В срока за произнасяне съдът,действуващ в настоящото производство като първоинстанционен,констатира следното : Производство е образувано по повод предявените от Красимир Асенов Моллов против Юлиян Асенов Орешков от гр. Кърджали,в обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че на 20.01.2001 г.,ответникът Юлиян Асенов Орешков издал в полза на ищеца частен документ, озаглавен „запис на заповед" , в който същият записал, че като издател се задължава безусловно да заплати на поемателя Моллов, сумата от 62 500 лв. на датата на падежа -20.02.2001 година. Ответникът поел и задължение по същия запис на заповед за неустойка в размер на 0.166 % върху неиздължената сума за всеки ден просрочие след датата на падежа. Ищецът изтъква,че с влязло в сила Решение на ВКС от 20.10.2006 г., постановено по гр.д. № 456/2005 г. по описа на съда, с предмет чл.254 от ГПК,било прието, че процесният „запис на заповед" е недействителен, тъй като не съдържал задължителния реквизит „място на издаване", предвиден в чл.535,т.6 от ТЗ. Счита ,че това обстоятелство обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящия иск като поемател по процесния запис на заповед, предвид невъзможността му да се ползва от същия като несъдебно изпълнително основание за събиране на вземането си, за което е издаден. Твърди също,че причината за издаване на посочения по-горе документ, озаглавен „запис на заповед", бил сключеният между него и ответника договор за заем, по силата на който предоставил на Юлиян Асенов Орешков, временно, парични суми в общо размер на 62 500 лв.,като последният се задължил да му върне цялата тази сума на падежа-20.02.2001 г. Уговорили и неустойка в размер на 0.166 % върху неиздължената сума за всеки ден просрочие след датата на падежа. Издаденият по този повод запис на заповед като разписка удостоверявал именно получаването на посочената в него сума от нейния издател-ответника Юлиян Асенов Орешков. Изтъква,че между него и ответника било породено заемно правоотношение, обективирано в разписката, изходяща от Юлиян Асенов Орешков и озаглавена „запис на заповед".Както и че до момента ответникът не му бил върнал получената в заем парична сума, за която издал процесния документ, озаглавен „запис на заповед". Поради което и след поправяне и уточняване на исковата претенция моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 62 500 лв., представляваща предоставен му паричен заем,обективиран в “запис на заповед” от 20.01.2001 г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от предявяване на исковата молба -18.12.2006 г. до окончателното й изплащане,както и сумата в размер на 23 686 лв.,съставляваща неустойка за забава на плащането на дължимата главница за периода 17.12.2003 г. до 17.12.2006 г. Претендира разноски. По делото ищецът е представил писмени доказателства ,от анализа на които настоящият съд изгради своето становище,а именно: По делото е представено заверено копие от запис на заповед ,от прочита на който се установява,че ответникът по настоящото дело, Юлиян Асенов Орешков ,като издател на същия,на 20.01.2001 г. ,безусловно се е задължил да плати на ищеца в това производство,Моллов или на негова заповед, сумата в размер на 62 500 лв. на падеж -20.02.2001 г. в гр. Кърджали,при допълнително условие,че за всеки ден просрочие след датата на падежа издалият Орешков ще дължи неустойка в размер на 0.166 % върху неиздължената сума. Установява се от приетото като доказателство по делото изп.д. № 222/01 г. по описа на СИС при Кърджалийския районен съд,по ч.гр.д. № 607/01 г. по описа на същия съд, е издаден изпълнителен лист от 03.08.2001 г.,с който ответникът в настоящото производство,Орешков и “Монеда” ООД,в ликвидация,са осъдени солидарно да заплатят на ищеца в производството,Моллов,сумата в размер на 78 062 .50 лв.,от които 62 500 лв. е главница,а останалата сума,съставлява неустойка върху главницата за периода 20.02.01 г. до 20.07.01 г., и разноски. В този аспект е приложено по делото решение № 553/20.10.2006 г.,постановено по гр.д. № 456/05 г. на ВКС,ТК,І ТО. Последното установява със сила на присъдено нещо,че така описаният запис на заповед от 20.01.2001 г. е недействителен,като не притежаващ реквизит, посочен в т.6 на чл.535 от ТЗ - място на издаване,и който порок не може да бъде саниран от презумпцията на чл.536,ал.4 от ТЗ. Този извод е мотивирал Върховният касационен съд да уважи предявения от ответника в настоящото производство, Орешков, отрицателен установителен иск с правно основание чл.254 от ГПК,като е признал по отношение на ищеца в това производство,Моллов,че Юлиян Асенов Орешков не му дължи сумата 62 500 лв.,представляваща главница и разноски в размер на 1 225 лв.,по издаден въз основа на процесния запис на заповед,изпълнителен лист от 03.08.01 г. на Кърджалийския районен съд. ВКС е оставил в сила обжалваното пред него решение на Пловдивския апелативен съд,постановено по в.гр.д. № 429/04 г. ,в обжалваната му част,с която въззивният съд е признал за установено по отношение на ищеца в това производство,Моллов,че Юлиян Асенов Орешков не му дължи и сумата ,представляваща неустойка върху главницата от 62 500 лв., по издаден въз основа на процесния запис на заповед от 20.01.2001 г.,изпълнителен лист от 03.08.01 г.,издаден по ч.гр.д. № 607/01 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В аспекта на изложеното настоящата съдебна инстанция намира така предявената искова претенция за заплащане на главница и неустойка за забава върху същата за посочен период,произтичащи от заемно правоотношение между страните,обективирано в запис на заповед от 20.01.2001 г.,за недопустима. Изложеното в предходния абзац,обуславя извода,че исковата претенция е недопустима поради това,че същата вече е решена в правния мир със сила на присъдено нещо. С тази сила на присъдено нещо е установено,че ответникът Орешков не дължи на ищеца Моллов, претендираните и в настоящото съдебно производство,сума от 62 500 лв.,съставляваща главница,както и сумата ,съставляваща неустойка за забава върху тази главница. Доводите правени от ищеца в това производство, произтичащи от усилието му да докаже наличието на каузална сделка,каквато е заемната ,зад недействителния запис на заповед,е следвало да бъдат направени в производството с правно основание чл.254 от ГПК. Това е така защото предмет на същото производство е както установяване отсъствие на някой от съществените реквизите по смисъла на чл. 535 от ТЗ, което отсъствие да отнема менителничния характер на съответния запис на заповед,така и установяване дължимостта на вземането изобщо. В аспект на това недопустимо е тези доводи да бъдат правени в ново нарочно производство,каквото е настоящото,доколкото същите са преклодирани от силата на присъденото нещо, с която се ползува решението,постановено в производството по чл.245 от ГПК. Изложеното до тук обуславя недопустимостта на така заведената пред настоящата инстанция искова претенция. Този извод налага оставянето без разглеждане на предявените искове и прекратяване на образуваното по повод на тях дело,като недопустимо. Прочие в този смисъл за да бъде прекратено производството по делото, доколкото същото не следва да бъде разглеждано по същество,следва да бъде отменено протоколното определение на съда от 31.10.2007 г.,с което е даден ход по съществото на делото. И при този изход на делото разноски за ответната страна не се дължат, доколкото такива в конкретен размер не се доказват. В представеното на стр.38 от делото пълномощно,е посочено ,че правната помощ се предоставя безплатно на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата . Доколкото обаче в производството не се установява да е налице някоя от хипотезите на чл.38,ал.1 от ЗА,при които се присъжда от съда възнаграждение на адвоката за предоставената от него безплатна адвокатска помощ,то искането за присъждане на такова възнаграждение в това производство се явява неоснователно. Водим от изложеното,Окръжният съд ,действуващ в качеството си на първоинстанционен
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА протоколно определение от открито съдебно заседание,проведено на 31.10.2007 г.,с което е даден ход по съществото на делото,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали,ул.”В. Априлов” №1, ап.18,с ЕГН **********,против Юлиян Асенов Орешков от гр. Кърджали,бл.”Орфей-запад”, вх.”Б”, ап.40,с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД,и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 50/07 г. по описа на ОС,гр. Кърджали. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд,гр. Пловдив, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
|