъплението при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства
, след прилагане нормата на чл. 55 от НК и слизане под минималния размер
на санкциите, предвидени в разпоредбата на чл. 354а ал.3 от НК, съдът му наложи
наказание „Лишаване от свобода” към средния размер, а именно в размер на шест
месеца.
Като взе предвид, че подсъдимият няма постоянни
трудови доходи, на основание чл. 55 ал.3 от НК съдът не наложи по-лекото
наказание „Глоба“, което разпоредбата на чл. 354а ал.3 от НК предвижда наред с
наказанието „Лишаване от свобода“.
Като взе предвид, че подс. Г. е
осъждан с налагане на наказание „Лишаване от свобода“ с присъда по нохд
№ 318/2010 г. по описа на ОС-в., констатира, че е неприложима разпоредбата на
чл. 66 ал.1 от НК и наложеното наказание следва да бъде ефективно изтърпяно без
извършване на преценка дали приложението на цитираната норма, ще обуслови
реализиране на целите, визирани в чл. 36 от НК.
На основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ с
оглед липсата на предпоставки да прилагане на нормата на чл. 57 ал.1 т.1 и 2 от ЗИНЗС.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. Г. бе осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР-в. сумата от 185,62 лева , явяваща се направените в хода на
досъдебното производство разноски.
На основание чл. 354а ал.6 от НК съдът отне в полза на
държавата веществените доказателства по делото, а именно – 1 бр. бял хартиен
плик, съдържащ опаковки от наркотични вещества и 1 брой запечатан полиетиленов
плик, съдържащ наркотични вещества, като постанови унищожаването им след
влизане в сила на присъдата .
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: