РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 08.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЕЛЕНА ИВАНОВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	КАЛИНА АНАСТАСОВА АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Вяра Баева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 12861 по описа за 2018 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С.О.срещу Решение 2445654/06.07.2018 г. по гр. дело № 82431/2017 г. на Софийския районен съд, 32. състав, с което  въззивникът е осъден на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и ЗЗЖ да плати на Д.Е.Г. сумите от 52, 90 лева – имуществени вреди, настъпили вследствие на ухапване от куче на 03.10.2017 г. в София, ведно със законната лихва за забава за плащане на тази сума от 22.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и 670 лева – разноски по делото.

 В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Изложени са доводи, че неправилно първоинстанционния съд бил приел, че С.О.не е изпълнила възложеното ѝ със закон задължения за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствени кучета. Излагат се доводи, че субектът на отговорност за чуждо поведение (чл. 49 ЗЗД), когато му било възложено да извърши определени действия, се освобождавал от отговорност ако е възложил тези действия на свои служители и същите са ги извършили, макар и това да не е било годно да предотврати всички вредни последици, които законодателят се е стремял да избегне чрез възлагането на задължението. Така се сочи, че С.О.в периода 2012 – 2016 г. била приела програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и я изпълнявала, но обстоятелството, че все още по улиците на града имало такива кучета не било следствие от непредприемане на такива мерки, тъй като проблемът бил с по-големи мащаби от организационните възможности на общината за реакция. Цитирана е съдебна практика. Оспорена е и причинната връзка между ухапването на ответницата от куче и претендираните от нея като имуществени вреди разходи – за потребителска такса за медицински преглед, за издаване на триажен лист от архива на Университетската многопрофилна болница за спешна медицина (УМБАЛСМ) „Н. И. Пирогов“ и за издаване на удостоверение от съдебен лекар. Излагат се доводи, че последните посочени два разхода – за снабдяване с документи от архива на болницата и за удостоверение от съдебен лекар, не се намират в причинна връзка с ухапването, тъй като не са разходи за лечение на травмите, а за снабдяване с доказателства, които е можело да бъдат избегнати. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените от Д.Г. искове. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемата Д.Е.Г. – ответница в първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва в цялост. Излагат се доводи, че предпоставките за ангажиране на отговорността на С.О.са били доказани в първоинстанционното производство, а за същата съществува законово задължение да контролира популацията на безстопанствените кучета съгласно разпоредбите на чл. 40, 41 и 47 – 50 ЗЗЖ. Изложени са твърдения, че не е доказано служителите на общината да са изпълнили тези свои задължения. По отношение на причинната връзка между ухапването и твърдените от въззиваемата Г. вреди се сочи, че същите се намирали в причинна връзка с ухапването от куче и това било установено с изслушаната по делото медицинска експертиза. Поради това се иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

В съдебното заседание въззивникът – С.О., чрез процесуалния си представител поддържа жалбата си и изложените в нея съображения. Въззиваемата с писмена молба претендира разноски, а въззивникът възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

В обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че е установено, че от изслушаните по делото показания на свидетеля С., че на 03.10.2017г. въззиваемата Г. е била ухапана от куче на ул. „Димитър Петков“ в София, в района на №№ 1 -3 от уличната номерация. Съдът е приел, че е установено, че кучето е безстопанствено, тъй като било видимо мръсно и без каишка. Съдът е приел, че на основание чл. 45 – 47 ЗЗЖ общините са задължени да предприемат мерки за контрол на популацията на безстопанствените кучета, както и за евтаназия на агресивните такива, като съгласно чл. 40, ал. 1 ЗЗЖ всяка община трябва да приеме програма, за да контролира и управлява тези мерки. Поради това съдът е приел, че общините са длъжни да предприемат мерки за контрол на популацията на безстопанствени кучета и контрол на агресивните индивиди, които водят до отговорност за общинските власти, ако след 2011 г. на територията им настъпят инциденти с ухапване от безстопанствени кучета. Съдът е приел, че тази отговорност е обективна и поради това е приел иска за основателен, тъй като е намерил, че са установени разноски в претендирания от ищцата размер, и същите са в причинна връзка с ухапването от куче.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо в обжалваната част.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на общината за противоправно бездействие на нейни служители по контрола над безстопанствените кучета, поради което куче е нападнало гражданин – чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 ЗЗЖ. За да бъде уважен този иск следва да се установи ухапване от безстопанствено куче на територията на общината-ответник, настъпили вреди във връзка с ухапването и причинна връзка между ухапването и вредите. Съгласно тълкуването на Върховния касационен съд (ВКС), дадено в Решение № 488/07.02.2012 г. по гр.д. № 899/2010 г., IV ГО, в този случай презумпцията за виновно поведение на служители на общината (чл. 45, ал. 2 ЗЗД) се прилага по начин, че общината може да се освободи от отговорността си, ако предприеме изискуемите се от закона действия (такива по контрол на популацията на безстопанствени кучета – чл. 40, ал. 1 ЗЗЖ и чл. 45 – 47 ЗЗЖ) съобразно техническите си, организационни и финансови възможности, но въпреки предприетите действия все пак настъпят вреди от ухапване от безстопанствено куче.

Между страните пред въззивната инстанция не са спорни фактите, че ответницата е била ухапана от куче на 03.10.2017 г. на територията на С.О., че кучето е било безстопанствено, както и че е извършила разходи, установени от първоинстанционния съд, в размер на 2, 90 лева – потребителска такса; 10 лева – разходи за получаване на триажен лист от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ и 40 лева – разходи за преглед при съдебен лекар. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, според която въззивният съд не следи за правилността на установените от първоинстанционния съд факти, ако страните не са изложили оплаквания срещу установеното от този съд, и доколкото липсват доводи на страните относно установените по-горе факти, настоящият съд приема, че същите са се случили.

Във въззивната си жалба въззивникът – С.О., излага доводи, че е оборил презумпцията за вина при деликтна отговорност за бездействие, като е установил с писмени доказателства достатъчни по интензивност и обем предприети мерки, с които е контролирал популацията на бездомни кучета през процесния период. Представени са Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на С.О.2012 – 2016 г. (на лист 24 – 32 от първоинстанционното дело) и справки за дейността на Общинско предприятие „Екоравновесие“ за периода 2013 – 2017 г. (на лист 34 – 35 от първоинстанционното дело), от които се установява брой на заловените кучета за всяка от посочените години между 3648 и 5861.

Представените доказателства установяват, че към 2017 г. С.О.е вземала мерки за контрол на популацията на безстопанствени кучета, но не са годни да установят, че същите са били с предписаната от закона интензивност и обем. Освен това не се установява приемането на програма относно безстопанствените кучета за годината, в която въззиваемата Г. е била ухапана – 2017 г. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗЗЖ изисква приемане на програма от всяка община в страната по отношение на безстопанствените кучета, като законодателната цел е и именно планиране и предвиждане на такива мерки, които да сведат популацията на тези животни до нула. Липсата на план за това как следва да се постигне предвидената в закона цел означава, че каквито и действия да бъдат предприети, тяхната ефективност спрямо поставената цел не може да бъде преценена. Освен това следва да се отбележи, че дейността на публичната (държавна и общинска) администрация в една правова държава е строго формална и изисква приемането на съответни актове от публичните органи. Поради това не може да се приеме тезата, че един публичен орган (общината) може да изпълни ефективно вменените си задължения по закон, когато законът предвижда издаване на изричен акт на публичен орган, а такъв не е издаден. С оглед на изложеното се установява бездействие на органите на С.О.в процесния период (неприемане на програма по чл. 40, ал. 3 ЗЗЖ за 2017 г.), което води до неизпълнение на нормативно установено задължение за контрол на популацията на бездомните кучета (чл. 59, ал. 3, т. 1 ЗЗЖ), а това е довело и до причиненото на въззиваемата Г. ухапване от такова куче. Следователно не са установени факти, които да са годни да изключат отговорността на С.О.за вредите, претърпени от въззиваемата поради ухапване от безстопанствено куче през октомври 2017 г.

Частично основателни според настоящия съдебния състав обаче са доводите на въззивника – С.О., относно причинната връзка между ухапването на въззиваемата Г. от куче и твърдените от нея вреди.

Претендираната като вреди от последната потребителска такса в размер на 2, 90 лева безспорно има характер на вреда – намалява имуществото на въззиваемата. Заплащането ѝ се намира в причинна връзка с ухапването от безстопанствено куче, доколкото заключението на съдебномедицинската експертиза по делото сочи, че подобно ухапване с наличие на дълбока рана изисква медицинска помощ. А съгласно действащите разпоредби, уреждащи медицинската грижа (чл. 37, ал. 1 ЗЗО), за всяко посещение при лекар се изисква заплащане на минимален разход – потребителска такса, която е в размер на 2, 90 лева съгласно Постановление на МС № 193/2012 г. Поради това тези установени от въззиваемата Г. разходи задължително се дължат при всяко искане за медицинска интервенция и по силата на обвързващото действие на правната норма са пряка последица от извършването на такава, доколкото действието на нормативния акт не може да бъде заобиколено. От своя страна, както беше посочено, ухапването от куче изисква медицинска грижа, поради което същото води задължително и до заплащане на потребителска такса. Следователно по отношение на сумата от 2, 90 лева първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.

Въззиваемата Г. твърди, че извършването на разход в размер на 10 лева за получаване от триажен лист е в причинна връзка с ухапването ѝ от безстопанствено куче. Пряката причинна връзка между вредоносно събитие и вреди, съществена за правото, съществува тогава, когато вредите са последица от причинен процес, който се развива естествено от вредоносното събитие по силата на биологичните или физичните закони или по силата на правна норма, без да е налице намеса на друг човек при проявяването на последиците, включително и на такава от страна на увреденото лице. Когато разходите се дължат на действие на увреденото лице или на негово бездействие, когато е следвало да действа, то увреждането не е в причинна връзка с вредоносното събитие.

В настоящия случай въззиваемата Г. представя разходооправдателни документи – фактура № **********/16.10.2017 г. от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“и касова бележка (на лист 9 от първоинстанционното дело), като във фактурата е посочено, че заплащането е за сектор „Медицински архив“, а услугата, за която е платено е издаване на триажен лист „експресно“, „до 1 час“. Следователно заплатената сума е за това, че въззиваемата е поискала този документ от лечебното заведение 13 дена след датата на ухапването и прегледа си, при това е заплатила допълнително за експресна услуга. Заплащането за издаване на дубликати от документи от болничния архив се дължи на една причина – неполучаването на копие от тях при изписването от болничното заведение от страна на пострадалата въззиваема Г.. Поради това единствената причина за изискване на документите от болничния архив, а не от лекуващия лекар, се явява бездействието на въззиваемата Г. – тя е пропуснала да се снабди с триажен лист при изписването си от болницата и поради това е заплатила отделна такса за издирването на документа в архива и копирането му. Още повече, не са налице обстоятелства, които да са налагали ползване на експресна услуга. Поради това извършеният разход от 10 лева се явява изцяло по искане на въззиваемата, което прекъсва причинната връзка между него и ухапването от безстопанствено куче. Поради това и С.О.не следва да носи отговорност за заплащане на този разход (по аргумент за противното от чл. 51, ал. 1 ЗЗД). Следователно първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата Г. сумата от 10 лева, като искът следва да се отхвърли за тази сума.

По отношение на третия претендиран като вреди разход – такса от 40 лева за преглед от съдебен лекар и издаване на съдебномедицинско удостоверение, настоящият съдебен състав намира, че разходите са доказани с фактура  № *********/03.10.2017 г. на УМБАЛ „Александровска“ АД (на лист 8 от първоинстанционното дело), но мнозинството от съдебния състав намира, че същият не се намира в причинна връзка с ухапването на въззиваемата Г. от куче на 03.10.2017 г. Имуществените вреди при телесно увреждане, които са в причинна връзка с него, представляват стойността на лекарствата, медицинските изделия и процедури, и лекарския труд, необходими за излекуване на причиненото телесно увреждане. Освидетелстването от съдебен лекар не представлява услуга по лечение и не цели възстановяването на причиненото увреждане, поради което според мнозинството от настоящия съдебен състав не се намира в причинна връзка с вредоносното събитие – ухапване от куче.

За пълнота следва да се отбележи, че и без посочения преглед, въз основа на данни от свидетелски показания и снетите медицински данни при лечението на раните в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ е било възможно да се докаже настъпването на твърдените в исковата молба увреждания от ухапване от куче, поради което освидетелстването на въззиваемата Г. не е било необходимо и за доказване на претърпените от нея вреди. Дори и подобен род доказване да беше необходим обаче, според мнозинството от настоящия съдебен състав разходите следваше да бъдат предприети в рамките на съдебно производство, при което разноските по доказването подлежат на обезщетяване по особените правила на процесуалния закон (чл. 78 ГПК). Разноските за страните за събиране на доказателства, направени извън съдебния процес по принцип не подлежат на обезщетяване от съда, като същите зависят изцяло от тяхната воля. Това е така, тъй като за събиране на доказателства в защита на гражданските си права всеки и винаги може да се обърне за съдействие към съда по реда на специалното производство за обезпечаване на доказателства (чл. 207 – 209 ГПК), при което разноските подлежат на възстановяване при евентуално спечелване на делото по образуван по-късно иск (чл. 209 ГПК). С оглед на изложеното според мнозинството от настоящия съдебен състав разноските за снабдяване с доказателства не се намират в причинна връзка с вредоносните събития, за които други лица носят отговорност.

С оглед на изложеното според мнозинството от настоящия съдебен състав първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, с която С.О.е осъдена да плати на въззиваемата разноски за издаване на медицинско удостоверение от съдебен лекар в размер на 40 лева, като в тази част искът следва да се отхвърли.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни – въззиваемата Г. (ищца в първоинстанционното производство) – съобразно уважената част от иска, а въззивникът и ответник – С.О., съобразно отхвърлената част, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.

Първоинстанционното решение следва да се отмени частично и в частта за разноските, присъдени на ищцата, тъй като с оглед изхода на въззивното производство предявените искове са уважени за 2, 90 лева, или за 5, 48 на сто от предявения си размер, а първоинстанционният съд е уважил исковете в цялост. Следователно въззиваемата Г. има право на разноски в първоинстанционното дело само за 5, 48 на сто от присъдените ѝ 670 лева, или за 36, 72 лева, като първоинстанционното решение следва да се отхвърли в частта за разноските за разликата над тази сума до присъдения размер от 670 лева.

Въззиваемата Г. има право да получи и 5, 48 на сто от направените от нея разноски пред въззивната инстанция, които възлизат на 300 лева – адвокатско възнаграждение, договорено с договор от 29.03.2019 г. (на лист 24 от делото), който съдържа и разписка за заплащане на сумата в брой. С оглед размера на уговореното възнаграждение, който е равен на минималния адвокатски хонорар по дела с имуществен интерес, определен съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав намира, че не следва да уважава възражението на въззивника за прекомерност на този хонорар. От същия следва да се присъдят 5, 48 на сто, или 16, 44 лева.

Въззивникът – С.О., има право на разноски за 94, 52 на сто от направените от него разходи, съответстващи на отхвърлената част от иска. Пред първоинстанционния съд същият не е направил претенция за разноски и такива не следва да се присъждат. Пред въззивната инстанция разноските на страната възлизат на 25 лева – държавна такса, от която следва да се присъдят 23, 63 лева.

Тъй като цената на иска е под 5 000 лева, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „в“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 2445654/06.07.2018 г. по гр. дело № 82431/2017 г. на Софийския районен съд, 32. състав, В ЧАСТТА, с която С.О., с код по БУЛСТАТ: ********, с адрес: София, ул. „*******, е осъдена да плати Д.Е.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на разликата над 2, 90 лева (два лева и 90 стотинки) до пълния присъден размер от 52, 90 лева (петдесет и два лева и 90 стотники) – обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие ухапване от куче на 03.10.2017 г. в София, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която С.О., с код по БУЛСТАТ: ********, с адрес: София, ул. „*******, е осъдена да плати Д.Е.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на разликата над 36, 72 лева (тридесет и шест лева и 72 стотинки) и пълния присъден размер от 670 лева (шестстотин и седемдесет лева) – разноски по делото, вместо което

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Е.Г. иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 ЗЗЖ за осъждане на С.О., с код по БУЛСТАТ: ********, с адрес: София, ул. „*******, да плати на Д.Е.Г. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на разликата над 2, 90 лева (два лева и 90 стотинки) до пълния присъден размер от 52, 90 лева (петдесет и два лева и 90 стотники) – обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие ухапване от безстопанствено куче на 03.10.2017 г. в София.

ПОТВЪРЖДАВА Решение 2445654/06.07.2018 г. по гр. дело № 82431/2017 г. на Софийския районен съд, 32. състав, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.О., с код по БУЛСТАТ: ********, с адрес: София, ул. „*******, да плати Д.Е.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 16, 44 лева (шестнадесет лева и 44 стотинки) – разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Е.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да плати на С.О., с код по БУЛСТАТ: ********, с адрес: София, ул. „*******, сумата от 23, 63 лева (двадесет и три лева и 63 стотинки) – разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1 – О.М.                                2. ОСОБЕНО МНЕНИЕ От съдия Калина Кръстева Анастасова По в.гр.д.№ 12861/2018 г. по описа на СГС, IV в с-в Делото е образувано по въззивна жалба на С.О.срещу Решение 2445654/06.07.2018 г. по гр. дело № 82431/2017 г. на Софийския районен съд, 32 състав, с което въззивникът е осъден на основание чл. 49 ЗЗД да плати на Д.Е.Г. сумите от 52, 90 лева - имуществени вреди, настъпили вследствие на ухапване от куче на 03.10.2017 г. в София, ведно със законната лихва за забава за плащане на тази сума от 22.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и 670 лева - разноски по делото. При съобразяване изразените оплаквания в подадената от С.О. въззивна жалба срещу правилността на постановеното решение, в частта в която са били уважени предявените от Д.Е.Г. искове по чл. 49 ЗЗД, намирам за неоснователен доводът за липса на причинна връзка между вредоносното деяние - причиняване на травми при ухапване от безстопанствено куче на 03.10.2017      г. в гр.София и извършените от пострадалата Д.Е.Г. разходи за сумата 40.00 лв. за преглед при съдебен лекар с оглед освидетелстване, установяване и удостоверяване на причинените травматични увреждания в издадено удостоверение, както и за сумата 10.00 лв. за изискване на документи от болничния архив. Съображения: Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Сумите безспорно са заплатени във връзка с установяване на получените увреждания, поради което представляват имуществена вреда, която следва да се обезщети по чл. 45 ЗЗД. Последващата преценка за това дали извършените разходи са били необходими с оглед проведеното доказване в съдебното производство, в което пострадалата е сезирала съда за получаване на обезщетение за причинените й от непозволеното увреждане вреди - неимуществени и имуществени не променя наличието на пряка причинна връзка между вредоносното деяние, телесното увреждане и посочените разходи. Именно в пряка причинна връзка с телесните увреждания пострадалата е потърсила медицинска помощ и се е снабдила с издадените й медицински документи с оглед предприемане защита правата й на телесна цялост и неприкосновеност. Така, в пряка причинно следствена връзка с причинените й травми от вредоносното събитие от 03.10.2017 г. същата е посетила съдебен медик при Клиника по съдебна медицина и деонтология на същата дата 03.10.2017      г. с оглед освидетелстване и удостоверяване на телесните й увреждания в съставения първичен документ - съдебномедицинско удостоверение № 658/03.10.2017 г. В пряка причинно следствена връзка с причинените й травми от вредоносното събитие от 03.10.2017 г. пострадалата е поискала издаването на копие на медицински документи от лечебното заведение, в което са били извършени прегледи във връзка с нейното здравословно състояние. Последният разход е извършен във връзка с утвърдената организация на лечебното заведение и не касае бездействие на пострадалото лице, което непосредствено след злополучния инцидент е потърсило медицинска помощ за установяване на здравословното състояние и предприемане на мерки за възстановяване и лечение. Ищцата е предявила претенция за обезщетяване на понесените от нея имуществени вреди във връзка с вредоносното събитие, а не за обезщетяване на понесените от нея имуществени вреди във връзка с лечението от увреждането. И при наличие на втората от посочените хипотези обаче разходът би бил отново в пряка връзка с увреждането и лечението, тъй като именно медицински специалисти от посочената компетентност имат право да удостоверяват по официален път своите констатации във връзка с освидетелстването на живи лица в съставен документ - съдебномедицинско удостоверение. Последното е необходимо именно с оглед съставяне на документ за състоянието на освидетелстваното лице към определен момент, който практически не съвпада с момента на образуване и провеждане на съдебно производство. Поради това, намирам че исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направен разход за преглед при съдебен медик за сумата от 40.00 лв. и за сумата 10.00 лв., изразяващ се в направен разход за снабдяване с копие от медицински документи следва да бъдат уважени.             Съдия: /Калина Кръетрва Анастасова/ Гр.София, 06.11.2019 г.